Първата ми среща с Ники беше, когато дойде на консултация при мен. Това беше преди повече от година.

Какво ме очакваше?

“От този февруари имам постоянни проблеми с левия си крак. Редуват се болки в горната част на бедрото и таза с леки изтръпвания които стигат до стъпалото. В началото ми беше трудно да ходя, трябваше да спирам и да си масажирам бедрото. Ако загреех добре после бях ОК. В последно време съм ОК ако се разхождам лежерно, но е зле когато трябва да седя.”

(Това е копиран текст от първоначалната консултация, която е попълнил)

Започнах да разпитвам Ники за проблемите и болките, които изпитва. Тук е моментът добавя, че ми спомена за откритите на скоро дискови хернии в лумбалната част на гърба му.

Ники ми разказваше как изпитва затруднения да ходи продължително време, как му изтръпва крака, как иска отново да може да прави нещата, които е можел и преди. В последствие ми спомена и за страстта си към футбола. Спомена ми, че колегите му играят в различни турнири и наистина би се радвал, ако може да се включи.

Направи ми и силно впечатление, че Ники беше наясно с деликатната ситуация, в която се намира, и че тя ще отнеме време и усилия от негова страна. Не искаше бързи резултати, като повечето хора. Искаше да инвестира в дългосрочното си здраве. И двамата бяхме наясно, че няма да е лесно, но захванахме.

В началото

предимно набягахме на разтягания, самомасажни техники и корекции на двигателните навици, които Ники беше изграждал в последните години. Нека добавя, че професията на Ники изискваше от него да седи продължително време. Това е основният виновник за състоянието в което се намираше и нещото, което променихме първо.

Не бързахме да използваме тежести и да се стремим да поставяме рекорди, а всеки път действахме спрямо субективното усещане.

Лявата страна на Ники беше с доста повишен тонус или както обичаме да казваме “натегната”. Първата ни работа беше да я отпуснем и да установим защо е станала такава.

В продължение на месеци, напредвахме бавно, имаше и дни, в които се връщахме и крачка назад и такива в които натискахме здраво.

Резултатите не закъсняха!

Ники започна да усеща промяната. Болкте и изтръпванията отшумяваха, а движенията му се подобряваха. Започнахме да напредваме с тежести и усложнявахме упражненията, до момента в които Ники успя да изуми дори себе си. Не след дълго ми разказа и за първия мач, който е изиграл след дългия прериод на отсъствие. Това беше и моментът, в които осъзнах, че с Ники сме свършили чудесна работа заедно и сме победили диагнозите и болките.

През очите на Ники

През пролетта на 2017 започнах да имам проблеми с кръста като никога преди. След ЯМР се оказа че имам дискова херния на стандартното място L5-S1.

Като гледахме снимките се виждаше как диска е навлезнал в гръбначния мозък и е заел половината от кухината в гръбначния стълб. Хернията бе по-напреднала в ляво и за това проблемите бяха по левия крак.

Изпитвах три вида болка:

  1. Постоянно напрежение в областта на хернията, сякаш нещо ме притиска с постоянна сила. Тази болка бе по-слаба от другите, но пък бе постоянна.
  2. Често усещах задната част на ляво бедро като възпалена. Болката не бе постоянна, леко се нормализираше при масаж. Ходех винаги бавно, но въпреки това ми случваш след да кажем 200 метра да се налага да спирам заради силната болка и да масажирам бедрото.
  3. Изтръпването на левия крак се получаваше от областта на задника по задната част на крака до палеца. Тази болка можеше да стане ужасна при определено сгъване на крака, най-често ако сутрин трябва да седна по-ниско (примерно на тоалетна чиния). Тогава в рамките на няколко секунди имах чувството, че ще се скъса някой мусклул на прасеца или задното бедро.

Първия невролог ми каза че мога

да остана в болница,

за да ме наливат с хиалуронова киселина или други течности с идеята да ми се овлажнят дисковете и така като лежа една седмица без напрежение върху дисковете, да вземе да се прибере малко проблемния диск и болката да изчезне поне за известно време.

Втория невролог ми каза, че мога да ходя на балнео санаториум и ми даде един съвет който ми се стори мъдър – да се движа колкото се може повече и по всякакъв начин, но да се науча да наблюдавам тялото си. Усетя ли болка значи прекалявам. Един ден тялото ще ми позволи повече. Като спорт ми препоръча плуване, понеже тогава мусклулите се развиват без да се натоварват дисковето на гръбнака.

Видях се и с един неврохирург (при него видях снимките от ЯМР). Той ми каза, че не съм за операция, каза ми че тази област на медицината се развива бързо и ако искам 2-3 години без операция, може да се окаже че дотогава има нов по-добър метод на лечение. Успокои ме, че ако положението се влоши много, да му се обадя и на другия ден ще ме оперира защото “в края на краищата живееш в София, а не в отдалечена пустиня”.

Истината беше, че

ходех като стар дядо

(само без бастун). Винаги ме болеше. Имах няколко блажени случая на липса на болка, след като съм карал кола и тогава не ми се ставаше от колата, защото симптомите се връщаха на момента. Събужда се често докато спя посред нощ, болката не бе силна но пък те държи буден. Най-гадно беше сутрин. Те мускулите през нощта се съкращават и на сутринта бях много скован. Голям зор беше слагането на чорапите, а връзването на обувките беше невъзможно до обяд. Унизително е усещането, че не можеш да се справиш сам с елементарни неща и децата ти да предложат да направят за теб това, което ти си правил за тях до преди няколко години.

Пих една опаковка хиалуронова киселина без никакъв ефект. Записах се да ходя на балнео санаториум за след месец. Отидох веднъж на плуване, във водата няма болка, но пък аз не мога да плувам повече от една дължина и реших да търся учител.

Някакъв спомен ми се мотаеше в акъла, че един бивш колега (Георги Динков), който много обичаше фитнеса ми бе казал, че в неговия фитнес се занимават и с хора с болки в кръст, коляно…

Питах го и той ми каза да отивам, ама на мен не ми се ходеше. Никога не бях ходил на фитнес. Едно време бях спортен човек, но обичаш колективни игри с топка, а фитнесът не беше за мен, не ми се поти в някаква зала. Само че тялото бе зле, а

бях решил да пробвам всичко,

та отидох на фитнес.

Бобо и Мишо се занимаваха с мен персонално. Не беше само зорене, а напротив. Преди и след тренировката имаше мачкане, разтягане, първите пъти и между самите упражнения. И това позволяваше на моето тяло да се движи. Имах случаи да ми изтръпва крака от 2 литра прясно мкяко, а сега почнах да се занимавам с доста сериозни тежести.

Най-интересното беше, че отивах на фитнес доста скован, а си тръгвам с почти супер работещо тяло, така че винаги имах супер вечер. На сутринта симпомите пак се завръщаха, но очевидно отслабваха.

След три седмици фитнес тръгнах за 10 дни лечение – от 1 Август на Павел Баня. Там ме накараха да се наведа напред, колкото мога и аз почти стигнах до земята. Аз бях супер изненадан, за тях не знам. Четяха показанията на ЯМР и невролозите, и ме гледаха с недоумение.

Чудеха се какво да ме правят и ми казаха, че има само една смислена процедура за мене – да ме разтягат на някаква вана, за да ми се раздалечат прешлените и 2 месеца да нося колан на кръста, нищо да не вдигам. Да махам колана само когато лежа и то по гръб. Аз си помислих, че така коремните ми

мускули ще станат на ювка

и след малко реших, че е време да си тръгвам преди да съм започнал. Като цяло, имах доста амбициозни, според мен, цели за постагане чрез фитнес. Исках да не ме боли, да мога да върша ежедневната работа, плюс поне част от тежката работа която всеки мъж трябва да върши, от време на време. Имах и малка мечта – да мога да потичвам спокойни кросчета заради кръвообръщението.

Мога да разделя лекуването ми във фитнеса на няколко етапа. Първите 2 месеца имаше огромен и бърз ефект. Всички болки изчезнаха. Чувствах се както преди хернията. Следващите 6-7 месеца бавно, но постоянно изчезваха всякакви неразположения, които предполагам има всеки неподдръжащ тялото си човек след 30 години.

През тези месеци започнах да се пробвам да потичвам понякога след фитнес. Имаше неудобство в кръста, но бавно изчезна. Тогава дойде мерака за футбол – старата ми любов. Беше ме страх, но ходих няколко пъти с мои колега да играем в ИТ Лигата и играех по около 5 минути на мач и на другия ден бях щастлив да съм добре. Последният мач на сезона беше през декември. Тогава нямаше резерви и трябваше да играя 50 мин. Вярно е, че се пазех, но очаквах на другата сутрин да съм счупен, а имах само мускулна треска 🙂

Когато дойде лятото, вече се чувствах

взе едно съм на 25 години.

Може и да си внушавам, но пък всички мускули в тялото работеха както се очаква. През тези месеци доста поразвалих режима, заради настинки, почивки, ангажименти, липса на мотивация, мързел…

Интересно е, че това не доведе до някакви проблеми, но разума ми говореше, че трябва да съм по-сериозен. Отдавна нямам нови цели, след като минахме отвъд всички предварително поставени. Аз нямам килограми за сваляне. Нямам мерак за качване на мускулна маса. Вече не ме боли каквото и да правя, та просто се поддържам спокойно. Мисля, че при случаи като моя,

резултатът от фитнеса клони към сферата на чудесата,

но пък знам и за случаи при които здрави хора са изпаднали в моето лошо положение заради неправилно изпълнение на натоварващите упражнения. Така че, според мен, добрият треньор е задължителен за всеки в началото, а за тези които не се учат е задължителен за цял жовот 😉

Ники и до днес остава един от най-сериозните и усърдни трениращи, с които съм работил. Ако трябва да обобщя нещата, които помогнаха на Ники да се пребори:

  1. Ясната представа, че резултатите няма да дойдат за ден, седмица или дори месец. Ще се наложи да си дадете сметка колко време сте инвестирали в това да стигнете до положението в което се намирате и колко време ще ви е необходимо, за да го промените.
  2. Разбирането, че нещата, които сте правили до момента са ви довели до тук и явно е време за съществена промяна.
  3. Сериозното отношение към тялото и нуждите му.
  4. Внимателния подбор на упражнения, разтягания, самомасажи и дихателни техники.
  5. Осъзнаването, че решението е в движението.

Това са нещата, които бих посъветвал всеки, които се намира в ситуация сходна на тази на Ники.

Ако искаш да се консултираш с нашия екип, ЗАПИШИ СИ ЧАС.

Ако не си от София – включи се в нашия проект “30 дни до БЕЗ болка!

И не забравяй за нашата инициатива #30за30, с която се стремим да накараме повече българи да бъдат активни. Научи за нея на специализирания сайт 30za30.

По-здрави!

Богдан Василев

Богдан Василев

Млада надежда at Live To Lift
Бобо започна да тренира в Live To Lift, когато беше едва на 15 години. В момента завършва Кинезитерапия в НСА и от известно време се занимава с това, което получи от нас преди години – да дава на хората внимание, грижа, подкрепа и акъл.

В същото време Бобо осъзнава много добре колко важно е забавлението и доброто настроение във всяко едно начинание – независимо дали искаш нещо да спре да те боли или да промениш забележително здравето, кондицията и външния си вид.
Богдан Василев
Ники – от болки и изтръпвания до цял футболен мач

Коментари