В тази публикация ще ви запозная с Михаела – момичето, което извървя пътя от адските болки и отчаянието до здравето и жизнеността … два пъти.

Здравейте, следва bitter sweеt версия, на моята история …

Наложи се да се обърна към Лазар.

За разлика от повечето хора, които отиват с ентусиазъм при личен треньор, за да разхождат плочки по плажа, аз бях принудена … това ако исках да работя, бъда здрава и не се редя в края на всеки месец за 200 лв инвалидна пенсия. Това следваше според няколко светила в Неврологията.

В моята глава, нещата обаче изглеждаха по друг начин.

Като всеки скорпион притиснат до стената, бях готова да се боря, преди края.

Периодично през годините имах проблеми с кръста – от тридневни схващания и лежане в нас до момента, когато се стигна до там, че не можех да седя права.

А аз не боледувам или поне не бях боледувала до тогава, от нищо сериозно – дори настинка.

Болките бяха кучешки / ще спестя ред сополи /. Превита на две, не знаех дали е ден, дали е нощ. А и не ме интересуваше – исках само да спре. Така боли прищипан нерв.

Искате да си го представите, може – забийте  си нож и  започнете да въртите, това където ви хареса.

Първоначалните предложения на лекарите за операция отхвърлих категорично. Останах в тази агония близо месец и половина. Период, в който изревах всичките си сълзи или поне аз мислех, че са всичките. Два престоя в болница, сериозни лекарства и не – бях свита на две, не можех да измина 10 метра. Влезнах за операция при един от най – добрите невролози в България.

След операцията – болка нямаше, но следваше друго мъчение – това да станеш отново на краката си. А аз носех сериозна тежест … Макар от самите болки да бях стопила едно 10 – 15 кг .

Предвид, че цял живот се бях борила със сериозно наднормено тегло , се сбъдваше желанието ми да отслабна по един много извратен начин – Внимавай какво си пожелаваш, за да не ти се сбъдне …

И последва възстановяването. Много бавно и с много упорство, аз станах отново.

Бях без никаква кондиция, мускули – колкото да седя права. В главата ми седеше само един въпрос – ще бъда ли пълноценен индивид, ще мога ли да работя ?

Зарових се по форумите и ми попадна името на  Лазар.

Отидох с нежелание на първата ни среща. Мразех спорта – като пълно дете, стояло в час по физическо на пейката, нямах никаква амбиция тепърва да ставам атлет.

С цялата си негативна настройка, не харесах и Лазар. Срещата ни мина доста емоционално – дори не можех да говоря нормално, избухвах в плач, при всеки опит да му разкажа през какво съм минала и да стигна до момента,  в който исках да ми помогне да съм пълноценен човек и да мога да продължа с живота си по нормален начин.

О, а как бях оценила живота. Радвах се на всичко – радвах се когато вървях по улицата и ме грееше слънце, радвах се когато сядах някъде с приятели – виждах света, като за първи път.

Докато вървят, повечето здрави хора не оценяват тази способност – приемат я за даденост.

Почнахме с тренировките – много елементарни упражнения по моя преценка.

Да де, но на първият ни опит за планк, аз издържах 10 секунди и се строполих на пода.

Мислех си на ум, търпение, търпение … а ето това, не ми е точно дадено.

Последва прогрес с всяка изминала тренировка … продължаваха нашите спорове с Лазар, дали бързам, дали не правя глупости в момента, в който той се обърне.

Както казах, аз съм човек с мнение, а той беше търпелив, дори на моменти сигурно е бил много търпелив.

На третият месец Лазар ме завари да правя мост … не беше точно очарован. 😀

Бях с една идея по ентусиазирана да ходя на тренировките ни. Можех да правя нови неща, а и бях свалила някое и друго кило – 19 да сме точни.

Дори във възторга си, направих няколко снимки при фотограф …

Изпадах във възторг от всяко ново постижение, от там следваха хвалебствия към целият екип на Live to Lift . Нямаше как да не ги хваля, хората около мен бяха меко казано впечатлени от визуалната промяна.Всички искаха да разберат какво правя, как го правя и с кого го правя 😀

Върнах се на работа – работя седнала. Работата ми е свързана с много стрес, отговорности …  и цели. Трябва да си в  добра кондиция – умствено и физически. Има срещи с клиенти, излизане от офиса по спешност и т.н. А и точно преди да се тръшна болна, бях повишена / вероятна цялото напъване преди това повишение, да бе довело до това ми състояние, както и едно злополучно падане търчейки на 7 – 8 см ток от първа до последна стълба /

От цялата история до момента не се спомена, какво показа ЯМР то – две дискови хернии една под друга ниско долу и три протрузии. Приказка.Казаха ми, че гръбнака ми е като на 80 годишна жена.

Работех криво ляво. Болките се връщаха.В нас беше като рехабилитационен център. Колани с магнити, лампа на Zepter, добавки, масажори … След работният ден се налагаше да се прибера и да започна нов работен ден, този на майка ми, която ме нагряваше, мажеше или успокояваше след поредната криза.

Искрено оцених тази жена след всичките  преживявания, ако аз се предавах периодично, то тя никога. И беше яростен поддръжник на Лазар. Като бивш спортист / тренирала художествена гимнастика и още един тон други спортове / тя беше убедена, че само спорта може да ме вдигне на крака.

В един прекрасен ден, нито един от предходните до тогава методи да не ме боли не сработиха. Първо изтръпна кракът до коляно, последва пареза.

Паника е най – точната дума.Всичко ли почваше отново. Бяха минали само 6 месеца от както си бях стъпила на крака. Изследването показа – рецидив на хернията, притиснати коренчета от двете страни – според лекарите чудо, че стоя права. А аз стоях права, дори минавах всичките видове тестове – ходи сега на пръсти, сега ходи на пети – тц, правех всичко. Но не и според ЯМР то – според него, аз трябваше да се въргалям на пода и да не мога да стана.

И тук моята психика се оказа по-слаба.

Виждах, че съм силна, че мога да ходя –  да пареза, болки, но имаше вариант това да се избегне / това от днешна гледна точка/. Но един ред лекари ми казваха – Ето виж тук,  няма място къде да мине този нерв, няма никакво разстояние … може би смяна на диск, може би пластини.

Работа ли, о не, забрави …

Седях в кабинета на лекаря, който ме бе оперирал. Той най спокойно ми обясняваше …

–           Виждаш ли Михаела, няма да можеш да седиш седнала.

–          А как ще се издържам, ще мога ли да работя ?

Лекаря чупейки пръсти и гледайки в пода :

–          Е ти си хубаво момиче, ще си намериш някой да те гледа … тук се опитваше да се шегува с това, че съобщава на човек на 29 год., че той е безсилен.

Никога няма да простя на този лекар, че  каза това пред майка ми. Не знаех, кой да свестявам след този преглед, мен или нея.

Казах й – Аз ще намеря свестен лекар, ще се оправя – обещавам ти. Няма да ме гледаш в нас. Няма да загубиш още едно дете. Точно в този момент мисля, че не вярваше много.

Намерих лекаря, много сладко ми обясни – ето тук ще изрежа това и то ще се намести.

Лазар беше скептичен, Цецо с който точно се бях запознала – още повече. Но и двамата се оттеглиха, защо –  защото прогнозите не бяха добри и според мен, на никой не му се рискуваше.

А аз бях готова да рискувам.Влизах на повторна операция, за която знаех, че вариант едно – мога да се събудя инвалид, вариант две – не се събуждам, вариант три – всичко е наред.

Но както винаги  … Ние предполагаме, Господ разполага.

Събудих се с изтръпнал крак , който не можех да помръдна. Лекарят упорстваше – това е от операцията, все пак мястото е пипано, позата на самата операция. Това ще се оправи.

В болницата се изреждаха приятелките ми … не знам на какво съм приличала,  но по погледа им се четеше нещо средно между ужас и състрадание. Всички се опитваха да бъдат позитивни.

Аз продължавах да не мога да движа кракът си. Тоест ставах права, вървях , но всякакво движение от сорта на вдигане на страни от легнало положение, вдигане напред бе невъзможно.

Докато на 4 ден от операцията не дойде на свиждане моя приятелка и ми се обади от долу, че не я пускат / беше неделя/. Не знам как съм станала, асансьора, не работеше … минах пет етажа. С катетър … ето за такова упорство говорим. И с целият си блясък строих охраната на болницата – защото никой не спира моя приятелка, когато тя иска да дойде при мен.

От спорта този път се вдигнах много бързо. О колко силна бях, в сравнение с първата си операция, аз планирах до месец да тренирам отново.

И точно в този момент, искам да спомена няколко човека Христо Радков, който до този момент ме бе виждал няколко пъти, но който ми даде подкрепата в точният момент.

Защото това бе една общност, в която освен чисто практичните съвети, аз получих и много морална подкрепа.

Отново възстановяване … тренировки. Всичко с начало.

Намеси се Цецо. Ако Лазар уважавам, то за Цецо мога да кажа, че думите ми няма да стигнат.

Изключително внимателен, много умерен в съветите и коментарите си … и човечен, толкова човечен, че ме е изумявал многократно.

Колко пъти рехаба ви е писал SMS в три по обяд в продължение на дни, защото знае, че по това време ви боли най – много … или е предлагал да дойде до вас, за да ви лепне две – три лепенки. А ние с Цецо не сме били точно дружки по карти, аз съм му пациент, с нищо не ми е бил длъжен.

Върнах се за втори път на работа.

Лазар си беше зачислен на нещо, като он лайн тормоз. Въпрос след въпрос, оплаквания … сигурно не му е било лесно, на мен също, за да го правя.

Получавах много практически съвети – как да живея, да да се движа … на мен ми трябваше учител за всичко отново. Това бе един нов живот, с ограничение.

Трябваше да се съобразявам с всичко.

И в един момент спрях. Реших, че живея веднъж и няма да прекарам, този веднъж в страх.

Започнах периодично да се изсилвам … Поход от 5 – 6 часа по чукарите, спане по палатки във влагата, наскоро една Табата изнерви съвсем Лазар.

А аз просто искам да живея нормално. И го правя, по моя си начин.

Почти всяка тренировка завършвам с мост, който вече е доста висок. Вися по въжета … Тук трябва да спомена Данчо 🙂

Следва продължение …

П.С. С Лазар сме се заели, да правим сериозни мускули, и още по-сериозно съм казала, че ще обърнем една инсулинова резистентност / диабет тип 2 / до положение да съм напълно здрава.

Ако преди това не се пребия някъде ! 🙂

Михаела е голям образ. На моменти е много приятно да се работи с нея, на моменти е истинско предизвикателство. Извиращият от нея ентусиазъм понякога ѝ идва малко в повече и не винаги прави неща в собствена полза, но пък аз никога не съм бягал от предизвикателства.

Стискайте ни палци! 🙂

Лазар Радков
Следвай ме

Лазар Радков

Провайдер на акъл at Live To Lift
Лазар Радков е основател и основен доставчик на акъл на Live To Lift. Последните години се е отдал предимно на просветителска дейност и се е заел с богоугодната мисия да просвещава масите. Водил е семинари, лекции и обучения в Академията на Telerik, HP, SoftUni, Академия “Аз мога тук и сега!”, Seeburger, Grinders, Kizombaholics BG, Център за работа със зависимости и други.
Лазар Радков
Следвай ме
Михаела: От операция след дискова херния до -19кг и без болки в кръста

Коментари