Отзиви
Биляна
Аз съм Биляна, на 20 години от гр. София. Тренирам и се интересувам от фитнес и хранителни режими oт около година и нещо. Оттам тръгнаха и проблемите ми. Поради малко повечкото мазнинки по дупето, краката и корема, реших да отслабвам. С диета и убийствени тренировки стигнах до момента, в който анорексията стана моята сянка. Осъзнавайки проблема си започнах да търся помощ. Бях стигнала до 43кг., а съм висока 174см. Прекъснах обучението си , за да се лекувам в България. Не знаех откъде да започна. Тогава съвсем случайно попаднах на ‘Live to lift’, или по-точно на Лазар. Разменяйки няколко имейла аз усетих, че мога да се доверя на този човек и се срещнах с него. Срещата ни беше цели 3 часа, в които той успя да вдъхне в мен надежда и желание за живот. Физическото ми състояние беше критично- бях на косъм от фатални последствия. Нон-стоп изпадах в хипоглекимии, също така не помнех и халюцинирах от липсата на хранителни вещества.
Лазар ме убеди, че здравето е най-големия приоритет и че трябва да зачитам тялото си, да му стана приятел. Започнах да се храня по негова програма. Тренира ме индивидуално около 2 месеца, в които на всяка тренировка усещах как раста- не само физически, но и духовно. Посещавала съм няколко психолози, но този, който ме извади от Адът беше Лазар.
Тренирахме заедно за да възстановим мускулите и да ги уплътним. Премахнахме нечовешкото кардио и започнахме силови упражнения. Чувството, че имам сили да вървя изправена и да качвам стълбите беше невероятно. С времето заякнах, тялото си взе необходимите вещества и умът ми спря да играе номера. Благодарение на физическото ми съвземане и подобрение, психически нещата започнаха да се случват много по-лесно и леко.
През цялото време Лазар за мен бе учител, който ми показа как да живея и как да оценя живота си. Благодаря на него и „Live To Lift” за топлината и отдадеността им към мен и моят случай.
Прочетете цялата история на Биляна тук
Биляна, студент
Владимир Якимов
Още помня онзи съдбовен ден, в който отново предъвкваха темата за акциза на цигарите по телевизията… знам ли май не бях на кеф и реших да им тегля една… да ги поздравя. Седнах и се замислих – разправят, че 90% от тютюнопушенето е навика да държиш нещо в ръка. ОК, значи няма да се боря с навика, а просто ще поработя над подробностите – и така замених цигарата с дъмбел.
….посрещнаха ме Лазар и Цецо и макар и да опитваха лекичко натоварване, колкото да видят какво мога, няма да забравя колко стръмни ми се виждаха стълбите на излизане от залата. Споменавайки въпросните стълби (всеки посещавал залата на ст. „Академик” знае за какво иде реч), малко или много ми бяха мярката за това как прогресирам, ако ги кача сутрин без проблеми значи ще е добра тренировка, а в завизимост как слизам или много съм заякнал в краката или Цецо не ме е сгърчил като хората.
И така посещение след посещениe, отново и отново, някак неусетно дъмбелите станаха щанги, а тежестите от жълто минаваха в по – тъмни разцветки и по-голям диаметър (малко завоалирано, но малко предизвикателство пред любопитните да проверят какво имам предвид). И хубаво, че имаше прогрес, защото с времето от нужда на допълнителна мотивация да стана в 6 и спал-недоспал да тръгна към залата, си стана като част режима ми. Направо си беше по – приятното преживяване преди да отида на работа.
И така вече 6 месеца. Доволен – показах сам на себе си, че мога. До колко съм прогресирал трябва другите да кажат, аз се чувствам добре и пълен с енергия.
Ще използвам възможността да благодаря на Цецо 
, без вещината да ми даваш почивка когато започнех да облизвам пода прав и не, когато знаеше че мога още едно повторение, резултата нямаше да е същия. [прочетете цялата история ...]
Владимир Якимов, системен администратор
Николай Добруджански
“В края на 2008г. ми предстоеше важен професионален двубой с чуждестранен състезател, категорията беше по-висока от тази, в която обикновено се състезавах, а чужденецът беше известен с издръжливостта си. Нуждаех се от допълнителна “бутилка кислород” без да губя от силата и масата си. Обърнах се към Лазар, с когото се познаваме от години, споделих му проблема си, поговорихме надълго и нашироко, и на следващия ден ми изпрати подробен план за кондиционна подготовка, клипове на упражненията, които трябва да изпълнявам, както и подробен хранителен режим. През оставащите 3 седмици тренирах по изготвената програма, консултирах се с него всеки ден за функционалното ми развитие. Вечерта на срещата бях много спокоен и уверен във възможностите си, бях експлозивен и издръжлив – доминирах противника си безапелационно въпреки, че бе с 6 килограма по-тежък, а накрая имах въздух за още една среща. Вече не се състезавам, но винаги, когато имам въпроси относно кондиционната и хранителна подготовката на бойците в клуба ми, първият човек, към когото се обръщам е Лазар.”
Николай Добруджански, бивш състезател и настоящ треньор по ММА
Таня Стоянова
Казвам се Таня и съм на 28 години.Със спорт и фитнес се занимавам от 2 години. От малка имам така наречената S-образна стойка, т.е. силна лордоза и кифоза. Това води до болки в раменете, гърба, врата и т.н. Аз си бях свикнала с тях Около 10-ти клас ходих на лекар във връзка с това, но отговорът му беше, че съм закъсняла, тъй като подобни корекции се правят най-късно до 7-8 годишна възраст. На този стадии можело да опитам да правя разни упражнения, но те щели да бъдат най-вече за успокояване на съвестта и нямало да имат резултат.
Поради леко мързеливата ми природа реших, че няма нужда да влагам толкова усилие само да си успокоя душата и не предприех нищо. В последствие си харесах професия, свързана с много стоене на компютър, което не допринесе особено за подобрение на положението. Преди 2 години започнах да тренирам. Причината да започна бе прозаична – да сваля 2-3 килца В последствие открих тренирането със свободни тежести и изпитах голям кеф
Постепено целите ми се измениха и скоро кантарът спря да бъде измерител на успеха ми. Целта ми бе да имам здраво, силно тяло, с което да мога да правя различни неща – открих планинарството и още няколко спорта, които му носиха голямо удовлетворение. Спрях да се разболявам.
Заучавах движенията с тежести с помощта на приятели, с лична треньорка, сама. Тренирах известно време в LTL Стойки на ръце при Данчо Мастъра, освен това редовно посещавах неделните им кондиционните тренировки Беше страхотно, много ми харесаха атмосферата и хората в клуба. В последствие поради несъвместимост с други лични ангажименти продължих да тренирам самостоятелно.
След един тежък планински преход през юли тази година реших, че ще ми дойде добре малко външна помощ за тренировките. Тъй като вече бях запозната покрай кондиционните тренировки с работата на Лазар, през август говорих с него. Разбрахме се да тренираме заедно веднъж седмично като аз си продължавах със своите си тренировки 3-4 пъти седмично.
Целта ми беше да идентифицираме разни мускулни дисбаланси, да си коригирам техниката на някои упражнения, където имах съмнения. Разбрахме се по мое настояване, аз да продължа да си изготвям тренировките през седмицата, като Лазар ми дава ценни съвети и насоки. Освен това дълго време ми поставяше всяка седмица “домашни”, с които да експериментирам.
При първата тренировка определихме основните проблеми, а именно лордозата и кифозата, както и различни мускулни дисбаланси. В началото започнахме основно работа по лордозата – оправихме техниката на тягата и други упражнения, засилихме коремните мускули. Лазар ме убеди да си надвия егото и да си сваля за известно време работните тежести и да затвърдя техниката. Като цяло след около 1-2 месеца имаше забележима промяна в ъгъла на таза ми. Дори с просто и невъоръжено око се забелязваше.
Продължихме работата по това и засилихме усилията в посока на кифозата (или като приятелят ми я нарича заради мен – кифЛозата). За мое учудване се оказа, че щръкналите плешки можело да се коригират. В момента след около 4 месеца съвместни тренировки и лордозата и кифозата ми са доста по-добре – лордозата може би на 80-90%, кифозата може би на 50-60% (това е моята скромна преценка поне). Има още работа разбира се, но фактът, че виждам резултати дори след толкова кратко време ме радва. А и в крайна сметка се оказа, че нещо, което преди повече от 10 години лекарите бяха обявили за “невъзможно”, се получава съвсем безпроблемно
Доволна съм от тренировките в LTL, защото успявам да ги съчетавам според удобна за мен схема (т.е. примерно само веднъж седмично), винаги мога да задавам въпроси, получавам съвети и идеи. Понякога Лазар ме кара да правя неща, които не ми се нравят особено (като намалянето на тежестите ), но винаги е готов да ми даде обосновка за това (което за мен е важно, тъй като обичам да си обяснявам нещата, които правя), а и в повечето случаи се оказва прав Отделно искам да отбележа, че значително съм подобрила постиженията си на кондиционните тренировки. Та като цяло – много съм доволна
Таня Стоянова, програмист
Иван Спасов
Казвам се Иван и съм на 16 години. Тренирам футбол вече 8 години и играя като вратар. Започнах да тренирам в залата на моите приятели от Live To Lift преди 3 месеца и половина, вече близо 4. Основните ми цели бяха :
1. да стана по-силен , за да си помогна във футбола, понеже имах основните вратарски умения, но бях изключително слаб и изнемогвах в единоборствата
2. исках да науча техниката на повечето упражнения, защото преди съм опитвал да тренирам и сам, защото все ми бе втълпявано че трябва да се развивам физически по-бързо, ако искам да успея във футбола, но тренирах … тренирах и резултат никакъв , дори в повечето случаи получавах травми
3. третото, за което отидох в залата бе разбира се храненето, исках да се храня правилно и да разбера кои храни ми действат добре и има смисъл да ги ям.
И ето как се развиха нещата…
Когато започнах да тренирам бях 58 кг, вярно ядях месо, яйца, зеленчуци, но и на вафлите и кроасаните доста наблягах. Беше ми адски интересно, защото с всяка тренировка научавах все нови и нови неща. Наблюдавах прогреса си, как от основните и най-лесни упражнения преминавах към все по-трудни и това ме правеше много щастлив и уверен в себе си. Също така трябва да спомена, че след като беше изминал 1 месец откакто тренирах в залата, отидох на тренировка по футбол, може би не бях загрял добре и усетих при един спринт силна болка в областта на аддукторите. Лекарят в отбора ми каза, че съм имал някакво сериозно разтежение и трябва задължително да почивам месец и половина. Лазар обаче ме убеди, че това изобщо не е така и трябва просто да направя мускулите си едновременно силни и еластични. Аз продължих, разбира се да тренирам усилено и резултатите не закъсняха. За 3 месеца качих 8 килограма, мога да правя всички упражнения с 2,3 пъти по-големи тежести отколкото, когато стъпих в залата. Освен това се чувствам и адски спокоен и удовлетворен от всичко, което продължавам да постигам и научавам.
Edit на “Live To Lift”: Няколко месеца, след като започнахме да тренираме заедно, Иван отиде на проби в Германия и буквално помете конкуренция, особено на физическите тестове. Треньорите там са оценили високо физическата му подготовка. Сега Иван е футболист на Локомотив (Лайпциг). прочетете още тук ..
Иван Спасов, вратар в младежката формация на Локомотив (Лейпциг) набор 94′
Мария Ралчева
Преди известно време свързвах фитнеса с гадно прашно помещение, пълно с хора, съдържащи цялата Менделеева таблица, гледащи лошо и пухтящи пред огледалата, кифли, които се чекнат по колелетата/ пътеките и “компетентни” фитнес инструктори, зяпащи кифлите. Мразех фитнеса. Бях убедена, че не е за мен, пък и защо да тичам на пътеката, ако мога да го правя в парка (не, че се беше случвало), що да се потя в тъпата зала, ако мога да карам колело навън и т.н. НО.. добре, че имах късмет да попадна на правилните хора.
Не ме разбирайте погрешно – аз все още смятам, че повечето зали са подобни на гореописаното. Но и това правило като всяко друго има своите изключения. И едно от тях е залата на Live To Lift. На пръв поглед разлики няма много, но там.. там обстановката, хората, треньорите – различно е. Там не те оставят да блъскаш сам като идиот, като най-голямото ти постижение би могло да бъде контузия, резултат от неправилна техника например. Там те обгрижват.
Първият път, когато се срещнах с Лазар, бях притеснена. Какво ли ще ми каже, как да му обяснявам, че досега съм отслабвала само с глад, как не съм спазвала полезни хранителни режими, което си беше очевидно предвид моите близо 70кг. Мислех, че ще ме анатемоса и изхвърли. 
Всъщност Лазар се оказа пич. В нито един момент не ме накара да се почувствам зле. Гледаше на мен просто като на човек, на когото трябва да му се изградят определени навици. Та обясни ми всичко относно хранителния режим, даде ми табличка, в която да си пиша какво съм яла, за да ме контролира, направихме една тренировка, за да види в какво състояние съм … прочети целия разказ на Мария …
Мила Печенякова
Започнах тренировки в Live To Lift с намерението да се възстановя от тежка контузия на глезена (гипс и 2 пирона вътре). В началото започнах тренировки с Лазар като наблегнахме за раздвижване и засилване на ставата. Междувременно той и Дени ми правеха Рейки на всяка тренировка, както и извън тренировките.
Седмица след старта на тренировките ходих на планина. Изкачвахме едни стръмни сипеи и за моя радост нямаше и помен от болка (за разлика от по-рано). Още една седмица по-късно се случи така, че спринтирах, за да хвана автобуса и болка отново нямаше. Явно тренировките и Рейки-то действаха. Тогава решихме, че можем да започнем да тренираме доста по-сериозно.
По-нататък заедно с приятелят ми Ники (който преди това беше възстановил коляното си в LTL) започнахме тренировки при Сашо, който започна да ни изтезава сериозно
Равносметката накратко:
- като възстановянване на глезена – възвърнати са гъвкавостта и движенията на може би 90% (чакам да ми махнат железарията, за да видя тогава как ще е). това за този етап е много повече, отколкото очаквах. като сила и издръжливост за него специално има още какво да поработя.
- като цялостна промяна на тялото – имам повече сила и усещане, че мускулите ми работят по-добре…. с две думи ставаме постепенно яки ……. ако ги свържа с тренирането за планина, ми помагат с това, че се чувствам по-стабилна на трудни терени и дълги преходи се извършват с по-голяма лекота.
- понаучих някои неща за собствения си организъм и как не/трябва да го третирам.
Чувствам се по-добре
Мила Печенякова – фотограф, планинар и катерач
Пламен Колев
В началото на месец май 2010 се свързах с Лазар и му споделих, че в момента готвя двама мои състезатели за турнир през юли месец – момче и момиче. Нямахме много време затова го помолих да изготви тренировъчна програма, с която моите състезатели да повишат експлозивността на ударите си.
Той се отзова веднага като освен тренировъчна програма изпрати клипове на упражненията и насоки за тестове, с които да установя откъде да започнем с моите състезатели и как да прогресираме. И освен всичко това ми даде много добри идеи за това как да структурирам програмата им за специфична издръжливост.
Искам да му благодаря за компетентните съвети и за професионализма.
Пламен Колев, бивш шампион на България по Кикбокс, настоящ треньор по Тай Бокс в Испания
Теодор Милев
След като започнах да се храня с по-малко въглхидрати, чувствам организма си като цяло по-добре – не ми е тежко след хранене, (т.е. не ми се драйфа) както преди и имам повече енергия.
За тренирането – откакто тренирам при Лазар в LTL мога да кажа, че имам по-добър контрол върху тялото си, т.е. движенията ми са по-прецизни, също така съм увеличил отскока. Това е от огромно значение, когато си вратар, защото имаш плонжове и скокове при центрирания и всеки допълнителен сантиметър повече може да означава спасен гол.
Друго нещо, което съм подобрил благодарение на тренировките е, че съм станал по-пъргав, както в ръцете така и в краката. Това отново е от голямо значение за мен, защото за голяма част от спасяванията се изисква бърз старт в посока на удара или бързо изпъване на ръцете, за да можеш да спасиш удара. Също така благодарение на повишената ми сила и експлозивност мога да тичам добра по-бързо.
Благодарен съм за всичко, което съм постигнал.
Теодор Милев, вратар на ФК “Септември” – старша възраст
Кристиан Тонев
Аз съм Крис , на 17 години. Ситуацията при мен беше следната – занимавам се активно стрикинг от 2 години , но се наложи почти да спра тренировките поради проблеми с кръста. Проблемите започнаха с прещипан нерв и 2 месеца почивка, после всичко уж беше ок (нямах никаква диагноза), но болките продължаваха да са на лице и да се влошават. Близо година опитвах какво ли не, но нямаше ефект.Ако тренирах после ми трябваха минимум от 2 седмици почивка,за да спрат болките и това се повтаряше непрестанно. Опитах се да тренирам лятото по този начин, но беше невъзможно. След това имах 2 посещения при физиотерапевт – след първото бях добре за една седмица, а на второто ми каза да не се занимавам повече с този спорт, че не трябва да вдигам тежко (повече от 20кг) и като цяло да не се занимавам с натоварващи дейности. Тогава реших да се обърна към Лазар и един месец по-късно с добър подход и внимателни тренировки, вече нямах никакви болки. Отново тренирам без никакъв дискомфорт в кръста, станах много по-бърз и силен – в началото се затруднявах да направя 3@70 тяга, сега правя 10@90 и 1@130. Благодарности на Лазар, че ми помогна отново да правя това, което обичам и на останалата част от ЛТЛ, че са пичове.
Кристиан Тонев, ученик
Любо
Основен интерес са ми бойните изкуства и тренирам от първи клас, само че с бая прекъсвания по време на тийнейджърския период, което съчетано с никакви познания за здравословно хранене и с често недоспиване и препиване, буташе стрелката на кантара все по-нагоре докато закова на 95кг, когато реших, че е време да се стегна. Друга причина, освен да стана по-як естествено, поради която се свързах с Лазар е тази, че имах и кифоза, а бях чел, че е оправял други подобни случаи с упражнения.
Започнах да тренирам при него края на февруари 2010 до края на март и нещата протекоха по следния начин: Първо почнахме с диагностика от негова страна, къде има дисбаланси при мен, след което ми показа правиното изпълнение на основните упражнения(тяга, различни видове клек, лег) като ме коригираше като не ги правех правилно и поощряваше като ги изпълнявах добре(положителният feedback играе голяма роля във възпитателния процес). Освен това научих много разнообразни и нови за мен упражнения за изравняване на мускулните дисбаланси, както и техники за самомасаж. Като цяло бях доста неориентиран, но Лазар внесе светлина и поподреди представите ми за тренирането, за което – домо аригато! Получих обяснения за доста аспекти на храненето и тренирането достатъчно подробни и компетентни, за да си тръгна с много нови познания, изправена стойка и амбициран за тренировки. Също така получих и готова програма, по която да тренирам като се върна в Германия и резултатите за 3 месеца са:
Тяга от 70кг на 140кг серии 5х5
Клек от 50 в началото до 110 серии 3х8
Лег – от 70 на 100 макс
Тренировките зависеха от учебния план, но повече от 3 дена не съм почивал, като минаха изпитите- през ден в 6.30 ам във фитнеса. Бяха съпроводени и за мой късмет от добро възстановяване и хапване и никакви контузии.
Благодарен съм за научените работи и доброто отношения както от него, така и от останалите момчета и момичета в клуба. До нови срещи и с всеки ден все по-здрави!
Любо, 21г., студент по психология в Германия
Николай Ненов
Такаааа, в следствие от тренировките в Live To Lift се случи следното: спряха да ме болят коленете. Колоездене – определено усещам повече издръжливост и сила при изкачване на наклони и като цяло карам колело с много по-малко натоварване на краката. Планина – усещам че стъпвам по-стабилно, без да ми се огъва коляното настрани. При приминаване на по-големи денивилации > 50 см. Цялата тежест се поема от носещия крак, без да правя специфичните подскоци, които от своя страна натоварват колената. Така и самото ходене е по-плавно и по-приятно. Също така съм станал по-издръжлив, а когато за момент е необнодима сила (да се задържа при подхлъзване, прескачане на препятствие (естествено с 15-20 кг. раница на гръб)…) и нея я има.
Това е което мога да споделя! Поздрави и благодарности на целия Ви екип
Белжека: Историтя на Ники можете да прочетете тук: От болните колене до Непал
Ники Ненов – програмист и планинар
Светослав Захариев
Братле тъкмо се връщам от тренировка с тежести(пробвах това което си написал за антагонисти и агонисти) е вервай ми няма такова напомпване-направо щях да се пръсна по шевовете-страшна методика.
I
I
I
Светослав Захариев – състезател по ММА и европейски шампион по граплинг