“Малко ме е страх.”

Това ни сподели героинята на днешния разказ преди да се видим за първоначална консултация.

Тя се казва Ани и е адвокат. Освен това е млад, активен, интелигентен и доста приветлив човек. Защо пък ще я е страх от нас?

Вероятно защото, преди да стигне до Live To Lift, беше минала през доста премеждия и безуспешни опити да подобри състоянието си.

Ще оставя Ани

да разкаже по-подробно:

“Всеки, който ме познава дори и малко, знае, че се пребивам по най-невъобразимите и невъзможни начини. Конкретният повод да се запозная с прекрасните хора, работещи в Live To Lift и в частност с Цецо, се оказа едно такова мое пребиване, което се случи преди точно една година (март 2016).

По това време бодро летях по заснежени алпийски писти в Италия и вярвах, че съм се научила да карам сноуборд. “Вярвам” е точната дума, защото и към днешна дата карам сноуборд само на вяра. Карах си аз, но … паднах. Така паднах, че си извадих дясното рамо. Останалото няма да го описвам – болница в Италия, рентгенови снимки, шина, Пирогов, заплаха за незабавна операция, втора консултация, ЯМР, трета консултация и в крайна сметка диагноза – частично разкъсани връзки в рамото и скъсани мускули на гърба и на ръката.

Не ме оперираха,

за щастие. След дните на пълно обездвижване (над 20) започнах физиотерапия. Тя помогна да започна поне да движа ръката си, но болката в мускулите и рамото така и никога не отмина. Терапевтът, с когото работех, настояваше, че трябва да направя нещо цялостно за тялото си и особено за горната му част, за да заякне и да намаля вероятността от подобни контузии, а и за да помогна на рамото да се възстанови напълно. Аз, разбира се, нищо не направих.

Лятото дойде, а аз участвах в няколко маратона (планинско бягане и колоездене) и опитвах да спортувам и да се движа както преди, въпреки постоянната болка в рамото. И така до октомври. Болката стана толкова непоносима, че вече не можех да спя нощем от нея. Тогава, моя приятелка ми препоръча Live To Lift. Отидох при тях и срещнах прекрасни, млади, мотивирани и компетентни хора. Изключително, изключително позитивни. Разбират това, което правят и го правят с желание. Мога да кажа единствено и само хубави неща за тях.”

Освен това пребиване

Ани имаше и тенденцията да се почупва допълнително без много да му мисли. Когато се запознахме, тя все още не можеше да движи контузената ръка в пълния обем на движение без болка, но, освен маратоните, веднъж беше решила да се набира…

Има и още – Ани обича да върви и да тича. Толкова много, че да мине 20-тина км пеш из града, е нормален ден за нея. Понякога стига и до 40(!). Тичането дълго време е било по 5-10км на ден в делничните дни и 25-30км в планината уикендите.

Съответно, освен потрошеното рамо, коленете я боляха редовно след тичане – тоест почти през цялото време.

Виж още:

 ➤ Практическо обучение: УМНО трениране за ЗДРАВ кръст!

За капак на всичко,  през по-голямата част от живота си Ани е понасяла тонове стрес ежедневно, борейки се с други здравословни проблеми и често се е хранила веднъж на ден. И така стигнала до невероятните 47кг. лично тегло. Пак по нейни думи, я е било срам да излиза с по-разкриващи дрехи през лятото, защото ребрата ѝ се брояли от километър разстояние.

А, да – дълго време е имала и проблеми със съня. Когато се запознахме, средно й се събираха по 4-5 часа сън на нощ.

Та, есента на 2016-та се заех с нелеката задача да помогна на Ани да се възстанови от травмата, и с още по-интересния казус – да я науча да се грижи за себе си, така че да не стига отново до подобно състояние.

Откъде се започва в такъв случай?

От най-дълбоките основи:

“Сега, да си кажа честно, първия месец се питах въобще какво се случва и ще започна ли някога да тренирам наистина? Цецо повтаряше, че не трябва да ме боли никъде и никога, ходеше след мен и ме питаше на всяка крачка – Сега боли ли те? А сега? А сега? А мен си ме болеше – болеше ме рамото, боляха ме и колената. Разбирах спортуването като натоварваща дейност, която винаги, ама задължително винаги е болезнена (един мой преподавател преди години твърдеше, че ако не изпитвам болка докато тичам – значи въобще не тичам, а се разхождам). Не разбирах как може да прогресира човек, в каквато и да е физическа дейност, без болка. Според мен – беше невъзможно.”

В началото обръщахме огромно внимание на това да отпуснем перманентно натегнатите ѝ мускули чрез самомасаж, ставна гимнастика и мобилизации , вместо тях да активираме други и постепенно да раздвижим ръката й до пълния обем на движение без болка.

Тъй като работехме паралелно по контузената ръка и роблема с коленете – натоварването по време на тренировките беше наистина ограничено. Разредихме и тичането, след което дори го спряхме за около месец.

Работихме междувременно и по навиците на Ани в ежедневието – най-вече нередовното и супер недостатъчно за толкова активен човек хранене, както и увеличаване на количеството и качеството на съня.

Тези навици са първата от задължителните стъпки, когато искаме да се преборим с болежки от всякакво естество. Именно затова и създадохме специален проект, с който да помогнем на повече хора да научат как да ги адресират.

Прочети повече:

 ➤  Проект: 30 дни до БЕЗ болка!

Постепенно нещата започнаха да се подобряват, болката в рамото от перманентна се усещаше само при по-голямо или продължително натоварване. След това остана само “схващане”, после схващане само при по-голямо натоварване.

Коленете също спряха да болят след тренировка и тичане, като до момента се обаждат само понякога. Най-често в дни, когато нашата героиня е недоспала, недохранена и изнервена.

Благодарение на всичко това започнахме да увеличаваме натоварването в тренировките. Съответно, Ани стана доста по-силна и качи някое-друго кило мускули, което много радва както нея, така и треньора й.

В момента няма проблем да дръпне собствените си 57 килограма за няколко повторения на мъртва тяга. Много скоро очаквам да започне да използва бившето си потрошено рамо за набирания и други маймунджалъци. 🙂
Целта ни в близкото бъдеще е да я подготвим физически за няколко полу-маратона, които да завърши без болка и контузии.

За финал

оставям Ани да резюмира какво е научила до момента – може би най-ценното от всичко:

“Е, сега знам, че може да се спортува без болка, може да се живее без болка и че, така всъщност трябва бъде. Вече четвърти месец тренирам с Live To Lift и определено мога да кажа, че тренировките не само започнаха да ме натоварват, а и аз самата заякнах. Да, представете си, вече имам ръце и все още имам колена!

Прекрасни, прекрасни хора никога не спирайте да бъдете все толкова позитивни, разбиращи и ангажирани! Едно голямо благодаря от мен и успех!”

А от страх няма и спомен.

Искаш ли да научиш как се живее без болка?

Разбери повече тук:

 ➤  Проект: 30 дни до БЕЗ болка!

Следващото издание на Проекта стартира на 21.05.

Ако искаш да си запазиш място на възможно най-ниската цена – запиши се до 14.05. !

zapishi_se_big

П.П.: Този материал беше завършен преди около година, но така и не успяхме да го публикуваме. Междувременно Ани започна да се набира, изтича си полумаратоните и стигна до 7-ия месец на първата си бременност – тренирайки през цялото това време. Продължението на историята очаквайте скоро! 🙂

Цветан Недев

Цветан Недев

Треньор & Rehab at Live To Lift
Цецо е дипломиран кинезитерапевт и има пръст във възстановяването на някои от най-контузените хора, които са се обръщали към нас в Live To Lift. Трениращите го харесват, понеже е стриктен и забавен, но преди всичко – спокоен. Цветан е пример за професионално отношение по време на тренировка, но и изобщо не отстъпва, когато се съберем да си говорим глупости.
Цветан Недев
Ани: “Можело да се живее и без болка!”

Коментари