Ето, наближава пътуване. Самолетните билети са купени, всичко е обмислено и почти планирано – ще имам само две седмици, а толкова километри за изминаване, толкова места за посещаване и емоции за изживяване. И тук трепва  леко смущение: А тренировките? Две седмици не са толкова много време и все пак… Започвам да се настройвам – очакват ме грузински банички с масло, арменски коняк и турски сладкиши – не е чак толкова яко, няма да се поддавам. Ще ставам по-рано от другите – в хотелска стая винаги има място за тренировка. В Батуми има безкрайна крайбрежна алея, а месо, яйца и зеленчуци ще се намерят навсякъде.

Звучи като добър план, но истината е, че в повечето случаи не се осъществява (по обективни или съвсем мързеливи причини) и води само до емоционално и психическо натоварване. А това е последното нещо, което трябва да е част от багажа ни за едно пътуване. Разбира се, зависи от спецификите на самото пътуване – превозното средство, километрите за изминаване, компанията. Но факт е, че не можем да вземем предвид всичко, което би могло да изникне. За сметка на това много от нас умеят да правят планове и да се тормозят, когато нямат възможност да ги следват.

А ако случайно успееш? – ето – на хиляди километри от дома режимът ти с нищо не се е променил, успяваш да намериш фитнес във всеки град, лягаш и ставаш точно, когато си планирал, връщаш се вкъщи в чудесна форма. И колко от забележителностите пропусна? Какво разбра от местната кухня, от специалитетите с тесто и сирена(например) и от десерта, с който се гордеят? Разбра ли как живеят и се забавляват хората, какви радости и тревоги споделят, докато те гощават с домашна храна или пиене? … Е, за сметка на това няма да изгубиш цели няколко дни, за да си обратно във форма, когато се прибереш…

Има един много хубав пример за такова поведение, даден от З. Бауман – той цитира разказ от пътешествията на друг автор – Агнес Хелър. В него се описва начина, по който пътува една жена – на средна възраст, с чудесна работа и добър  жизнен стандарт – тя пътува сама, а не като член на общност – Сингапур, Хонконг, Лондон, Токио, Прага – мястото няма значение – тя отсяда в хотел от една и съща верига, познава чудесно менюто им, яде едни и същи ястия, знае точно къде се намира ключът от лампата и в какво легло ще си легне, използва едни и същи телефони, факсове, компютри, „гледа едни и същи филми и обсъжда едни и същи проблеми с едни и същи хора”. Имаме илюстрация на човека, който се премества в пространството, но не Пътува – културно, емоционално, пълноценно. Винаги у дома, никога извън зоната си на комфорт. Какво ли има там? – отговорът е въпрос на приоритети.

Прочети още: Съвет #2 – Ако ви предстои дълъг път – тренирайте задната верига!

И все пак е хубаво, най-малкото за здравословното ни състояние, при пътуване да имаме някаква предварителна нагласа, че няма нужда да се превръщаме в личност, която не харесваме и не разпознаваме, само защото сме извадени от обичайната си, комфортна среда. Всеки е различен като воля и възприятия, така че ще говоря само от лично натрупания опит на Пътник, за нещата, които ми помагат да се чувствам добре, когато пътувам, а и по-късно, когато се прибера обратно вкъщи:

Вода от сутринта.

Поне моите пътувания често са свързани с пристигане по малките часове на нощта и тръгване много рано сутрин от места, на които не може да се намери съдействие във вид на работещ магазин, буден човек в къмпинга или хотела или изобщо вариант да се намери кафе, добра закуска и запаси за по-продължително пътуване. И всеки ден, през дългите часове на път за поредното невероятно място, което се намира изумително как между На края на света и Никъде, благодаря сама на себе си, че още вечерта или рано сутринта всяка налична бутилка в колата е напълнена с вода и напъхана по раници и чанти. Водата е фактор за здрав, балансиран организъм и грижата да ми е налична в достатъчно количество за мен е винаги на челно място.

Да напазаруваме.

Засега почти не съм пътувала някъде, където крайпътните заведения и бензиностанции предлагат дори малко приемливи варианти за хранене. Особено при последното ми пътуване беше голяма драма – единственото, годно за консумация по моите представи, беше водата. За сметка на това по някое време във всеки или поне в повечето от дните на пътуването, все ще се мине през магазин за хранителни стоки или пък сергия с плодове и зеленчуци – не изпускам момента!  Не е удобно да се налага много хора да се съобразяват с нечий изисквания, така че трябва да се използва всяка възможност, когато предстоят много часове път.

Опитвай!

Няма нещо, което да съм имала възможност да опитам и да съм отказала.  И това е едно от най-големите удоволствия на пътуването. Всичко, до което имаш шанс да се докоснеш и е непривично и ново за теб е носител на култура – дали е храна, напитка, начин за забавление или местен обичай. И няма нищо лошо в опитването, когато сами си го позволим, без да се притесняваме, но и без да си въобразяваме, че искаме нещо, само защото е различно. За пример: аз не консумирам подсладени и газирани напитки, но пък една от много популярните напитки в Грузия, където бях наскоро, е една местна лимонада (дори има с вкус на естрагон) – няколко глътки за мен – няма проблем, трябва да знам, да е опитано. Не ям често и тесто, особено в комбинация с масло, кашкавал и какво ли още не – обаче онази прекрасна сутрин с хачапури за закуска в стария град на Тбилиси си остава по-ярък спомен от всяка снимка. Опитът е знание, удоволствие и разбиране.

Раздвижване по време на път.

Е, не точно по време на път, но при спирания за почивка. Дори и да нямам повече от десетина минути на разположение, те стигат за много повече от малко разтъпкване около колата/автобуса/метлата. Например ставна гимнастика е добра идея.

Прочети още: От болните колене до Непал

Грижа за малките големи неща.

Има неща, които все пак приготвям от вкъщи, защото ги възприемам като малко, но отплащащо се усилие. Те, разбира се, са до голяма степен индивидуални. Наред с пособия за приготвяне на хубаво кафе, книга и други благинки за душевен комфорт, в багажа ми се озовават още: удобни дрехи и обувки за тренировка, въже за скачане, вълнени наколенки, магнезий.  Протеин в удобна форма също е добра идея, както и някоя и друга малка топка, подходяща за самомасаж, а защо не и фоумролер, ако багажът ти го позволява.

Тренировки със собствена тежест за тесни пространства.

Не винаги има подходящ момент за тази част, но пък да се помисли предварително за възможностите често помага. Има много варианти на упражнения, които са подходящи за хотелска стая и могат да бъдат достатъчно предизвикателни и без тежести. Ограниченото време също не е проблем – перфектен момент за кратка, интензивна, интервална тренировка. Клякания, напади и лицеви опори във всякакви варианти, бърпи, хип тръст… само няколко примера, а още толкова много интересни и предизвикателни упражнения, които не изискват повече екипировка от собствено тегло, малко място, малко време и добро желание.

Разбира се, това са само идеи. Възможно е и да не са приложими при всеки начин на пътуване. Оставете големите планове и гузната съвест вкъщи, наслаждавайте се, изживявайте, Пътувайте.

П.П.                          

Не взимай нищо, освен спомени.

Не оставяй нищоосвен стъпки.

Не убивай нищо, освен време.

Прочети още:

Съвет #2 – Ако ви предстои дълъг път – тренирайте задната верига!

От болните колене до Непал

Даниела Попова

Даниела Попова

Дани е пътешественик-физкултурианец, която мотивира хора да се грижат за здравето и за формата си, независимо дали пътуват насам-натам или просто си цъкат в офиса

Обича да изследва пещери и да си говори глупости с приятели и колеги 🙂
Даниела Попова
Да пътуваш или да си във форма? Това не е въпросът.

Коментари