За трупането на опит
Всички знаем усещането от това да започнем нещо ново, да видим колко неща не знаем, и да решим че имаме нужда от повече опит. Поглеждаме назад и се сещаме и за други неща които не сме можели, но сме се научили. Решаваме че с времето ще се научим да действаме по-добре.
И това е така. Въпросът е обаче дали наистина опитът който “трупаме” е причината. Или по-скоро е нещо друго.
Говорим как имаме да учим, как имаме да ‘трупаме опит’ все едно затова сме дошли. И от една страна наистина изглежда така. Ако сме адекватни, ще можем да даваме щастие и да ставаме по-силни.
И все пак, ето една друга алтернатива. Какво ако нямаме нужда да трупаме опит? Какво ако имаме всичкият опит на света, и всичко от което имаме нужда e да знаем, че всъщност ние сме обич? Самата ни същност е обич.
Играем си играта на това да забравяме кои сме. Всеки път с целта да изпитаме повече различни неща… и да се научим да виждаме красивото в тях. Обаче това не е мисия, а е просто прищявка която имаме. Прищявката да видим Вселената от всички възможни ъгълчета. Точно както и кучетата по улиците виждат Вселената едно в друго всеки път когато се борят и си играят и така нататък. А и не само кучетата.
Уловката е че във всеки един момент в който се опитаме да теглим чертата и да видим колко опит сме събрали, ще виждаме нещо което не носи никаква цена за нас.
Колко опит сме събрали, колко ни е „капацитета за даване”, и още една камара подобни неща, които можем да измерим, нямат значение. Да, просто нямат значение. Всеки има правото и свободата да прави каквото си иска. Има правото да избира това което си поиска. Има възможността да попита „какво е най-доброто за мен” и да получи отговор. И това е достатъчно.
Дали ние ще дадем, или не – значението от гледната точка на мисията ни тук е нулево. И все пак, докато ние знаем кои сме, най-естественото нещо за нас ще е да искаме да помагаме.
И понеже хората сме странна порода – искаме да знаем “Защо?”. Искаме да знаем какъв е смисълът от това което правим. Поставяме си цели, и заключваме мерника си на тях. Избираме нещо важно (което кой знае как сме го определили за важно), и започваме да работим върху себе си и върху целта.
Да бе, всичко е пушка, докато в един момент не забием. И тогава имаме две възможности – да се нагодим към „действителността” и да станем по-добри според критерия на други хора… или да си направим своя действителност. Дали да задобреем в играта на другите, или да си създадем своя, където да виждаме обичта навсякъде.
От гледна точка на това че Прищявката е задоволена за момента и изживяването е отключено – целта ни е постигната така или иначе. Но всичко добива смисъл когато знаем че целта на това което правим е да се научим да виждаме обичта във всичко. Защото ако отворим очи, ако наистина отворим очи и погледнем голямата картина ще разберем, че всяко нещо което ни се случва, планирано или не, е урок по обич. От нас зависи дали ще повтаряме един и същ, или ще имаме различни всеки ден.
Да натрупаме опит предполага че все още нямаме този опит. И че ако вече го имаме и е достъпен за нас – ще сме по-добри. Както всичко, това също съдържа в себе си истина и нека я отсеем.
Ставаме все по-добри в действията си – това е очевидно. Обаче причината не е в нещата които правим. Причината не е и в разни събития от външният свят които сме заслужили да станат, и съответно да се издигнем – там, отвън, и според критериите на хората отвън.
Причината да ставаме все по-добри е, че се научаваме да виждаме обичта във все повече хора – в техните действия, думи, или пък в самите тях. Научаваме се да подхождаме към все повече неща с любов и като на игра, вместо с досегашното чувство на страх, неувереност или пък просто липса на мотивация. И колкото повече време пребиваваме в това място на любов, толкова по-дълбоко в себе си ще възпитаме обичта и ентусиазмът като естественият отговор на всичко ново което срещнем по пътя си. Това е силата, която можем да усвоим. Опитът… няма значение.
П.С. А все пак не е ли добре да сме адекватни? Ами ние хората сме същества на ритуалите – имаме нужда да въвлечем телата си в това което правим за да го материализираме наистина, или просто за да го направим реално и за хората около нас. Или по – простичко казано – действайте. 
Коментирай статията: тук
