Интервюто в BB-Team започва така:

В поредицата интервюта на BB-Team дойде ред да зададем нашите и вашите въпроси към Лазар Радков – един от най-популярните членове на форума и автор в изданието. Тъй като се оказа, че въпросите към него не са никак малко, ще публикуваме интервюто в две поредни части.

Ето въпросите, на които Лазар е отговорил – част от отговорите публикуваме тук, останалите можете да прочетете в BB-Team :

Представи се на читателите си.

С какво се занимаваш?

Къде и в какво семейство си израснал?

Кога се зароди страстта ти към спорта?

На каква възраст започна да тренираш, с какъв спорт започна и в послдствие с какъв продължи?

Тренирането до 18-19-годишна възраст не го броя, понеже като гледам как “тренират” по залите в днешно време младежите на тази възраст, в най-добрия случай съм правил нещо по-добро от това да вися по кафетата… но само толкова.

По-сериозно започнах да тренирам като отидох в Германия и се запознах с бойните изкуства.

Започнах с тай бокс за около година, продължих с ескрима (филипинско бойно изкуство, наблягащо на работа с оръжие – основно къса палка и нож) и след това намерих бойното изкуство, което ми пасна най-добре – бразилското джу джицу и граплингът като цяло. Покрай джу джицу ходих периодично и на тренировки по джудо и борба.

Щанги започнах да тренирам сериозно и смислено именно покрай бойните изкуства. Исках да съм силен и мускулест, без това да ми пречи на експлозивността и издръжливостта.

С времето и най-вече с много четене и практикуване открих рецептата (която всъщност се оказа, че не е една). Оттогава насам я предписвам редовно на хора, имащи подобни търсения. [прочети цялото интервю]

Винаги ли си бил токова мъдър или в юношеските си години си правил грешки?

Бил си шампион по бразилско джу джицу, колко време ти отне да станеш такъв?

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Какво промениха тренировките ти в начина на живот? Правиш ли някакви жертви в името на тренировките?

В интерес на истината като ученик имах един период, в който бях започнал да пия повече и да се занимавам с глупости. По някое време след това, къде повече, къде по-малко сериозно започнах да тренирам.

Със започването на тренировките глупостите почти спряха, а с напредването на годините самите тренировки започнаха да стават все по-разнообразни и по-сериозни.

Съответно с напредване в областта на тренирането и с времето започнах и да намалявам алкохола, докато една хубава вечер не реших, че вече не ми е кеф да пия, защото ми е доста по-голям кеф да тренирам, а алкохолът ми пречи на тренирането.

Май в онзи момент престанах да бъда хлапак.

Освен това, благодарение на бойните изкуства развих качества, които са необходими и във всички останали сфери на живота. Говоря за психическа устойчивост, воля, целеустременост, дисциплина… качества, за които до момента не съм открил друг, по-добър начин да бъдат развити.

На въпроса дали правя жертви в името на тренирането – отговорът ми е НЕ. Като цяло самото “правене на жертви” е нещо доста криворазбрано.

Няма жертви, има само избори.
Когато знаеш кое е най-добре за теб в момента – всичко останало спира да съществува като опция в този момент и правиш това, което знаеш, че е най-добро за теб.
Откъде знам? Спомням си, че веднъж баща ми ме попита: “Как ще знаеш дали това е добро за теб?” Отговорът ми беше: “Като го направя, ще знам дали е било добро за мен!”

Т.е., главно условие е да действаме. Да, това предполага да направим доста грешки, но ако не правим нищо друго, освен да си фантазираме “какво би се случило, ако…”, никога няма да разберем какво е добро за нас.

Второто нещо е да се научим да слушаме интуицията и усещанията си. Тя винаги Знае.

Номерът е да се научим да чуваме гласа й и след това да се научим да го различаваме от гласа на Страха, гласа на Алчността, този на Гордостта, Егото и т.н.

Последното, което ни е нужно, е да се научим да наблюдаваме и да изследваме взаимовръзките. Наблюдаваме какво ни казват усещанията, правим избор, наблюдаваме следствията, наблюдаваме какво усещаме впоследствие, правим си анализ и събираме опит. Повтаряме.

Прекрасен метод, който можем да използваме не само в тренировките и в храненето, но и във всяка една сфера и за всяко едно нещо от живота. [прочети цялото интервю]

Тренираш ли, когато боледуваш?

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми са да подобрявам здравето, уменията и качеството на живот на хората, които се обръщат към мен и спортния ми клуб. За момента смятам, че съм постигнал доста добри успехи в няколкостотин случая. Целта ми е да подобрявам все повече качеството на услугата, която предлагам на хората, и да достигам до все повече хора. [прочети цялото интервю]

Ти си завършил “Хранене” в Германия. Лесно или трудно се учи такава дисциплина? Защо се върна в България?

Как и кога започна да се интересуваш от истинска храна и не само да търсиш източници, а и да си я произвеждаш сам (домашни суджуци, краве масло, сметана, гхи, яйца и т.н.)?

Смяташ ли, че има надежда малките производители на истинска храна (без излишни консерванти и подобрители) да не загинат заради големите хранителни вериги?

Използваш ли добавки (какви)? Какво мислиш за спортните храни и добавки? Пробвал ли си нещо “забранено”?

Сподели накратко тренировъчните и хранителните си принципи?

[прочети цялото интервю]

Коментирай във форума

Интервю с Лазар Радков за BB-Team (част 1)

Коментари