Има моменти, когато изобщо не ни е до тренировки. Ако все пак използваме малко воля, можем да стигнем до залата и да тренираме. След това се чувстваме много по-добре и живваме тотално.

Има и такива, когато изобщо не ни се тренира, но ние си налагаме с воля. Отиваме в залата, тренираме, живваме за малко, но след това падаме още по-ниско, отколкото сме били преди това.

Има и моменти, в които не просто не ни се тренира, а не ни се прави абсолютно нищо. В подобни ситуации са нужни колосални количества воля да се добутаме до залата и … там нещата са още по-плачевни. Ако имаме късмет и не направим някоя грандиозна простотия, може и да не се контузим.

Очевидно е, че във втория и третия случай, тренирането изобщо не е било добър избор. Характерното и за трите случая е, че и в трите не ни се е тренирало, и в трите сме си наложили да тренираме, но само в един от случаите това е бил добър избор.

Как да разберем кога е добре да тренираме?

Възможно е понякога поради многото седене цял ден или заради високото психическо напрежение (което винаги се съпътства и от физическо такова) да се чувстваме убити и да усещаме енергията си много ниска. В едни случаи тя по-скоро е блокирана заради липсата на движение цял ден и заради стегнатостта от психическото натоварване. В подобен случай, ако отидем и се пораздвижим леко, ще усетим отново потока на енергията ни и ще усетим сили за тренировка. В други случаи обаче не усещаме енергията, защото просто я … няма. В такива моменти, ако след като се пораздвижим не се почувстваме по-енергични – нямаме работа да се натоварваме.

Какво да правя?

Моят съвет е следният: Ако цял ден сте били на работа, усещате се уморени и не ви се тренира, проявете малко воля и си замъкнете задника до залата! Дайте си поне едно 40-50 мин и направете:

  • пълноценна ставна гимнастика
  • леко общо разтягане
  • лек общ фоумролинг (задължително гръб и предни бедра!)
  • базови дихателни упражнения

Въпросното вработване трябва да бъде по-скоро леко раздвижване, за да можем да усетим ясно обратната връзка, която ни дава нашият организъм.

Ако тялото ни има енергия, ще го усетим много отчетливо още след първите 5-10 минути. В подобен случай довършете си загрявката (подготовката за тренировка) и потренирайте добре, като все пак избягвате максимални натоварвания. Тях ги оставете за дните, когато енергията вътре във вас кипи и бушува.

Ами ако нямам енергия?

Ако тялото ни няма енергия за тренировка, то най-вероятно няма да усетим желание за натоварване и след 50-60 мин от описаните по-горе активности. В подобен случай това е била нашата тренировка. Нямаме работа да се натоварваме повече точно в този ден. Доброто обаче вече сме го сторили – загрявката, която току-що направихме, е чудесна инвестиция в дългосрочното здраве на нашите стави, мускули и фасции.

Ако дори загрявката върви тегаво и ни натоварва и измаря допълнително, значи сме много, много ниско. Тук моят съвет е да не се напъвате дори да загрявате повече! Направете малко дишане, малко медитация, ако сте Рейки – дайте си Рейки и скоропостижно към леглото. Тялото очебийно има крещяща нужда да презареди.

А нещо кафенце или буустърче за повече енергия?

Хм, много интересно! Ще ви разкажа историята за Петко Селянина.

Петко имал кон и каруца. Работил на полето и с каруцата превозвал продукцията си до пазара в близкия окръжен град, където я продавал и изкарвал честно прехраната си.

С времето обаче Петко установил, че с настоящата си дейност скоро няма да успее да събере пари за златен “Ролекс” и Ауди, с които да впечатлява лачените госпожици по столичните дискотеки. За тях той разбрал от предаванията, които гледал по новия си телевизор, по наскоро прекараната кабелна. Оттам той разбрал, че въпросните госпожици се събират в столичните клубове Син Сити, Биад, Найт Флайт, както и в други нощни заведения, за които не само Петко, но и авторът на статията не бил чувал.

Въпросните лачени дами, разбрал Петко, били достояние предимно на българските футболисти, както и на господа със съмнителна репутация. От цялата работа нашият герой разбрал, че за да го хареса подобна мома, задължително трябва да има Ролекс и Ауди. Както и да може да си позволи да хвърля салфетки в изброените по-горе клубове. За да стане това възможно, Петко решил, че трябва да стане български футболист, или да за захване със сенчест бизнес. Не че бил некоординиран, и не че не можел

да различи дините на бостаня от диреците у двора,

но г-н Селянина си давал ясна сметка, че в жилите му не тече кръв на футболист за елитната ни “А група”.

Затова Петко решил да се захване с нелегален бизнес. Началото не било трудно. Близо до неговото село имало изоставен завод за метални детайли, за който явно не знаели много хора, защото все още имало много желязо. Та, впрегнал нашият господин своето конче – Мирчо – и тъгъдък-тъгъдък започнал да прави курсове между изоставения завод и местния пункт за скрап. Не бил глупав и добре прикривал металните елементи в каруцата се, за да не го разкрият съселяните му и да открият неговата златн… метална мина.

С упоритост и последователност, курс след курс, Петко и Мирчо успели да пренесат толкова метал, че няколко седмици по-късно първият вече бил горд собственик на Ролекс. Не можете да си представите радостта, която светела от очите му и гордостта, която струяла от издуващите се от вълнение при всяко вдишване корем и гръден кош. Първата цел била достигната, било време за втората – Ауди!

Продължили Петко и Мирчо с набезите над изоставения завод. Не след дълго обаче първият изчислил, че с това темпо я събере пари след една година, я – не. Затова решил да съкрати времето на половина, като кара Мирчо

да тича два пъти по-бързо.

В началото този подход дал резултат – само за първата седмица Петко изкарал два пъти повече пари от обикновено. Втората седмица обаче Мирчо започнал да забавя ход и на Петко му се налагало да използва пръчка, с която да стимулира кончето, посредством удари, да се движи по-бързо.

За известно време това дало резултат. След още една седмица обаче Мирчо започнал да се движи все по-бавно и все по-бавно. Ударите, въпреки че ставали все по-силни и все по-силни – не помагали. В един момент Мирчо паднал на земята и не можел да се изправи.

В задачата се пита – колко силно трябва да започне да удря Петко по Мирчо, за да може да си купи Ауди до шест месеца?

Това беше за буустерите и умората.

Като сте в кондиция – стимулирайте се колкото искате, за да “изкъртите” (на своя отговорност и последствия, разбира се). Когато не сте в кондиция – аз лично не препоръчвам да биете Мирчо.

И последно – до всички, на които им стана жално за кончето, първо, това беше измислена история и второ – сигурен съм, че Петко вече са го арестували и Мирчо е доста по-добре.

И кратко заключение

Понякога е добре да потренираме, когато се чувстваме изморени, понякога – не е. Вече имате идея как да прецените. И ако сте решили да изнасилвате тялото си – спомнете си за Мирчо!

Успех!

 

Лазар Радков
Следвай ме

Лазар Радков

Провайдер на акъл at Live To Lift
Лазар Радков е основател и основен доставчик на акъл на Live To Lift. Последните години се е отдал предимно на просветителска дейност и се е заел с богоугодната мисия да просвещава масите. Водил е семинари, лекции и обучения в Академията на Telerik, HP, SoftUni, Академия “Аз мога тук и сега!”, Seeburger, Grinders, Kizombaholics BG, Център за работа със зависимости и други.
Лазар Радков
Следвай ме
“Чувствам се убит! Как да разберем да тренираме или не?”

Коментари

Tagged on: