Малко приказки

От незапомнени времена хората обичат да подклаждат колективното си въображение с идеята за една-единствена храна, която може да реши всичките им здравословни потребности и проблеми.

Библията, разказвайки за тежките скитания на Моисей и народа му през Синайската пустиня, споменава и за сладкия хляб манна, с който Господ ги спасява от гладна смърт в продължение на четиридесет години. Подобен свръхестествен продукт фигурира и в едно по-скорошно художествено произведение – „Властелинът на пръстените“. От там познаваме елфическия хляб лембас, който „дава повече сили от което и да било човешко ястие“ и „може да крепи пътника през целия тежък ден, та бил той дори някой от високите хора на Минас Тирит“.

Малко реализъм

Днес знаем, че в реалния живот няма такива чудеса като манна и лембас и никога не е имало. Но нека се попреструваме още малко за целите на повествованието и да направим няколко информирани предположения какво ли биха съдържали те, ако бяха факт.

За поддържането на човешкия живот са необходими (около) 46 отделни хранителни вещества, в това число и вода. Водата невинаги тече в изобилие и санитарна изправност около нас и още по-малко го прави, ако сме скитащи в пустинята евреи, но ще затворим очи и за този факт. Остават 45 нутриента, които Господ и елфите няма как да не са замесили в супернасъщния.

Тук попадат 14 есенциални витамина: А, девет различни представителя на B-групата, C, D, E и K. Тялото е способно да синтезира витамин D при наличието на достатъчно ултравиолетова радиация, което е супер за ония в пустинята, но едва ли грее с особена сила бродещите през лориенския лес.

Броят на есенциалните минерали е 17: желязо, йод, калий, калций, кобалт, магнезий, манган, мед, молибден, натрий, никел, селен, сяра, фосфор, хлор, хром и цинк. Някои от тези минерали се наричат следови, понеже са необходими в много малки количества. Съществува и неопределен брой от т.нар. ултра-следови минерали, сред които попадат вещества като бор, силиций и арсеник.

Същите са нужни в мини-минимални количества, но пък без тях протичането на някои метаболитни процеси би било невъзможно, затова спокойно можем да заявим, че трябва да ги има в манна и лембас.

После идва ред на 9-те незаменими аминокиселини: валин, изолевцин, левцин, лизин, метионин, треонин, триптофан, фенилаланин и хистидин. Тялото може да синтезира останалите 11 аминокиселини от тези 9 (с някои условности), но не може да произвежда тези 9 от другите 11. Затова деветте просто трябва да ги има в манна и лембас!

Най-накрая, но не и по значение, имаме 2 есенциални мастни киселини: алфа-линоленова (ALA, която е омега-3) и линолова (LA, която е омега-6). Независимо какво разказва любимият ви диетичен гуру, няма други мазнини, от които организмът ни се нуждае, но тези двете не може да не присъстват в манна и лембас.

Сега, тук може да продължим с пространна и разнопосочна дискусия дали в тези чудодейни хлябове има глутен, какви и колко са фибрите им, с мая или квас бухват те и какво ли още не. Освен това, и двата източника разказват, че питките са сладки на вкус, тоест, почти сигурно в тях имане само въглехидрати, но и прости захари. А това, независимо какво разказва диетичният ви гуру, може би е добре за целите на изтощителните преходи.

В крайна сметка, каквото и да е съдържанието на тези храни, няма две мнения по въпроса, че тук става дума за истински чудеса. И то не защото са паднали от небето или са измайсторени от ръцете на елфи, а защото правят нещо, на което не е способен никой друг естествен продукт – предоставят накуп всички вещества, необходими за поддържането на човешки живот. Това, драги, наричаме пълноценност.

Малко реалност

Ако някога сте ползвали сайта NutritionData, може би ви е правило впечатление, че в информацията за различните храни и напитки там е включен и т.нар. completeness score. Същият е мярка за онова, което наричаме пълноценност или по-точно – за това до каква степен един продукт се вписва в идеализацията за суперхрана.

Completeness score варира от 0 до 100 и е изведен въз основа концентрацията на 23 незаменими хранителни вещества в 1000 ккал порция от продукт. Макар и несъвършен, той може да бъде добър инструмент за оценка на силните и слабите страни на едно меню, а оттам – и за предприемането на корективни действия, когато е необходимо. Ние обаче ще го използваме за лов на суперхрани!

Малко суперхрани!

Без претенции за унисон с модните тенденции, подбрах шест ботанически екземпляра, безспорно разпознаваеми като „суперхрани“ от маркетингово податливите хора с афинитет към здравословното. Както можете да се уверите от приложения колаж, нито една от тях не блести с максимален резултат, макар че люцерната (по-продаваема напоследък като алфалфа) определено се доближава до горния предел*.

Оттам нататък положението става все по-плачевно, докато стигнем дъното с прехвалената от Кристофър Макдугъл и милионите нео-хипита по света чиа (или чия, зависи кого питате), в която няма и пукнат витамин.

Малко сметки

Понеже всички ние се храним преди всичко с енергия и чак след това с разни нутриенти, тази статия нямаше да бъде пълна, без да поставим нейните герои в съответния енергиен контекст. Също така, подобно на сиренето, и суперхраните са с пари, затова ще посмятаме и цени за набавянето на 1000 ккал от всяка една от тях. Казвайки „посмятаме“, имам предвид, че аз вече съм смятал и резултатите от моите сметки са следните:

Или както се казва поразговорному: „СМЯАААТАЙ!“ За да си набавим приблизително 50% от дневната енергия (или дори по-малко, ако сме големи трениращи мъже) с иначе пълноценната за организма люцерна, трябва да избухаме цели 4 килограма и 348 грама от нея и да набутаме в 497 лева в произволен био магазин.

При спирулината положението леко се нормализира с компактните 345 грама и почти бюджетните 26 лева. За сметка на това ще ви е трудно да намерите човек, който би се наял с такова количество, пък било то умножено по две или дори по три. Може би най-разумният от шестте предоставени тук избора е киноата, но тя пък не е много пълноценна, по дяволите!

Малко заключение

Независимо дали сте проследили мисълта ми от началото дотук или просто сте видели заглавието и сте изскролили яростно до края на страницата, едно би трябвало да ви е станало ясно. Такова чудо като „суперхрана“ има само в измислени жанрове като религиозната литература, фентъзито, не особено грамотните журналистически и блогърски статии и кóпитата, сътворени с цел продажба на иначе тривиални хранителни продукти.

В докарани от майната си и фигурирали в диетата на мистични племена зърнени култури и спаружени плодчета може би има много романтика, но няма екология, няма практичност, а както се убедихме – няма и свръхестествена хранителна стойност. Има стойност, която е „добавена“ в смисъла на оскъпяване на продукта по цялата верига на дистрибуция и маркетинг от „майната си“, та чак до медията или магазинчето, които са ви го продали.

Неслучайно в научно обоснованите препоръки за здравословно хранене открай време седи препоръката за разнообразие. Зад нея стоят минимум две допускания. Първо, винаги съществува вероятността все още да не сме изучили напълно човешките хранителни потребности. Второ, нито една храна сама по себе си не е достатъчна за обезпечаване на човешките хранителни потребности, които сме изучили.

От подобна храна няма и смисъл. Ние не сме бедстващи в пустинята евреи, нито пъплеща към Мордор шайка клети хобити. Повечето от нас имат достъп до информация, многообразие от продукти, въображение и достатъчно средства, с които да съставим не едно, а безброй менюта, отговарящи на физиологичните ни нужди и вкусови предпочитания.

Парадоксалното е, че използваме тези привилегии, за да се храним безобразно и след това прибягваме до „Обади се на Тараумара“ и „Помощ от суперсекретни тибетски монаси“. Извинете, но здравето не работи по този начин и не се закърпва с ударен прием на суперхрани, постене, детокс или каквито там други кръпки за здраве са лансирали в последно време.

Аз съм последният човек, който ще ви каже какво да правите с парите си. Но умолявам ви – не забравяйте, че след всяка суперхрана, която ядете за здраве, Господ изтрива по едно малко коте от Библията.

* Съществуват тривиални растения като магданоза, които са с още по-висок резултат и струват стотинки, но въпреки това (или именно заради това), никой не е успял да маркетира като суперхрана.

Кирил Русев

Кирил Русев

Кирил Русев е публицист и бохем, който изследва живота от дълбините на Pub Med до кварталното семейно ресторантче с адски вкусната капама. Радетел за коректно слово и правилно използване на логиката, Кирил редовно закусва кемтрейлс, намазани върху някоя световна конспирация.
Кирил Русев
Суперхрани има само в Библията и други приказки

Коментари