Нека изясним няколко неща от самото начало:

  1. Идеята на този материал НЕ Е да обижда, принизява или отрича по НИКАКЪВ начин съвременната медицина и лекарската професия като цяло.
  2. В лекарската професия, както във всяка друга, има добри и не толкова добри професионалисти. Има и такива, които би било по-добре да се занимават с нещо различно.
  3. Лекарите са основно специалисти, и основно в сфери, различни от движението и тренирането. Затова съществуват кинезитерапевти, рехабилитатори и треньори – всеки със специализацията си. Бихте ли се обърнали към кинезитерапевт или фитнес треньор за сърдечна операция?
  4. Хората, които се занимават с лекуване на други, понякога грешат. Както и всички останали хора.
  5. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не претендираме да сме лекари, да знаем повече за медицината от лекарите или да даваме лекарски съвети.

Да поговорим за лекарските насоки.

По-точно за случаите, в които те са грешни или, най-малкото, неоптимални.

Ще обърнем внимание единствено и само на насоките, свързани с физическо натоварване, движение и трениране – неща, в които повечето лекари не задълбават.

Споделяме наблюдения и опит от нашата гледна точка – на специалисти именно в тази област. Ще подплатим добре с научна литература, разбира се.

След като важните неща са уточнени, нека опитаме да си поговорим с по-малко предразсъдъци и по-отворени умове.

Единствената причина, поради която си позволявам да пиша такъв материал, е практиката. По-точно фактът, че през годините съм срещал доста случаи, в които лекарски съвети са затруднявали възстановяването или дори са били потенциално опасни.

Стандартен случай №1:

Нашият герой, да го наречем Гошо, има проблеми с кръста. Болки, изтръпвания по краката – след посещения при личния и при невролог, диагнозата е:  Дискови хернии на ниво L4-L5 и L5-S1.

Оставяйки настрана интервенциите на място и предписаните медикаменти, лекарят му казва да почива, да се пази от резки движения и да внимава много. Никакви тежести, само плуване.

Оттук започват проблемите.

Гошо се е наплашил, защото хич не е забавно от здрав, прав мъж, изведнъж да се превърнеш в безпомощно същество, което не може да си обуе чорапите. Затова се вслушва в съвета – гледа да се движи само, колкото е необходимо и да не се натоварва по никакъв начин.

След време болката поутихва и вече що-годе може да се живее. Още я има – повечето време тъпа и дразнеща, понякога остра и прерязваща, но си е там. Гошо продължава да “се пази”, като продължава да се движи плахо и вдървено, защото внимава при всяко движение.

Минават месеци и болката не е изчезнала, но пък е понамаляла още малко. На моменти нашият човек се чувства по-добре и решава, че е дошъл моментът да пробва да поплува. Отива и уж внимава и не си дава зор – час след плуването кръстът го е стегнал на камък. Изглежда, че всичко ще се повтори отначало.

Е, не се – нещата все пак се поуспокояват след 5-6 дни, но Гошо вече е убеден, че и плуването не е за него. Пък и не му се рискува пак. Съответно – още повече страх, още по-малко и по-дървено движение. Оттам – обездвижване, скованост и дългосрочни болежки. Омагьосан кръг.

Ама добре де, нали трябва да си пази кръста човекът?

Да, обаче всеки кинезитерапевт ще ви каже, че в подобен случай основен приоритет е да заякне мускулатурата на гърба и пояса. Същото знаят и повечето лекари. Как точно е най-добре да стане това е отделна тема.

Не само това, ами консервативното лечение, т.е. правилно “предписаната” физическа активност и натоварване, е основният терапевтичен метод при дискови хернии, когато липсват сериозни неврологични симптоми. Такива са повечето случаи.

На всичкото отгоре, редовното и често раздвижване (нискоинтензивно движение) , или обратното на обездвижването, е основна част от споменатото консервативно лечение. (1)

Какво, всъщност, е станало с нашия Гошо?

Вследствие на преживяното и съветите, които е получил, героят ни е спрял както движението като цяло, така и натоварването. Съответно, шансовете на мускулатурата да заяква са сведени до нула.

По-лошото е, че съвсем сериозно се е наплашил от най-ефикасното средство, което има на разположение, за да подобри състоянието си – движението.

Това е доооста опростен анализ на ситуацията – в един от следващите материали ще разгледаме подробно случаите с дискови хернии и болежки в кръста.

Преди да се заядем с медиците,

нека опитаме да си представим по-подробно какво се случва, когато пациент получава съвет за тренировки от лекар. Хрумват ми различни варианти:

  • Често лекарският съвет е съвсем адекватен и на място… просто остава недоразбран, или направо нечут. Когато проблемът е още “пресен”, е съвсем нормално човек да бъде по-емоционален… и да пропусне нюансите. Така “не се натоварвай, докато нещата утихнат, а след това много внимавай с тежестите” може лесно да бъде чуто като “не вдигай тежко, НИКОГА!”.
  • Какъв е процесът, когато нещата опрат до посещение при лекар? Отиваме при личния, който ни дава направление за специалист (ако има нужда), или директно търсим втория.
    Този човек не ни познава – нито знае какви са обстоятелствата в живота ни, нито какви навици и колко акъл в главата имаме. Здравеопазването е система с доста недостатъци и липсата на предпоставки за подобно близко познанство е само един от тях.
    Затова е разбираемо лекарят да предпочете да се презастрахова с по-консервативни съвети относно потенциално опасни дейности, каквато е тренирането. Понякога тези съвети могат да забавят и утежнят възстановяването… но все пак Хипократовата клетва е по-важна.
  • Лекарят не е достатъчно добре информиран. Както казахме, разбираемо – не това му е работата. Естествено, в този случай би било по-добре да си признае незнанието и да насочи пациента към препоръчан специалист.
  • На лекаря просто не му се занимава. Защо да си хаби приказките и времето за такива глупости? За съжаление, има и такива случаи.
  • Вероятно пропускам и други възможности – ще се радвам да споделите в коментарите!

Все пак, като сме виждали какви глупости се творят по залите – не можем да виним лекарите за подобни препоръки. Често те са в пъти по-адекватни от нещата, които повечето хора и доста треньори правят на тренировка. За съжаление, както видяхме, тези препръки също са далеч от оптимални.

Добре де, вероятно не е добра идея да се доверяваме сляпо на всяка лекарска дума. Както и на каквото и да било друго. 🙂

Да спрем да ходим на лекар ли?

Изобщо не казвам това. Жалко, обаче, че сме по-склонни да проявим оправдан скептицизъм, купувайки си кола на старо, отколкото когато става въпрос за здравето ни. “Реални километри, без удари, без ръжда”… нали?

Най-важното нещо, което можем да направим в случая, е да поемем отговорност относно собственото си състояние. На практика, нещо такова:

  1. Започваме с проучване на пазара. Иначе казано – търсим препоръки за добър специалист нужната област. Разпитайте познати, които имат опит с подобни проблеми. Попитайте личния. Пробвайте дори в социалните мрежи. Към кое здравно заведение/лекар се обърнаха за помощ? Как мина? От какво са доволни и от какво – не?
  2. След като се се срещнем с доверен специалист и имаме диагноза – питаме. Подробно. Какво представлява състоянието ни, налага ли някакви двигателни ограничения? Какви са те и защо? Може ли лекарят да ни насочи към специалист по тези въпроси?
    Да, има лекари, на които не им се занимава – питането е добър тест. Естествено, важно е въпросите да са адекватни и добре формулирани.
  3. Тук е моментът да се информираме относно общите препоръки за движение и трениране при хора с нашия проблем. Информация онлайн има доста, особено на английски.
    Важно: Първо получаваме диагноза, чак след това започваме да четем онлайн. Обратното рядко е добра идея.
  4. Повтаряме процеса с търсене на специалист, този път в областта на движението. В зависимост от случая това може да бъде кинезитерапевт или треньор.
  5. Евентуално може да потърсим мнения от няколко различни “конкуриращи се” специалисти – и по медицина, и по движение.
  6. Прилагаме на практика информацията, която толкова усърдно сме събирали. В процеса анализираме резултатите и правим промени, когато се налага. Това е валидно дори и да работим непосредствено с треньор или терапевт.
  7. По темата за отговорността и здравето – задължително прочетете:
    –> Искате ли да ви оправим?
    –> Рецепта за провал: “Оставям се в твоите ръце”

Бъдете здрави, приятели!

А когато се случи да не сте – подхождайте с доза скептицизъм. Информирайте се, не вярвайте сляпо на авторитети (включително и на нас) и разчитайте повече на критично мислене и по-малко на емоции. Особено, когато става въпрос за чувствителни теми, каквато е здравето.

Следващата седмица очаквайте втори епизод от поредицата – ще разнищим подробно темата с протрузиите, дисковите хернии, болежките в кръста, лекарските насоки и треньорската практика.

(1) Lumbar Disc Herniations: Surgical versus Nonsurgical Treatment
Awad, John, N; Moskovich, Ronald, Clinical Orthopaedics and Related Research: February 2006 – Volume 443 – Issue – p 183-197

 

Цветан Недев

Цветан Недев

Треньор & Rehab at Live To Lift
Цецо е дипломиран кинезитерапевт и има пръст във възстановяването на някои от най-контузените хора, които са се обръщали към нас в Live To Lift. Трениращите го харесват, понеже е стриктен и забавен, но преди всичко – спокоен. Цветан е пример за професионално отношение по време на тренировка, но и изобщо не отстъпва, когато се съберем да си говорим глупости.
Цветан Недев
Кога да НЕ вярваме на Чичо Доктор?

Коментари