И италианците са здрави

От редактора: На всеки персонален треньор от време на време му се случва при него да дойде да тренира човек, който … най-просто казано никога не е чувал думата ‘координация’. Много персонални треньори са скачали от високи сгради в следствие от фрустрацията, до която водят подобни срещи … особено през първите месеци на съвместната работа.

Други треньори обаче са проявявали устойчивост, търпение и постоянство и бавно и методично са достигали до момента, в който черното патенце се превръща в голям и красив лебед, притежаващ мощен размах на крилете. В тази статия Васко ще ни разкаже за един такъв случай от неговата практика.

Малко предистория

Леонардо е на 20 години. Живее в Пловдив от няколко месеца със семейството си и работи във фирмата на баща си. Преди 3 месеца дойде в нашата зала като целта му беше да стане по-силен и същевременно да се постегне и да влезе във форма (или с други думи – да свали малко от излишните килограми т.е. мазнини). Тогава той тежеше 86 килограма, от които 15 килограма бяха пасивно тегло. Във височина ръстът му е 183см и съпоставен с общите му килограми, както и с пасивното му тегло, предвещаваше добра база за неговото изграждане. Здравето му беше добро и без колебание се впуснахме в проверка на неговите възможности.

Въпреки твърденията му, че е тренирал футбол и кикбокс,  на пробната тренировка си пролича, че е доста по-слаб от начина, по който изглеждаше. Но проблемa с напредъка му дойде от много лошата координация. Дори лесните (ако въобще има такива) упражнения го затрудняваха страшно много откъм изпълнение (да не говорим за по-сложните), което доста затрудни активацията на неактивните му мускули и отне голяма част от тренировъчното ни време.

Това наложи много внимателен подход към изучаване техниката на различните движения. Разделяхме упражненията (като започвахме винаги с по-прости и ниско амплитудни движения) на отделни етапи и след това ги свързвахме в опит да възпроизведем цялото. От друга страна правехме изправителни и активиращи упражнения за да въздействаме върху кифозата, която имаше и беше дала отражение, изкривявайки  фигурата му.

Кифоза

Затруднения срещнах и с операцията на носа му, която намали и почти ни отне възможността за кондиционна подготовка . При по-динамични упражнения дишането му се затрудняваше сериозно и изпитваше силен дискомфорт, което налагаше да прекратяваме с упражненията .

Хранене

Лео прояви разбиране относно съветите ми да набляга на силните и качествени храни като месо, яйца и мляко, от където си набавяше така необходимите за всички мазнини и протеини. Прогресът разбира се не закъсня и в съчетание с балансираните дози натоварване постигна чудеса.

Това, разбира се, отне известно време като основната част от това време беше времето необходимо на Лео да осъзнае колко важна роля има храната. В началото закуските ги пропускаше винаги, а на обяд се хранеше ако майка му сготви. Хранеше се основно вечер като преди лягане се тъпчеше с паста и каквото още му попаднеше. Този режим, както се досещате, а може би изпитвате, далеч не беше най-удачният вариант.

Любимото ядене на Лео ... преди

Вследствие на това постоянно идваше гладен на тренировки, бързо се изморяваше и едва смогваше да завърши заплануваното. В ежедневието и в работата (работи в офис и е прикован към стола и компютъра) се чувстваше по същия начин. Постоянно му се спеше и от това не му се занимаваше с нищо. Прие съветите да започне да си готви самостоятелно, което му донесе повече самочувствие и стомах пълен с качественo приготвена от самия него храна.

Започвайки хранене по 3 пъти на ден и наблягайки на малко по-различни храни, неговият изтормозен организъм откликна светкавично, изразявайки се в повишен тонус и по-голяма работоспособност. В началото му се стори много напрягащо да следва указанията ми, но с времето привикна с промяната и започна да разгръща способностите си и на тренировка.

Какво постигнахме

Днес, след три месеца тренировки и много упоритост от страна и на двама ни, (на моменти ми идваше да се обеся, като преди това го застрелям) картината, която ви представих по-горе изглежда по съвсем друг начин. Днес Лео е по-силен от когато и да било. Днес той се движи по-изправен и с много повече самочувствие от преди. Днес той е по-щастлив, по-тонизиран и енергичен. Въпреки операцията, той постигна и едно нелошо кондиционно ниво, което лично него го задоволява напълно, като внася в застоялия му живот необходимата доза движение и радостта от него.

Заради естеството на работата си успя да намери време едва за две тренировки седмично, въпреки желанието си (минимума от тренировки необходим за постигането на каквато и да е форма да не говорим за човек с проблеми ). В началото идваше с неохота, като че някой го изискваше от него, а сега почти винаги подранява и постоянно споделя новопоявилите се морфологочни изменения по тялото му.

Сега той продължава тренировките си в LiveToLift като непрестанно увеличава постиженията си и подобрява вече много по-добрата си биомеханика и координация на движенията. Ето и постиженията, които успя да постигне до момента :

преди :

тегло :  86 кг ,  от които – 15кг пасивно тегло

клек :      0 кг  ;

лежанка :  3@лост ( много слаба негова част )

тяга :  5@50кг

сега :

тегло :  93 кг,  от които – 10кг пасивно тегло

клек :   5@60кг

лежанка :  5@50кг

тяга :  3@110кг, 1@120кг

Т.е. Леонардо е повишил координацията, силата и кондицията си страшно много, качил е мускули и в същото време е свалил пасивно тегло (мазнини). Това постигна той през последните 3 месеца. Въпреки затрудненията, той не се отказа и остана търпелив през цялото време – важен фактор за прогрес.

Искам да отбележа, че Леонардо е голям веселяк. Постоянно внася положителна енергия в тренировките и аз лично искрено се забавлявам с него през цялото време. Той е спокоен и уравновесен, а емоционалното му здраве е отлично. Това много спомогна за правилното му и ефективно изграждане. А, да, и да не забравя да споделя с дамите, които може би се досетиха : Леонардо е италианец – млад, здрав веселяк с много положителна енергия и винаги зареден с всякакви шеги. Търси млада дама, с която да учат български език … А да – на какъв език си говорехме? На българо-италиано- английски разбира се

Коментирай във форума