Деца, движение, развитие

July 3, 2009 от Александър Тосков - mokos
Публикувано в Трениране

Какво си спомняте от детството си? Е, поне аз ще ви кажа какво помня – по цял ден навън, лятото по гащи, фланелка и гуменки, зимата – по грейка и апрески. Футбол, федербал, волейбол (колкото едни деца на поляната могат да играят тези спортове), катерене по дървета, гоненици, криеници, вечерите по чуждите дворове (ако дойде Апокалипсиса, ще гния в ада) и там опустошение (да се види текстът в скобите преди малко). Сега, това не го пиша, за да ви просълзя, а за да наблегна на това колко е важно движението и по-специално – адекватното движение – за децата. Аз може би не съм най-точният пример, но звучи красиво, а и това, че съм бил физически активен ми помага в това, което правя и до днес.

В тази статия ще стане въпрос за това Защо децата трябва да се движат, както и Как, Колко и каквито се сетите други въпроси относно детската активност.

Накратко – за децата е добре да се движат, както е и трудно да ги спреш от тази активност…това е един от начините им да опознават света, да го усетят, да му се радват.

Защо децата трябва да се движат ?

Защото така оформят опорно-двигателния си апарат, мускулите им заучават движенията, които ще извършват и занапред – ходене, тичане, скачане, изкачване, навеждане, падане, приземяване и т.н.

А защо това е толкова важно? Защото това са основите, които се полагат за цял живот. Начинът, по който ще се движиш, когато пораснеш, докато си заминеш от физическия свят, е пряко зависим от това как са придобити, създадени, запомнени и развити тези двигателни навици.

Как ?

Това е много, много важен въпрос. Движението е едно на ръка, правилното движение е съвсем друго нещо. Да, хубаво е децата да се движат и то по много. Но само ако те се движат правилно – както са създадени телата им – тогава навиците, които ще се запомнят, и ползите, които те ще имат от движението, ще се оптимизират.

Ще ви дам пример с математиката. Ако просто отидете при тях и им метнете учебника по математика с думите : Учи! колко според вас ще разберат сами и доколко това ще им е полезно занапред? Същото е и с двигателната култура. Поставят се основи, изучават се принципи и оттам се гради.

А тогава какво трябва да учат?

Въпрос : Какво правят децата, когато се движат ?

Отговор: скачат, тичат, падат, премятат се, катерят се.

Въпрос: Какво да направим, за да оптимизираме това?

Отговор: Учим ги да падат, да се приземяват.

Ама…

Няма ама. Можеш ли да падаш, да се приземяваш, скачането, тичането и катеренето стават далеч по-сигурни, забавни, разнообразни.

Колко да се движат?

Колкото може повече, с оглед на написаното досега.

Как да стане това?

Опитът ни показва, че един от най-добрите начини за това са детските спортни групи, където децата ще бъдат научени да падат, да се приземяват, да тичат, да скачат, да се катерят, да общуват самостоятелно и в екип, да са отговорни, да контролират и най-вече предотвратяват агресията и насилието, да комуникират по-добре едни с други и с близките си, ще се научат на дисциплина и креативност.

Как процедираме?

Добре е всички тези умения да се развиват както индивидуално, така и в рамките на група заедно с други деца. Много е важно да се стимулира комуникация и взаимодействието на децата едно с друго. Препоръчително е заниманията да включват:

- на базови падания (от джудо, самбо, доказани системи)

- приземявания спрямо биомеханиката, дадена им от природата

- игри/задачи по екипи (определени в зависимост от това за какво се работи)

- общи физически упражнения за подобряване на физическите им качества и поставянето на солидни основи,

В зависимост от желанията, възможностите и нуждите на детето освен изброеното при нас се включват и удари с ръце/крака на чувал и лапи, борба, захватни прийоми (борба, джудо).

Какво им дава това ?

Освен двигателна култура, което означава превенция на бъдещи травми/болежки/изкривявания, познания от борбата, бокса, които освен чисто физическите ползи, които могат да им дадат като сила, експлозивност, отпуснатост дават и много за самочувствието и отново превенция на насилие, агресия.

Защото един силен, здрав физически и психически човек може да предотврати конфликти, защото той излъчва много силна енергия, самочувствие. Самото знание за възможностите му, за това, което той може на всички нива, е достатъчен, за да му помогне да вземе най-доброто решение за критични ситуации, а именно – да ги предотврати.

Защото се научават на отоворност едно към друго – когато се бориш с друго дете, когато се учите заедно и изпълнявате задачи, ако не сте отговорни едно към друго – нищо не се получава.

Защото спортът дава дисциплина и основни понятия като визия (визуализиране, представяне), действие (усилие, труд) и постигане на цел. В спорта това е сведено до кратки практически неща – имаш цел (100 м бягане, 2м. скачане на височина), представяш си как я постигаш, след това имаш действие – т.е. труд, усилие – и имаш постигане на цел – пробягване на дистанцията, скачане на разстоянието. Това има директно приложение във всички житейски сфери.

Защото това им дава основи за социализиране – спортът и груповите физически занимания създават предпоставки за приятелства за цял живот.

И не на последно място – защото чрез правилна физическа активност децата ще имат по-здрави стави, кости, сухожилия, мускули, ще бъдат пример за другите деца.