Как да избираме храната си?

Има 3 фактора, според които да подбираме храната си:

Какво е съдържанието на полезни за организма вещества?

Тук гледаме храната да има колкото се може повече необходими за тялото ни и есенциални хранителни вещества, като витамини, минерали, есенциални амино- и мастни киселини. В търсенето си можем да се водим от два принципа:

1. среща ли се в Природата? Ако дадена храна се среща в природата, вероятността да има по-голяма хранителна стойност е значително по-голяма в сравнение, ако храната е дело на хранителната промишленост

2. Колко е обработена? Колкото по-обработена е дадена храна, толкова по-ниски са хранителните и стойности.

За да знаем обаче кои хранителни вещества са необходимите ни вещества обаче няма какво да се лъжем – ще се наложи поне малко да се образоваме. Здравето не е нещо, което получаваме даром и поне на мен ми се струва, че минималното самообразоване за храните е най-приемливата цена, която можем да заплатим за това.

Среща ли се в Природата?

Какво е съдържанието на вредни за организма вещества?

Тук става въпрос за всякакви емулгатори, ароматизатори оцветители, овкусители, рафинирана захар, хидрогенизирани растителни мазнини, подсладители и т.н. Всеки един от тях с доказани негативни за здравето ефекти. Ако избираме естествени продукти, които знаем, къде и как са произведени – ние ЗНАЕМ, че в тях гадости няма или ако има, те ще са пренебрежимо малко количество. Ето, примерно, сега смятам да си взимам месо то един приятел, който гледа прасета и телета на място в планината, където можеш да стигнеш с джип … за над час от последния асфалтиран път. И в радиус от 80кг фабрики няма.

Понеже повече от нас си взимат месото от магазина, а дори аз не винаги имам възможност да ходя до планината, може да спазваме няколко  прости правила:

1. храната, която купуваме да бъде еднородна (т.е. да има само една съставка – месо, яйца, моркови, лук)

2. да бъде максимално близка до естественото си състояние – т.е. да е не е или да е обработена минимално

3. да не е опакована – спомнете си за Ксеноестрогените

4. когато сме попаднали в ситуация, в която горните 3 правила са неприложими можем да ползваме следния принцип „Ако в съдържанието на продукта има дума, която не можем или се затрудняваме да прочетем – не го купуваме!”

Не особено полезно, но според мнозина - ужасно вкусно!

Вкусно ли ни е?

Това, може би, трябва да стои по-напред в класацията, понеже колкото и да е полезна дадена храна, колкото и никакви гадости да няма в нея, ако не доставя удоволствие на вкусовите ни рецептори, няма да искаме да я консумираме. Ето, примерно, на мен черния дроб ми е неутрален на вкус, консистенцията му обаче не ми е особено приятна. Обаче зная колко добре ми действа като го ям. Затова се старая да си го приготвям колкото се може по-вкусно, за да ми е приятен като го ям. Примери за вкусно приготвяне са – с някакъв сос, с много лук, под формата на пастет и т.н.

Дроб - не особено вкусно според мнозина, но доста полезно

В заключение

1. помислете за храните, които са ви любими

2. образовайте се относно полезните и вредните вещества в храните

3. от любимите си храни подберете тези, които имат голямо количество полезни вещества и минимални или никакво – вредни и нека менюто ви започне да изобилства от тях

4. периодично пробвайте дали някои от другите храни, които са много полезни и минимално вредни съвсем случайно не са започнали да ви харесват. Може да се изненадате от себе си, но доста често, когато започнем да даваме на тялото само хубава и полезна храна, то започва да усеща какво наистина означава здраве и започва целенасочено да го търси.

5. от време на време, мноого рядко, консумирайте малки количества и от не толкова полезните храни. Твърде вероятно е да установите, че вече нямате желание да ядете голяма част и от тях и даже се чудите как така преди са ви били любими?!?

Послепис

Щом сте стигнали до тук най-вероятно от доста време ме псувате:

„Къф е тоя, вече половин час ми говори за полезни и есенциални тинтири-минтири вещества, полезни и вредни храни, а не е дал пример за нито едно вещество и храна! Да му го …. „

Затова ще си позволя да се повторя:

Здравето не е нещо, което получаваме даром и поне на мен ми се струва, че минималното самообразоване за храните е най-приемливата цена, която можем да заплатим за това.

Като начало на това минимално самообразоване мога да предложа следните публукации:

- Ние сме Животните!

- А защо масло?

- Препоръки относно храната, предлагана в училищните столове

- Как да определим как ни действат храните?

- Характерни черти на традициониите диети, Част 2

- Основи на Храненето: Основни положения Част 1

И да обещая, че публикациите по темата ще продължават и за в бъдеще.

Kоментирай: тук