Родени да бягаме ?

Наскоро прочетох книгата Born to Run – изключително приятно четиво, което заедно с последвалото проучване и четене на материали по темата породи доста въпроси и впечатления в мен, които бих искал да започна да споделям.

В книгата е силно застъпена тезата, че хората като вид са напълно пригодени за бягане, дори са най-пригоденото животно за бягане на огромни разстояния в горещо време. Изтъкват се факти от човешката физиология, която се сравнява с тази на бягащите и ходещите животни. Споменават се дори хипотези, че избора и способността ни да бягаме на дълги разстояния, са основен фактор в оцеляването ни като вид, и развитието на интелигентността, и творческите ни способности. Като най-силен довод отчитам описаните в книгата, съществуващи племена, които в целия си състав от деца до 70 + годишни, през целия си живот бягат десетки до стотици километри ежедневно  и са описвани, като хора с чудесно здраве.

Книгата е написана изключително вдъхновяващо и почти всеки, който я прочете му се иска да почне да бяга незабавно. Дали това е добър избор, зависи от това, колко внимателно сте чели книгата, колко внимателно сте запознати с това как ви се отразява продължителното аеробно натоварване и колко усилия ще положите за да може да си позволите да бягате огромни дистанции.

Важно е като начало да определите защо искате да бягате. Ако искате да бягате за да отслабнете, това означава че не сте в чудесна физическа форма т.е. не трябва да бягате. Ако искате да бягате за да свалите мазнини, ефекта ще е противоположен. Ако искате да бягате за да подобрите здравето си, много е възможно да постигнете обратното. Е тогава ще кажете, за какво да бягаме?  Единствения отговор, който смятам за правилен е “За удоволствие”.  И ако наистина изпитвате удоволствие и удовлетворение от бягането, тогава ще е добра идея да се информирате как да направите така, че това бягане да ви носи само чисто безпроблемно удоволствие

Как да постигнем това ще обсъждаме подробно в следващите материали по темата, но сега искам само да споделя някой интересни наблюдения над това което казва книгата “Born To Run” за племената на Тарахумарите – бягащите хора.

Като начало ще почна да ги наричам Рарамури – името, с което те се наричат и в превод означава наистина “бягащи хора”

Първото основно нещо е начина, по който бягат. Бягайки рарамурите докосват земята първo с пръстите на краката или с външната част на цялото стъпало .

Бягайки те изнасят коленете напред пред стъпалото, за разлика от традиционното “jogging” бягане при което се стъпва първо на пета, която е изнесена напред пред коляното и центъра на тежестта. Направени са доста изследвания, които показват, че дори с специални бягащи обувки стреса, който поема стъпалото и чрез него цялото тяло е по-силен и разрушаващ от силата с която пръстите на босото стъпало удрят земята и омекотяват удара.

Няколко пъти направих следния експеримент : Човек който стандартно си бяга с обувки с подметки и стъпва първо на пета, накарах да се събуе и да побяга бос. След това го помолих да запомни как бяга, след това да обуе обувките си и да продължи. Бягането след процедурата беше напълно различно и много сходно с техниката на бягане използвана от рарамурите.

Описания резултат приемам за напълно нормален. Единствените обувки използвани от традиционните рарамури за бягане представляват парче коже или гума вързано с връвчица около стъпалото и глезена. Използвайки тази обувка просто е невъзможно да стъпвате първо на пети, защото моментално ще почувствате болка. Тъй като използването на тази обувка е непрактично в съвременния свят ви препоръчвам да използвате просто гуменки с максимално гъвкава и лека подметка. Така ще подобрите техниката си на бягане и ще имате по-малко негативи от него.

Тези от вас, който искат да са максимално близко до  босото стъпало, могат да се възползват от нашумелите обувки Vibram, който според мен са непрактично скъпи, но изглеждат много приятно и удобно.

Освен начина, по който бягат искам да обърна внимание и на средата в която живеят рарамурите. Интерес за мен предизвикват следните няколко аспекта, които ще се развият по късно като отделни материали :

Чиста околна среда

Tе живеят в възможно най-скрития и недокоснат от хората район, чист въздух, чиста вода, чиста храна, чисти емоции и мисли. Липсата на отровите и стреса с който ние живеем е огромен фактор, който им позволява да правят чудесата, които правят.  Силно се съмнявам, че който и да е друг човек живеещ в нашата среда  може да бяга огромни разстояния и да се чувства добре, без да взима специални мерки за да неутрализира негативите от бягането и средата.
Истинска питателна храна

Една много странна за мен тема. Във всеки сайт с информация за Рарамурите, се споделят впечатления от тяхната невероятна диета. От всяко място оставаме с впечатлението че тази диета се състои изцяло от Пиноле(нещо като грис халва от царевично брашно) и Искате (станна напитка от ферментирали Чиа семeна). Много се възхваляват тези две неща и наистина може да имат добро енергизиращо действие по време на бягането. Силно впечатление ми направи, явно на никой друг, описаната в книгата храна, с която всички описани в книгата се хранят ден преди описаното там голямо състезание на територията на Рарамурите. Ето това е списък на продуктите, точно както са споменати в книгата, на английски :

• Stewed chicken
• Stewed goat
• Butter-fried river fish
• Grilled Beef
• Refried beans
• Guacamole
• Tangy salsas
• sweet limes, chili oil and fresh cilantro

Също се споменава една закуска : “eggs scrambled with goat cheese and sweet peppers, pinole and flapjacks

И огромно впечатление ми направи това, че точно преди бягането, докато всички зареждат с пиноле, двамата Рарамури, които по късно печелят състезанието Arnulfo И Silvino, вместо пиноле си поръчват традиционното ястие pozole, описано като “a rich beef broth with tomatoes and fat corn kernels.

За сега няма да се впускам в анализиране на тези споменати в книгата и сякаш останали на заден план храни, но ми се струва, че ако се храним с такава храна, която в техния случай е расла в богати на минерали почви от здрави животни и растения, ще ни е много по-лесно да се да бягаме огромни разстояния и да се чувстваме добре.

Мястото на което живеят като релеф

Живеят в пресечена местност с много каньони, където е почти невъзможно да се предвижваш без катерене. Нямат коли. Какво значи това ? – Всеки път, когато трябва да се пренесе нещо тежко – то се носи на ръце. Всеки път когато трябва да се отиде някъде – освен бягане по пресечена местност се изисква катерене. Всеки път когато трябва да се запали огън – се сечат дърва. Не знам какво ви говорят тези неща, но аз го виждам така : Освен бягането на дълги разстояния тези хора редовно извършват дейности еквивалентни на Силова тренировка с тежести и собствено тегло, интервална тренировка, експлозивна тренировка. Както се споменава в книгата тези хора не са просто бегачи, те са пълни атлети. В следващите материали ще разгледаме този аспект по-подробно и как може той да помогне в неутрализирането на негативите от бягането на дълги разстояния.

Както виждате Рарамурите не са просто бягащи хора, да те бягат, но и живеят един невероятен начин, който им позволява да бягат. Дали ако почне един от нас да бяга в средата, в която живеем може да извлече позитиви от това- не мога да кажа, но силно се съмнявам. Дали може да го направи, ако положи максимално усилия в посока по-малко стрес, детоксификация, добра храна, силови тренировки и суплементация все още не знам, но ще опитам да науча.

Коментирай тук