Блог: Изненадайте себе си

Често се случва да правим определени неща, за които дори не се замисляме. Те се случват по определен начин, който може да е доста добър или пък доста далеч от безупречността, но това няма как да разберем защото просто не се замисляме за тези неща. Останем ли затворени за света, много  често такива неща се натрупват и натрупват и ни става все по-трудно да живеем щастливо и да се развиваме. Но ако се научим да слушаме, светът е винаги готов да ни изненада с прекрасни подаръци. Зад всеки ъгъл ни се разкриват истини , прикрити под най- различни форми : случайни книги на които попадаме, ценни съвети от приятели, понякога срещаме гурута, понякога просто си докарваме някоя глупава контузия, която да ни накара да се замислим…  Светът си намира всякакви приятни и не чак толкова приятни начини да ни покаже къде е така търсеното щастие и „какво да сторим, когато нещата не вървят, както ни се иска”

Искам да ви предоставя тази история, разказана от един човек , който се вслуша в думите идващи, за да му помогнат и с малко смелост, изненади и случайности успя да стане малко по-добър и по-усмихнат

Историята за себе си той разказа на едно момиче, момиче каращо го да се усмихва при всяка мисъл за нея. Случката тече докато той размишляваше пред момичето на глас върху думите на свой приятел.

” Ако правиш едно и също нещо, получаваш един и същ резултат! ”

Както доста често се случва, той беше прав. Винаги съвсем несъзнателно повтарях една и съща схема, правеща ме свидетел на един и същ филм, дотолкова дотегнал, чe дори се колебаех да го започна въпреки трептящото живо желание таящо се във всяка частица от мен.

<Решението, което той ми предлагаше звучеше толкова просто :>

” Направи нещо различно, изненадай себе си! ”

Да изненадам себе си… , но не знам… Не знам как бих могъл да направя това. Немога да направя нещо различно, докато нез нам какво съм правил до сега. Сякаш винаги съм се пускал по течението и всичко се е случвало неосъзнато. Напреки на пътищата по които вървя. Напук на убежденията ми, че трябва да сме осъзнати колкото може повече. Въпреки принципите, които се стремя да следвам, съм действал автоматично. Като на автопилот, който се стартира сам и прикрива умело съществуването си. И ако всичко беше наред, нямаше дори да разбера за това, нямаше сега да търся нещо различно, което да правя…  но не беше. Да… изглеждаше наред, винаги е било красиво, нежно, романтично и едновременно с това диво, лудо и страстно … винаги се стигаше дo една прекрасна експлозия от емоции и енергия, която гореше, гореше и … угасваше без да остави нищо. Винаги идваше момента, в който почвах да  усещам съмнение и несигурност  и в мен, и в очите, в които се взирам. Продължавах да давам и да обичам, но усещах, че вече не привличам, не омагьосвам, не създавам трепет… Какво се случваше не знаех, не се и опитвах да разбера, продължавах да търся и да подарявам приятни моменти, избягвайки всякакви дискомфортни мисли опитващи се да разберат или променят нещо. Не след дълго идваше момента в който чувах познатото „Трябва да поговорим”, идваше точно когато вече нямаше какво да си кажем и просто продължавах напред.

Трябва да направя нещо различно, да така ми беше добре, чувствах се доста комфортно…, но < и за това той имаше какво да ми каже:>

” Всяка промяна води до дискомфорт, но без промени няма развитие ”

Добре, това е така, но какво да променя …

” Всеки път, когато си с момиче, виждам как изчезваш, ставаш огледало, няма те, остава само Тя! ” – той беше забелязал това, не ми спестяваше тази истина, която така упорито бягаше от мен. Трябваше да променя това! Но как? Останах сам и се замислих. Мислех … но всички мисли, които останаха да препускат в главата ми бяха за …

За Теб мило момиче!

Чудех се как до сега не съм забелязал, колко често го правя – да те извиквам в съзнанието си и да пресъздавам преживени или въображаеми мигове с теб… да им се наслаждавам и да се усмихвам слънчево.

Ха! … от кога съм така!

Слънчев ден, слънчево момиче, Усмивки… Очи гледащи сякаш само в мен и рамене движещи се по начин, който ме пали. Косата … падаща пред лицето ти, докато движиш глава…

Да още тогава се разтуптях, но не обърнах внимание. Още тогава също така съм почнал несъзнателно да отразявам, както винаги е ставало… Всичко прекрасно ръка за ръка с проблема, който ме мъчи сега. Малко по малко започвам да виждам все повече красота и очарование, започва да ми става все по трудно да пусна ръката ти щом те докосна, все по-трудно да не гледам само в теб… и всичко щеше да е чудесно, ако успоредно с това не започвах да говоря като теб, да мисля като теб, да бъда като теб и да скривам все по-дълбоко себе си. Това е ! … Това е била скритата схема, проста и действаща, защото всеки се привлича от себе си… действаща, но както всяка схема за кратко… и после всичко се сриваше. Сега знам! И сега съм аз, без схеми и без програми, осъзнат и знаещ… , но дали ми стиска…Мога ли ? Смел ли съм достатъчно за да изляза пред теб и да кажа това? Това би било изненада… но пък, колко по-лесно е да остана още малко скрит, радвайки се на красивата ти усмивка. Скоро заминавам и ще мине много време… колко по-лесно е без промени, без развитие … , без Любов!

„Изненадай себе си” беше казал той. „Просто го направи” беше заглавието на книгата върху, която съвсем случайно спрях погледа си… Да! Това съм аз и успях, изненадах себе си! Изненадах и теб нали ? Знам, че обичаш изненадите. Аз изненада ли съм ? …

Не останах да видя какво се случи след това… но виждам този човек много често и ми изглежда доста по-усмихнат, по-освободен и по-деен, сякаш е отключил някакво неизползвано досега снопче енергия, което го прави малко по-добър.

Кометирай във форума