Как да комуникираме ефективно

Сещате ли се последния път когато разговорът протече по следния начин:

“Аз ти казах да направиш така и така!”

“Не, не! Ти каза онака! Така и така изобщо не си споменавал”

“Е, то беше супер ясно! И да не си разбрал, трябваше да се сетиш! Супер логично е!

“Логично, ама нанайси …”

и т.н. и т.н.

Всъщност това изобщо не е изолиран случай. Ако прегледаме комуникацията си останалите хора, ще открием, че подобни случки са по-чести отколкото ни се иска да признаем.

Защо се случват?

Причините са няколко. Ето основните две:

1. често дори не допускаме, че човекът срещу нас мисли и вижда нещата по коренно различен от нас начин
2. не се изразяваме достатъчно подробно
3. повечето думи носят по няколко значения

Един прост пример:

Давам на Данчо апарата, преди тренировка и ми казвам: “Снимай тренировката”. В главата си виждам, как Данчо прави видео на тренировката. След края Данчо ми връща апарата и .. изненада – Данчо е направил снимки. Първоначално се ядосах, понеже за мен беше “ясно”, че трябва да направи филмче. Е, да обаче за него “снимай” значи “направи снимки”, а не “направи видео”. След това си дадох сметка, че изобщо не съм уточнил какво точно искам да от него (2), приел съм, че не може да има друга гледна точка за нещата освен моята (1), а думата снимай може да се използва и за снимки и за видео (3).

Като изключим разсеяността, мързела и откровената пе…растия, некачествената комуникация май остава като един от основните фактори за неразбирателство и възникване на проблеми при интеракцията с другите хора.

Какво може да направим?

Комуникирайки с друго човешко същество има неща, на които можем да влияем и такива, на които не можем:

• можем да влияем на начина, по който говорим – какви думи подбираме, колко подробно обясняваме
• можем да влияем на начина, по който слушаме – слушаме ли съсредоточено, обръщаме ли внимание на детайлите, опитваме ли се да вникнем в дълбична
• НЕ можем да влияем на начина, по който другия говори – колкото и да ни се иска другите да говорят като нас, това няма как да стане, а … опасявам се, че в доста случаи може и да се окаже неприятно изненадани да се чуем отстрани
• НЕ можем влияем на начина, по който хората слушат – дали слушат внимателно какво казваме или пък на още след втората ни дума вече са в собствената си глава и “допълват” чутото

Т.е. като начало можем да се съсредоточим върху нещата, на които можем да повлияем директно и да оставим тези, на които НЕ можем.

Как да говорим?

Първо, е много важно да обясняваме максимално подробно какво точно имаме предвиди и искаме да се случи. Важно е също така да подбираме максимално точните думи и по възможност думи, които имат минимален брой значения и е трудно да ги разбереш невярно.

Как да слушаме?

Ако не слушаме максимално съсредоточено това, което човекът срещу нас е опитва да ни каже, пропускаме момента, защото се разсейваме и си мислим за други неща … никакви други подходи нямат значение, ако не разполагаме с цялата информация, която човекът отсреща ни е дал.

Подробното обясняване с максимално точни думи и внимателното слушане са основата, но …

… това не е достатъчно!

Всеки от нас вижда света и мисли по свой уникален начин. Колкото и подробно и точно да обясняваме, колкото и да внимателно да слушаме – всеки от нас вижда и интерпретира света през своята призма. А тя е основана на всичкия ни опит до момента, както и на моментното ни състояние. А тези неща рядко съвпадат дори на 70-80% между двама души. Оттам идват и повечето неразбирателства дори при напълно изрядно и подробно проведени разговори.

И тук идва най-важният момент в цялата история – въпросите!

Питайте!

Питайте! Питайте и после питайте пак! Независимо, дали се намирате от обясняващата или от слушащата страна – Питайте, за да се уверите!

Ако обяснявате или предавате информация – питайте човека срещу вас, дали е разбрал това, което имате предвид. Уверете се, че не е пропуснал нещо и не е направил грешна интерпретация на нещо, което сте казали!

Ако слушате - задължително споделете какво сте разбрали и питайте – уверете се, дали това е, което човекът срещу вас е искал да ви предаде.

На пръв поглед може да ви изглежда досадно, но свикнете ли да го практикувате – ще си спестите много главоболия, ще подобрите качеството и ефективността на комуникацията си неимоверно, ще подобрите ефективността на работните си срещи и ще се радвате на много повече продуктивност и удовлетворение. Гарантирам!

В началото може да се стори много странно на хората около вас, някои може дори да се съпротивляват, но с подобряване на комуникацията ви, ще се подобряват и взаимоотношенията ви с другите хора, увереността ви ще расте, спокойствието ви също, а те както и успехът са заразни.

А тези, които не искат да “прихванат” … е, тук вече оставям на вас да прецените до колко да продължите комуникацията си с тези хора. Моето предположение е, че с времето около вас ще се запазят предимно хора, с които можете да водите пълноценна комуникация.

В заключение

Бъдете максимално точни и ясни, когато говорите. Ако е важно човекът отсреща да ви е разбрал правилно, питайте го какво точно е разбрал и ако не съвпада с това, което сте искали да предадете – допълнете обясненията.

Бъдете максимално внимателни и съсредоточени, когато слушате някого. Споделете какво сте разбрали и питайте, дали това е нещото, което човекът е имал предвид.

Успех!

Коментирай във форума

Албена: От болки в коленете до планинско ходене с кеф

Последно време повечето хора, с които работя,  фигурират в телефона ми под следните партизански псевдоними: “Михаела Кръст”, “Милена Гръб”, “Цоньо Рамо, Кръст, Коляно, Глезен …” и т.н. Днес ще ви разкажа за “Албена Коляно”.

Момичето прочело историите за Мила и Ники, чиито глезени и съответно колене бяхме рехабилитирали по-рано,  и решило да ми се обади. Чухме се и се видяхме. Оказа се, че Албена познава Мила и Ники и също така има известни проблеми с коленете. На първия ни разговор по отношение на коленете съм записал следното:

• Проблеми с коленете от 2-3 насам (откакто работи на седяща работа)
• Болки в коленете при планинско ходене (особено при по-голяма денивелация, особено при слизане)
• Пукане и скърцане на коленете при клекове със собствено тегло

Освен това се оказа, че Албена практикува йога, както и тренира със собствено тегло в домашни условия. Като цяло поддържаше се в доста добра форма. На първата тренировка установих, че има доста добра гъвкавост – можеше да прави и двата шпагата, както и да клекне дълбоко. Оттук насетне обаче започнаха да излизат само неща, по които имаме доста работа.

Първо, като я накарах да направи няколко клека, установих, че не разпределя равномерно тежестта и бута доста неравномерно с двата крака. След това направихме няколко теста от Структурния Баланс на Чарлз Поликиун. Резултатите бяха потресаващи! Наяве излязоха множество слабости и стегнати мускули (въпреки привидната гъвкавост). Може да ги разгледате в таблицата по-долу:

	Ляв крак	Десен крак
Слаби мускули	Vastus medialis Oblique (VMO) Hammstrings Adductors	VMO Quadratus lomborum Gluteus medius
Стегнати мускули	Psoas (леко) Rectus femoris Piriformis Adductors	Psoas (леко) Rectus femoris Tensor Fasciae Latae (TFL) Piriformis Adductors

Добрата новина (ако може да се нарече добра) беше, че почти всеки от тези мускули, независимо дали слаб или стегнат, можеше да бъде потенциална причина за болките в коленете.

Също така се оказа, че момичето няма достатъчно дорси флексия в глезена (т.е. способност за сгъване в контра-шпиц), както и освен че беше изключително квадрицепсно доминантна, не можеше изобщо да активира глутеусите от дадени положения.

Имахме доста работа за вършене и се заловихме на мига. Стегнатите мускули бяха редовно третирани с фоумролер, а слабите мускули се захванахме да активираме и засилим. Друго, което направихме, беше, че на този етап и забраних да се разтяга или поне я помолих да сведе разтягането до минимум. Мускули, които тестовете показваха като “стегнати”, а след това можеха да бъдат разтегнати до шпагат, са си “рецепта за катастрофа”. Това ще рече, че въпросните мускули имат доста повече гъвкавост отколкото си, която да поддръжа целостта в разтягнато положение …

Нещата определено не вървяха по мед и масло – докато фоумролерът започна да дава своите резултати сравнително скоро, активирането на определени неработещи мускули вървеше тегаво. Въпреки това и Албена много се стараеше (дори когато това, което исках да направи, изобщо не се получаваше), за което има моите адмирации.

На 30.12.2011 беше 10-тата ни тренировка. Тогава Албена ми каза, че на 01 и 02.01.2012 ще ходи на планински преходи и ще “тества” коленете.

На 01.01.2012 в 19:46 получих следното писмо от нея:

Днес направих много кратко, но силно изкачване със снегоходки то х. Алеко до вр. Черни връх. Силно, защото беше по възможно най-стръмния участък . Качих се за около 2,30м. Нарочно не бързах, за да се насладя на зимната атмосфера,  а и за да не си натоварвам коленете.

Слизането беше също по стръмен участък с големи и много бързи крачки за 1ч.

Последните 15-20 мин, когато вече бях на Платото тичах от кеф и енергия.

За цялото време изобщо не усетих никаква болка в коленете.

Утре ще се качваме до Златните мостове без снегоходки. Денивелацията от кв. Княжево до Мостовете е много голяма и прехода съвсем не е лек.

Като се върна  ще ти пиша за да потвърдя идването ми на фитнес в сряда.

Лека вечер и ти желая  успешна година и здраве.

Албена -коляно.

Разбира се, страшно много се зарадвах. Пожелах и успех на следващия преход и зачаках. В 17:57 на следващия ден получих това:

Леле днес съм абсолютна машина!

Шест часов преход със снегоходки, с две почивки по 10 мин. да “презаредим гориво”. В огромен сняг, с огромни крачки и пак наслизане по надолнището тичах. Без болки и пукане в коленете.

Много яко.

Утре в 6ч. може ли да дойда ?
Поздрави,

Албена

Вероятно няма как да си представите какво усещам, като чета подобни мейли. Като треньор хората идват при мен с проблеми и аз им помагам да ги решим заедно. Е да, обаче нещата не винаги се получават от първия път … даже доста рядко. Всъщност, доста често нещата не се получават в продължителен период от време, понеже някои процеси просто отнемат време – да изградиш нов двигателен навик, да да промениш двигателен навик, да активираш и да го научиш да работи изобщо.

А като си треньор, всеки път като работиш с трениращия ти виждаш проблема и виждаш как дадено нещо, примерно, не се получава. И си блъскаш главата, и се фрустрираш и понякога псуваш … е, да отчиташ малките победи и прогрес, но ти се иска човекът да се оправи ей сега. Обаче трябва да се отчете още един факт – колкото по-дълго време се е развивал даден проблем и колкото по-дълго време не му е обръщано внимание – толкова по-дълго време след това отнема възстановяването и решаването му.

Затова в подобни моменти, когато явният прогрес е видим – душата ми ликува.

Равносметката

Албена беше доста флексибилна, но на повечето места определено и липсваше сила. Като я помолих да намали разтягането до минимум – тя го направи. Албена също така беше много сериозна, когато работихме за постигане на специфична сила и не пропускаше сериите с фоумролера.

Работата, която свършихме до момента, и позволява да се радва на движението и да го практикува без болка. Това, което ни остава, е да балансираме структурно краката така, че да се подсигурим, че това състояние ще се запази и болката повече никога няма да се появява.

Коментирай във форума

Малко по-различни Новогодишни късмети

Всяка година в навечерието на 31-ви Декември повечето от нас въртят баницата и теглят предварително написани късмети, които теоретично би трябвало да определят късмета ни за идната година. Най-често късметите се въртят около кола, пара, жена (мъж), къща, здраве, любов и евентуално – дете. Понякога са написани по-весело и разчупено, друг път – по-консервативно, но темите почти винаги остават долу-горе същите.

В навечерието на 31.12.2011 се бяхме събрали няколко близки хора и приятели и се готвехме да посрещнем Новата година не по-сериозно от това да посрещнем който и да било нов ден. Разбира се, не липсваше традиционната за случая баница. Дали защото скучаех или така ми бе писано, аз се захванах с писането на късметите.

Започнах с “Вечен живот” в поздрав на Борето от “Академик”, който смята да живее вечно и до този момент се справя блестящо със задачата. Като видях късмета написан, стана ми много смешно и реших тази година да теглим късметчета, които имат поне малко повече смисъл от стандартните. Изпод пръстите ми излязоха следните произведения:

Късмет: “Общувам пълноценно с хората!”

Като се замислим, неминуемо ще открием, че не малка част от проблемите, на които сме се натъкнали, произлизат или поне имат връзка с комуникацията. Поради една или друга причина не успяваме да се разберем с даден човек по даден въпрос и … проблем. Дали ние не сме се изразили ясно, дали не сме питали достатъчно, за да се уверим, че сме разбрали точно какво е имал предвид другия, дали той не е слушал внимателно или не е питал достатъчно настоятелно, за да се увери, че ни е разбрал правилно, няма значение. Това, което можем да направим от новата година е да се стараем да бъдем колкото се може по-ясним, да говорим колкото се може по-едносмислено, да питаме човека какво е разбрал, за да се уверим, че ни е разбрал правилно, да слушаме внимателно и да питаме, за да се уверим, че ние сме разбрали човека правилно.

(А ако човекът е полицай и ви спира без видима причина ден преди голям празник – питайте го поне 3-4 пъти за името – много помага!)

Късмет: “Виждам скритите възможности във всяка трудност”

Има учения, която проповядвам, че животът е да сме щастливи, да се радваме и т.н. и т.н. от което много хора остават с впечатлението, че само ти се случват хубави неща и ти само се кефиш (а и май не се налга да се напъваш много-много). Казват, че било достатъчно само да си мислиш хубави неща.

Това, което съм установил опитно до момента е, че поне при мнозинството от хората учим най-много не като ни е лесно и когато всичко ни се получава. О, не! Точно обратното – учим най-много когато ни е най-трудно и изобщо не ни се получава. Всъщност по-скоро нещата ни се получават и са лесно, когато много пъти преди това не са ни се получили и ни е е било трудно. Защото благодарение на тези много пъти сме научили МНОГО. Което е довело дотам накрая да ни е лесно.

Всяка трудност крие множество скрити възможности да научим и да осъзнаем. Въпросът е върху какво е фокусът ни – върху това колко ни е трудно или върху това какво можем да научим и какво научаваме от целия процес. Да, животът е да му се радваме. И това включва трудностите, защото те ни дават изключителен потенциал. Е как да не им се радва човек (поне след като отминат и видим как сме се обогатил като резултат).

Късмет: “Осъзнавам във всеки миг”

Наскоро коментирахме във фейсбук как е важно човек да познава механизмите, които движат света и хората. Когато осъзнаваме във всеки миг, разбираме какво ни движи – какво ни кара да действаме по определен начин, а не по друг, какво ни кара да се чувстваме по един начин и какво по друг, защо това е така, какво кара хората да действа и да се чувстват по различни начини, защо определени неща се случват по определен начин …

Случките, поведенията и т.н. имат своите механизми. Ние можем да ги виждаме и осъзнаваме (ако не напълно, то все повече и все повече) или да не го правим. Нужно е да присъстваме повече в момента, да внимаваме (буквално!), да наблюдаваме и да усещане. Не го ли правим – нещата ще се случват, ние ще се чувстваме по определен начин, хроата ще правят разни неща и честичко ще се чувстваме така сякаш нещо ни е дошло изневиделица (просто сме пропуснали да забележим сигналите и предвестниците), някой е променил рязко отношението съм към нас без видима причина (по-точно не сме забелязали как сме го засегнали и кой бутон сме натиснали). Така че – нека гледаме, внимаваме и осъзнаваме повече. И по-често.

Късмет: “Виждам ясно и непредубедено”

Можем ли да погледнем ситуацията или другия човек такива каквито са? Можем ли да погледнем отвъд очакванията и изискванията си? А може ли да направим същото независимо от призмата си от разбирания и вярвания? Виждаме ли нещата и хората такива каквито са или такива каквито ни се иска, или такива каквито очакваме да ги видим?

Как можем да виждаме ясно и непредубедено ли? Тук готова формула няма. От една страна можем като начало да се съсредоточим единствено върху нещата, които сме 100% сигурни, че са факти – т.е. човекът срещу нас използва тези и тези думи (но за сега без “имаше това и това предвид”, за тази цел се връщаме на първия късмет за комуникацията и питаме, питаме, питаме, докато сме сигурни какво точно е имал предвид), ситуацията включваше тези и тези елементи (хора и предмети), видях този да прави това и т.н. – единствено това, което сме сигурни, че сме видели и чули. И дори тогава е препоръчително да си дадем сметка, че нещо може да ни се е привидяло и причуло.

От друга страна винаги можем да се запитаме: “Това така ли е както го видях или по-скоро го интерпретирам както очаквах/исках да го видя (да се случи)?” Да си зададем правилните въпроси е необходимо условие за това да достигнем да верните отговори. И това ни води до следващия късмет:

Късмет: “Получавам отговор на въпросите, които ме вълнуват”

За да получим отговор, е нужно първо да имаме въпрос. Колкото по-точен е въпроса, толкова по-точен отговор можем да получим.

Комуникацията може да се осъществява между нас и друг човек, а може и да бъде вътре в нас. Давам следния пример – даден казус ни мъчи дълго време и не можем да намерим решение. Едно от нещата, което е задължително да направим е да формулираме въпрос, който да ни помогне да разрешим казуса. Примерно: “Как да подходя в / разреша ситуацията свързана с … “ Поставяме този въпрос на ума си и спираме да го занимаваме за известно време с дадения проблем.

Като всеки метод и този не е 100-процентов, но е съвсем възможно да се изненадате много приятно, когато в един момент (под душа, след ставане, при разходка в парка и т.н.) сякаш от нищото ви дойде много добра идея как да се справите със ситуацията. Опитайте!

Късмет: “Усещам ясно и разчитам правилно сигналите на тялото си”

Тялото ни знае много повече отколкото умът ни някога ще знае. И ако това твърдение ни звучи твърде невероятно, това се дължи единствено и само на факта, че не сме наблюдавали достатъчно пъти внимателно сигналите на тялото си. Какво имам предвид ли? Наблюдавам тялото си доста, наблюдавам усещанията си. Много често попадам в ситуации, в които тялото ми казва една, а умът – друго. От опит вече знам, че в подобен случай се доверявам 100% на усещането на тялото си и на нищо друго. “Gut feeling” Му викат на английски.

Защо правя така ли? Ами .. опит. Наблюдавал съм в много ситуации какво ми казва тялото и какво ми казва ума и … съм разбирал различно. Умът ми често ме е подвеждал, но тялото – никога!

Някои му казват интуиция, други – вътрешен глас, трети – да послушаш сърцето си. Може би Gut feeling и интуиция са най-близо, защото “вътрешния глас” често се свързва с вътрешния диалог, а той идва от ума, а сърцето според някои учения се свързва с егото, според други – с емоциите, а те не винаги са най-добрият съветник. Всъщност действително става въпрос за усещане. От едната страна е усещане за “да” и посока, от другата страна е усещане за “не” и задънена улица. И това ни води до следващия късмет:

Късмет: “Усещам посоката на своя път”

Според един учения животът на човек е предопределен. Според други – човек сътворява живота си едва ли не на 100%. Според трети всичко е абсолютна случайност. Къде точно е истината, все още не зная. Забелязал съм обаче, че колкото и случайно да ми е изглеждало някога нещо, след време почти винаги съм успявал да открия механизмите и причинно-следствените връзки в случилото си.

Нека погледнем на първите две идеи под малко по-различен ъгъл. Според някои хора животът ние предопределен едва ли не на 100%. Какво обаче, ако животът не е предопределен толкова стриктно, а просото има даден ареал, който е предопределен и в който имаме малко или повече свобода на действие, свободен избор и т.н.? Нека не забравяме, че това къде сме родени, какъв цвят кожа имаме, какъв език говорим, какви са физическите ни дадености (някои хора се раждат без крака, примерно), какви родители имаме, те какъв живот са имали, в комунизъм, демокрация или диктатура сме родени, каква е обществената среда, какъв е квартала, колко богато е семейството ни и т.н. до голяма степен предопределят психиката ни и призмата ни за света още преди да сме направили първото си набиране (и доста преди това).

От друга страна имаме способността да се самосъзнаваме и да осъзнаваме. Т.е. нещата са или като филм, в който участваме и не знаем какво ще стане, но нашата работа е да наблюдаваме, да разбираме, да учим и да осъзнаваме. Или пък нещата като компютърна игра или книга-игра – светът е ограничен малко или много в ареала на играта от една страна, но пък има освен да наблюдаваме, да разбираме, да учим и да осъзнаваме, имаме възможността да правим избори, които в последствие да анализираме, осъзнаваме и т.н.

Независимо кое от двете е (а може и да е съвсем друго), аз лично предпочитам да се доверявам своя gut feeling и да слушам какво ми казва интуицията. Както вече писах по-горе – научим ли се да се доверяваме на усещанията си, безумните ситуации намаляват значително (но не изчезват), защото както писах още по-горе – от тях учим най-много. За радост или са съжаление в някои ситуации се набутваме предимно, за да разберем следващия път да слушаме интуицията си, а не “логиката”. Нищо против логиката – просто често въпросната е непълна, защото не разполагаме достатъчно парчета от картината, но правим “логически заключения” сякаш имаме цялата картина.

Късмет: “Поддържам вибрацията си висока”

На който не му харесва “вибрацията”, може да я замени с “енергията” – до известна степен думите са взаимозаменяеми. Какво ще рече този късмет? Нека започнем от базовото ниво – тялото. Това ще рече когато може:

• да сме добре нахранени (качествено и количествено) както и да сме добре напоени (с вода!)
• да сме добре наспани
• да сме ходили до тоалетна (особено по голяма нужда) – много важно за детоксификацията и цялостната обмяна на веществата!
• да сме имали поне някаква физическа активност близките дни (сила, кондиция, разтягане …)

Това е базата! Сега наясно съм, че понякога човек влиза в якия екшън на бизнеса, ежедневието, гледането на деца, пътуванията, командировките и т.н. и тогава не може да се погрижи на 100% за тялото си. Важното обаче е когато екшънът свърши, тялото да е първото нещо, на което е нужно да обърнем пълноценно внимание. А и редовната грижа за тялото ни дава възможност да сме още по-пълноценни и да понасяме по-леко неоптималните условия, когато сме в “екшън”

Една мъдра жена беше казала:

“Погрижете се за тялото си така, че на душата да и се прииска да живее в него!”

Това, което съм установил с практиката си, е, че:

“Когато тялото не е ок, и психиката не е ок!”

Някои хора успяват да преодолеят физическите несгоди и да поддържат психиката си във форма. Тези хора обаче не са особено много, а и се съмнявам повечето от тях да могат да поддържат дългосрочно оптимално състояние на психиката си при окаяно състояние на обвивката (тялото).

И все пак – ако нямате обективни пречки да се грижите добре за тялото си – правете го. То ще ви благодаря и ще предостави необходимата почва, в която да вирее здрава и гъвкава психика. Да, здравото тяло не е дсотатъчно, но е необходимо условие за здравата психика. А когато психиката е ок, ще имаме възможността да комуникираме пълноценно с хората около нас. Когато тялото и психиката са ок, ще можем да чуваме ясно сигналите на тялото и gut feeling-а си.

Чак след като сме се погрижили за базовите нужди на тялото си (храна, вода, сън, движение и т.н.) можем пълноценно да продължим с духателни и енергийни практики, които да надградят върху основата и да повишат още енергията (вибрацията) ни.

Ако късметите са ви допаднали – винаги може да се връщате и да ги прочитате отново, ако усетите, че ще ви бъде от полза. А ако ли не – сигурен съм, че ще намерите своите късмети на друго място.

Здрава, осъзната и ползотворна 2012-та

Коментирай във форума

Коледна равносметка …

Преди, може би, два месеца внезапно получих прозрение. Осъзнах, че съм станал асоциален работохолик. При това не от ден, седмица, месец или дори година. Всъщност годините се оказаха няколко … Денят ми започва и завършва с това, с което се занимавам – тренировки, консултации, писане на програми и режими, работа по организацията, писане на статии постове, постоянно мое обучение, постоянно обучение на останалите треньори в LTL … междувременно малко време за готвене и хапване, път и естествени човешки нужди.

Почивам рядко. Всъщност, ако попитате хората около мен, кога за последно са ме видяли (или разбрали) да почивам, най-вероятно ще ги вкарате в дълбок размисъл. Най-добре вкарайте Данчо, с него май се виждаме най-често. От Септември насам имам точно един ден, в който не съм имал тренировки (но май пак писах програми). Днес ми е вторият такъв .. (следва поглед към календара, след това към часовника и накрая лека усмивка на лицето ).

Почивката ми (в смисъла на ваканция) се свежда до две нощувки през пролетта във Велинград и една нощувка Декември в Чифлик. Ежедневно се срещам с много хора … в 95-99% от случаите – по работа. Спя между средно 6 и 8 часа на денонощие.

След като получих въпросното прозрение и си дадох сметка за всички тези неща, си помислих:

“Ебати, аз съм бил много зле!”

Понеже нямах идея какво точно да направя, като начало продължих както си знам. Т.е. – по същия начин. Междувременно споделих прозрението си с близки хора и всичките ми отговориха нещо от рода на: “Ами да, така си е”, за да се убедя за пореден път, че повечето неща се виждат доста ясно отстрани и много трудно, ако си вътре в тях.

И продължавах да правя това, което правя … когато осъзнах нещо. Всъщност няколко неща.

Всъщност аз обичам това, което правя.

Ставам все по-добър в това, което правя.

Да помагам на хората да са по-здрави, да не ги боли и да се чувстват по-добре, ми носи невероятно удовлетворение.

В интерес на истината да помагам на хората да постигат добра физическа форма и външен вид също ми носи удовлетворение, но то е далеч по-малко от удовлетворението от предната точка. Просто първото е много по-основоположно и често по-сложно … и като цяло по-дълбоко. А и второто е почти невъзможно без първото.

Колкото и пъти да съм се замислял, дали всичко, което правя има смисъл, винаги съм стигал там, където това осъзнаване ме доведе – обичам това, което правя, правя го с удоволствие, това ме стимулира да ставам все по-добър, обичам да давам и да помагам.

Това е нещото, което правя и което ще продължавам да правя, докато е нужно.

Искам да благодаря на всички, което са ме подкрепяли в един или друг момент.

Искам да благодаря и на всички, благодарение на които съм учил и съм научавал. Всички! Това са не само преките ми учители като Калинка и Поликуин, не само най-близките ми хора, не само почти всичките ми трениращи, а и почти всички хора, с които съм влизал в някакво взаимодействие. Дори с моята фризьорка се шегувахме, че сме завършили “училището” на Исайката. Това последното най-вероятно ще разберат много малка част от четящите, те си знаят кои са.

Благодаря ви.

И ако се върнем на работохолизма – за момента плановете ми са да се науча да си почивам регулярно за кратко, но качествено, за да мога да бачкам още по-здраво иакчествено след това

А относно асоциалността … там осъзнах, че всъщност достатъчно дълбока комуникация имам с доста малко на брой хора. А и не съм сигурен, че човек може да има дълбока и пълноценна комуникация с много на брой хора. И като пиша “пълноценна” влагам особен смисъл в тази дума. И да – думата е пълноценна.

Онзи ден го писах във ФБ – когато имам да си кажа с някого нещо, обикновено си го казвам. Когато имам да върша работа с някого – я върша. “Здравей” и “Здрасти” мога да си кажа и с хората на улицата. “Ала-бала” съм го оставил. Ценя хората, с които имам какво да си кажа. Ценя това, което ми казват, ценя и това, което им казвам аз.

Тази нощ освен всичко, което хората празнуват, има още нещо. Тази нощ Сатурн прави пълен цикъл около слънцето спрямо момента, в който съм се родил. Според астрологията това момент, в който животът на човек навлиза в нова фаза. Дали това е така – не зная. Освен Слънцето, Луната и Венера останалите планети съм ги виждал само на картина (Данчо ги е гледал с телескоп). Какво точно ще се случи така или иначе ще разберем, когато се случи

А до тогава смятам да продължвам да правя нещата, които правя, да продължвам да ставам все по-добър в тях и да се уча от всички и всичко.

Амин!

ако някой иска да коментира нещо, това е линка

Коледно предизвикателство: 30 клека преди всяко хапване!

Здравейте приятели!

Празниците започнаха и трапезите вече преливат от храна. За тези от вас, които се притесняват, че:

• ще преядат стабилно
• ще качат килограми по време на празниците
• ще се разплуят тотално и
• няма да имат възможност да тренират

имаме едно семпло предложение. Включете се в нашете Коледно предизвикателство с клекове: Кликни за да продължиш

Как да огъвкавим дървените глезени?

Има хора, които и при много добро желание не могат да клекнат, без да им се повдигнат петите. Проблемът с това  да не можем да клекнем (поне до хоризонтала) на цяло стъпало е, че дългосрочно се натоварват прекомерно коленните стави, а сложим ли тежест на гърба, има опасност и кръста (лумбалния дял на гръбначния стълб) да си го отнесе.

Опитът ми показва, че повечето случаи на болки и проблеми с коленете вървят ръка за ръка с хипо-мобилни глезенни стави (т.е. стави с намален обем на движение). Ето един показателен пример за недостатъчна мобилност в глезените:

Крис ми сподели, че никога не е клякал на цяло стъпало – не зная от кога глезените му бяха Кликни за да продължиш

Моника: Забележителен прогрес за 2 месеца

С Мони започнахме да тренираме малко след средата на Септември 2011-та. Тя е прилежно момиче – идваше редовно на тренировки, тренираше здраво, давайки всичко от себе си, като в същото време следваше неотлъчно хранителния си режим.

Ето какво се случи в цифри:

	19. Септември	18. Ноември	Промяна
Тегло	69,7 кг	66,4 кг	-3,3 кг
Кожна гъна (мм)
Трицепс	20	16	-4
Под плешката	14	10	-4
Гърди	6	4	-2
Под мишницата	14	7	-7
Паласка	22	17	-5
Корем	32	22	-10
Бедро	30	22	-8
Сума	138	98	-40
% мазнини	25,83%	19,74%	-6,09%
Мастна тъкан	18,01 кг	13,11 кг	-4,9 кг
Активно тегло	51,69 кг	53,29 кг	+1,6кг

Преди да обобщя резултатите, искам да Кликни за да продължиш

Съвет към всички хипер-гъвкави и хипер-мобилни

Вчера в залата се заговорихме с едно момче, което тренираше, за да развие и укрепи мускулатурата си. Оказа се, че тренира кикбокс при Методи Чонгов – Мефата.

“Повече ми харесва кикбокса [от бокса], понеже съм гъвкав и мога да ритам високо”, сподели ми той.

“Гъвкав ли си или имаш хипермобилни стави?”, го питам аз, понеже го гледам, че е по-скоро слабоват.

“Гъвкав съм! Мога да направя шпагат!”, отговаря ми уверено той.

“Ама разтягал ли си целенасочено, за да станеш гъвкав, или така си беше?”, продължих да упорствам аз.

“Ааа, така съм си по принцип”, отвърна той.

“Ахааа – а кръстът как ти е?”, попитах аз.

“Амиии, имам две дискови хернии. Откъде знаеш?”, запита учудено той.

“Работата ми е да знам, момче”, отвърнах с тъжна усмивка аз. Кликни за да продължиш

Какво се случва с Live To Lift?

Здравейте приятели,

вече няколко души ме питаха какво се случва с www.livetolift.com и отбелязаха, че след статията за Марио вече месец и половина  не сме пускали нови материали.

Като повечето неща в живота и това не е случайно. В интерес на истината последните месеци имаме доста тренировки и консултации. Това обаче далеч не е основната причина за временното затишие. Имаме подготвени за публикуване няколко интересни статии, както и няколко мотивиращи истории за успех.

Причината все още да не са се появили на бял свят е в нещо, което се случи Септември месец. Тогава имах възможността да се запозная и да уча от един много голям човек.

Имах удоволствието да изкарам почти седмица заедно с екипа на Чарлз, през което време се запознах из основи с неговата система. Част от нещата, които работихме бяха:

• диагностика и структурен баланс на горна част на тялото
• диагностика и структурен баланс на долна част на тялото
• подходи за постигане на структурен баланс
• специфично разтягане
• превенция на контузии
• подходи за развиване на релативна сила, максимална сила, функционална хипертрофия, силова издръжливост и т.н.

Всичко, разбира се, беше подкрепено с голямо количество практика и няколко доста стабилни тренировки, в следствие от които се върнах Лондон със забележимо по-мускулести задни бедра.

За Поликуин и за курса в Лондон ще ви разкажа друг път. Основното, което се случи, е, че след курса се чувствах така сякаш в света на тренирането бях скочил две години напред във времето …

… разбира се: “Информацията не е знание! Приложената информация и събраният опит са Знание!”

Т.е. веднага след като се прибрах в БГ започнахме (аз и екипът ми) да прилагаме системата на Поликуин в тренировките си (своите и тези, които водим). Това се случи кажи-речи неусетно, понеже до голяма степен тренировъчните концепции на Live To Lift съвпадаха с тези на Поликуин и това позволи новата система да се съвмести много добре със старата и … да я надгради многократно.

В интерес на истината до преди Лондон имахме доста добри резултати, използвайки системата, която бяхме изградили с времето. За да се тества как и дали една система работи, се иска поне известно време. Интересното е, че използвайки системата на Поликуин, резултати започнаха да се забелязват още след първите няколко седмици. Скоро ще споделим повече за опита си.

Т.е. последния месец и половина се занимавахме предимно с това да адаптираме и прилагаме новите подходи в тренировките си. Процесът продължава, разбира се, но нещата започват да се получават все по-леко и вече имаме повече свободен ресурс, който да инвестираме в творческа работа по сайта.

До нови срещи

Коментирай във форума

Марио: От момък бледен до разузнавач-парашутист

Противно на това какво си мислят повечето хора, работата на персоналния и на силово-кондиционния треньор далеч не е само “цветя и рози”.  Да, хората обикновено виждат крайния резултат от работата и си казват: “Ахааа …!” , но рядко някой си дава сметка колко усилия е коствало това както на трениращия, така и на треньора.

Да, понякога нещата вървят леко и прогресът е регулярен. Друг път обаче нещата не стоят точно така. В такива момента обикновено е необходимо треньорът да положи повече, доста повече усилия от обикновено като в същото време запази спокойствие, търпение и постоянство. В английския език има една хубава дума за подобни случаи – persist.

Понякога, когато нещата не вървят по мед и масло, обичам да се връщам към някои от старите успешни случаи и да си спомням, че понякога на пътя на прогреса стоят не една и две трудности. Случая, за който ще ви разкажа, вероятно ще бъде един от тези, към които ще се връщам след време в подобни моменти.

Казвам се Марио и съм на 19 години. Преди да отида при Лазар се бях занимавал с кик бокс и фитнес, но чисто любителски. Предстояха ми физически изпити, които изглеждаха непосилни за мен. Включваха набирания,лицеви опори,скок от място, спринтове.

Потърсих помощ от Лазар, защото нямах нужната подготовка да премина физическите изпити, а ставаше въпрос за кратък срок от време. Тренировките при Лазар бяха точно такива , каквито очаквах – изморителни и тежки, но ефекта беше невероятен!

Само за месец и нещо качих лицевите опори с 15 бройки, а набиранията – от 0 до 7. За двата месеца, през които тренирах при Лазар успях да кача лицевите опори до  40, започнах да правя по около 10-12 пълни набирания, качих скокът от място с около 20 сантиметра.  Упражненията, които Лазар ми даде покачиха и експлозивността ми , като успях да сваля около 2.5 секунди при спринтовете.

Поради това, че ми предстояха матури както и други изпити, спрях да тренирам при Лазар, но се консултирах с него в интернет и така продължих подготовката си. На физическия изпит успях да направя 60+ лицеви опори, а когато започнах при Лазар правех по 10-15 чисти. Също успях да направя и другите нормативи за максимум точки, което беше доста учудващо за мен, тъй като не бях и мечтал да изтичам километър под 3:10 мин, 70+ коремни преси за минута , но с подходящите тренировки всичко се постига.

Съветите му относно храненето също изиграха своята роля. Откакто започнах да спазвам някои основни хранителни принципи се чувствам по-енергичен и доста по-добре от времето, когато бях на чипсове,кроасани и коли. Цялата тази промяна оказа много положително влияние на цялостното ми състояние и на медицинския преглед всичко беше в нормата. Искам да благодаря на Лазар, че ми помогна да постигна целите си и да му пожелая здраве, щастие и все така да помага на хората, както помогна на мен.

Вследствие от отличните си резултати Марио бе приет специалност “Разузнавач-парашутист”, който беше с най-висок бал във въпросното учебно заведение.

Искам да поздравя Марио за усилията и постоянството, които вложи в тренировките и за това, че се отнесе толкова сериозни към целите си и към съвместната ни работа.

Все повече успехи за напред!

Коментирай във форума

Прочети още:

Боряна: От анорексия до здраве и атлетизъм

Таня: От кифоза и лородза до повече сила и изправена стойка

Мария: И най-невероятната трансформация започва отвътре навън

Следваща страница »