Ах, тези суплементи … Част 1

Разглеждайки интернет форумите и контактувайки с хора по тази тема, неминуемо попадаме на 2 изключително поляризирани позиции по въпроса със суплементите. Условно ще ги наречен “Група на яко-суплементиращите” и “Група на анти-суплементиращите”.

Група на яко-суплементиращите

В тази група добавките са издигнати в нещо като култ. Както казваше един познат:

“Абе има един форум, в който хората, ако след тренировка не си изпият протеина, креатина, глутамина, глюкозата и т.н. – започват да свалят мускул!”

В тази група болшинството от хората малко или много виждат (или поне им се иска да виждат) по-кратък път до това да са по-яки, по-релефни, по-големи и по-красиви в лицето на суплементите. Тук в не малко от случаи се обръща повече внимание на това какво пиеш след тренировка, отколкото на самата тренировка. А храненето … то е нещо, което така или иначе се случва, така че явно не е от чак такава важност

Следобедна закуска?!?

Освен това постоянно се търсят все по-добри и “мощни” добавки, вярва се на 100% на написаното върху лъскавите етикет, а въздухът наоколо е пропит с духа на пионерството в тестването на новите препарати. Вече усещам как половината от четящите са свили ръцете в юмруци, потъркват гневно кокалчета и си мислят прекрасни неща за мен. Нека тогава обърнем внимание И на другата половина.

Групата на анти-суплементиращите

За тази група суплемент = химия, а всичко, що е химия – е вредно! Точка! Могат да бъдат чути изявления от рода на:

• протеините са боклуци и не вършат никаква работа
• от л-карнитина не се свалят мазнини
• креатинът дава фалшива сила

Това добре обаче според италианско изследване със столетници трениращи с тежести – тези, които са приемали Л-карнитин са качили значително повече мускули и свалили повече мазнини от тези, които не са (1). А за креатина – да, дава сила, НО само ако тренираш Ако тренираш яко, докато го приемаш, след спирането му силата остава. Ако обаче не си даваш особено зор или не тренирал редовно – със спирането ми изчезва и силата. Т.е. силата е точно толкова “фалшива”, колкото и тренировката ти.

Неприятното в случая е, че в над 80% от случаите хората от тази група никога не са пили протеин, креатин са виждали само по рекламите, а за л-карнитина дори толкова информация нямат. По-лошото обаче от това е, че голяма част от хората не само повтарят, а и пламенно проповядват тези неща, единствено и само, понеже някой техен авторитет ги твърди.

Вече съм абсолютно сигурен, че почти всички четящи скролват насам-натам из сайта, търсейки къде могат да ме намерят, за да ми споделят мнението си за мен лично … аз пък междувременно ще ги призова да излязат от своите групи и да дойдат с мен за момент в “Групата на мислещите”.

Ядосани читатели търсят автора

Групата на мислещите

Доста често се случва да вървим по даден път абсолютно по инерция и да не осъзнаваме, че това не е най-добрият път за нас. Един от добрите начини да проверим, дали това е така, е да оставим за момент собствената си позиция и да се опитаме да открием аргументи за себе си в полза на абсолютно противоположната. Това е начин да проверите, дали вашият път е верен, другият път е верен или … както се случва в доста от случаите – истината лежи някъде по средата.

Така че за целта, ако сте фенове на хранителните добавки – приемете за момент, че нямате нужда от тях. Ако пък сте от “Групата на анти-суплементиращите”, представете си, че сте от “Яко-суплементиращите” за момента И най-важното – опитайте се да защитите сегашната си позиция.

Преди това обаче – останете още малко с мен и продължете да четете.

Кой има нужда от добавки?

От добавки нямате нужда хората, които:

• се хранят с цели естествени храни, расли в богати и плодородни почви
• тренират редовно и интензивно, но без да се издухват тотално
• си почиват достатъчно

До тук добре. В една от по-старите ни публикации Характерни черти на традициониите диети разгледахме изследванията на д-р Уестън Прайс относно храненето на традиционните неиндустриализирани общества. Там докторът установява, че при примитивните хора липсват голяма част от дегенеративните заболявания така често срещани в индустриализираните общества. Друго, което д-р Прайс открива е, че храната на първобитните общества има от 5 до 20 пъти повече от различните видове минерали в сравнение с нашата, над 10 пъти повече водо- и до 50 пъти повече мастноразтворими витамини.

Освен това в съвременно хранене съотношението между полиненаситените омега 3 към омега 6 мазнини варира от порядъка на 1:20 и дори 1:50 като при първобитните общества това съотношение клони по-скоро към 1:1. Т.е. в нашия случай и консумацията на рибено масло (отличен източник на омега 3) е от жизненоважно значение.

И какво става в такъв случай? Над 95% от хората се хранят с храни твърде далеч от желаното качество и богатство на хранителни вещества. Това ще рече, че:

• е нужно да си осигуряваме колкото се може по-качествена храна
• при невъзможност да си осигурим достатъчно органична и богата храна – се налага да суплементираме с витамини и минерали

Какво значи това? Това значи, че едно 95% от нас е нужно да приемат допълнително витамини, минерали и рибено масло.

За кой все пак е препоръчително да приема и добавки различни от вече упоменатите?

Какви по-точно?

И в какви случаи?

Четете в Част 2

Източници:

(1) Archives of Gerontology and Geriatrics: 2007

Коментирайте статията тук

Други публикации по темата:

Основи на Храненето: Основни положения