Хормоните на секса

Бяхме голи. И двамата. Във водата

Това трябва да бъде ясно осъзнато, или от историята ми по-долу няма да излезе нищо кой знае какво.

Междувпрочем, нямахме намерение да сме голи.

Всъщност, идеята беше просто аз и тя да покараме каяк до кораловите градини и да се гмуркаме.

Тази част от плана си течеше гладко , но учудващо, вероятно поради кофти положението на световната икономика и факта, че туристическия сезон все още не беше започнал, наоколо нямаше никого; никакви гмуркачи, никакви хора с лодки, никакви любители на водните ски и никакви полинезийски рибари. Цялата лагуна на Бора-Бора докъдето ти стига погледа беше лишена от човешко присъствие.

Бора Бора

Така. Идея си нямам как сте отгледани, но там откъдето идвам, ако около теб няма никого си сваляш гащите. Точно така си е. Няма някаква причина, а няма и нужда от причина; просто го правиш, защото можеш, благодаря, че попитахте.

Аз това и направих. Събух си плувките и ги метнах в каяка, в който те цопнаха с приятно звучащото мокро „цоп”.

Тя ме изгледа лукаво, усмихна се и последва примера ми, сваляйки банския си. Двете му и без това малки части, издадоха даже още по-приятно „цоп” падайки в каяка.

А аз мигновено се възбудих, но не смятам, че това се случи непременно поради голотата й. Повярвайте ми, не съм имал каквито и да е намерения да правя секс някъде там между коралите.

Мисълта ми е, въпреки че едва ли знаете такива подробности за мен, че изхвърлям доста баластра. Т.е. щях да причиня нещо подобно на онзи голям петролен разлив, който застрашава в момента Големия бариерен риф до Австралия в момента.

О, да, хората от Бора Бора биха могли да пръскат с реагенти водата колкото си искат, без това да има особен ефект. Така или иначе цял участък с корали щеше да си замине. А нека си го кажем така: с всички тези Ел Ниньос-и наминаващи всяка година коралите просто нямат нужда от допълнителни ядове.

Точка по въпроса.

Както и да е. Опитах се да не обръщам внимание на възбудата си, но набъбналото ми състояние имаше доста любопитен ефект върху плуването ми. При повечето мъже еректиралият член би могъл вероятно да послужи повече като стабилизатор срещу прилива, отлива, течението и вълните, но при мен, като се вземе предвид лекото килване на ляво и малко надолу, той пое ролята по-скоро на рул, и колкото и да се опитвах, единственото което успявах е да плувам в кръг, при това перфектен такъв.

Впоследствие успях да повторя този феномен пред екип от Масачузетския технически институт и те заявиха, че кръгът е бил толкова прецизен, че биха могли да го използват за изчисляването на „Пи” с точност до хилядни.

Но нито един от изброените до момента факти няма нещо общо със статията ми. Това, което искам да знам е, как стана така, че изпаднах в толкова възбуждащо положение, което доведе до мигновена ерекция и причини на множество риби и ракообразни неволен ступор.

Невроендокринен списък на участниците

Louann Brizendine, доктор по медицина и автор на „Мъжкия мозък” излиза с някои идеи за това, кое прави мен и всъщност всички мъже, да бъдем това, което сме.

Brizendine е изследвала начина, по който мислят мъжете и открила, че той категорично се различава от начина на мисленe на жените (сякаш пък имаме нужда точно тя да ни го казва).

Все пак, за разлика от психолозите среден разряд, Brizendine, невропсихиатър, вярва, че по-голяма част от мъжкото поведение и действия се определят от прецизен набор от различни хормони, сред които тестостеронът играе основна роля, но не е и задължително основната атракция.

Харесваш експлозии и катастрофи? Това е крайния резултат от мощен коктейл от хормони, дърпащ от край време твоя мозък.

Тестостерон

Неспособен си да останеш фокусиран за повече от няколко минути, когато разсъблечена редица гимназистки се натресе във въображението ти? Отново комбинация от хормони, която прави определени части от твоя мозък да са толкова чувствителни към сексуална възбуда, колкото е чувствителна една хрътка към костилка от праскова заседнала в ректума и.

Едновременно успокояващо и тревожно е да четеш, че твоето или въобще мъжкото поведение е предвидимо като компютърна програма. Е, в случая програма написана от екип неврохормони.

Пръв сред тези неврохормони, разбира се, е тестостеронът, който тя описва като Зевс, царят на мъжките хормони, който е „господстващ, агресивен и всемогъщ”.

Тестостеронът „активира сексуалните вериги и схеми за агресия, последователен и упорит в преследване на желаната половинка.” И при все, че е известен със своята смелост и самоувереност, той може да бъде и „сърдитко Петко”, когато е раздразнен.

Един от съучастниците на тестостерона е вазопресинът, наречен от Brizendine „Белия кон”. Вазопресинът е хормонът на галантността и моногамията. Той агресивно защитава семейството и личната територия и заедно с тестостерона управлява мъжките мозъчни вериги и повишава мъжествеността.

Друг член на групата е инхибиторът на Мулериан, или накратко ИМ. Brizendine го оприличава на Херкулес – „силен, здрав и безстрашен”. Този хормон е интересен с това, че буквално заличава всички женски черти от мъжкия мозък. Повечето от действията на ИМ се развиват в утробата, подтискайки мозъчните вериги отговарящи за женския тип поведение и дори разрушавайки женските репродуктивни органи.

Окситоцинът е наречен пък „Укротителя на лъвове”. Неговата работа е да укротява и успокоява дори и най-страшните зверове, повишавайки емпатията и изграждайки схеми на доверие, така като и да намалява хормоните на стреса, кръвното налягане и дори да заздравява връзката баща/дете.

Пролактинът е наречен „Г-н Мама” и намалява нагона и стимулира онези връзки в мъжкия мозък, които отговарят за бащинското поведение.

След това идва „Гладиаторът”, който всички познаваме като кортизол. Неговата задача, при заплаха, е да до-озлоби лудото куче, така че да се бие на живот и смърт.

Друг познат играч е Андростенедионът, който Brizendine нарича „Ромео” поради способността му да прелъстява жените. „Когато бъде освободен през кожата като феромон, той прави мъжкия повик за секс по-силен от всеки афтершейв или одеколон.”

За допамина се счита, че е “възбуждащ стимулатор”, защото той дава “опияняващия живот на купона”. Описва се като “пристрастряващата награда” която върви с момчешките игри на “Сбивания и боричкания” и в сексуалните възбуждащи игри на мъжете, при които допаминът усилва “екстаза” по време на оргазъм.

Съставът се допълва от „Глен Клоуз” на групата, естрогенът, или „Кралицата”. Тя може и да няма мощното въздействие на тестостерона, или „Зевс”, но все пак задвижва повечето от веригите в мозъка на мъжа и може дори да го накара да прегръща или да се обвързва, стимулирайки производството на своя „приятел” – окситоцина.

Заедно тези два хормона, поне според Brizendine, са основните „виновници” за, като се започне от понякога странните, трудно обясними постъпки на бебетата момчета, та чак до предсказуемото улегнало поведение на възрастните мъже.

Защо Барт Симпсън е Барт Симпсън

Когато Барт е бил в утробата, тестостеронът и инхибиторът на Мулериан са работили заедно, за да омъжествят неговите мозъчни схеми и да премахнат всички женски черти.

Ако беше сравнила неговите действия на новородено с тези на някое бебе момиче, Мардж щеше да забележи, че Барт е привързан към движението доста по-силно отколкото към човешките лица.

Семейство Симпсън - Хоумър, Барт, Меги, Лиса, Мардж

Той предпочита да гледа геометричните форми на мобилния телефон, отколкото лицето на мама. Но мама не трябва да се притеснява особено от това, предвид, че момченцата могат да я разпознаят и без много-много да се взират в нея по така обичайния за момиченцата начин.

Мардж трябва да има предвид и, че от раждането до приблизителното навършване на една годинка мозъкът на момченцето буквално се маринова в тестостерон с нива приблизително колкото на възрастен мъж. След първата година Т нивата спадат значително, но ИМ нивата остават високи до навършването на около 10 години.

В резултат на това Барт е силно привързан към правенето на пакости и поемането на рискове, което обуславя така или иначе първите десет години от живота на всяко момче.

За много майки е вбесяващо, че момче на едва седем месеца може да разпознае дали мама е ядосана или уплашена, но само 12 месеца по-късно вече развива имунитет срещу това. Погледът, който кара Лайза да се откаже от замисленото, няма да има особен ефект върху Барт.

Освен това хулиганските прояви и поемането на риск са просто още един начин за определяне на положението в обществото. Ако едно момче има прекалено малко тестостерон през първите няколко месеца от своя живот или недостиг на ИМ, неговото желание да се съревновава може така и да не се прояви и в резултат то бързо ще придобие манталитета на неудачник и ще бъде обречено да изпълнява ролята на лакей през цялото си детство и юношество.

Доста странно, Барт започна да мирише като потни чорапи някъде около 11-та си година, но това в никакъв случай не се дължи на лоша хигиена. Всъщност потенето се дължи на отделянето на хормона андростенедион.

Чудните години

На около 14 години всяко нормалното момче се присъединява към това, което феновете на Star Wars наричат „Тъмната страна на силата”. Детето, което ви идолизираше, което искаше да отиде навсякъде  където тате иска, което вярваше на всяка негова дума, изведнъж започна да го смята за задник.

Той е мрачен, раздразнителен и съвсем естествено това навежда на мисълта, че младши се друса с хероин.

Това не е по вина на младши. Милиони андрогенни рецептори в неговия мозък изведнъж биват наводнени от тестостерон и той може да се присъедини към редиците на Дарт Вейдър.

Brizendine предлага следната аналогия: ако тестостеронът е бира, то едно нормално 9 годишно момче изпива дневно чаша, докато един 14 годишен младеж близо два галона (към 8 литра).

Точно така, младши е „пиян” от тестостерон. А вследствие, сексуалните му мозъчни центрове увеличават обема си до размер два пъти по-голям от този на момиче в същата възраст. Вазопресинът, в тандем с тестостерона, кара момчето да пази територията си и го прави силно чувствително към злобните подмятания на съучениците му.

Същите тези повтарящи се вълни вазопресин го карат да вижда в неутралните лица враждебност и подхранват параноичното „аз срещу останалите”.

Докато тези мозъчни центрове не се стабилизират в неговите късни тийнейджърски години или малко след това, всички в неговото обкръжение ще трябва да затегнат коланите, защото доста ще подруса.

И докато родителите му допускат, че неговата незаинтересованост е просто фасада, то всъщност е твърде възможно той наистина да е отегчен. Неговите центрове на удоволствието са доста сковани в сравнение с тези на децата или възрастните. Предвид това е доста трудно нещо да го заинтересова. Ако подтикът не го изплаши или шокира, неговото поведение няма да се различава особено от това на скумрия зад витрината на суши ресторант.

А неговата неспособност да се концентрира? Напълно разбираемо, ако питате Brizendine. Демек: младши сяда да пише домашните си изпълнен с добри намерения. И предният дял на мозъка му (зоната отговорна за вниманието и добрата преценка) започва да потрепва от активност.

Защо домашното е толкова трудно за момчетата?

Едновременно и неизбежно, нивата на вазопресин и тестостерон се увеличават и активират центровете за секс и агресия.

Когато мазно ухилената физиономия на Люк Ларва, съученикът, който му смъкна гащите на събранието на гимназията, изникне в съзнанието му нивото на кортизол – хормона на стреса се повишава, активирайки амигдалата, или центъра на страха, което не е особено добро за спрягане на глаголи, изучаване икономиката на Перу или математически изчисления.

И ако това не стига, то в главата му постоянно изскачат образите на голи съученички или Меган Фокс. Да си „удари” една може да помогне временно, но по принцип вече си е „ударил” поне три и това не е помогнало особено в успокояването на сексуалните демони.

Родителски капан

По всяка вероятност един ден младши ще си има свое семейство, но ако си мисли, че ще се освободи от неврохормоналните влияния, горчиво се лъже.

Всъщност онази първа „Френска” целувка с бъдещата му жена е „вкусов тест”, смята Brizendine, с която двойката споделя генетична информация, закодирана в слюнката.

Ако вкусовият тест е положителен и всички други условия са благоприятни за съюза им, кулминационният момент е идеята за бебе. Не си мислете обаче, че само майката отговаря на повика на хормоните.

Често, когато съпругата на младши е бременна с неговото дете, нивата на тестостерон в организма му ще спадат с до 33%, а пролактинът ще се увеличава с близо 20%, което всъщност може да доведе в различна степен до състояние известно като синдром на Кояд (Couvade), познат още като солидарна бременност.

Бъдещият татко започва да качва килограми също като мама. Той може да започне и да почиства дома и да подрежда, иначе казано да „гнезди”.

Скоро след раждането на бебето, всъщност след около 1/7 от секундата след като е видял очите на бебето и дундестите му бузки, тати бива залят от вълна от допамин и окситоцин, което активира специална зона в мозъка, наречена „зона на родителския инстинкт”.

Накратко, освобождаването на допамин кара бащата да изпитва почти привързаност към детето, което се допълва от заздравяващите връзката баща/син действия на окситоцина.

Ще отнеме доста време да се обясни защо горкият мърльо купува Prius и закача „Дете в колата” на задното стъкло.

За негов късмет, татковият тестостерон винаги възвръща старите си нива за времето, за което неговото отроче прохожда.

В зряла възраст и отвъд

По всичко личи, че зрелите мъже така и не успяват напълно да се отърват от хормоналните влияния, които в широка степен определят тяхното развитие от самото им раждане.

Тестостеронът и вазопресинът продължават да влияят на мъжкото поведение, докато естрогенът и окситоцинът определят женското.

Раздразнението от задръстванията, тревогата за работата, тревогата относно положението в йерархията на работното място, неспособността да помоли за напътствие и влудяващият (поне за жените) навик да подтиска всички емоции освен гнева продължават да тормозят мъжете през зрелите им години и в средната възраст.

Хормоните, които мариноват нашите мозъци и мозъчни центрове ни учат да бъдем силни, смели и независими, пише Brizendine, но въпреки това, тя вярва, че мъжете също копнеят за прегръдка и близост колкото и жените. За нещастие, според възприетите норми на поведение в нашето общество, мъже, които търсят близост са смятани за мекушави или слаби.

Нещата често се променят, когато мъжът навлезе в своите 50 или 60. Нивата на тестортерон спадат, вазопресинът спада, а процентът на естрогена спрямо тестостерона се увеличава.

Резултатът от тази хормонална обстановка е мъж, който е по-мил, по-любезен, по-търпелив, по-толерантен и много по-склонен да дава удоволствие (на партньорката си), отколкото да получава.

Невероятно но факт, губейки своята физическа привлекателност, мъжът се доближава все повече като поведение до идеалния мъж, за когото мечтаят болшинството от жените.

Другата гледна точка

Колкото и привлекателни да изглеждат теориите на Brizendine, те са и доста обезпокояващи, защото са склонни да елиминират почти изцяло личната отговорност.

Ако нейните открития бяха възприети малко по-широко, фактически всеки престъпник, изверг, лош съпруг или зле възпитано дете би могло да използва „лошия баланс на химикалите” като защита, което просто е малко по-биологичната версия на „Дяволът ме накара да го направя”.

Не трябва обаче да подценяваме ползата от разбирането на източника на своите чувства и мотиви. Да знаеш защо чувстваш нещо или защо искаш да действаш по някакъв начин е изключително полезно, особено ако целиш себеовладяване, още повече определено помага в разбирането на поведението на останалите мъже.

Но това ни връща към моя първоначален въпрос. Защо голотата ме накара да „вдигна самолета” (букв. „Да спусна котвата”) така да се каже?

Ако питате Brizendine, тя би го отдала на отработена схема изпълнена от освободения допамин (причинено от правенето на нещо неприлично) и всемогъщия татко хормон – тестостерона, в едно с косвеното предложение за секс, породено от голотата.

Разбира се, ако мога да използвам кучето си за пример, то се „надървя” няколко десетки пъти дневно. Може би защото иска да яде, защото се приготвяме да излезем на разходка, защото ще играем на „Донеси пръчката”, или защото ще се гмуркаме голи.

Може би то получава ерекция, защото е здраво и изпълнено с възторг от живота и „кокала” не е винаги резултат от сексуална възбуда, а просто доказателство за крепко здраве, по-силно от здравен сертификат, издаден от клиника Майо

Може би „оная работа” от време на време означава просто, че сте „яката работа”.

Статията е публикувана в t-nation.com и е преведена от от Илиян Костов специално за www.livetolift.com

Коментирай във форума