Няма как да не се дразните, защото е изключително дразнещо. Вчера млякото причиняваше рак, днес предпазва от него, а утре няма да има значение. Алкохолът е вреден, но ракията лекува 102 болести. Нисковъглехидратната диета е страхотна, но е една от най-гадните! И така до безкрай.

Съвсем видно е, че науката непрекъснато си противоречи. Ето защо на обикновения човек не му остава нищо друго, освен да й тегли една сочна майна на тая тъпа наука и да следва интуицията си, която е доста по-последователна в заключенията си – „Непрекъснато трябва да се яде и пие от всичко по много!“
Ето, че е налице поредното противоречие. Веднъж казахме, че научните данни са много по-добър съветник при формирането на мнение, отколкото интуицията:

Прочети: Данните ни са много по-добри от мнението ти!

Сега изтъкваме очевидния факт, че данните непрекъснато си противоречат. Да вземем дружно да се изпозастреляме, а?

Страхотна идея, но преди това ви призовавам дружно да си припомним небезизвестната детска игра на развален телефон. В нея се редяхме един до друг, като първият в редицата си измисляше дума и я прошепваше в ухото на втория, вторият я повтаряше шепнешком на третия и така нататък до края на редицата. По този начин имахме удоволствието да наблюдаваме как думата „крокодил“ може да се изроди до думата „карамфил“, а в изолирани случаи – дори до обидната и напълно невярна квалификация „Киро-е-дебил!“

В общи линии, така стои и положението с науката. Колкото по-дълъг е нейният път до средностатистическия гражданин, който просто иска да знае какво да (не) яде, за да бъде здрав, толкова по-противоречиви, объркващи и на моменти безумни изглеждат нейните открития. А този път често е доста продължителен и посредниците по него повече пречат, отколкото помагат за предаването на научната щафета в непокътнато състояние.

Запознайте се с науката

От гледна точка на хората, занимаващи се с нея, науката не е особено объркваща и противоречива. Можете да си представите тяхната работа като един голям пъзел, който на места е доста добре запълнен, но все още има доста работа по завършването му. Това ни най-малко не пречи на общата картина да е сравнително ясна и обозрима.

Всяко едно ново изследване представлява малко парченце, което или пасва добре в този пъзел, или поради една или друга причина не може да намери място в него и бива отхвърлено. Повечето учени много държат всяко донесено от тях парченце да намери място в картината или дори да измести друго от там, но като цяло интересът на всичките тези хора е да допринесат колкото се може повече за сглобяването на колкото е възможно по-голяма част от този пъзел.

Както казахме, генералната картина е доста добре стъкмена, което означава, че едно, две или ако щете три парченца трудно могат да повлияят на нейния общ облик. Учените може дълго да разискват дали тези парченца пасват, къде точно пасват те, колко са големи и дали имат силата в дългосрочен план да обърнат пъзела с главата надолу, но това са много фини детайли, които нито аз разбирам, нито повечето от вас разбират, нито би трябвало да ни интересуват особено, защото не сме учени. Това, което би трябвало да ни интересува особено, е целокупната визия.

Запознайте се с връзките с обществеността

Колкото и учените да са хора на интелектуалния труд, честта, славата и достойнството, те са хора като всички нас и имат своите чисто материални потребности. Материалните потребности на учения човек се задоволяват с пари, чието наличие се определя не само, но до голяма степен и от обществения интерес към неговата работа.

Затова и всички нормални университети и академични институции[1] имат офиси, служби, бюра или както щете ги наречете, които отговарят за това научните им открития да бъдат комуникирани по интересен и достъпен начин с медиите. Тоест, тези хора са натоварени с нелеката задача да „напудрят“ иначе скучния, абстрактен и непонятен език така, че работата на академиците да изглежда значима и дори леко революционна.

Целта на т. нар. прес рилийз е не само да заинтригува журналистите, но малко или много да им спести усилията по разтълкуване на това какво са искали да кажат авторите. Поради тази причина академичните пиари са принудени да прибегнат до някои техники, които до голяма степен осакатяват научния труд, но пък за сметка на това го представят в атрактивна и лесносмилаема за журналистиката премяна.

Запознайте се с чуждестранната медия

Случва се така, че ако работата на академията е да информира и образова, то работата на една медия е да продава успешно своя продукт, да привлича повече читатели, зрители и слушатели, въобще – да бъде медия. В добрите чуждестранни медии работят умни хора, кичещи се с умно звучащи титли като science writer или fitness writer. Иначе казано, тези хора са сравнително тясно профилирани в писането за конкретен дял от науката и нямат проблем да вникнат в смисъла на подадената им от пиарите информация, да се свържат с институцията, за да поискат и прочетат пълния текст на публикацията, да направят интервю с някой от авторите на новото изследване и т.н.

Тези хора знаят, че качествено написаният журналистически текст винаги поставя новата информация в определен контекст – каква част от големия пъзел е това малко парченце, пасва ли добре в него, кои други парченца са били поставени преди и около него, какво още следва да бъде намерено. За съжаление, често им се случва да се абстрахират от въпросното знание поради липса на време, желание или стремеж да не затормозяват читателя с „излишни“ подробности. Все пак работата на медията е да продава успешно своя продукт, а това става с намирането на онзи баланс между сензация и информация, който ще накара целевата й аудитория да чете, гледа, слуша, клика и т.н.

Запознайте се с българската медия

Когато говорим за медии, България е страната на неограничените възможности. Тук журналистът никога не е science, а само понякога е writer. Тук журналистът много често не е журналист, а е стажант, защото по този начин на медията й излиза най-евтино. За българския журналист учените са едни хора с бели престилки, които работят в лаборатории и по цял ден доказват някакви неща.

Българският журналист никога не е чел изследване, но пък за сметка на това много добре превежда елементарни статии от английски език и може да измисля такива заглавия, които биха накарали и родната му майка да се откаже от него. Българският журналист избягва да се подписва под собствените си материали и много се старае да не посочва източниците си на информация, защото често плагиатства, понякога си измисля и за нищо на света не би искал майка му да се откаже от него.

Работата на един български журналист е малко като работата на един порнограф – ако навремето народът масово се е превъзбуждал от сцена с орален секс, сега на много хора не им трепва окото, докато не натикат баскетболна топка в нечий… искам да кажа, че работата на българския журналист е ден след ден да изобретява нови и нови начини за стимулиране на амортизираното и претръпнало от шокове, сензации и ужаси обществено внимание. Затова е важно храните да понякога да са ОТРОВНИ, друг път да ЛЕКУВАТ РАК И АЛЦХАЙМЕР, трети път да са ПО-ВРЕДНИ ОТ ЦИГАРИТЕ!, четвърти да причиняват МОЩНА ЕРЕКЦИЯ НА 95!!! и т.н.

Запознайте се със средностатистическия гражданин

Средностатистическият гражданин не мисли по начина, по който мислят много от вас. Той чете повече български, отколкото чуждестранни медии, много е податлив на различни маркетингови трикове и е крайно страхлив. Някои средностатистически граждани са открили топлата вода на блогосферата и често доказват разни свои „теории“ с клипчета от YouTube и статии от Wikipedia. Същите нерядко стават жертва на най-различни конспирации и по принцип са особено мнителни към лекарите, диетолозите, държавата, СЗО, ООН и ЕС, да не говорим за разни официални становища и препоръки за здравословно хранене, за които е ясно, че са поръчани от Монсанто, фармацевтичните компании и илюминатите.

Затова и всяка идея, която е шамар в лицето на добре известните ни консервативни схващания за здравословност, има много достоверен ореол в очите на средностатистическия гражданин. Важно е да се помни, че средностатистическият гражданин е особено благодатна почва за насаждането на противоречиви схващания.

Какво остава за всички нас?

За всички нас остава поуката да не бъдем средностатистически граждани и да подбираме внимателно източниците си на информация. За нас има хора като Лазар, които винаги могат да ни дадат здравословен съвет, който е базиран на богатия му опит с хората и разбирането му на науката за храненето.

За нас са и препоръките за здравословно хранене на Министерството на здравеопазването. Сигурно ще ме сметнете за луд, но те са по-добри от 99,6% от съветите, които можете да прочетете в повечето български вестници, списания, сайтове и блогове. Може и да имат своите недостатъци, но зад тях стоят хора, които са водени от обществения интерес, разбират от наука и имат поглед както върху големия пъзел, така и върху отделните детайли в него. Нещо повече, тези препоръки са се запазили относително непроменени във времето и никога не си противоречат за разлика от заглавията в медиите и позициите на много самозвани интернет „експерти“ и „гурута“.

Ако искате, хвърлете едно око и на експертния доклад на Световния фонд за изследване на рака, който дискутира ролята на храната, храненето и физическата активност в предпазването от рак (но взимат предвид и други значими заболявания). От 1982 година досега са издадени само два такива документа, дело на една малка армия от учени, поставили си за цел да разгледат цялата научна литература, обвързваща диетата и движението от една страна, и здравето от друга. Ако го съпоставите с Националните препоръки, ще откриете, че те ни съвсем не си противоречат, даже до голяма степен се припокриват.

Това е защото науката за храненето, като цяло, не си противоречи. Тя е мудна, скучновата и сравнително устойчива във времето. В науката често има интригуващи обрати и открития за самите учени, но рядко се намират революционни новини за обикновения гражданин.

[1] Местата, където се прави наука, знаете…

снимки: Dan Domme / Foter / CC BY-NC-ND

Прочети още:

 

Кирил Русев

Кирил Русев

Кирил Русев е публицист и бохем, който изследва живота от дълбините на Pub Med до кварталното семейно ресторантче с адски вкусната капама. Радетел за коректно слово и правилно използване на логиката, Кирил редовно закусва кемтрейлс, намазани върху някоя световна конспирация.
Кирил Русев
Противоречива наука или игра на развален телефон?

Коментари