Как да вземаме решения – Част 3

December 8, 2008 от ivo
Публикувано в Ум и Дух

Обич. Обич към всичко. Обичаме, и имаме чувството че нищо друго не ни трябва. И изведнъж осъзнаваме колко е скучно така. Няма кой да ни гони, няма неща които “трябва” да постигнем, няма напрежение – е как да не заспи човек?

Да, може би понякога сме били притиснати до стената и със зъби и нокти сме издрапали до там до където сме били. Понякога сме правили разни неща защото искаме резултата. Понякога, когато сме наистина вманиачени, започваме да виждаме себе си в това което правим. И това е уловката в случая.

Да си манияк е добра стратегия за успех. Или по-скоро стратегия за постигане на цели, защото успеха е друго. Да се пристрастиш към това, което правиш наистина ти гарантира че ще постигнеш целите си. И противно на логиката, това не значи че ще си щастлив/а тогава. Защото най-вероятно вече ще си друг човек. И няма как да знаеш какво ще иска той. Даже и да не се промениш, щастието от успеха ще е кратко, доста кратко. Няколко дена, максимум седмица. Каква е поуката? Не следвай цели, а следвай чувствата си.

Да се променяме постоянно е най-естественото нещо. Всеки ден сме различни хора – понякога напипваме верният път, понякога се откланяме само за да се върнем отново по-силни от всякога. При всички положения не сме същите. И когато станем различни, искаме да правим нещо различно. Намираме нещо друго, което резонира с нас – нещо много по-голямо от това, което сме правили досега. И тогава става… интересно.

Става интересно защото знаем какво искаме, и същевременно имаме чувството че правим глупост. Защо? Защото логиката ни казва да заложим на сигурното. Без да се усетим, си изграждаме една визия за себе си. Развивали сме се, инвестирали сме емоции и време в нещата които сме правили дотук. И какво става ако в един момент решим да почнем нещо ново, и то от нулата? Да се чудиш какво да си мислиш, нали?

Научили сме се да сме последователни. Защото си мислим че ако си поставим цел, правилното нещо е да я доведем докрай. И всъщност ще осъзнаем че ако продължим това което правим, няма да е защото ни е кеф. Тогава е идеалният момент да се запитаме “Какво всъщност искаш?”. Нещата стават много прости, нали?

По-удобно ще ни е да продължим по същия начин както досега. Но няма да искаме. Може би имаме сигурна работа, добра заплата, платен отпуск… неща които много хора само си мечтаят. И все пак ще тръгнем да си мечтаем за откачени неща. Или поне за откачени по общият стандарт. Всички можем да избираме между сигурност и свобода. И всеки прави своя избор. Ако изберем сигурността, нещата са ясни. Живеем един не много спокоен, но доста предвидим живот. Ако обаче имаме причина да изберем свободата, живота ни добива смисъл.

Когато нямаме нужди, а само желания, тогава знаем наистина какво искаме в даденият момент. И това е достатъчно. Нямаме нужда да правим едно и също нещо цял живот само и само да станем най-добрите там, отвън. Нямаме нужда да сме милионери, нямаме нужда да сме известни. Даже и да стане, това е страничен ефект.

Независимо какво е това което искаш да правиш, винаги ще имаш достатъчно от всичко. Винаги ще имаш приятели – хора като теб с които заедно да се развивате. Винаги ще имаш специален човек с който се чувствате като едно заради това което сте. Винаги ще намериш пътя си. И винаги ще имаш с кого да вървиш по него.