cyr_paleo_pizza

Прочети първата част на статията, за да разбереш какво се случи до момента и да навържеш цялата история!

Еволюирай, за да ядеш?

В палео средите (а и не само) често се размахват разни изказвания като „Не сме еволюирали да ядем това!“ и „Човекът е еволюирал да яде онова!“. Това не е особено научно и по никакъв начин не се вписва в еволюционната логика. Ще се опитам да обясня защо.

Еволюционните сили действат върху фактори, свързани с доживяването до репродуктивна възраст и създаването на поколение. Разберете това: говорейки за хранене от еволюционна гледна точка, ние говорим за онзи модел на консумация, който ни е помогнал да се докопаме живи до пубертета. Всичко от този момент нататък не е грижа на еволюцията.

Ако ще търсим болестите, дължащи се на консумацията на зърнени и млечни храни, нека ги търсим с помощта на съвременната наука за храненето, а не с помощта на археологията и антропологията.

Отново прибягвам до примера с яйчните черупки. Разкопаването на такива и датирането им на 300 000 години ни дава никаква представа за връзката между яденето на яйца и сърдечносъдовите заболявания, да речем. Струва ми се, че тази връзка и нейният магнитуд са достатъчно трудни за установяване дори с помощта на целенасочено събираните за целта данни. Ако някой иска да усложни задачата допълнително, да хваща кирката и да заминава за Перперикон.

Да еволюираш за 60 секунди

Човешкият геном може да е реликва, но той е и новост. Както можем да се похвалим с метаболитни процеси, наследени от бактериите преди 2 млрд. години, така междувременно сме били ъпгрейднати с много екстри.

Една такава екстра е лактазната персистентност. Млечното фермерство е навлиза като практика в Северна Европа преди около 8 000 години. По онова време генетичният вариант, позволяващ на възрастния човек да разгражда млечната захар (лактоза), на практика е отсъствал по тези земи. Днес същият се открива в 80% от населението там8-10.

Амилазата е ензим, който се грижи за разграждането на нишестето. За кодирането на слюнчената амилаза отговаря генът AMY1. Общности, изключително близки в генетично и географско отношение, притежават коренно различен брой копия от този ген. Несъответствието е породено от различните количества нишесте, консумирани от въпросните общности през последните десетки хиляди години11.

Следното изображение12 би трябвало да даде нагледна представа за описаните накратко феномени.

3-lactase-amylase-map

В никакъв случай не бива да забравяме, че освен генетично, човешкото тяло умее да се адаптира към промени в диетата по много други начини – епигенетично, хормонално, микробиомно. За учените, които изследват храненето с помощта на живи създания, е добре известно, че секрецията на храносмилателни ензими се променя за броени дни след настъпили промени в диетата13. Наскоро бе демонстрирано, че микробният ентеротип на човека е предопределен от начина на хранене и че измененията в хранителния режим провокират промени в ентеротипа само след 24 часа14.

Колко отдавна е достатъчно отдавна?

И ако мляко сме консумирали „само“ през последните десетина хиляди години, то зърнените и бобови култури са били част от нашето меню много, ама много по-отдавна. Колко по-отдавна е въпрос, на който тепърва предстои да отговаряме, но понастоящем най-старите данни за консумация на зърно датират 105 000 години назад във времето15.

Реведин et al. откриват недвусмислени белези за мелене на зърно в няколко европейски находища, подсказващи, че производството на брашно е било широкоразпространена практика из Стария континент преди поне 30 000 години16.

Хенри et al. намират директни сведения за наличието на разнообразни растителни храни (в т.ч. и зърно, бобови и фурми) в диетата на неандерталците17.

Снир et al. идентифицират най-ранните до момента данни за наличието на зърнена култивация – семена от плевели, смесени със зърно от див лимец, ечемик и овес. Откритието е датирано на поне 11 000 години преди масовизирането на земеделието или 23 000 години назад във времето18.

Това никак не е скоро, ако питате мен.

Технология > еволюция

А дори и да беше скоро, какво от това?

Т.нар. еволюционен подход към храненето страда от една специфична форма на конекапачество, при която ролята на културата тотално се игнорира за сметка на захласнатото съзерцаване на мудната еволюция.

Папагалското рециклиране на идеята, че сме „еволюирали да ядем“ нещо си, е подигравка с научно-техническия прогрес и човешката изобретателност. Това е същият назадничав начин на мислене, който поражда многобройните натуралистични логически недоразумения сред „здравословно“ хранещите се.

Преработването (тази мръсна дума) – от термичната обработка, през земеделието, до модерните индустриални методи, има много по-значим и бърз ефект върху ядивността на което и да е растение или животно, отколкото еволюционните процеси.

Последните 200 000 години са белязани от все по-доброто ни боравене с все по-разнообразни сечива с една единствена цел – да изпреварим еволюцията и да можем да ядем неща по-скоро, отколкото бихме яли, ако разчитахме на „естествените“ сили. Това е един от белезите, по които се различаваме от животните, знаете. Те са онези, които чакат да се адаптират към реалността. И чакат дълго.

Ние сме тези, които умеем да адаптираме реалността според собствените си претенции тук и сега. Проблем с лактозата? Веднагически ще я накараме да изчезне! Страх от глутена? Абракадабра, и него го няма? Палео хранителни добавки? Само кажете с каква концентрация на средоверижни триглицериди ще ги желаете! Надявам се иронията да е поне бегло доловима.

Технологиите са вълнуващ и неразделен компонент от модерния начин на хранене. Ако ще ги критикуваме, то нека наблегнем на претенциите за отговорното им използване, а не върху сляпата фобия от тяхната „новост“ и „неестественост“.

Това съвсем не е всичко…

Тази статия приключа дотук, но в никакъв случай не изчерпва темата.

Надявам се, успял съм да покажа, че палео, подобно на нисковъглехидратната диета, почива на компрометирани и противоречащи на логиката и фактите презумпции. Бидейки маркетинговото произведение, което е, тя спешно се нуждае от цялостно ребрандиране или поне от смяна на името.

Неоспорим факт е, че дори и най-закоравелите палеолитни фенове не следват диетата на своите предшественици от Палеолита. Ние, които живеем в настоящето, сме генетично различни, имаме различни хранителни потребности, страдаме от друг тип здравословни проблеми. Дори храната, до която имаме достъп днес, се различава в генетично отношение от животните и растенията, с които древните хора са били принудени да се препитават.

Малкото, което можем да заключим по отношение на предците си, не е надеждна отправна точка за съставяне на диета за съвременния човек. Опитът за имитиране на техния отмрял начин на живот може да произведе, но може и да не произведе здравословен модел на хранене. Няма как да знаем това преди да сме разгледали много по-актуални данни през лупата на хранителните науки.

Дотогава ще трябва да поживеем с неудобната мисъл, че фундаменталната доктрина на палео диетата е базирана на 20% факти и 80% фосилизирани фъшкии.

 

* Ирелевантен факт на деня: думата авокадо произлиза от испанското aguacate, което произлиза от āhuacatl на науатъл, която се е използвала и за назоваване на тестиса. В случай, че ви интересува.

free_prog_book_wood

free_650

 

Източници:

Кирил Русев

Кирил Русев

Кирил Русев е публицист и бохем, който изследва живота от дълбините на Pub Med до кварталното семейно ресторантче с адски вкусната капама. Радетел за коректно слово и правилно използване на логиката, Кирил редовно закусва кемтрейлс, намазани върху някоя световна конспирация.
Кирил Русев
[Палео диетата] – 20% факти, 80% фъшкии (Част 2)

Коментари