Постигане на цели

Преди няколко седмици бях на детски рожден ден в „Коколандия”. Носих деца, подхвърлях деца, гъделичках деца. Но преди всичко ги пазих да не се изпопребият с нинджа оръжията, които някой явно не много добре обмислено им бе подарил.

Междувременно реших да направя един Трети кръг. За тези, които никога не са били в „Коколандия”, това е място, където преминаваш по въжета и препятствия, закачени по най-различен начин между дърветата на няколко метра над земята. Първият кръг е най-лесен, вторият е по-труден, третият още повече, а от известно време насам има и четвърти, който изглежда, меко казано, „интересно”.

Коколандия

Понеже се мятах за първи път на въжетата, реших да почна от Третия кръг. Като тръгнеш да минаваш по метално въже, опънато на 4м над земята между 2 дървета, на разстояние 9-10м едно от друго, внезапно започваш да виждаш шаблони и принципи, валидни не само за всяка една сфера на живота, ами и за живота като цяло.

Първо, виждаш крайната цел. Виждаш я с очите си, виждаш и криволичещия път, който води до нея. Виждаш и препятствията, лежащи върху него.

Второ, виждаш междинната цел – площадката на следващото дърво.

Трето, виждаш земята на 4-5м под краката ти и от това не ти става особено приятно.

Четвърто, нявсякъде около теб има неща, които ти отвличат вниманието. Някой пищи една база зад теб, друг пък се е насрал една база пред теб и предава паниката си на останалите, отдолу някой ти дава акъл, от околността се чуват десетки гласове – крясъци, рев, смях …

Докато си на базата, си на стабилно и сигурно място. За да тръгнеш по тънкото въже пред теб, е нужен кураж. Тръгнеш ли веднъж, ти трябва още повече кураж да продължиш, понеже въжето е страшно нестабилно (за разлика от базата) и се люшка във всички посоки.

Нужен е кураж, за да напуснеш сигуността на базата

Знаеш, че ако паднеш, може да се позадереш малко, може да заболи от опъването на ремъците на седалката, с която си осигурен, 100% ще се стреснеш поне малко и ще ти се вдигне адреналинът. Да се пребиеш обаче няма. И това го знаеш на интелектуално ниво, но никак не ти се иска да го провериш на практика.

В живота е абсолютно същото. Обстоятелствата не са по-различни от изброените по-горе:

-          виждаш крайната цел поне приблизтелно или ако не я виждаш – поне инстинктивно усещаш къде се намира и какво горе-долу представлява. Примерно: „Изграждане на верига от магазини, в които да продаваш на хората чисти и качествени продукти” Или пък като тръгнеш към морето – не виждаш морето, но знаеш къде отиваш, знаеш в коя посока е и … просто следваш посоката. Ако просто тръгнеш нанякъде, ще стигнеш точно … някъде.

-          виждаш междинната цел и след достигането и виждаш следващата междинна цел. Примерно: 1. да откриеш ферми, които да те снабдяват с качествена храна 2. да откриеш собствен магазин 3. да популяризираш магазина си 4. да закупиш собствена мандра 5. да откриеш 2ри магазин и т.н. Като тръгнеш от София за морето не стигаш директно на морето. Първо излизаш на магистралата, после минаваш покрай Вакарел, Ихтиман, Пазарджик, Пловдив и т.н. и т.н. и чаааак след Айтос някъде виждаш морето J

-          виждаш рисковете и опасностите (земята на 4-5 метра под краката ти) Примерно: липсата на популярност на магазина ти в началото; по-високата цена (породена от чистотата и по-високото качество) на продуктите, които предлагаш; конкуренция; инкономическа криза и т.н. Вгледаш ли се в тези неща обаче се случва следното – губиш от поглед междинната цел, както и крайната цел. Загубиш ли тях от поглед – губиш визията и посоката си. Загубиш ли тях – губиш увереност, разклащаш се … Може би е добре да знаеш какви са рисковете и опасностите, може би не. Това, което е добре да знаеш е обаче, че вгледаш ли се прекалено концентрирано в рисковете, губиш посоката. А това вече не е добре.

-          знаеш, че ако паднеш, няма да умреш, но мисълта за самото падане определено те плаши. Пример за „падане” е временен спад в оборота на магазина / ните. Неприятно, но не е нещо, от което се умира. Друг пример е фалит. По-неприятно от спада в оборота, но и от него не се умира. Ако ти прегрее колата на път за морето, също не води до фатални последици (освен за колата в някои случаи)

-          виждаш детето, което се е забило на следващата база и реве, понеже го е страх да продължи. Чуваш виковете на човек на 10тина метра зад теб, който се мъчи да се закрепи на въжетата. От всички посоки долитат акъли на сеирджии. Да се вслушваш и да обръщаш внимание на всичко около себе си води до същото като да се блещиш в земята под теб и се притесняваш „колко е високо”. В крайна сметка единственото, което се случва е, че изпускаш от поглед междинната и крайната цел и … това вече го разяснихме по-рано.

Пътят над земята обикновено е нестабилен

В крайна сметка можем да синтезираме написаното до момента в няколко точки:

● набележете си цел и тръгнете към нея

● набележете си подцел и като я постигнете си набележете нова подцел, и продължавайте така докато не стигнете до целта си

● знайте какви са опасностите, но само за да ги преодолявате по-лесно. Вместо да се втренчвате в тях, дръжте погледа си върху крайната цел и върху следващата подцел.

● на нещата, които не ви засягат и които нямат връзка с целта ви – не обръщайте внимание – запазете го фиксирано върху следващата подцел.

успех

Коментирай: тук