На всеки се случва да хапне малко повече. Парче торта на рожден ден, пакет начос и пуканки в киното или тава кюфтета, когато сме на гости на баба. Хапваме си сладко, прекарваме си добре и в следващия момент, дънките са ни тесни, подути сме като балон и дишаме тежко.

Казваме си „Няма да ям повече днес“, „Що ги ядох тия боклуци“, “Леле, какво си причиних” и още ред неща, които сме си повтаряли и предишният път, когато сме забравили да станем от масата.

Добре де, защо ядем толкова много, като дори не сме гладни?

Вариантите не са един или два, но тук ще опитаме да разгледаме най-честите случаи и да разберем какво стои зад тях:

1. Когато не си ял цял ден

Ставаш сутрин и вече закъсняваш за работа. Пристигаш в офиса и там те подхващат със задачи. Ежедневието те подхваща и се сещаш да закусиш, когато е вече време да си ходиш. Прибираш се гладен и ядосан, и си изкарваш яда на хладилника .

2. Да не ти остане нещо в чинията

Добрите деца не стават от масата, докато не са си изяли всичко. Същото важи и за дебелите възрастни. Това е стар навик от детството, когато не ни беше позволено да ставаме, докато не си изядем всичко, а шоколадът беше награда за послушните.

3. Хората около нас

Има хора, които наистина изкарват най-лощото от нас или просто ни оставят без избор. Хубав пример е моята любима леля, на която като ходех на гости, винаги се връщах с едни 3-4 кг отгоре. Независимо колко й обяснявах, че храната, която е приготвила е страхотна, но се опитвам да пазя диета, винаги получавах едни и същи аргументи и нямаше как да стана от масата, без скандал и чувство за вина.

4. Скука и емоционално хранене

Научили сме се да търсим забавление в храната и забравяме, че тя е просто източник на енергия. Това е често срещан феномен, в който се опитваме да заситим емоционалния, а не физическия глад с храна. Е, не винаги е лошо, но когато се превърне в основния ни инструмент за борба със стреса, то неизбежно влизаме в един омагьосан кръг. Това става, защото емоцията не може да бъде заменена и с най-вкусната храна. Може да ни разсее за час-два, но проблемът ще си остане.

Независимо колко безсилни се чувстваме, винаги можем да намерим по-здравословен и лесен начин да се справим с емоциите.

Нужно е просто да правим съзнателни избори.

Ок, това е ясно. Но как да разпознаем емоционалния глад?

Той идва внезапно

Емоционалният глад се появява от нищото, усеща се силно и носи чувството за спешност. От другата страна, естествения глад идва плавно и нуждата не е паническа. Изключваме случаите, в които сме гладували много дълго време.

Ядат ни се конкретни неща

Когато гладът е естествен, просто търсим неговото засищане. В краен случай бихме яли дори нещо здравословно. Емоционалният глад е претенциозен, той иска конкретна марка сладолед или бургер от точно определен ресторант. Ако ни бъде предложена някаква алтернатива, бихме я отказали дори с цената да стоим “гладни”.

Той е несъзнателен и ненаситен

Този тип глад увлича и не завършва с чувство за ситост. Можем да изядем цяла кофа сладолед и няма да се почувстваме сити или доволни. Ще спрем едва когато почувстваме болка и не можем да ядем повече.

Той не идва от стомаха

Вместо като нарастващо чувство в коремната област, емоционалният глад се заражда и расте като идея, която не можем да избием от главата си. Въртят ни се мисли за конкретни вкусове, миризми и усещания и можем да се хванем, че фантазираме как ядем нещо както в реклама или сцена от филм.

Какво разбираме до тук?

Проблемът не идва от яденето или диетата ни, а от малките неща, които тормозят душата и сърцето ни.

Преяждането е само симптом.

То, подобно на алкохолизма цели запълването или неглижирането на някаква емоционална липса. В чинията си търсим бащиното одобрение, вниманието на човека, който харесваме или решението на проблема, който не ни дава да заспим нощем.

Същевременно говорим толкова много за храна, гледаме story-та на бургери и шоколадови торти в Instagram и Facebook, но малцина са тези, с които можем да споделим своите страхове и притеснения.

Наясно сме, че храната няма да реши проблема, защото не тя го е създала, но просто не знаем от къде да започнем.

Това, за което наистина жадуваме, просто не в хладилника или на масата.

Затова, колкото по-бързо се научим да откриваме щастието в малките неща около нас, било то чрез спорт, секс или в компанията на близките ни, ние ще се освободим и ще спрем да го търсим в чинията.

За секса и компанията на близките не можем да ви помогнем особено. Но за движението можем и искаме. Това ни накара да създадем курса Live to Lift Basics – 8 двучасови занимания с теория и практика как да извлечете максимума от тренировките в залата.

>> Запиши се сега! <<

Успех!

 

Източници:

https://www.webmd.com/mental-health/eating-disorders/binge-eating-disorder/default.html

https://www.healthline.com/nutrition/binge-eating-disorder#section2

Ники Игнатов

Мотиватор at Live to Lift
Ники е част от последната ни менторска програма и вече използва новите си знания, за да помага и на себе си, и на другите.

Latest posts by Ники Игнатов (see all)

Защо преяждаме?

Коментари