Как да подбираме храната си?
May 26, 2009 от Лазар Радков
Публикувано в БЛОГ, Хранене
В днешния “Съвет на деня” ще разгледаме няколко практически съвета за това как да подбираме нещата, които поставяме в устата си. Първият съвет идва от небезизвестния Чарлз Поликин.
Ако не е тичало, летяло, плувало или не е зелено – не го яж!
Под “тичало, летяло, плувало”, както можете сами да се досетите, става въпрос за сухоземни животни, птици както и такива, обитаващи реките и моретата. На български този принцип е по-познат като “да е расло на кокал”
Освен месото към тази група спадат и органите на съответните животни, както и останалите продукти, идващи от тях – млечни изделия (сирене, кашкавал), масло, сметана. С млякото е добре да бъдем малко по-предпазливи, понеже лактозната нетолерантност е нерядко срещано явление. Освен това има хора, които имат алергия към млечния протеин – така че сиренето, кашкавалът и млякото не са за тях.
Под “зелено” се има предвид не само зелените зеленчуци като спанак, марули, броколи, коприва и прочие, а практически всички плодове и зеленчуци, които могат да бъдат консумирани директно или след минимална термична обработка (това явно автоматично изключва ориза, картофите и зърнените). Ядките не са точно зелени
, но и те спадат към тази група (разбира се освен при хората, които имат някаква алергия към тях).
Както може би забелязвате – този принцип изключва напълно всички неохрани – кифли, пасти торти, шоколади, бонбони, “натурални” сокове, маргарини и прочие продукти, които са резултат от напредъка на химическата промишленост. Към ограничаване консумацията на изброените продукти е насочен и следващият съвет:
“Ако прабаба ви не го е яла – не го яжте!”
Забележете, че в случая не се казва – “Ако прабаба го е яла – и вие го яжте!” – Не!
Прабаба ви твърде вероятно е израстнала във времена и условия на глад и нищета, което ще рече, че е вероятно да е наблягала на картофите и качамака. Което не означава, че ви съветваме да правите същото. Не. Но от друга страна прабаба ви съвсем сигурно не е яла всички тези храни, които изброихме по-горе, и които ни заливат отвсякъде в магазините и по рекламите.
“Ако е в опаковка – не го яж!”
За съжаление голяма част от храните на пазара достигат до нас в опакована форма – в последно време дори месото и зеленчуците. А преди време бе установено, че пластмасите и останалите опаковъчни материали не са пасивни вещества, а взаимодействат активно с хранителните продукти, които обвиват. Това, което се случва, е т.нар. “теч” на ксено-естрогени от пластмасата към продукта. Ксено-естрогените са вещества аналози на хормона естроген, които сериозно бъркат метаболизма на стероидните хормони в нашето тяло.
Или с други думи – ако имате повечко мазнини по бедрата и трицепсите и не сте мацка – послушайте съвета на една треньорка, с която бяхме колеги: “Спрете да ядете пластмаса!”, т.е. престанете да ядете опаковани в пластмасови опаковки храни. Което обаче не значи да се нахвърлите върху парче кренвирш, виждайки че не е опаковано. И като казахме “кренвирш”:
“Не яжте нищо, което дори и кучето ви не яде!”
Да, с колкото притежатели на кучета съм разговарял – абсолютно всички са ми споделяли, че кучетата не желаят дори да помиришат кренвирши. Някои са ми споделяли същото и за колбаси. Въпросът е – след като кучето не иска да го яде – защо ние да го ядем?
Ако предишните съвети не са ви допаднали – обърнете внимание поне на този
Успех!

