Манталитет на оскъдицата и манталитет на изобилието
March 18, 2010 от Лазар Радков
Публикувано в БЛОГ
Колкото хора, толкова и различни гледни точки. Когато обаче стане въпрос за ресурси и възможности – гледните точки могат да се сведат до две категории – тази на изобилието и тази на оскъдицата.
Манталитет на оскъдицата
Тази гледна точка гласи следното:
„Ресурсите в света, в който живея, са ограничени и колкото повече има за другите, толкова по-малко ще има за мен”
и респективно:
„Колкото повече има за мен, толкова по-малко има за другите”
Според този мироглед ресурсите на света са ограничени и за да има повече за нас, значи да има по-малко са останалите. Все пак всички знаем, че едни страни са по-богати от други, едни страни имат повече нефт от други. Като стане въпрос пък за нефт със сигурност сме чували, че нефт ще има само още 40 години. Съвсем логично е, когато има повече нефт за едни, да има по-малко за други.
Доста логично като цяло. Това обаче е “Dog eat dog!” ситуация, в която винаги някой постига нещо за сметка на друг. Нека да разгледаме обаче и другата гледна точка:
Манталитет на изобилието
Според тази гледна точка, на света има предостатъчно за всички. За всеки има точно толкова, колкото иска да вземе, при това – без да се налага да го прави за сметка на когото и да било друг. Опции и възможности колкото искаш.
„На света има предостатъчно за всички!”
гласи манталитетът на изобилието. Възможно е този сценарий да ви изглежда твърде невероятен. Това разбира се е съвсем нормално, ако наблюдавате манталитета на оскъдицата в хората около себе си. И все пак – ако нещо съществува дори само в един човек – значи съществува!
Т.е. ако видите поне един човек, който има Манталитета на изобилието – ще разберете, че въпросната нагласа е възможна на практика и ще можете да взимате пример от въпросния човек. Ще взимате пример, ще променяте бавно и полека убежденията си, а доколкото знаем -
Каквито са убежденията ни, такъв е животът ни
Това ще рече, че забелязваме предимно нещата, в които сме убедени и в които вярваме, и почти не виждаме нещата, в които не сме убедени и в които не вярваме. Казано по друг начин – ако вярваме, че светът функционира според манталитета на оскъдицата, ще забелязваме основно манталитета на оскъдицата около себе си и почти или съвсем няма да забелязваме изключенията.
Вместо да чакате някой да ви даде пример – бъдете пример
Може да ви се струва невероятно, но, метафорично казано, нерядко хората седят пред студеното огнище и повтарят: „Ти само ми дай топлина и ще сложа дърво!”
Нека да го направим така – прегледайте убежденията си и потърсете области от живота си, за които смятате, че не можете да постигнете повече или че за да постигнете повече трябва да е за сметка на останалите. Кажете си:
„Добре де, до момента съм смятал, че (няма друг начин / не мога да постигна повече / мога да постигна повече, но единствено за сметка на другите). Съществуват обаче и други възможности, които все още не съм открил. Я да видим сега кои са другите възможности!”
И започнете да изследвате. Търсете там, където не сте търсили. Сглобявайте наличните познати части по нови, неизползвани до момента начини. Търсете нови възможности и опции. И вместо да чакате някой, който да ви даде пример и да ви покаже как – експериментирайте, търсете и открийте сами как! И след това бъдете пример за тези, които все още не са открили как.
Успех


