Любомир Русанов и Методи Дреновски са от онези неприятни хора, които намират време за работата (и то сериозна), семейството, жената, децата, забавленията с приятели и тренират 3 пъти седмично в залата. И не само тренират, ами направо пръскат с резултати! Те са сред основателите на най-голямата хостинг компания в България – Superhosting, която тази година празнува 13-ти рожден ден. Как и защо Любо и Мето успяват да се организират така, че вече 2 години да тренират редовно докато работят усилено, развиват компанията, карат децата на училище и излизат с приятели?

Любо, ти не си се занимавал активно със спорт преди. Какво те накара да започнеш и с какво се промени животът ти откакто тренираш?

Любо: Като бях малък, на доста спортове ходех, но откакто дойдох в София и станах студент, тази активност рязко спадна. Почнах и работа докато уча, после стартирахме компанията, семейство, деца … Доста се занемариха нещата. Като килограми вече ми тежаха, дясната ръка ме болеше цялата от многото работа пред компютър. Като ученик ходих на фитнес да вдигаме някакви железарии. Хареса ми като спорт, защото е по-статично. Затов аи сега решиха да пробвам пак с фитнес. Започнах пак на едва на 39, но вече 2 години съм съвсем редовен в тренировките и се чувствам много добре. Като килограми много малко съм свалил…

Мето: Е как малко? Ти много отслабна!

Любо: Да, но съм качил мускули, защото на килограми съм почти същите – около 105. Но на колана вече съм

с 4 дупки надолу.

И този колан този вече ми става широк даже. Иначе вече правя 5 набирания, 20ина лицеви спокойно … преди не можех да се набера и веднъж.

Мето, ти тренираш от доста време. С какви спортове си се занимавал преди и кое е различното при тренировките с Live to Lift?

Мето: Аз бях тренирал по-активно 10 години, и после 13 години бях спрял. Буквално спрял. Отначало времето ни беше 110% работа, и то денонощно. Но от многото седене и обездвижване започнаха да се обаждат всички стари травми, а аз имам доста, защото

съм бил каскадьор

и бая съм се попремятал – колене, лакти, рамена… В един момент сериозно се замисляш, че трябва да направиш нещо. Започнах самостоятелно, предвид факта, че имам някаква основа, но в един момент зациклих. Нямах време да ровя, да търся и да чета, но следях Лазар, харесваше ми посоката, в която мисли и пише, и в крайна сметка „няма време“ стана „дойде му времето“.

Какво научихте откакто тренирате с Live to Lift?

Мето: Основната причина да се занимавам със спорт е защото

освобождава от стреса.

Нямам амбиции за тяло за плажа – това е страничен ефект, който може да стане, може и да не стане. Аз си имам изградена философия за спорта и движението – за мен това е да тренираш така, че да си усещаш тялото, да ходиш правилно, да имаш хубава стойка … Това, което научих, е, че ако не знаеш правилната техника, в спорта директно те афектира – или не можеш да го правиш, или рискуваш да се контузиш. А с правилната техника получаваш много по-добър ефект и прогресираш много по-добре. В другите неща, с които съм се занимавал, движението е по-комплексно. Във фитнеса, ако едно движение не е както трябва, може да те заболи от първия път, а като се премяташ, ще те заболи чак като паднеш накриво. Аз така направих. Важното е всяко нещо да го научиш добре в дълбочина.

Любо: Аз много неща научих. Като почнахме да правим мъртвата тяга и да заучавахме техниката, и постепенно да килограмите да се уцели правилната техника, да не те заболи кръста … Като си спомня като ученик като гледах батките във фитнеса каква тяга съм правил, как не съм се контузил, не знам (Смее се)! Като си на 16 явно имаш доста по-голям толеранс. Тийнейджърските ни изпълнения бяха „абе давай да качваме“. А сега вече осъзнаваш, че правилната техника

„тежи“ много повече от килограмите.

Tези неща ги научих от Live to Lift и от теб. Както и че всеки човек се развива по различен начин. При мен долната част много бързо върви, а за горната трябва да полагам много повече усилия. И колкото и изтъркано да звучи, че не трябва да се отказваш, а да полагаш достатъчно усилия, без да предобряш.

Вие управлявате най-голямата хостинг компания в България. Освен че давате личен пример на служителите си, по какъв друг начин ги мотивирате да спортуват и да се грижат за себе си?

Мето: Това дали някой иска да спортува, за мен е много личен избор. Един човек трябва да усеща нуждата от това да се движи. Постоянството и търпението са нещата, които доста осъзнах. Човек трябва да бъде

постоянен и търпелив.

Те двете неща са свързани – ако не си търпелив, може да не дочакаш резултата. Иначе нашите колеги всички имат карти Мултиспорт и доколкото знам, се организират по интереси – едни ходят на лостове, други се събират да играят футбол, да ходят на разходки в планината… Мотивацията е по-скоро ние да им дадем възможност да правят това, което им харесва.

Любо: С няколко колеги сме си говорили и като кажа „Аз ходя на фитнес“, някои се замислиха сериозно – „абе щом и Любо ходи…“. Да, ангажимент е, но е важно да го отделиш. Колегите на нашите години даже ги пушвам малко повече, щото то времето си тече, по-добре да полагаш усилия за тялото, то

дългосрочно ще се изплаща.

Дори да ти е трудно, по-добре е да почнеш. Като почнеш и усетиш разликата и ползите, нямаш да имаш необходимост да спираш. Е, стига да тренираш наистина, а не само да се подпираш по уредите и да цъкаш на телефона.

Имате много работа, водите лекции по събития, имате семейства с по две деца, социални ангажименти, и намирате време да тренирате редовно по 3 пъти седмично… понякога и по повече. Какви съвети бихте дали на хората, които искат да намират време за всичко, но все не успяват?
Любо: Аз отначало го мислех дали да е сутрин или вечер, но бях решил, че трябва. Ако се наложи, ще остана до по-късно в работа да свърша задачките. Но това е по-важно. В крайна сметка, ако не се чувстваш добре, няма да си достатъчно ефективен и пак няма да ти стига времето. То става малко

като яйцето и кокошката.

Бях решил, че тези час или два, които не са дори всеки ден, ще намеря начин да ги вместя, и действам. Реално, ако не го направя, загубата на време ще е по-голяма. Сега вече го чувствам, че е много важно и за психичното здраве. Ти и да кажеш „трябва да съм в офиса“, ако не се чувстваш добре, просто седиш там. По-добре да правиш нещо, което ти е приятно – фитнес, плуване или каквото ти харесва. Много хора говорят за баланс. Но това предполага, че двете неща трябва да саа равностойни, тоест да си достатъчно пълноценен във всичко. Ако ходиш на работа само, за да присъстваш, това не е баланс. Вече виждам, че тренировките и на личния живот се отразяват положително, и на професионалния, просто защото се чувстваш по-добре, имаш повече енергия и усещаш, че си направил нещо за себе си и не си подценяваш тялото.

Мето: За мен беше процес да си намериш правилното време. Започнах да се връщам към активното движение две години преди да дойда при вас. Експериментирах с различни варианти, за да намеря онзи, който няма да  ми пречи на всичко останало. Но стигнах до извода, че такова нещо няма. Намираш кога е най-малкото съпротивление, казваш „това е!“ и действаш.

Перфектното време никога няма да го намериш.

Винаги може да изникне нещо, но те не изниква всеки ден.

Какво мислите за #30за30?

Мето: Концепцията на 30за30 е всеки ден да има движение. За мен това трябва да е 365за365. Ако имам дълъг период без движение, ставам непълноценен и се чувствам много неприятно. За мен това е нещо естествено. Ние уикенда като сме в София ходим на езда, на Витоша, играем федербал или на летящи чинии… Не всеки ден можеш да правиш динамични тренировки (каквито аз обичам). Гледам ако не успея друго, поне да ходя повечко. Най-малкото правя една обиколка на квартала вечер или се качвам пеша до последния етаж, където живея.

Любо: Много е хубава инициативата, особено за хората, които правят нещо епизодично. Да отидеш един път в месеца на туризъм или два пъти в месеца да караш колело не значи, че спортуваш редовно. Колкото повече хора започнат да го правят редовно, толкова по-добре. Ако започнеш да се движиш всеки ден 30 последователни дни, ще усетиш положителните ефекти и няма да искаш да спреш.

Мето: По принцип движението – не по 10 часа на ден, а около час на ден и то не накуп,

става като наркотик.

Адреналинът се качва, ендрофинът също … затова и повечето спортисти като прекратят кариерата си, може да злоупотребят с алкохол или да изпаднат в депресия.

Искате ли да отправите послание към хората, които ще прочетат интервюто ви?

Мето: Да намерят време да се движат по час на ден. Може да е йога, разходки … не е задължително да е фитнес. Сега, в този период от моя живот, това ми харесва и ми доставя удоволствие, а никога не бях ходил на фитнес преди. Но нека всеки да започне да се движи.

Любо: Да не си търсят оправдания като мен доста години (Смее се). Със сегашния ми начин на мислене и нагласа

осъзнавам, че съм си търсел оправдания

в продължение на много години защо да не спортувам активно. Даже сега ме е яд. Хората от IT сектора, които ги чувстваме по-близки, са много предразположени към заседяване. Час, час и половина на ден няма да ви навреди. Дoри ще ви се случват по-добре нещата, ще свършвате същата работа за по-кратко време и ще ви остава и за спорт.

Стела Пенчева

Стела Пенчева

Треньор-Мотиватор at Live To Lift
Стела се е заела с богоугодното дело да разкрие множеството ползи, които дамите от една страна и здраво-работещите хора от друга ще придобият, когато започнат да тренират малко по-сериозно и да се грижат за себе си доста по-съвестно.

През останалото време търси рецептата за постигане на световен мир.
Стела Пенчева
Любо и Мето: “Техниката “тежи” повече от килограмите”

Коментари