Приказката на Живота ни
Всички сме закърмени с приказките, които са ни били разказвани когато сме били малки. И независимо дали го осъзнаваме или не, тези приказки са изиграли изключително важна роля в оформянето на ценностите и убежденията ни.
Може би не си даваме сметка, но всеки един от нас също е писател. Преди да преминем към нашата приказка обаче, нека погледнем какво имат приказките по принцип. Приказките имат:
- протагонист (позитивен герой) – най-често се е устремил в търсене на по-висша обич, сила и мъдрост.
- проблем или антагонист (негативен герой) – пречките по пътя на протагониста
- помощ от неочаквано място - от феи, духове и джинове през сурикати и глигани до просто други хора.
- щастлив край - Преодолявайки препятствията, позитивният герой постига целта си.
Приказките, които са се предавали от поколение на поколение, в крайна сметка оформят обществото ни. Защото те подсигуряват, че всяко следващо поколение ще израстне с разбиране за тези преди него, и няма да реши да затрие целият прогрес и да започне отначало.
Имаме приказки за гняв, който бива победен от любовта. Имаме приказки за лъжа, която бива победена от справедливост. За заблуда, победена от мъдростта. Всяка една от тези приказки ни прави малко по-добри хора.
Защо?
Защото всяка приказка е една голяяма метафора. Едно голямо послание, което ние с рационалният си ум не можем да осмислим, но вътрешното ни аз разбира перфектно.
Ако си спомните как понякога се е налагало да обясним нещо на някого без да можем да се разберем с него. И как е трябвало да приведем аналогичен пример от съвсем различна област (за която знаем че влиза в интересите на човека). Магически, изведнъж човекът разбира напълно какво му казваме.
Та така, приказките са универсален език. И всяка дава послание за определени ценности.
По същият начин, нашата приказка е приказката на нашите ценности. Всичко, което сме избрали да направим, и да не направим, е нашето лично послание към света. А също допринася и за посланията към света на хората около нас.
Така де, стига да сме доволни с ролята на „помощ от неочаквано място” в тяхната приказка. Което е също толкова забавно и изпълващо с обич, колкото това да сме централната фигура.
Ако обаче егото ни реши, че иска да е център на вниманието – бързо и неусетно ще станем негативният герой. Можем да бъдем протагонисти само в нашата собстена приказка, и никоя друга. Колкото по-добре знаем кога коя роля да играем, толкова по-щастливи ще бъдем.
Нашият живот като приказка
Причината приказките да ни въздействат толкова добре, е че неусетно се идентифицираме с главният герой. И започваме да съпреживяваме с него приключенията му.
Всички ние, малко или много, си поставяме за цел да станем по-силни, по-мъдри и по-обичащи. Затова е толкова лесно да потънем в света на приказката.
Какъв би бил светът обаче, ако нашият живот наистина беше приказка? Ако имахме нужда да направим остър завой в посоката, която интуицията ни подсказва, за да намерим неочакваната помощ?
Ако искаме да живеем в приказка, е добре да започнем да се държим все едно наистина го правим. И светът ни ще последва. А това, както и всяко друго начало започва от първата стъпка.
Първата стъпка, която трябва да направим е да послушаме следващият малък интуитивен съвет, който получим. И да го послушаме безусловно. Не някой съвет от типа на „забрави целият си живот дотук и започни отначало”. А по-скоро съвет от типа „Отваря ти се възможност да прекараш следващият си ден по различен начин, и не е сигурно дали ще ти хареса. Все пак го направи.”
Правейки това, затвърждаваме в себе си, че наистина започваме да пишем приказката си по различен начин. От приказка на „последователно” мислене и повтарящо се ежедневие, (магически) се превръща в приказка на неограничени възможности и магия.
И най-неотложната цел, която можем да си поставим, е следната: Изберете да започнете да виждате възможностите и магията в света… на едно-едничко място през деня си. След това на две. След това на пет. И така нататък. Изберете да се пристрастите към това. Изберете да си давате толкова много магическа дрога, че да започнете да я търсите навсякъде. И учудващо (или не), тази магическа дрога наистина е навсякъде.
Понякога наистина клин клин избива. И избирайки се да се пристрастим към това, ще избием доста клинове, които така или иначе не ни служат. Пристрастяването е окей, стига съзнателно да изберем към какво да е то. Тогава то ни дава сила, вместо да ни отслабва. Защото този избор наистина е нaш, и ние наистина сме авторите на нашата приказка.
Та така, нашият живот е една голяма приказка, която е низ от по-малки. И е добра практика понякога да спрем за момент, да помислим и да се запитаме следните въпроси:
- „Каква е темата на ситуацията, в която се намирам?” (всяка приказка има тема)
- „Как трябва да донапиша приказката, така че да я завърша и оставя зад себе си?” или „Как трябва да я напиша, така че да има края, който искам?”
- И в крайна сметка – „Какво мога да науча от тази приказка?”
Това са въпроси, които ни носят мъдрост. И ако искаме нашата приказка да е от най-добрите, от класиките в жанра, e добра идея да сме мъдри. 
————-
