Въпреки провокативното заглавие, ще си поговорим за храната и нейното влияние върху мозъка.

ШОК!

Ако махнем всички течности от мозъка и разгледаме съставящите го вещества, ще открием, че по-голяма част от масата му идва от мазнини (липиди). В останалата част ще намерим протеини, амино киселини, различни микронутриенти и глюкоза. Разбира се, че мозъка е много повече от съставките на обедното ми меню, но всеки един компонент е отговорен за неща като развитие, функциониране, енергия и настроение.

Може би сънливостта след обилния обяд или неспокойният сън се дължат именно на ефекта на храната върху мозъка.

Мазнини

Сред най-важните са ОМЕГА 3 и 6 мастни киселини. Те са важен компонент от структурата на клетъчните мембрани и са прекурсори за вещества, регулиращи кръвното налягане и възпалителни процеси в тялото. Изследвания свързват приема на омега 3 мастни киселини с намален риск от сърдечно-съдови заболявания, по-малко възпалителни процеси и може би имат влияние върху забавянето на дегенеративните процеси в мозъка. [1]

Човешкото тяло може само да произвежда мастните киселини, които са му необходими, с изключение на две: линоленова киселина (омега 6 мастна киселина) и алфа-линоленова киселина (омега 3 мастна киселина). Тях трябва да ги приемаме с храна и затова са наречени “есенциални”. Най-богати на омега 3 и 6 са рибата (сьомга, пъстърва, скумрия), авокадото, лененото масло, ядки (ленено семе, орехи, тиквени семки, сусамово семе) и др.

Като заговорихме за мазнини, ми се дояде торта. Може би преди това и едни пържени картофки… Те също съдържат мазнини, значи са ок, нали?

Храни, богати на наситени и транс мазнини, като тортите и пържените изделия се свързват с повишени нива на “лош” LDL холестерол, понижаване на нивата на “добрия” HDL холестерол, а също предразполагат към сърдечно съдови заболявания. Освен това, продължителен прием на храни богати на наситени и транс мазнини водят до повече мазнини по тялото.

… а аз си мислех, че имам едър кокал… 🙁

 

Протеини и амино киселини

Градивните частици на тялото, а и много още, са отговорни за това как се чувстваме и как се държим. Амино киселините са прекурсори на невротрансмитери или по-просто казано, веществата, които предават нервните сигнали между невроните. Те основно регулират неща като нашето настроение, съня, вниманието и теглото. Това може да е причината за спокойното състояние, в което се намираме, когато изядем една голяма лазаня. Може и да е причината да сме по-концентрирани след като хапнем повече протеини.

Различната комбинация от съставките в нашето меню може да стимулира тялото ни да отделя повече норадреналин, допамин и серотонин. Количеството на тези хормони зависи много от храната, която приемаме. Разнообразна и качествена храна може да ни осигури балансирана комбинация от невротранмитери и да ни пази от честа и рязка промяна в настроението.

 

Микронутриенти

Както всеки един орган от тялото ни, така и мозъкът ни се нуждае от периодично снабдяване с микронутриенти. Антиоксидантите в плодовете и зеленчуците помагат на мозъка да се бори със свободните радикали, които са увреждат мозъчните клетки. Витамините от група В и минералите желязо, мед, цинк и натрий също имат голям принос за здравето на мозъка и тялото като цяло.

Въпреки че човешкият мозък е около 2% от теглото ни, той използва около 20% от енергийните ни ресурси. По-голяма част от енергията идва от

Въглехидрати,

които тялото ни разгражда в глюкоза или кръвна захар. Основното, което ни интересува за въглехидратите и тяхното въздействие върху тялото ни е съдържанието им на захар и фибри. Всички въглехидрати, които ядем, се разграждат до монозахариди или прости захари, преди да се усвоят от тялото, без значение, дали изядем бучка захар или купа с овесени ядки, която има много фибри и нисък гликемичен индекс. Като изключим дългите обяснения, всички сме чували, че някои въглехидрати са “бързи”, а други “бавни”, някои са “добри”, други “лоши”. Накратко – “добри” са тези, които имат повече фибри, имат по-нисък гликемичен индекс и се усвояват по-бавно.

Когато ядем храни с висок гликемичен индекс, кръвната ни захар се покачва рязко и за кратко. Това предизвиква сънливост, разсеяност и промяна в настроението. Храни с нисък гликемичен индекс се разграждат постепено и ни позволяват да запазим концентрация и тонус.

За да поддържаме оптимален ментален и физически тонус, трябва да се целим да изградим хранителни навици, включващи разнообразни източници на макро и микронутриенти.

Добре де, какво значение има, така или иначе ВСИЧКИ ЩЕ УМРЕМ?!

Абсолютно вярно, ама не точно! В крайна сметка ние избираме как и с какво да се храним, което ще се отрази на всички аспекти от нашия живот, вкючително и на продължителността му! Този текст може да ви даде насока, в която да мислите, когато подбирате следващата порция.

Нетипично за мен, се получи доста сериозен текст, затова отивам да хапна един дюнер от разочарование!

По-здрави!

 

Препратки

[1] https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4404917/

http://www.eufic.org/en/food-today/article/the-importance-of-omega-3-and-omega-6-fatty-acids

All About Fish Oil

https://ods.od.nih.gov/factsheets/Omega3FattyAcids-HealthProfessional/#h2

https://www.mayoclinic.org/healthy-lifestyle/nutrition-and-healthy-eating/in-depth/fat/art-20045550?pg=1

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/2701375

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK3869/

https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2585731/

All About Carbohydrates: How carbs affect your health and performance.

Богдан Василев

Богдан Василев

Млада надежда at Live To Lift
Бобо започна да тренира в Live To Lift, когато беше едва на 15 години. В момента завършва Кинезитерапия в НСА и от известно време се занимава с това, което получи от нас преди години – да дава на хората внимание, грижа, подкрепа и акъл.

В същото време Бобо осъзнава много добре колко важно е забавлението и доброто настроение във всяко едно начинание – независимо дали искаш нещо да спре да те боли или да промениш забележително здравето, кондицията и външния си вид.
Богдан Василев
Внимавай какво си слагаш в устата!

Коментари