Ники дойде да тренира при мен преди 1 месец. Причината да дойде беше болка в коленете при движение ( Ники е планинар и алпинист ), поставена  диагноза дегенеративно заболяване на менискусите ( разбирайте износване ) и предстоящ  планиран поход в Непал ( 10 дневен преход, атакуване на връх, висок над 6000 м и 10 дена преход на връщане ). Накратко – Ники искаше да премахне болката в колената си, като предотврати повторната и поява и същевременно да се подготви за прехода.

След пробната тренировка се видя на какво се дължи болката – слаба и неактивна задна верига ( задни бедра/гъз/гръб), неефективна механика на движение ( клякащи/навеждащи движения се извършват основно от предната верига ( предни бедра ), клякането се извършваше основно на пръсти,  слаби и скъсени аддуктори ( вътрешна част на бедрата )).

Какво значи това ? От изнасянето на напрежението на предни бедра и прасци съответните стават прекалено силни, което ‘дърпа’ коляното назад и води до болка. От скъсяването на аддукторите при клякане/навеждане коленете влизат навътре, което отново води до износване на ставата и болка. От многократното повтаряне на тези неефективни движения ( най-вече при продължително ходене) , особено когато няма достатъчна мускулна сила и стабилност, се е получила и конкретната дегенеративна травма.

Непал - последното място за хора с проблемни колене!

Какво правихме с него

Предварително ще кажа, че Ники вследствие на опита и практиката си (планинар/алпинист/катерач) имаше доста високо ниво на издръжливост, особено в корема, предните бедра и дърпащите движения. Отделно Ники е изключително спокоен, балансиран и последователен човек, което помогна много на възстановяването му.

Тъй като разполагахме с един месец преди похода, Ники идваше 3 пъти седмично и работехме максимално интензивно като се съобразявахме с травмата.

Започнахме със заучаване и корекция на двигателната култура, особено клякане/навеждане.  Своевременно включихме упражнения, акцентиращи основно на задните бедра, гъза, гърба, тъй като те бяха по-слабите елементи.

Gluteus maximus - от изключителна важност за здравето на коленете

Едновременно с  тренировките работихме и по другите елементи. Изчистихме менюто на Ники от изкуствени храни, той почна да консумира повече яйца, млечни продукти ( Ники не яде месо ), намали шоколада, като продължи да го яде по малко при желание. Увеличихме приема на вода, която е есенциална за здравето на ставите. Включихме Рейки в лицето на Дени, която е Рейки 2-ро ниво.  Това за пореден път показва, че не може да гледаме едностранно на нещата когато става въпрос за здраве. Ето и наблюденията на Деница:

Познавам Ники от алпийски клуб “Планинец”, на който сме членове. Ники дойде при мен за Рейки покрай друга негова позната, на която правя Рейки на кръста. Коляното реагира много добре още след първата сесия, след която Ники сподели, че усеща много по-малко дискомфорт при движение. След това с Live To Loft започнахме съвместна работа по коляното – аз продължавах да му правя Рейки, а треньорите се заеха да променят двигателните навици на Ники и да активират неактивните и да засилват слабите мускулни групи.

Един от най-важните фактори в случая е, че Ники дойде без емоционални и енергийни бъгове. Т.е. травмата му не беше причинена от блокажи на психическо или емоционално ниво, а беше просто следствие от мускулни дисбаланси и слабост. Друг важен фактор е, че Ники се отпускаше напълно по време на Рейки сесиите и позволяваше на енергията, която канализирах да възстановява тялото му.

Т.е. работата му с Live To Lift беше много важна, понеже отстрани причината за болката и дискомфорта, а работата с Рейки ускори възстановяването. Когато в началото Ники дойде при мен, не беше сигурен, дали ще може да замине за Непал. Какво се случи след това, четете по-надолу.

Ники осигурява по време на ледено катерене

Прогресът беше виден  още от самото начало. От румънска тяга и пултру ( демек с минимално сгъване в коленете ) минахме към  рак пул и последната (12-та поред) тренировка Ники правеше 5 повторения на 80 кг рак пул ( около 10 см над височината за конвенционална тяга) , което е огромен успех, най-вече предвид това, че в началото него го болеше при клекове със собствено тегло.  Издръжливостта беше затвърдена и повишена ( изометричен клек с подскок и падане на изометричен клек, без болка ! ), силата вървеше нагоре (във всяко едно движение- дърпане/бутане/клякане/навеждане/стабилизация) , увеличихме плътността на упражненията ( повече упражнения за същото тренировъчно време ), което повиши много работния му капацитет. Ники качи 2 кг активно тегло ( мускули ) за 1 месец тренировки, което укрепи гръбнака и ставите му. Задната верига работи много по-добре от преди, още на 2-та седмица Ники ми сподели колко по-изправен се чувства в ежедневието си.

В момента Ники вече е на 10-дневния преход преди върха. Болки няма, носи със себе си наколенка, ‘за всеки случай’, но тя няма да му трябва. Предстои му безболезнено атакуване на върха, като комбинацията на опита  и характера му,  и новите умения и качества, които Ники придоби, ще го доведе до повече и по-технически трудни експедиции.

 

 

Edit: Ники успешно изкачи върха – снимка.

 

От болните колене до Непал

Коментари

Tagged on: