Себепознанието 1 – или как вече възрастни, да намерим себе си.

Защото децата имат себе си – имат абсолютната свобода. Те да са своята си отправна точка.

После ние започваме да им местим отправната точка. В наша, ваша, на обществото посока, и те порастват и идваме до… заглавието

Да ти е добре насаме със себе си – това е Самодостатъчност. Това е целта на себепознанието, и засяга Тялото, Главата и Духът ти. Тялото трябва само да бъде слушано, гледано, хранено и обичано.То не иска много, просто животинче е. Иска Главата да му дава нужното, и да не го бута в рамките на чужди глави.

Когато тялото е здраво (а ние знаем кога е здраво), то неусетно подрежда и Главата (щото Главите са малко отвеяни,като повечето гении, и се нуждаят от ред). Реди я в посока Яснота и Простота. Да си знае Главата – кой съм аз, що съм, как се движа през света, как и защо уча, комуникирам, функционирам… абе, що ме ръгаш сега, Тяло, имам труд да пиша…,ааа, искаш нещо, е добре.

И тая работа Духът я гледа, и си вика – неее, много сте кухи, бе, къде сте тръгнали без да знаете какво ме радва, вдъхновява, успокоява, кара да се движа напред и нагоре, от какво настръхвам, възторгвам се, изтръпват ми ръцете…

И прав е Духът, и затова той управлява и Главата, и Тялото. И когато се знаем със своя Дух, сме успешни и цялостни. Той работи, когато се радва – даваме на Главата и Тялото радващи неща, и откриваме парче по парче своя Дух. И така цялата система се самозахранва.

Затова посоката е “отвътре-навън” – защото наблюдаваш, избираш и действаш от позиция на самодостатъчност.

Коментари: натисни тук