Блог: Републикански студентски шампиони на България за 2010-та

Заглавието казва много. Май не мога да добавя много повече. Мога само да ви споделя какво видях .. а – и това, че малко съм с издрано от викане гърло

Откъде започна всичко

В началото на седмицата щях да ходя към Пловдив. Събота обаче брат ми ми се обади и вика:  “Брат, къде ще ходиш към Пловдив понеделник, ела да ни гледаш – тогава играем с НСА полуфинал, сряда са финалите и ще пътуваш с нас с автобуса”

Винаги се радвам да гледам как брат ми играе, а възможността да прекарам 2 незабравими часа, затворен с 22-мата футболисти на “Евроколеж” – Пловдив в има-няма 20 квадратни метра накараха сърцето ми да запее радостно – отлична възможност да изпитам търпението и спокойствието си в изключително екстремна среда. С две думи – веднага се навих

Полуфиналът с НСА

Дойде понеделник и към 16:00 неусетно се озовах в НСА (ако бях написал, че преди това разцъквах из трафика и заобикалях дупки, нямаше да звучи толкова добре ). Футболният отбор на Националната спортна академия по принцип бе сочен за фаворит за спечелването на студентското държавно първенство, в случая въпросните момчета дори играеха на собствен терен.

Мачът започна с видим натиск на момчетата от НСА, но той така и не доведе до опасност пред врата на “Евроколежа”, който пък отговаряше със спорадични контраатаки. Както в живота често се случва – противно на всяка логика – в 28-мата минута резултатът беше 1:0, но за “Евроколеж” – Пловдив, които реализираха първото си по-опасно положение – бърза контраатака, дълъг пас по въздух към Георги Якимов, който свали топката на Грозьо Ботев. Капитанът спря топката с гърди и от въздуха направи стражът на НСА безпомощен.

1:0

Играчите на НСА се втурнаха да изравняват, но до края на полувремето не успяха да създадат нито едно чисто положение,  а футболистите от Пловдив пропуснаха да удвоят резултата. Вратарят Христо Радков управляваше умело защитата пред себе си, затваряйки всички подстъпи към своята врата.

Второто полувреме се развиваше по подобен начин – натиск от страна на НСА, но без по-опасни положения и контраатаки от страна на “Евроколежа”.  В 75-тата минута след едно разбъркване пред врата на пловдивчани коженото кълбо се оплете в мрежата им – 1:1

Оттам до края не се случи нищо повече и според регламента – след изтичане на 90-те минути, не се играят две продължения по 15 мин, а направо се изпълняват дузпи.

Там вече започна играта на нерви – първата дузпа на “Евроколежа” бе спасена от вратаря на НСА. И двата отбора вкараха вторите си дузпи, а на третата футболистът на НСА пропусна вратата. След 5 дузпи резултатът беше 4:4. Тогава дойде часът на Христо Радков – стражът спаси 6-тата дузпа, след като негов съотборник вкара и “Евроколеж”-Пловдив се класира за финала.

Христо Радков спасява решаващата дузпа

Финалът с МГУ

На другия полуфинал момчетата от Минно-геоложкия университет (МГУ) бяха надделели над студентите от Русе с 2:0. Неочаквано за мен финалът започна с натиск на играчите от “Евроколеж” – Пловдив и няколко по-опасни положения пред вратата на на МГУ. От своя страна футболистите от Минно-геоложкия изглеждаха доста плахи, а вратарят им правеше нещо, което до сега не бях виждал – бавеше времето още от самото начало на мача, при това при равен резултат.

Мачът не блестеше особено – натиск от страна на пловдивчани, но без по-опасни положения и почти никакви положения за МГУ. Футболът обаче е игра за резултат и не е важно колко положения си имал, а колко си вкарал. Ако имаш едно положение – важно е да го оползотвориш. Така и направиха футболистите от града на тепетата – в 72-рата минута след центриране на Найден Кехайов отляво – Георги Якимов отблизо направи безпомощен вратаря на МГУ – 1:0.

Георги Якимов и Найден Кехайов

До края на мача МГУ не успяха да направя нищо запомнящо се и футболистите от Пловдив заслужено ликуваха с купата.

Всички момчета заслужават похвала, понеже последните два месеца имаха много тежка програма – участваха едновременно в две първенста – студентското и “А”-реагионална група – имаха по два мача всяка седмица, а който играе, знае колко тежко може да бъде това. И въпреки това останаха на висота до края. Преди всичко обаче бих искал специално да поздравя Христо Радков и Найден Кехайов, понеже знам как се подготвяха физически и колко усилено тренираха на и особено извън футболния терен.

Найден се готви в нашата зала в Пловдив от няколко месеца, а брат ми … е, той се готви усилено още от едно време – откакто тренираме заедно

Найден си дойде при нас доста атлетичен, ние просто му помогнахме да вдигне още ниво нагоре. След финала дори една от треньорките по лека атлетика в НСА дойде да му иска координатите с предложение да се състезава за НСА на … лека атлетика

Дългото завръщане

Както може би можете да се досетите – тук започва моята част от изпитанието – 22ма футболисти, около 25 квадратни метра, чалга и алкохол:

Омммммммммммммммммм!

Коментирай във форума

Други блог постове