„Първата чаша – за здраве, втората – за радост, третата – за веселба, четвъртата – за лудост.“

– Българска народна поговорка

Да се говори за алкохол у нас е уместно по всяко време на денонощието, но е особено наложително именно по това време на годината. Знаете как е – зима е, вънка вие Дядо Коледа, вътре вият тръбите на парното или, ако извините уестсайдския ми акцент: „Оно шо си сака – оно си го и требе.“

И все пак, има една група представители на българското общество, в която на алкохола се гледа с известно недоверие, да не кажа презрение, граничещо със страх. От тези хора съм чувал най-разнообразни изказвания, вариращи от „Алкохолът е най-големият враг на метаболизма!“, през „Бате, луд ли си? Инсулиновата чувствителност!“, та до „К’ва е тая бира, ти нали се хранеше чисто?!“. Ама аз чисто си и пия, дори.

Въобще, за здравословно ориентираната част от нашето сравнително мало… бройно население е характерна нездравословната склонност всичко да се разглежда в крайности – храните или биват „чисти“ , или са „отрова“, а ако напитката не е вода (протеинов шейк, максимум чай), то пътят към Ада със сигурност е полят открай-докрай с нея.

Ето защо днес сме се събрали да си поговорим за алкохола на един нормален, доколкото той ми е по силите, език. Съществуват много спекулации за това дали пиячката те прави дебел, пречи ти да трупаш мускули или пък ти отнема 10% от макса на тяга, да речем. За мен лично това са второстепенни въпроси, които можем да разискваме едва след като сме се уверили какви са потенциалните вреди от алкохола в един дългосрочен аспект. Защото, поправете ме ако греша, е много по-важно да оставиш един приемливо изглеждащ труп на 94, отколкото да положиш в ковчега тяло с плочки на 49. Така, де…

Къде сме ние, може би?

Започваме (а и вероятно ще продължим) с малко статистика. Знам, че много от вас не си падат по цифрите, но те са най-доброто, на което можем да се опрем. В противен случай рискуваме да останем тук до амина в опит да премерим кой има повече дядовци, които са пили като продънени смоци и са умрели на сто и две и половинка (ракия).

Уилям Гладстон е казал, че алкохолизмът нанася по-големи опустошения от трите исторически бича, взети заедно: гладът, чумата и войната. В България гладът е сравнително ограничено явление, а чумата и войната за щастие отсъстват, но пък за сметка на това алкохолизмът е нещо като национален спорт:

  • Тук се гордеем с вековни традиции в производството и употребата на алкохол и почти всяко домакинство консумира приготвени в домашни условия ракия и/или вино, които не подлежат на контрол за безопасност или каквото и да било друго.
  • Тук да се пие е супер евтино – ние сме на пред-предпоследно място в Европа по цени на алкохола по данни на Евростат от 2009 година (1).
  • Тук културата е изключително толерантна към употребата и злоупотребата с алкохол. Алкохолната консумация е неразделна част от (почти) всички наши ритуали, празненства, социални събития, междуличностни контакти, а способността да се изпиват несметни количества алкохол е признак за мъжество и индекс на кралимарковщина. Народът пие от радост, пие от мъка, пие от сутрин до мрак и няма кой да му шибне два шамара да се освести, защото почти всички са пияни, по-малко пияните им бичат евала , а на останалите останали хич не им дреме. И не ние българите имаме проблем с алкохола, а алкохолът има проблеми с нас българите!

Точно така, ама данните от последния доклад на СЗО (2), показват друго. За да ви спестя дългото и досадно разлистване и търсене на релевантната информация, съм се постарал да ви я калкулирам, преведа и представя във възможно най-сбит табличен формат:

И какво от това?

Не – това, че две трети от населението над 15-годишна възраст консумира алкохол, само по себе си не представлява проблем. Не е особено драматично и това, че сме на едно от челните места по консумация на алкохол както в Европа, така и в света. По-притеснителният момент от българската действителност е, че се наблюдава преход от най-нискорисковия модел на пиене (регулярно, най-често по време на хранене и без тежки запои) към най-високорисковия модел на пиене (сравнително рядко, но тежко пиене извън храненето). Проблемно е и присъждането ни на предпоследния по тежест индекс (4 по петобалната скала) за брой изгубени години (Years of Life Lost, YLL) вследствие на алкохолна консумация.

29% от пиещите от нас попадат в модела на т.нар. „тежко епизодично пиене“, като среднодневната консумация на чист алкохол, изчислена на глава от пиещото население, е съответно диаболичните 66,6 милилитра за господата и 24 милилитра за дамите. Но това много ли е, малко ли е…

Един учен влиза в бара… (малко мерки и теглилки)  

Когато отидете в кръчмата, вие може и да си поръчвате да ви сипят на две места по сто, но тези сто не са онези сто, които се пия… ползват в научните среди. Там се вълнуват по-скоро от понятието абсолютен алкохол (АА – да не се бърка с популярната марка водка), чието налично количество в една напитка се отразява в милилитра алкохол и грама алкохол. 1 милилитър алкохол съдържа 0,785 грама алкохол…

…всъщност, за вас ще е по-полезно да знаете, че в ежедневието се използва понятието градус, което отразява процента АА в алкохолната напитка. Тоест, ако приемем, че вашите сто са под формата на ракия, уиски, водка, джин или друго „твърдо гориво“ от 40°, то в тях се съдържат 40 милилитра или 32 грама алкохол. Същото количество АА има в 363 милилитра бяло/червено вино (11°) или в 800 милилитра бира (5°).

И ако трябва да се върнем към дяволските 66,6 милилитра за мъжете от по-горната таблица, ще ви поканя да си представите как всеки божи ден влизате в кръчмата и изпивате по 166,5 милилитра твърд алкохол. В случай, че знаете кръчма, където наливат с подобна прецизност, обезателно я споделете с мен в коментарите под статията!

Как така хем за здраве, хем с удоволствие, че и с мярка?

А вие да не би да не знаете, че алкохолът има хорметичен ефект (3)? На езика на нормалните хора това ще рече, че в качеството си на токсин, той може да има благотворно въздействие върху човешкия организъм в по-ниски дози. Колко по-ниски дози, ето това е въпросът за сто хиляди лева, за който се надявам, че всички вие си задавате.

За щастие, този въпрос са си задавали не един и двама учени. За нещастие, почти всички опити да задоволяването му са довели до различни отговори. Ето защо в държавите по цял свят съществуват много противоречиви препоръки за допустима консумация на алкохол, вариращи от 20 грама АА (Австралия, Полша, Словения, Швеция) до 40-42 грама АА дневно (Канада, Япония, Испания, Португалия) за мъже[1]. Количествата за дамите стандартно се възприемат на 2/3 от тези за господата.

В това отношение България уклончиво си е вързала гащите, посочвайки различни равнища на допустимост на консумация на алкохол (4), в това число:

  • Ниво с най-голяма вероятност за редуциран риск – при среднодневна консумация от 20 грама АА за мъже (около 60 мл спиртна напитка от 40°, 225 мл вино или 500 мл бира) и 10 грама АА за жени, с уговорката, че два дни от седмицата трябва да са свободни от консумация на алкохол
  • Ниво на рискова алкохолна консумация – тук, напълно объркващо за неподготвения читател, са дадени седмични стойности, при това в милилитри АА. Това са над 350 мл АА за мъжете и над 210 мл АА за жените. След необходимите преобразувания разбираме, че става дума за среднодневни стойности от съответно 50 мл АА (40 грама АА или 125 мл спиртна напитка от 40°) и 30 мл АА (24 грама АА или 75 мл спиртна напитка от 40°).

Един поглед в таблицата по-горе е достатъчен, за да установим, че българските мъже успяват да прехвърлят рисковите нива с цели 33%, а жените са на 80% от постигането им. Това донякъде обяснява и останалите статистики. Понятието „рискова алкохолна консумация“ е дефинирано като „равнище на консумация или модел на пиене, което би довело до увреждания, в случай че се съхранят навиците на пиене“.

В текста, на който съм се позовал, има и едно много хубаво изречение, гласящо: „Невъзможно е да се дефинират рисковите стойности, водещи до увреждане – всеки човешки организъм е уникален.“ Прочетете го колкото пъти трябва, докато аз ви рисувам следващата графика.

В интерес на истината, тя е открадната от един метаанализ[2] на Ди Кастелнуово и колектив (5), който разглежда връзката между нивата на алкохолна консумация и човешката смъртност. На нея отлично са онагледени две неща: а)онази простотия за хормезата, която изръсих по-горе, и б)хубавото съждение за уникалността на човешкия организъм отпреди малко.

Както е видно, или може би не е, тук ставаме свидетели на една типична J-образна крива, която ни казва: „Да се пие по малко е по-добре, отколкото да не се пие хич, но пък да се пие доста е по-зле, отколкото да се пие по малко“. Демек, има ниво на консумация, където се наблюдава най-нисък риск от смъртност. От него нататък с увеличаването на дозата алкохол смъртността се покачва до изравняване с тази на въздържателите, а по-натам – рязко нараства.

Но понеже науката никога не дава конкретни отговори на конкретни въпроси, нивото на изравняване се отличава с доста голяма несигурност и варира между 40 и 60 грама АА на ден, но авторите на статията го определят като „очевидно“ при 42 грама АА дневно. За сметка на това нивото на най-ниска смъртност (81% от тази на въздържателите) варира в по-тесни граници и е някъде между 5 и 7 грама АА на ден, което е еквивалентно на около една супена лъжица ракия. Почти като ония столетници, дето ги дават по телевизора.

И пет-шест малки за из път

И тази статия се оказа по-дълга, отколкото на всички нас ни се искаше, но се надявам да сте си направили съответните изводи.

На първо място, ако не сте пили никога през живота си, недейте да започвате заради хипотетичните ползи от едно подобно начинание. Всякакво ниво на алкохолна консумация в дадени ситуации може да се окаже рисково и както казахме – има хора и хора.

Някои се отличават с по-висока чувствителност към неблагоприятните ефекти на етанола (да не говорим за метанола) и за тях пиенето за здраве може да се окаже толкова реално, колкото онова усещане за перфектния секс със съвършения партньор в нетрезво състояние. Разликата е, че във втория случай разбираме колко накриво сме стъпили още на следващия ден.

Други попадат в графата бременни, кърмещи, хора с поднормено тегло, някои медикаментозно лекуващи се, подрастващи и малки деца, за които е ясно, че не бива или поне хич не е добре.

На второ място следва нещо важно, което не се отчита при много изследвания. Много пиещи пият заради способността на алкохола да изменя настроението и съзнанието. Тези хора обикновено са подложени на стрес, който играе ролята на смущаваща променлива по отношение на смъртността (увеличавайки риска от нея, знаете как е).

Нещо повече, пиенето „от мъка“, ако можем така да го наречем, дори и в малки количества носи висок риск от пристрастяване и последваща злоупотреба. Тоест, ако ви е криво, намерете начин да си намерите някакво ненаркотично решение на проблемите си. А най-добре е да адресирате самия им източник и/или да промените отношението си към тях.

Трето, ако не можете само с едно (айде, две…), по-добре без него. Ако можете, пийте го като нормалните хора – с компания, с нещо за ядене, с вода и с кеф. Защото, бате, в здравословния начин на живот има място за алкохол и понеже, батенце, хубавите неща в него не започват и не свършват с това колко плочки ше изкараш за лятото.

Четвърто и пето, не карайте пили!

Шесто, наздраве и до нови срещи!

Коментар на Лазар

В Live To Lift работим предимно с обикновени хора – хора с работа, семейство и всички останали неща, които обикновените хора правят. Като обикновени хора някои от тях обикновено обичат да си пийват. Понякога – повечко.

До момента не сме регистрирали дори един единствен случай, в който човек, който обича да си пийва (ама – обича-обича!), в който да сме постигнали резултати, без да е редуцирал пиенето. Пресен случай – наскоро един благ чиляк свали 20кг за 4 месеца тренировки с моя колега Дани Бетов като промени и намали сериозно, но не спря напълно пиенето.

Имаме още много случаи с трениращи, които чат-пат удрят по едно едно-две и в същото време си тренират редовно, хранят се разумно и кондицията им продължава да се подобрява с времето, свалят мазнини, кръвните стойнсоти им се подобряват, чувстват се все по-добре.

Но не сме имали човек, който да си е поркал здраво и да си е подобрил кондицията и здравословното състояние, без да намали алкохола. Някъде може и да има такива хора, както казват и че бялата лястовица съществува,но ние все още не сме ги виждали – нито хората, нито лястовицата. Май са редки.

Така че – ако чат-пат си пийвате за кеф – халал да ви е! Но ако редовно наливате и то особено, за да потушите стреса … мисля, че е крайно време да опитате различен подход!

Бележки за по-надъханите:

[1] За двамата четящи, които се възбуждат от статистически мръсотийки, съм доволен да отбележа, че и трите мерки за централната тенденция (средна, медиана и мода), изчислени по данни от 26 държави, сочат към допустима дневна консумация от 30 грама АА за мъжете или 20 грама АА за жените.

[2] За всички останали, които не се възбуждат от статистически мръсотийки, съм длъжен да поясня, че метаанализът метод за обобщаване на резултатите от множество изследвания с цел откриване на значими тенденции, върху които единичните проучвания невинаги могат да хвърлят необходимата от научна гледна точка яснота. Метаанализът е своеобразен връх в пирамидата на научните сведения.

Прочети още:

Тина: Впечатляващи резултати с повече храна и по-малко тренировки

Имате ли (не)адекватни цели и склонни ли сте към промяна?

Bullshit I Hear: “Аз имам бавен/бърз метаболизъм!”

Кирил Русев

Кирил Русев

Кирил Русев е публицист и бохем, който изследва живота от дълбините на Pub Med до кварталното семейно ресторантче с адски вкусната капама. Радетел за коректно слово и правилно използване на логиката, Кирил редовно закусва кемтрейлс, намазани върху някоя световна конспирация.
Кирил Русев
Наздраве за вредите от алкохола!

Коментари

Tagged on:

10 thoughts on “Наздраве за вредите от алкохола!

Comments are closed.