Гриша: Без болки във врата само от една процедура!!!

С Гришата се познаваме от доста време. Един ден се свърза с мен и ми сподели за свой проблем с врата. Веднага го насочих към Цецо и няколко дни по-късно Гришата отиде на преглед при нашия специалист. Изчаках да минат няколко дни и писах на Григор, за да разбера как е минало всичко. Отговорът, който получих беше следният:

Ъъъъ, нямаше какво да кажа освен да се зарадвам искрено на развоя на събитията. За да разберете каква точно беше предистрията и какво се случи – прочетете личния коментар на Гришата:

Казвам се Гриша и се занимавам активно със спорт от 11-годишен. Същевременно работата ми, както на много работещи в офис хора, е свързана със седене на бюро през по-голямата част от времето. Някъде преди две години започнах за пръв път да усещам дискомфорт във врата и гръбначния стълб, изразяващ се в периодични схващания/разтягания/прищипвания, болки (особено сутрин след сън), скованост. Тъй като спортовете, с които се занимавам, са силови и контактни (борба, граплинг, ММА), отдавах го на претоварване или недостатъчно загряване. Преди около 6 месеца обаче се сдобих с болка в едната плешка, която не отмина и си остана стабилна в продължение на месеци наред. В последствие към нея се прибавиха и неконтролирани изтръпвания в дясната ръка, които се превърнаха в ежедневни…

Като човек, отговорен към здравето си, посетих разбира се невролог и кинезитерапевт; след всички изследвания и снимки, с които няма да ви занимавам сега, диагнозата беше: начална форма на спондилоза и остеохондроза в областта на врата. Дискутирайки възможните причини с терапевите, бях изумен да науча, че за подобни изменения „приносът” на седенето по цял ден на бюро е еднакво голям с този на боренето, мачкането, душенето и понесените удари в тренировките! Т.е. и да не се биеш, а само да си седиш по цял ден на ПС-то, пак вратът ти става като след лека катастрофа… Предписаното лечение беше с противовъзпалителни, лечебен масаж и упражнения за отпускане/разтягане на врата и гръбначния стълб.

Някъде по това време се свързах и с Цецо от Live to Lift, по препоръка на Лъчо, с който се познаваме от бая време. Видяхме се, консултацията продължи доста (над два часа), през които правих определени прости движения, поставяхме крайниците ми в странни състояния и говорихме много за проблема ми. Парадоксалното за мен беше, че правейки движенията, които Цецо ми каза, аз сам (без много обяснения) виждах в реално време определени дисбаланси и двигателни нарушения, предизвикани от начина ми на живот до момента: обездвижено работно място, крива стойка, придвижване предимно с кола, съчетани с предимно тежко трениране няколко пъти седмично, с „изцеждане” до макса на едни и същи мускулни групи. Дискутирайки, Цецо ми каза своето предположение за досегашния прогрес на моя проблем, което звучше доста логично, без да претендира за меродавност; освен това то беше изцяло в съзвучие с обясненията на лекарите преди това.

Предложи ми комплекс от определени упражнения, които да правя 2-3 пъти на ден (общо 5 мин. за едно правене). Започнах да следвам указанията с позитивна нагласа, но честно казано, не бях подготвен за толкова бърз ефект – първите облекчения на болката в рамото + оптускане се случиха буквално след 3-4 дена от началото. Тук трябва да вмъкна, че съчетах предписаните упражнения със ставна гимнастика и цикъл с Глюкозаминсулфат. Същевременно не спирах тренировките, но промених вида и цикличността им пак според съветите на Цецо. След около 3 седмици се видяхме отново с него, изследвахме прогреса – той също каза, че е изненадан от скоростта на въстановяване; променихме някои от упражненията в нов комплекс, който да продължа да правя. Ефектът беше пълно изчезване на изтръпванията; изчезване на болките в рамото и плешката; възстановяване на чувствителността на дланта (понеже имаше и засегнат нерв в цялата мазня); по-добра стойка и тонус.

Какво научих:

1. Че само с тежко не става, трябва и акъл (шегичка)

2. Че лекото трениране има своето незаменимо място в тренировъчната програма и специфична цел; това въобще не означава да се пренебрегне тежкото трениране, а просто да има определен баланс.

3. Че разпускането и разтягането трябва да са с почти същото количество, колкото силовото трениране (иначе просто са недостатъчни) и някои специфични части на тялото се разтягат и разпускат по специфични начини.

4. Че не бива да се пренебрегва негативния ефект от неща, които се приемат за нормални в днешно време – като това да прекарваш 90% от времето си седнал-той просто е УБИЙСТВЕН!

5. Че често има ефективни алтернативни на конвенционалната медицина методи, които помагат за решаване на нелеки проблеми.

6. Промених доста и виждането си за тренировъчния процес – включих нови елементи в него; създадох си допълнителни навици, които да активизират пренебрегваните мускулни групи и да коригират дисбалансите; разширих си представата за фундамента, върху който се построяват максималните тренировъчни постижения; продължих да си тренирам с още по-голям кеф

От цялата история с хепи енд мога да кажа, че пичовете от Live to Lift определено си разбират от работата и се опитват да помогнат индивидуално на всеки, според проблема и човека. Освен това имат доста познания, които често ъпдейтват, така че винаги има какво да се научи от тях

Свържете се с Rehab екипа на Live To Lift На rehab@livetolift.com или позвънете директно в нашия офис на телефон 0887 788 368

Съвет #11: Редовно преяждате, а искате да свалите? Тренирайте корема!

Повечето хора, които няма особени познания по трениране смятат, че трябва да тренираш корема, за да топиш мазнините по корема. Всеки, който има поне малко опит (и малко акъл) е установил на практика, че действителността е друга. Да, упражненията за корем могат да тонизират и развият коремната ни мускулатура, могат и да ни помогнат да не ни боли гърбът, но дали е само това?

Преди около две години започнах тренировки с един господин, който тогава тежеше забележителните 118кг и успяваше без проблем да ги поддържа. Не че ядеше толкова джънк – празните калории заемах по-скоро малка част от храненето му – за сметка на това обаче човекът определено обичаше да си похапва. И го правеше стабилно и със замах. Храната толкова му се услаждаше, че количеството храна, което поглъщаше на едно хранене, на мен щеше да ми стигне за 2+ пъти. Аз не ям той знае колко много, но предвид факта, че гравитирам около 95кг, тялото ми има нужда от не малко количество храна.

В началото на съвместната ни работа все още не бях запознат с тези специални умения на моя нов трениращ. Тайната излезе наяве, когато започнахме да тренираме здраво, човекът ми споделяше какви храни приема,но резултатите идваха бавно. Да, мускулите се стягаха и физическата му форма се подобряваше, но килограмите вървяха твърде бавно надолу. Търсейки причината за това стигнахме до количествата, които нашият приятел поглъщаше. А те бяха завидни!

Не зная, дали сте се опитвали да ограничите големината на порциите на човек, който Обича да яде. Който се е опитвал, знае – Том Круз и “Мисията не възможна” пасти да ядат. Вероятно е възможно, но не съм сигурен, че става с външна намеса. Или по-скоро в моя случай стана, но не по начина, по който си представяте. Един ден точно преди началото на тренировката нашият приятел ми сподели следното:

“Лаз, тези тренировки за корем, които правим са много яки! Не само че ми разцепват мускулите, ами и така ми стягат и тонизрат корема като цяло, че след това не мога да се тъпча както обикновено. Не че не искам, де, ами просто като се опитам да вкарам повече храна и .. не ще”

Резултатите при нашия герой не закъсняха – за една година от 118кг стигнахме до:

Подобни наблюдения и резултати регистрирахме и при други треньори и трениращи на Live To Lift.

След това въпросният човек го подкарахме с протоколите на Биосигнатурата и още по-здравите тренировки и само три месеца по-късно вече бяхме на:

Какъв е изводът?

Ако сте много лаком и не успявате да се справите с това – наблегнете на упражненията за корем и най-вече на изометриите. Разбира се, нищо не е сигурно на 100%, но 3 до 5 упражнения в супер серия без почивка помежду им за 3 до 5 серии имат потенциала да свършат добра работа.

Успех!

Тина: Впечатляващи резултати с повече храна и по-малко тренировки

Тина е един от най-големите професионалисти, които познавам, в сферата, в която работи. И един от най-големите работохолици. И е голям образ! Но стига със суперлативите – Тина се свърза с мен, защото беше решила да промени начина си на живот и по-точно начина, по който се отнасяше към тялото си.  За разлика от повечето момичета, които искат „да се стегнат“, „да свалят 2-3-5- .. кг“ или неопределеното „да отслабнат“, Тина искаше да постигне неща, които имат пряка връзка с начина, по който се чувстваме, и със здравето ни.

„Искам да намаля цигарите и излизанията с цел пиене, искам да се науча да си лягам по-рано и като цяло искам да подобря начина, по който се чувствам в тялото си“ беше приблизително молбата ѝ. Четейки внимателно, повечето хора биха си представили момиче, което работи яко, подкрепя се предимно с кафе и цигари и основната ѝ физическа активност е по нощните клубове.

О, не! Даже напротив – преди да започнем съвместната си работа, Тина ходеше три пъти седмично по два час на спининг, от който, между другото, беше много доволна. В същото време в храненето ѝ джънк фууда и сладкото почти отсъстваха, а богатите салати, мръвките тук-там и редовното хапване на суши заемаха сериозна част от хранителния ѝ режим. Дали имаше място за подобрение? О, да, разбира се! Но като цяло начинът ѝ на хранене, преди да започнем, беше  доста по-приличен отколкото храненето на повечето хора, които се обръщат към нас, а и доста по-приличен от храненето на повечето хора по принцип.

Друго нещо, което много ми допадна в Тина, беше фактът, че освен желанието ѝ да намали подкожните си мазнини, искаше да заякне в горната част на тялото, където смяташе, че е значително по-слаба от оптималното.  Това беше чудесно, понеже по този начин автоматично отпадаше нуждата да се боря с женската програма „Искам да отслабна, но не искам да стана огромна и да направя огромни ръце“, за който феномен съм чувал десетки пъти, но за добро или лошо все още не съм наблюдавал нито веднъж на практика.

Друго нещо, което ме зарадва, беше добрата двигателна култура, която Тина имаше, което означаваше, че ще можем да я понатоварим стабилно още от началото. Първият месец съставихме тренировъчна програма с акцент на fat loss и вторичен приоритет на запазване на наличната мускулна тъкан. Вторият месец вдигнахме оборотите още като акцентът остана върху свалянето на мазнини, а вторичният приоритет отиде върху изграждане на мускули в раменния пояс.

Откъм хранене приоритетите ни бяха няколко – първият беше да научим Тина да закусва редовно, вторият приоритет беше да добавим повече богати на протеин храни в менюто, а третият – да обособим специфичен тайминг на консумация на богатите на въглехидрати храни. Като теглим чертата, се получава следното:

• Тина намали двойно времето, което прекарваше в залата седмично – от 6 часа спининг на 3 часа тренировки с тежести
• Тина увеличи поне с 50% количеството и калорийната стойност на храната, която приемаше дневно

Резултатите ѝ два месеца по-късно могат да изненадат всички момичета, които си смятат всеки грам и всяка калория или съвсем откровено гладуват – 4кг надолу, от които близо 100% мазнини, и следната визуална промяна:

Резултатите най-лесно можем да обясним по следния начин:

• Когато храним недостатъчно за продължителен период от време, тялото няма достатъчно ресурси да поддържа фабриките си (мускулите) и постепенно съкращава мощности – т.е. губим мускулна тъкан. Оттам метаболизмът постепенно пада и с количеството храна, с което преди сме поддържали тегло – с времето започваме полека-лека да качваме. Мазнини.
• Аеробните тренировки изгарят повече калории от тренировките с тежести за единица време. От друга страна обаче  докато аеробните тренировки може да повдигнат метаболизма до 2-3 часа непосредствено след края на спортното занимание, при тренировките с тежести метаболизмът може да остане повишен до 48 часа след края на тренировката.
• Освен това тренировките с тежести създават условия за изграждане на мускулна тъкан, което забързва скоростта на метаболизма на тялото ни  - т.е. количеството енергия, което изразходваме в покой се повишава. За целта обаче е нужно и да се храним достатъчно.
• От друга страна редовното продължително кардио създава условия за загуба на мускулна тъкан и оттам забавяне на метаболизма. Особено ако не хапваме достатъчно.

Започват ли да се нареждат парчетата на пъзела?

За другите постижения споменах ли?

• 5 хубави контролирани лицеви опори предвид факта, че започнахме от 0
• 70кг мъртва тяга, без числото да е било целта и без да сме търсели максове или нещо подобно

Тези постижения не са кой знае какво – те са просто признак за едно здраво и добре функциониращо тяло.

Питате какво стана след втория месец ли? Както обикновено се случва с някой, който постигне стабилни резултати, без това да му особено приоритет в живота – намира се нещо по-важно, което да измести фокуса. При Тина това беше кариерата. Започнахме едни едноседмични командировки из Европа и САЩ на всеки 3-4 седмици и какъвто и дългосрочен план план да се опитвахме да направим –  бързо изхвърчаше през прозореца. Най-хубавото е, че дори в периоди на повишен стрес, не оптимална храна и трениране, успяхме да задържим до голяма степен постигнатото. И оттук последните изводи за днес:

• Когато имаме оптимални условия – играем за максимални резултати!
• Когато имаме субоптимални условия (т.е. по-скоро зле) – приоритетно се стараем не да добавяме още стрес и съвсем да обърнем наклонената каруца, а се стараем да запазим доколкото можем постигнатото до момента

В заключение

Лятото е буквално зад ъгъла – ако сте решили да играете за стабилни резултати, дайте си хубава сметка:

• Имате ли оптимални условия в момента, за да спазвате режим, да тренирате и да си почивате оптимално?
• Тренирате ли оптимално?
• Храните ли се оптимално?

Ако прецените, че имате добри условия и гоните резултати – играйте стабилно!

Ако прецените, че нямате оптимални условия – старайте се поне да задържите постигнатото до момента и да не връщате назад.

Ако не можете да прецените – консултирайте с някого, който би трябвало да може да прецени.

Успех!

Фоумролер при болки в коляното

Фоумролерът има множество приложения – ще отпусне напрегнатия от дългото седене пред компютъра ни гръб, ще ни помогне да си огъвкавим глезените, дори може да облекчи напрежението в кръста, като размачкаме предните бедра и бедрените сгъвачи. Миналата седмица един от нашите младежи ми разказа интересна история от собствения си опит, която реших, че може да бъде полезна на някои от вас. Да влезе Пламен:

Приключението ми с коляното започна след едно ходене по планината – много остра болка от външната страна на коляното на всяка крачка. Реших, че просто съм го претоварил и наистина на другия ден почти не го усещах. Случката започна да се повтаря с различна сила и честота, все при изкачаване и слизане от планината. На няколко пъти ми се налагаше да подскачам на един крак по стълбите в хижата и реших, че е доста безотговорно от моя страна да ходя така в Планината и отидох на лекар. Лекарят беше доста известен – доцент, с голям професионален опит. Огледа ме,бутна тук, пипна там и ми каза „нищо ти няма, почини си и ще ти мине“. Тогава бях доволен – щом няма да пия и да се мажа с някакви гадости – всичко е супер. До следващото ходене на планина– Пирин.

Така се подредих, че не само не можех да стъпя, ами всяко движение в коляното ми причиняваше болка, а разходката беше много лека и кратка. Като се прибрах в София пак отидох при въпросния доцент – и пак същия отговор – „Нищо ти няма, почивай. Ако толкова искаш да ти кажа нещо – вземи си някаква наколенка, но по-отворена“. Влязох в един онлайн фитнес магазин,предлагащ освен добавки и различни ортези, наколенки и др. подобни. Разгледах различните наколенки (имаше описания – коя при какви случаи се ползва) и ми направи впечатление наколенка (по-скоро лента), която „разтрива“ тибиалното сухожилие. Даже и синдром си имаше– Iliotibial Band Syndrome.

Зачетох в Уикипедиа и се оказа, че отговаря на 100% на моята болежка. Наблюдавал се при вдигане на щанги(тяга/клек), тичане, планинарстване, качване по стълби и още много физически активности. Лечение – инжекции с кортикостероиди…. или физиотерапия– фоумролинг (бел. авт. - видео). Реших все пак да се допитам до лекаря за „диагнозата“. Говорих с доцента, той с много ентусиазиран глас ми каза „Ами да! Наистина може да е това“. Два дена след това Лазар пусна намалени фоумролери. Взех си и от тогава не съм усещал въпросното сухожилие. Клякам,правя тяга, ходя по планината, тичам – абе като от реклама съм – препоръчвам го на всички съседи.

Запомнете – кортикостероидите са пред-последното нещо, към което можем да се обърнем. След тях идва само операцията. Но за да стигнем до там, е нужно:

1. Положението да НАИСТИНА много сериозно
2. Да сме изчерпали ВСИЧКИ познати НЕ-инвазивни методи

Първите неща, за които е добре да помислим, когато имаме казус от опорно-двигателно естество е (само)масажът и мануалната терапия при специалист. Нека припомним няколко случая от последната половина година:

Кристиян: “Това бяха най-добре похарчените пари в живота ми”

За стегнатите предни бедра

Както и отзивите на потребители на BB-Team за фоумролера

Разбира се, не всички случаи се разрешават с малко фоумролинг или с няколко посещения в нашия Rehab-отдел при Ицо и Цецо, но когато можем да се почувстваме по-добре по елегантен и не-инвазивен начин, защо да не го направим?

За останалите случаи има rehab@livetolift.com

По-здрави!

Важно съобщение: Live To Lift вече разполага с виртуален офис!

Здравейте приятели,

в Live To Lift постоянно работим за подобряване на услугите, които Ви предлагаме. Дойде и моментът, в който да поработим и върху подобряването на връзката ни с Вас!  С голямо удоволствие Ви съобщавам, че вече разполагаме с виртуален офис и нов член на екипа, който вече успешно подпомага комуникацията ни с трениращите и с хората, които се интересуват от нашата дейност.

Почти като на картинката Вени ще:

• отговори на въпросите, които имате към нас, по телефон и мейл
• отмени тренировките или консултациите Ви (ако се свържете с нея най-късно предния ден)

Свържете се с виртуалния офис на Live To Lift на:

тел.: 0887 788 368

e-mail: veneta@livetolift.com

LTL послание за новата година: Лазар Радков

Щом сте отворили тук, задължително прочетете и посланията на Данчо, Ицо и Цецо. А ето и няколко думи от мен:

Погрижете се за себе си!

Лятото бях на семинар с един йога от Индия, който бил обучаван от дете, бил прекарал 12 години в мълчание и т.н. като цяло, оставяйки историята и мистиката на страна, Свами Джи (така се обръщахме към него) беше доста печен.

Доста неща ми направиха впечатление на семинара, но едно от най-силните беше следното – Свами Джи каза:

“Всички (или повечето?) проблеми на човек идват от неправилно хранене, неправилно движение, неправилно забавление и неправилна почивка”

Какво точно значи това?

Неправилно хранене:

Даваме ли на тялото достатъчно от веществата, от които има нужда? Даваме на ли на тялото повече отколкото може да понесе от веществата, които не му се отразяват добре? Вслушваме ли се в Гласа на тялото, когато става въпрос за храна?

Неправилно движение:

Движим ли се редовно? Тренираме ли мускулите да са по-силни? Изпотяваме ли се на тренировка? Разтягаме ли? Обръщаме ли внимание на техниката, с която изпълняваме упражненията или гледаме на направим планираната бройка? Съобразяваме ли се с наличието на болка или тренираме въпреки нея? Слушаме ли тялото си или следваме някой от популярните “No Pain – No Gain!” , “Do or Die!” и т.н.?

Неправилно забавление:

Правим ли неща за забавление различни от тренировките? Излизаме ли с приятели? Четем ли книги? Танци-манци? Смеем ли се често? От радост или болка? Или пък забавленията ни задължително трябва да включва поне 0,5л концентрат или 6-7 бири? Или пък не можем да кажем, че сме се забавлявали, ако не си тръгнем от дискотеката поне 1-2 пъти седмично в 6 сутринта?

Неправилна почивка:

Продължителността и качеството на почивката трябва да съответства на продължителността и тежестта на натоварването, на което сме подложени. Почиваме ли си съответно на тренировките си? Почиваме ли си съответно на общото си натоварване? Лягаме ли си преди 12? А преди 11:00? По колко часа спим? Дълбок ли е сънят ни? Събуждаме ли се отпочинали? Мъжете будим ли се с ерекция? (това е много важен тест) Случва ли ни се от време на време да спим следобед? Излизаме ли редовно от града в посока планината или просто в провинцията, за да разпуснем? Или пък нямаме натоварващо ежедневие, но въпреки това по цял ден предимно седим и лежим или спим и се излежаваме по 10 часа?

Какво се случва на практика?

На практика взимаме решения, базирани или на логиката (която по-често е непълна) или на процеси в подсъзнание, за които си нямаме ни най-малка представа и почти никога не се допитваме до тялото си. А накрая винаги то понася последствията. Ще ви разкажа един случай:

А: А защо не си приготвяш храната сам?

В: Оооо, не мога да готвя, нямам време?

А: Как така?

В: Ами ако взема да готвя отива много време, първо трябва да го приготвиш, после да го чакаш да стане готово.

А: Аз приготвям 1-2кг храна за 1 час, от които аз готвя 15мин, а останалите 45 ги поема фурната.

В: Абе да, ама аз за това време предпочитам да направя нещо друго.

А: Като направимер?

В: Ами да изгледам един филм, или да се видя с приятели.

Гледането на филм е супер, да се видим с приятели е чудесно. Обаче тялото ни също има нужда от внимание. То е като един био-автомобил, който ни вози по 24 часа в денонощието. За да функционира добре този автомобил има нужда от достатъчно и качествено гориво, качествено масло, редовна и добра поддръжка. Още един случай:

А: Ама защо да намаля сладкото? Сладкото ми харесва и се чувствам добре като го ям.

В: О, сладкото е за удоволствие, определено. Когато обаче ни се яде следно редовно и по много, това означава нещо.

А: Какво означава?

В: Може да означава, че не приемаме достатъчно храна. Може да означава, че приеме достатъчно качествена и богата храна. Може да означава, че сме прекалено стресирани. Може да означава, че не спим достатъчно или достатъчно качествено.

А: Е, добре де, но аз го обичам, вкусно ми е, чувствам се супер. Какво му е лошото да ям редовно колкото искам сладко?

Амиии … влияе негативно на имунната система, служи за храна на гъбичките в тялото, заедно с инсулина бъзикат женските полови хормони (разговорът беше с момиче), окисляват повърхностите на кръвоносните съдове и … внимание … водят до стареене на мозъка. Да, стареенето на мозъка е пряко свързано с нивата на инсулин, които поддържаме в кръвта си.

Какво човек прави с тялото си е изцяло негова / нейна работа. Имам само един човек, който може да се погрижи за нашето тяло и това сме ние. Често пренебрегваме тялото за сметка на ума (филмче, книжка, фейбуск, мързел – все забавления за ума). И тялото страда. А страда ли тялото – страда и ума.

Погрижете се за себе си!

Послание на Йордан Христов

Послание на Христо Радков

Послание на Цветан Василев

LTL послание за новата година: Цветан Василев

След посланията на Йордан Христов и Христо Радков, продължаваме с нашия “Movement Detective” – Цветан Василев:

За удовлетворението

“Къпането и мотивацията не издържат дълго, за това препоръчваме честото им подновяване.”

Променят се нашите читатели, тяхната информираност, техните цели. Порменяме се и ние, нашите знания и нашите възможности. Едно нещо обаче не се променя – (не)удовлетворението. Безкраен стремеж да сме по-добри, да сме повече, да има промяна. Толкова сме фокусирани в целите си, че изпускаме да се насладим на пътя, да се поздравим за усилията, да си отдадем заслужената почит. Не си даваме заслужената почивка, не се грижим за себе си, а само за целите си.

Неудовлетворението е един от най-големите двигатели на човечеството е желанието за “повече” – повече знание, повече разбиране, повече, повече, повече. И това е страхотно! Това е което ни е извадило от “тъмните векове” – неудовлетворението от социалния строй, от състоянието на науката и това което “знаем” и “можем”. Е…разбира се и в тъмните векове хората са си мислели че имат най-добрите условия за живот в цялата история на човечеството, че науката е в най-напредналия си стадий.

С изпращането на спътници в космоса и GPS технологиите знанието за размера на земята става едва 1% по-точно(спрямо знанието на египтяните от преди 4000 години). Със съвременните технологии знанието ни за скоростта на светлината е с 5% по-точно(в сравнение с първите измервания от преди 200 години).
Можем да фотографираме светлината в движение, да виждаме зад ъгъла(фемто фотография), да виждаме в космоса, но едно място е по-тъмно от всякога – нас самите. Мнозина продадоха душите си, но за какво? За големи банкови сметки, за плочки и бицепси, за “Фран под 3 минути”?

В крайна сметка получаваме 2 неща – лошо отношение към нас самите и половинчати усилия.
Във всеки един момент, действията ни са сбор от намеренията ни. Често хората имат конфликтни намерения – искам да вдигам, но искам и да си почивам. Искам да ям и да ми е вкусно, но искам и да не дебелея. Искам да съм богат, но да си богат не е хубаво – могат да те отвлекат за откуп, парите са мръсни, богатите хора нямат душа и са сухари.

Предлагам ви един прост (но не лесен) уред за повече удовлетворение и яснота – наблюдението. Наблюдавайте се. Вижте конфликтите в себе си и в отношенията си. Винаги когато имате дискомфорт, болка, огорчение, неудовлетворение – просто се опитайте да обхванете цялата картина.

Харесайте страницата ни във Facebook

Присъединете се към групата ни

LTL послание за новата година: Христо Радков

Обичайте  всичко живо на този свят  и дарявайте любов от сърце

„Винаги правете най-доброто, на което сте способни‘‘

Ще започна с – НЕКА РАБОТАТА ВИ БЪДЕ ХОБИ. Нека това което правите го обичате с все сърце! Ако не ви харесва работата – напуснете! Направете нещо различно от обичайното и потърсете себе си. Пътят житейски е много по-ценен от признанието. Четете – интересувайте се как работят нещата в света – пътувайте. Дали животът е един голям тест или театър – никой не знае. Радвайте се на успехите както и на неуспехите. Далай Лама го е казал:

„ Когато загубиш – не губи урока‘‘

Както и цитатът „когато печелиш – не знаеш какво губиш‘‘ така че не съжалявайте за нещата, които ви се случват в живота (добри или лоши), всичко това са едни сигнали да можем да вдигнем летвата високо или да останем на същото място докато не научим уроците. Както и като имаме цели нека не си поставяме рамка – и ще кажа ‘’Не на всяка цена‘‘ Пуснете се по течението. Пък да става каквото ще. Така че не сваляйте усмивката от лицето си

Обичайте близките си и любими хора и ги подкрепяйте безусловно през цялото време. Дайте топлина с усмивката си дори и на най-мрачния човечец на тази земя всеки един от нас има нужда от топлина, нежност и внимание.

Бъдете живи и здрави !

Обичайте се!

Рейки житейски правила:

Точно днес не се тревожи!

Точно днес не се ядосвай!

Уважавай родителите си,по-възрастните и учителите си!

Печели хляба си честно!

Изпитвай благодарност към всичко живо!

Д-р Микао Узуи

LTL послание за новата година: Йордан Христов

Тази година китайската нова година се падна на 10.02. (т.е. онзи ден). По случай българската (и китайската) нова година всеки от треньорите на Live To Lift, който прецени, че има свои размишления, които би искал да сподели, ги синтезира в кратък материал посветен на  Вас – нашите читатели. Започваме с Данчо Христов:

Свършихме доста работа тази година! Имаше всичко – почивки, много натоварени периоди, периоди на придобиване на много знание и периоди на неосъзнатост. Имаше леки и не толкова леки периоди, в които продължихме и дадохме най-доброто от себе си. Има моменти, когато въпреки всичко, което правим, не виждаме резултати. Животът си продължава, ние се скапваме от работа, а резултат – Йок! Животът не е игра, колкото и да прилича понякога. В игрите, когато свършим нещо добре, получаваме награда веднага. В живота също има награда, която идва винаги, но кога – никой не знае. Това разколебава нашата увереност и вкарва съмнения в това дали сме на прав път. Следните утвърждения, които се появяваха от най-различни места през последната година, много ми помогнаха и продължават да ми помагат във всеки един момент да продължавам напред!

Dream Big!

Мечтите са страхотно нещо, а начинът, по-който започнах да ги ползвам и разбирам, е изключително мотивиращ. Събирал съм най-различни мечти по пътя ми дотук: някой – конкретни, други – не толкова, някой – съвместими и осъществими, други – не толкова. Намерих обаче начин на разбиране на мечтите, при който всички те са едновременно осъществими. Конвертирам ги в усещания и чувства. Взимам всяка мечта с всичките и детайли, визуализирам и си се представям в нея, откривам как се чувствам и какво усещам там и оставям само това. В момента, в който постигна тези чувства и усещания мечтата е осъществена. А останалите детайли ? – това са само разцветки, които не допълват с нищо същината. Мечтайте, постигайте мечтите, мотивирайте се от успехите и мечтайте още!

Work Hard!

Да мечтаем и да се чувстваме все мечтано е добре, но „все пак може да се наложи и да се потрудиш за това“.  Нещата, които обаче ни се налага да вършим понякога в ежедневието, са доста далече от мечтите ни, дори и след като ги конвертираме по гореописания начин. Тук на помощ идват целите. Целите могат да бъдат нещо, което всеки един момент в ежедневието да ни показва как вървят нещата, стига да знаем какви цели да си поставяме. Преди си поставях най-различни цели, някой постигах, други – не. В крайна сметка нямаше нищо, което да ми даде гаранция, че ще имам постоянен поток от изпълнени цели, който да ме мотивира. И така, докато Лазар ни сподели веднъж, че той си поставя цели, свързани с действия. Това се оказаха страхотни цели. Примерно, поставям си за цел всеки ден да се размачквам или поне 5 дни в седмицата да си лягам преди 11. Така нищо на света не може да ме спре да си изпълня целите – Изпълнявам ги! Мотивирам се от това че постигам целите си – Продължавам напред и в един момент осъзнавам, че съм почнал да се чувствам по мечтан начин – Имало и награда!

Have Faith!

Вярата няма връзка с резултатите. Дали вярваме или не в нещо няма да го направи повече или по-малко истинско и работещо. Например аз не вярвам в инсулина и въпреки това, когато  хапна две лъжици мед с фъстъчено масло преди лягане, не мога да спя добре. Вярата няма да свърши нищо вместо нас, но от друга страна, ако нямаме вяра и ние няма да свършим много. Ако не вярваме в това което правим не можем да му се отдадем на 100%, а не го ли направим не можем да очакваме оптимален резултат.

Persist!

Тук думите на Scott Sonnon, от един наскорошен блогпост описват безупречни всичко, което искам да кажа. Затова ще опитам на направя един неформален превод:

„Забелязах сходство в характера на главните трансформациии във физическия ми живот: от затлъстял към атлетичен и от възстановяване на потрошени гръб и врат към живот без болка. Бавно, устойчиво, последователно постоянство съпътстват пътя към успеха. Но не е ли самият път проблемът. Той ли е? Решенията обикновено са прости, но понеже пътя е толкова дълъг, ние се фрустрираме от скоростта на промяната… и се отказваме. Или опитваме толкова настойчиво да ускорим постиженията, че прекаляваме и влошаваме ситуацията.

Дали шлифовчика на скъпоценности се фрустрира по време на 1000 видимо непродуктивни удара, когато незнайния 1001-ви удар резултира в перфектния шлифован кристал? Все пак ние се фрустираме от липсата на очевиден прогрес, от стъпките назад и от незнайната финална линия, отказваме се и сваляме чука и длетото съвсем близо до успеха.

Отнема две години за да направим всяка съществена промяна постоянна. Ще видите резултати за две седмици, но настройте ума си за дългата пътека, така че да не позволите на фрустрацията да ви принуди да се откажете преди да достигнете целта си. Дръжте  курса. Нещата работят.

С уважение,
Скот Сонън.“

Victory is near!

Победата, наградата, успеха! Те са навсякъде около нас, но е нужно да сме наблюдателни, проницателни и будни, за да си я приберем. Ако очакваме наградата да е опакована по определен начин, може винаги да я пропускаме. Пожелавам ви да се огледате добре и да видите, колко подаръци и победи сте получили и постигнали, без да се замисляте дори за тях и да продължите напред преследвайки нови цели и победи.

Блог: Мога ли?

Смятате ли, че мисленето ни е изградено от шаблони? Забелязали ли сте какво представляват мислите ни? Дали повечето или почти всичките не са в съобщителна форма? Верни ли са мислите, които си мислим? Каква част от тях е вярна? Всичките? Повечето? Някои? Малко? Нито една? Как знаем коя е вярна? Как знаем, дали някоя от тях изобщо е вярна? Как се отразяват мислите ни на живота ни?

Премисляме ли отново и отново нещата, които са ни се случили, случват ни се в момента или ще ни се случат в бъдеще? Как ни се отразява това? Сигурни ли сме, че виждаме нещата обективно? Сигурни ли сме, че това, което чуваме в главата си, отговаря на действителността? А как се отразява всичко това на комуникацията ни? Можем ли да кажем на човека срещу нас всичко, което искаме да му кажем? Имаме ли претенции какъв да бъде отговора?

А мога ли да кажа каквото и да било на когото и да било, без да имам каквито и да било предпочитание какъв ще бъде отговора? Ако в момента не мога, ще мога ли в бъдеще? Какво ли е усещането да можеш подобно нещо? Замисляме ли се когато даваме оценки на хората? Какво се случва? Верни ли са нещата, които казваме? Верни ли са нещата, когато казваме “ти си такъв и такъв”? Струва ни се, че сме прави, нали? А, дали действително сме? И какво точно означава “прави”?

А какво ако нищо от това, което си мислим не е вярно? Какво ако мисленето е само за забавление? Какво ако започнем да наблюдаваме света повече света вън от нас? Какво ако в същото време обръщаме повече внимание на усещанията в тялото си? Какво ще стане, ако започнем да назоваваме нещата, както са, без да им слагаме етикети и без да си измисляме истории? Какво, ако след всяко “, защото ..” всъщност имаме история, която не е вярна? Какво ако започнем да използваме всяко обяснение за забавление вместо за оправдание? Какво ще се случи?

Можем ли да разберем, преди да сме го направили? Можем ли да знаем, преди да сме пробвали? Предлага ли ни умът веднага предположения, които “звучат логични”? Можем ли да знаем, дали са верни, преди да сме ги тествали на практика?  Може ли всеки един от нас да си зададе два въпроса?

1. Мога ли в продължение на 5 мин да формулира всяка своя мисъл като въпрос?

2. Мога ли да проверя това на практика, както и всяко предположение и въпрос, които ми хрумнат до края на днешния ден?

Следваща страница »