Всеки от нас е уникален и неповторим. Всеки от нас има уникален набор от гени, уникална среда от хора, случки и места, където е израснал, уникален опит, който е събрал …

Когато обаче стане въпрос за оптимално хранене на даден човек, тук вече твърде много се спекулира с индивидуалността. Като в случая не твърдя, че храненето не трябва да бъде индивидуално съобразено с отделния човек, а по-скоро следните 2 неща:

– Много често се изпада в крайности с твърдения, че храненето на даден човек трябва да бъде едва ли не различно на 100% от това на друг.

– Много хора говорят за индивидуалността в подбора на правилните храни, но почти никой не дава конкретни съвети и насоки, как човек да открие най-добрите за себе си храни

За ролята на гените

Мнозинството учени твърдят, че гените ни определят до голяма степен това, което сме, а оттам и начинът на хранене, който е най-подходящ за нас.

Добре е обаче в този случай да си зададем следните въпроси:

– От какво зависи активността на нашите гени?

– До каква степен нашите гени са константни и непроменяеми?

Според Пол Чек* храната, която консумираме и начинът на живот, който водим, до голяма степен влияят на нашите гени. Пол Чек твърди, че хранейки се с качествена, органична и подходяща за нас храна и водейки щастлив и градивен живот, придружен от минималните необходими нива положителен стрес, нужен ни, за да растем и да се развиваме, засилваме действието на “добрите” ни гени и отслабваме това на “лошите”.

( * Пол Чек е хранителен специалист и холистичен консултант, водещ семинари по цял свят и консултиращ голямо количество хора)

Пол Чек заснет докато засилва добрите си гени

Друга интересна гледна точка е тази на епигенетиката – млада наука, изучаваща спонтанното активиране и деактивиране на определени гени у човека, класифицирано от конвенционалната наука като феномен. За разлика от тази класификация епигенетиката търси връзка между поведението на гените и взаимодействието на човека с околната среда. Според тази нова наука гените се включват и изключват самостоятелно не по някаква случайност, а в резултат на стимулите, идващи от околната среда от една страна и на това, какъв отговор дава човек или избира да даде човек на тези стимули, от друга.

Или с други думи казано – включват се тези гени, които ни помагат да се адаптираме и да отговорим на средата (както ние решим!!!), в която се намираме в момента, и се изключват тези, които не отговарят на средата и нашите решения.

Та, както виждаме, твърде вероятно е да се окаже, че гените не са нещо гравирано в камък. Тъй че, нека оставим за момент гените настрани и обърнем внимание какво можем да направим на практика, за да установим кое е най-доброто за нас.

За да разберем дали даден начин на хранене ни действа добре или зле, е нужно да обърнем внимание на няколко неща:

Как се отразява начинът ни на хранене върху подкожните ни мазнини?

Такааа, вярно е, че количеството мазнини в човешкото тяло е свързано до голяма степен с ежедневната физическа активност, както и евентуално спортът, който човек евентуално практикува. Вярно е обаче че е свързано и с храненето. Ако тренирането и движението като цяло са едната страна на уравнението, то храненето е другата.

Т.е. ако физическата ни активност е константна, а подкожните ни мазнини нарастват, то е доста вероятно причината да се крие в храненето.

И понеже изследванията от последните години сочат пряката връзка между консумацията на въглехидрати и повишаването на телесните мазнини – то в случай, че не тренирате по 5-6 часа на ден, може би, би било добра идея да понамалите приема на въглехидрати. Особено ако сте започнали да трупате или вече сте понатрупали известно количество мазнини.

Как да отчетем промяна в състоянието на подкожните ни мазнини? Като начало ви съветвам да не разчитате на огледалото поради простата причина, че човек е склонен или да не бъде честен със себе си:

или да преекспонира нещата:

Не разчитайте на мнението на околните поради сходни причини: хората или ще се опитат да омекотят нещата, или ще ги преекспонират.

Ефикасен метод е правенето на снимки – снимайте се от различни ъгли, след месец най-малко повторете и отчете разликата.

В нашия спортен център измерваме мазнините посредством калипер – устройство подобно на шублер, измерващо дебелината на кожната гънка, и посредством формула, базирана на годините и пола, се изчислява процентът, който мазнините съставят като част от масата ни.

Така че – ако физическата ни активност е константна, а снимките показват, че сме се „позагладили” или дори „позаоблили” или пък калиперът казва, че гънките ни са се увеличили – то може би е добре да се замислим относно намаляване на въглехидратите или на количеството поглъщана храна като цяло.

Как се отразява начинът ви на хранене на имунната ви система?

Ефект върху имунната ни система имат различни фактори. Ето например, установено е, че спортът до определено ниво (ниво = честота, количество, интензивност) притежава отчетливо положителен ефект върху функционирането на имунната ни система. След даден момент обаче (прекалено често, прекалено много, прекалено интензивно или комбинация от две или дори трите) ефектът е по-скоро обратен – т.е. ексесивния спорт влияе негативно и подтиска имунната система.

Психиката и емоциите ни също имат пряко отношение относно нашето здраве. В днешни дни дори западната медицина признава, че към 85% от заболяванията имат психо-соматичен характер (от гръцки ‘психе’ = душа, сома = тяло ) или с други думи – основават се на връзката между душата и тялото.

Базирайки се на написаното до тук, можем да заключим, че ако следните 2 условия са изпълнени:

– тренираме достатъчно редовно и интензивно, но съобразено, така че да не претренираме

– спокойни сме и нямаме проблеми от психо-емоционално естество

то в такъв случай единствената променлива, от която зависи действието на имунната ни система, е храненето.

Т.е. ако не помним кога за последен път сме се разболявали или пък здравословните ни проблеми се ограничават до една лека хрема за 1-2 дни по-средата на т.нар „грипен сезон” – то е доста вероятно изборът и качеството на хранените, които приемаме да доста добър.

Ако обаче най-редовно ни преследват хреми, настинки, грипове и прочие – то е твърде вероятно да грешим генерално някъде с храненето си.

Какво искам да кажа? Ето примерно, Санчез и колегите му са установили, че 100г въглехидрати на закуска (което представлява 2 филии хляб, намазани със сладко) понижават активността на левкоцитите (клетка на имунната ситема) на 50% (на половина!!) при това за следващите 5 часа. Или с други думи – 2-3 кроасана на закуска + кафе с много захар и основна част от имунната ви система ще функционира на едва 50% до ранния следобед. В изследването си Санчез не успява да открие разлика между простите и сложните въглехидрати по отношение на ефекта им върху имунната система. [1]

Друг екип от учени – Рингдорф и колегите му откриват подобна връзка, само че за 3 чаши Кола (около 600мл). [2]

Имунна клетка в акция (снимка Karl Loren)

От друга страна, може би нееднократно сте чували медицински лица да препоръчват растителни мазнини като изключително полезни и добри за здравето. Да им се неначудиш на същите тези медицински лица като в следващия момент използват линолинова киселина, изобилстваща в растителните мазнини, за да подтиснат имунната система на пациента, за да могат да му трансплантират чужд орган, примерно. [3] Да не повярваш направо.

Затова ако нещо не е наред със здравето ви, може би е добра идея на първо време да намалите сериозно или дори да разкарате определени храни.

Какво е субективното ни усещане?

Ако от дадена храна не се чувстваме особено добре, то независимо какво твърдят разни издания и експерти по здравословно хранене, най-вероятно не е особено добра идея да консумираме въпросната храна.

Ето примерно повечето млади дами „знаят” колко „полезни” са зелето и мюслито. Е да, обаче наскоро консултирах един от трениращите в спортния ни клуб относно храненето и го посъветвах съвсем да разкара зелето и мюслито от менюто си като освен това му дадох още няколко практически насоки. Вчера дойде да ми се похвали, че вече се чувствал доста по-леко след хранене и коремът му не се подувал.

Така че, ако се чувствате по-добре не приемайки дадена храна, отколкото ако я приемате – то най-вероятно това, че се чувствате зле в първия случай съвсем не е случайно и е най-добре, на този етап, да прекратите напълно или в най-лошия случай – силно да ограничите консумацията на въпросната храна.

Как се отразява храната на посещенията ни в тоалетната?

Всяко посещение до тоалетната е важно да бъде облекчаващо и в никакъв случай затормозяващо. Пол Чек примерно дава конкретни препоръки относно дължината, цвета и мириса на „продукцията” ни в стаята с двете нули, но за сега предлагам тези неща да не ги коментираме освен всичко и предвид факта, че конкретно в нашата тоалетна вече изчезнаха три (!!!) линийки за мерене …

Вместо това ще обърнем внимание на едно явление, разпространяващо се все по-широко в Западния свят, а именно – Irritable Bowel Syndrom (IBS). Или по-простичко казано – проблемни червата. Симптомите включват – запек, диария, образуване и отделяне на голямо количество газове …

Причините може да са както физически, така и психически. Доста често стресът е причина за голяма част от стомашно-чревните проблеми, но това, разбира се, не означава, че ако сме спокойни и се храним с всякакви глупости, в помещението обозначено с “WC” всичко ще е ок. Нещо, което предполагам, че всеки от нас е установил от личен опит.

Какво можем да направим по въпроса? Ето например, практиката показва, че нередовните посещения в стаята с двете нули или запекът могат да се дължат на едно или повече от следните неща:

– недостатъчен прием на вода

– недостатъчен прием на мазнини

– недостатъчен прием на фибри

От друга страна обаче някои научни изследвания обаче показват, че фибрите нямат отношение относно IBS [4], а други пък направо установяват, че консумацията на големи количества фибри по-скоро причинявала проблемите [5]

Така че приятели – експериментирайте с храната и установете комбинацията, с която ви е комфортно в стаята с двете нули.

Обобщение

Повече по темата ще говорим във втората част на “Как да определим как ни действат храните?” ще разгледаме как храната действа на тонуса ни, както и на менталното и емоционалното ни състояние. Сега обаче нека направим обобщение на нещата, които разгледахме днес:

* Ако мазнините ви се увеличават или просто не искат да спадат, а вие не е като да не спортувате – променете менюто!

* Ако нито лежите по цял ден на дивана, нито се сцепвате от тренировки до припадък и въпреки това редовно сте болен – променете и подобрете менюто!

* Ако посещенията в тоалетната са по-скоро мъчение, отколкото облекчение, а не сте смазани от стрес – открийте храната или храните, които прецакват работата и ги разкарайте или подменете с други, с които положението е ОК!

Източници:

[1]. Sanchez A, et al. Role of sugars in human neutrophilic phagocytosis. Am J Clin Nutr 1973; 26: 1180-84

[2]. Ringsdorf WM jr, Cheraskin E and Ramsey RR jr. Sucrose, Neutrophilic Phagocytosis, and Resistance to Disease. Dent Surv 1976; 52 (12): 46-48

[3]. Uldall PR, et al. Unsaturated fatty acids and renal transplantation. Lancet 1974; ii: 514.

[4]. Lucey MR, et al. Is bran efficacious in irritable bowel syndrome? A double-blind placebo controlled cross-over study. Gut 1987; 28: 221-5.

[5]. Francis CY, Whorwell PJ. Bran and irritable bowel syndrome: time for reappraisal. Lancet

1994; 344: 39-40.

Лазар Радков
Следвай ме

Лазар Радков

Провайдер на акъл at Live To Lift
Лазар Радков е основател и основен доставчик на акъл на Live To Lift. Последните години се е отдал предимно на просветителска дейност и се е заел с богоугодната мисия да просвещава масите. Водил е семинари, лекции и обучения в Академията на Telerik, HP, SoftUni, Академия “Аз мога тук и сега!”, Seeburger, Grinders, Kizombaholics BG, Център за работа със зависимости и други.
Лазар Радков
Следвай ме
Как да определим как ни действат храните?

Коментари

Comments are closed.