Как да вземаме решения – част 2
Правим нещата, които ни карат да се чувстваме добре. Усещаме това топло чувство дълбоко в нас, което ни казва че сме на прав път и че правим нещата които са в синхрон със самите нас. И всичко се подрежда естествено.
И когато сме опростили нещата, имаме точно едно нещо, което да решим. А именно дали да започнем да следваме мечтата си или не. Защото в крайна сметка всички мечтаем на едро. Лесно е да мечтаем. Дали можем и да успяваме също толкова лесно? Можем, и до няколко минути ще знаем как.
Единствената причина човек да не почне е защото може да сгреши. Ако сме сгрешили, това значи че правим нещо различно, а това пък значи че сме на прав път. Ако сме сгрешили два пъти по един и същ начин, време е да спрем и да помислим.
Ако случайно се намери някой да те “посъветва” да се откажеш, просто го блокирай. Все пак той може да види само това което е в момента. Само ти можеш да видиш успеха в ума си и да намериш пътя към него.
Няма значение какво решаваш, няма значение колко “труд” ще хвърлиш… има значение защо тръгваш по този път. Това ще направи цялата разлика.
Хайде да разгледаме един пример:
Действие: Решаваш да напуснеш работа и да започнеш собствен бизнес.
Възможни причини:
1. Чуваш, че ще има съкращения и решаваш да си биеш камшика предварително
2. Подхвърля ти се идеята да създадеш нещо свое, и ентусиазъмът те облива.
Позитивните мисли мотивират, позитивните мисли те карат да мечтаеш, да визуализираш. Те са двигателя, който може да те отведе навсякъде. Волята и желанието за успех идват след това. И нека се гмурнем още по-надълбоко. Нека разберем къде точно в нас се раждат волята и желанието.
Може би досега сме вярвали че волята е мускул. И отстрани изглежда така. Всъщност можем да стегнем мускул без да извършваме работа. А воля можем да приложим само ако имаме желанието да успяваме.
Когато човек прави неща, които са му неприятни, той все пак има някакво желание да ги прави – защото иска да оцелее. И когато човек прави нещо само заради себе си, желанието почти се изпарява. Дори да става дума за оцеляване. Защото животът е прекрасен. Защото този човек може много повече, и го знае.
Защото ние сме на тази земя, за да бъдем нещо повече от оцеляващи. Тук сме за да създаваме, и за да даваме радост на хората около нас. Това е най-голямата ни мотивация да действаме. И тя идва когато насочим мислите си в тази посока – да вдъхновяваме, да насърчаваме, да обичаме.
Изводът е един – желанието ти да направиш хората щастливи определя всичко. Останалото са само резултати. Много ясно че трябва да знаеш много, и тези знания идват при теб по естествен начин. Всеки може да ти каже пътя, който да извървиш. Но само ти си човека, който ще намери в себе си енергията да продължи.
И тази енергия естествено идва от сърцето ти. Любовта към това което правиш, и към хората около теб ще се усилва със всеки изминал ден… даже и да знаеш че някой ден ще започнеш нещо друго и още по-градивно. Това на което ще се научиш междувременно е как да следваш сърцето си даже когато си до стената, даже когато всичко около теб ти казва махай се от тук и хващай утъпканата пътека. И това е безценно.
В крайна сметка няма значение какво решаваме, няма значение и какво постигаме. Има значение какво ще научим по пътя. За да може следващият път да можем да дадем повече от себе си на хората около нас. Което всъщност е и истинското щастие. За Теб!
Дискусия по темата: тук
Как да вземаме решения – част 1
