Среща с будистки учител: „Ролята на Учителя в духовния път”

(Отражениe от отворената среща с Н.Св.Дзонгсар Кхйенце Ринпоче на 05.08.2010г. на тема „Ролята на Учителя в духовния път”. Благодарности на нашия специален репортер – Моника )

Лекцията се проведе на приказно място – залата на Националното Музикално Училище „Любомир Пипков”, София. Беше не много голяма, бяхме поместени около 150-200 души. Тълпата беше пъстра и чакаше тихо тибетския учител. Още с влизането си, Ринпоче изстреля директно две от будистките сентенции, а именно твърденията, че всяко нещо е временно и че всички неща се намират във взаимозависимост. Нещо повече, той счита още, че в осъзнаването на тези две тибетски истини се корени решението на всички въпроси.

Какво обаче наблюдаваме днес – издигането на индивида над всичко останало и подхранването на илюзията, че човек сам е своята собствена Вселена. Вярването, че можем всичко. Това на практика донякъде се е материализирало- можем да разговаряме в реално време с приятели от противоположния край на света и да ги гледаме в очите, можем да игнорираме хората около нас, говорейки непрестанно по телефона, считайки че нашите лични нужди са много по-важни от околния свят и знаейки, че можем да бъдем самостоятелни, независими и силни. Не усещаме как съвсем целенасочено създаваме своето собствено отчуждение.

И изведнъж в света на неограничените възможности най-трудно се оказва щастието. Знаем, че можем, че ние сме Бог, но изведнъж идва скуката, самотата, чувството на изоставеност, нуждата от нечия прегръдка… неслучайно едно от най-разпространените заболявания днес е депресията… Всичко това е просто доказателство за взаимовръзката ни с  нашите настроения, ценности, религия и целия околен свят, който е временен и непрекъснато изменящ се, yeah

Дори вярванията и убежденията ни са непрекъснато променящи се. Например вярвате ли в онова, в което вярвахте преди 10 години? Странното усещане на Ринпоче е, че и днешните Ви вярвания, няма да са актуални утре. Дали ако наистина осъзнавахме, че всичко е временно, щяхме да пазаруваме, сякаш ще живеем още 1000 години и да унищожаваме света си така? А, да бе! За унищожението на света не беше наша вината, а на Джордж Буш

Добре, да приемем, че Учението ще ни помогне да стигнем до целта. Но какво правим после? Трябва да слезем от колесницата, с която сме пътували (яна), а тя е много красива, ние я обичаме, обичаме и пътуването и не искаме, да я оставим, респективно да слезем и да поемем постигнатото с всичките му отговорности. Буда може да ни научи как да пътуваме, но останалото трябва да свършим сами, докато има несигурност в способностите ни да получим онова, за което се трудим и мечтаем, учители като Ринпоче ще имат своята работа, а той на своята лекция ни увери, че това е доста рентабилно за него

Човекът всъщност е един много забавен тип, който директно предупреди публиката, че не всички ще са толкова благосклонни да нарекат нещата с истинските им имена и да ни посочат, кога оставяме живота си в нечии ръце, при това съвсем доброволно.

Преди да ни разкрие, как според него се характеризира един истински духовен учител, Ринпоче пожела да дефинира най-общо духовния път. Мнозина смятат, че това са множеството ритуали и догми за изпълнение, което според Кхйенце е чист духовен материализъм и излишна показност. От светска гледна точка, духовният път е най-безсмисленото нещо и ако един път е безсмислен, то той е истински духовен път.

Опровергавайки нескритото ми негодувание спрямо това твърдение, учителят посочи поезията – банален до болка, но ясен и конкретен пример за нещо, което от материална гледна точка е безсмислено за занимание, но докосва сърцето, нямайки нищо общо с материалното и неспособна да ни донесе пари. В този смисъл наистина можем да наречем духовния път- път на безсмисленост.

Ринпоче разказа за запознанството си с двама индийци, които в миналото са завършили правни науки в Харвард и са специализирали 6-7г. в Сиатъл. Един ден се събудили и се почувствали отегчени от целия този материален успех… сега ходят пеша до връх Кайлас това е новото им занимание

Те са намерили свят безсмислен път, но какво търсят останалите? Мама? Татко? Някого, пред когото да реват? На хората им трябва мотивация, опора, учител, водач, карта, система… За да можем да кажем, че сме намерили истински учител, трябва след като го срещнем и изпълняваме неговите инструкции да се освободим от своите мании. Тогава взаимовръзката ученик-учител работи успешно. Например ако ние сме педанти на тема чисто бельо до такава степен, че не просто го перем, а го и гладим, че дори го колосваме, при това до последния чорап, то значи сме леко вманиачени.

След една седмица успешна медитация плюс инструкции на нашия учител, ще решим, че чорапите нямат нужда чак от колосване; след 2 седмици медитация ще решим, че гащите ни нямат нужда от гладене; след 3 години медитация, няма да се усетим, че хората ни говорят зад гърба, че е време да започнем да си перем бельото- е, тогава сме супер, вече нямаме мания за пране. Тогава идва учителят ни и ни казва да си перем бельото всеки час. Ако можем да го направим на секундата- това е, освободили сме се, преминали сме отвъд мръсното и чистото бельо. (тука вече всички долу )

„Идиотите пиянстват в привидна доброта и измислен Рай, а само мъдрите преминават отвъд доброто и лошото и стават освободени.”

Ако питате Ринпоче дали трябва да имате учител или не, ще ви отговори: „Зависи от графика ви”.  Можем да научим всичко от четене на книги, в случай че имаме около 4-5хил. години живот. Така например, без практически указания от опитен шофьор, можем да се научим да караме кола от … книга… за около 70-80г. и, разбира се, след няколко изгорели живота…

Ако например ние сме сънливци и ходим вечно заспали, отивайки на шофьорски курс, нашият учител, който ни познава, ще ни посъветва да изпием първо едно кафе. Това го няма в учебниците и не е препоръчително за останалите, нито гаранция за техния успех, но Нашият учител Ни познава и знае какво ще е Добро за нас. Освен това, можем да изчетем много книги, уж учейки от тях и в същото време, точно пред кориците им да правим точно обратното и да останем незабелязани, мислейки че никой не ни е видял и шмекерията ни не се брои…докато Учителят ни рано или късно ще ни види.

Нека помислим защо сте избрали своя учител? Заради красивите, горящи очи? Или заради приветливата усмивка? Може би Вашият учител има бърза кола? Или здраво тяло? А може би той просто е един крайно добър и мил с Вас човек? Всичко това може и да е вярно, но помнете, че ако искате да привлечете някой учител, трябва да го наемете да Ви унищожи. Да разруши всичките Ви системи със своя опит и точно, когато си мислите, че сте успели да изкорените своите програми и сте легнали на пухкавия успех, той да дръпне килимчето изпод краката Ви и да се строшите на студения бетон, разбира се, изцяло по Ваша собствена молба. И идеята далеч не е да търсиш Учителя, а да позволиш да бъдеш намерен. (И за Тосков се сетих, и за теб)

И ако трябва да посоча конкретните неща, които Ринпоче спомена като необходими за всеки един Учител като такъв, да той посочи точно три и един истински духовен учител трябва да е именно:

- изучен: при това добре изучен, да, всеки може да каже „бъди сега” и да бъде Буда с това свое изказване и действително, ако сме му стопроцентово вярващи и изпълняващи, ще успеем, но не всички сме толкова безпрекословно отдадени в днешно време- имаме съмнения, а когато имаме съмнения и няма кой да ни се обоснове, това поражда проблеми. Учителят Ви трябва да е дълбоко убеден в онова, което Ви преподава, а не да е частично информиран, защото това е опасно за Вас.

- дисциплиниран: за да научи и Вас да бъдете такива

- добър, човечен: не е задължително всеки път да бъде добър и мил с Вас, но е необходимо да е заинтересован от Вашето собствено просветление и освободеност

И като съвет, който Ринпоче би отправил към всички, готови да го възприемат е именно: вложете време в изучаването на ученията, вместо да се доверявате на временните неща като вдъхновение и чувства и мислете- така със сигурност ще намерите своя учител, освен ако Буда не се избъзика с вас

От Монани, без восък и с добро

Важно да се отбележи!!!

Следното беше споделено от един от хората, от които разбрах за срещата – смятам, че е добре да се сложи и тук:

Лекцията беше наистина много хубава, но това да се преразказват думите на подобен учител е нещо мноого, мноооого странно и всъщност рисковано. Ринпоче говори многоизмерно и поне в тибетския будизъм никой не си позволява да интерпретира думите на учителите, точно поради тази многоизмерност. Всеки разбира според нивото си. Написаното в горната статия в най-добрия случай може да отразява само и единствено разбраното от автора й, но определено не може да претендира по никакъв начин за пресъздаване на казаното от Ринпоче. Не знам защо някой е решил, че по подобно събитие може да се прави литературен преразказ с елементи на разсъждение. До колкото разбрах, най-вероятно цялата лекция ще бъде качена на видео в сайта на Шечен до няколко дни. Който се интересува, нека проверява и нека я изгледа.

Коментирай във форума