“Аз ти казах да направиш така и така!”

“Не, не! Ти каза онака! Така и така изобщо не си споменавал”

“Е, то беше супер ясно! И да не си разбрал, трябваше да се сетиш! Супер логично е!

“Логично, ама нанайси …”

и т.н. и т.н.

Всъщност това изобщо не е изолиран случай. Ако прегледаме комуникацията си останалите хора, ще открием, че подобни случки са по-чести отколкото ни се иска да признаем.

Защо се случват?

Причините са няколко. Ето основните две:

1. често дори не допускаме, че човекът срещу нас мисли и вижда нещата по коренно различен от нас начин
2. не се изразяваме достатъчно подробно
3. повечето думи носят по няколко значения

Един прост пример:

Давам на Данчо апарата, преди тренировка и ми казвам: “Снимай тренировката”. В главата си виждам, как Данчо прави видео на тренировката. След края Данчо ми връща апарата и .. изненада – Данчо е направил снимки. Първоначално се ядосах, понеже за мен беше “ясно”, че трябва да направи филмче. Е, да обаче за него “снимай” значи “направи снимки”, а не “направи видео”. След това си дадох сметка, че изобщо не съм уточнил какво точно искам да от него (2), приел съм, че не може да има друга гледна точка за нещата освен моята (1), а думата снимай може да се използва и за снимки и за видео (3).

Като изключим разсеяността, мързела и откровената пе…растия, некачествената комуникация май остава като един от основните фактори за неразбирателство и възникване на проблеми при интеракцията с другите хора.

Какво може да направим?

Комуникирайки с друго човешко същество има неща, на които можем да влияем и такива, на които не можем:

• можем да влияем на начина, по който говорим – какви думи подбираме, колко подробно обясняваме
• можем да влияем на начина, по който слушаме – слушаме ли съсредоточено, обръщаме ли внимание на детайлите, опитваме ли се да вникнем в дълбична
• НЕ можем да влияем на начина, по който другия говори – колкото и да ни се иска другите да говорят като нас, това няма как да стане, а … опасявам се, че в доста случаи може и да се окаже неприятно изненадани да се чуем отстрани
• НЕ можем влияем на начина, по който хората слушат – дали слушат внимателно какво казваме или пък на още след втората ни дума вече са в собствената си глава и “допълват” чутото

Т.е. като начало можем да се съсредоточим върху нещата, на които можем да повлияем директно и да оставим тези, на които НЕ можем.

Как да говорим?

Първо, е много важно да обясняваме максимално подробно какво точно имаме предвиди и искаме да се случи. Важно е също така да подбираме максимално точните думи и по възможност думи, които имат минимален брой значения и е трудно да ги разбереш невярно.

Как да слушаме?

Ако не слушаме максимално съсредоточено това, което човекът срещу нас е опитва да ни каже, пропускаме момента, защото се разсейваме и си мислим за други неща … никакви други подходи нямат значение, ако не разполагаме с цялата информация, която човекът отсреща ни е дал.

Подробното обясняване с максимално точни думи и внимателното слушане са основата, но …

… това не е достатъчно!

Всеки от нас вижда света и мисли по свой уникален начин. Колкото и подробно и точно да обясняваме, колкото и да внимателно да слушаме – всеки от нас вижда и интерпретира света през своята призма. А тя е основана на всичкия ни опит до момента, както и на моментното ни състояние. А тези неща рядко съвпадат дори на 70-80% между двама души. Оттам идват и повечето неразбирателства дори при напълно изрядно и подробно проведени разговори.

И тук идва най-важният момент в цялата история – въпросите!

Питайте!

Питайте! Питайте и после питайте пак! Независимо, дали се намирате от обясняващата или от слушащата страна – Питайте, за да се уверите!

Ако обяснявате или предавате информация – питайте човека срещу вас, дали е разбрал това, което имате предвид. Уверете се, че не е пропуснал нещо и не е направил грешна интерпретация на нещо, което сте казали!

Ако слушате - задължително споделете какво сте разбрали и питайте – уверете се, дали това е, което човекът срещу вас е искал да ви предаде.

На пръв поглед може да ви изглежда досадно, но свикнете ли да го практикувате – ще си спестите много главоболия, ще подобрите качеството и ефективността на комуникацията си неимоверно, ще подобрите ефективността на работните си срещи и ще се радвате на много повече продуктивност и удовлетворение. Гарантирам!

В началото може да се стори много странно на хората около вас, някои може дори да се съпротивляват, но с подобряване на комуникацията ви, ще се подобряват и взаимоотношенията ви с другите хора, увереността ви ще расте, спокойствието ви също, а те както и успехът са заразни.

А тези, които не искат да “прихванат” … е, тук вече оставям на вас да прецените до колко да продължите комуникацията си с тези хора. Моето предположение е, че с времето около вас ще се запазят предимно хора, с които можете да водите пълноценна комуникация.

В заключение

Бъдете максимално точни и ясни, когато говорите. Ако е важно човекът отсреща да ви е разбрал правилно, питайте го какво точно е разбрал и ако не съвпада с това, което сте искали да предадете – допълнете обясненията.

Бъдете максимално внимателни и съсредоточени, когато слушате някого. Споделете какво сте разбрали и питайте, дали това е нещото, което човекът е имал предвид.

Успех!

Коментирай във форума

вече няколко души ме питаха какво се случва с www.livetolift.com и отбелязаха, че след статията за Марио вече месец и половина  не сме пускали нови материали.

Като повечето неща в живота и това не е случайно. В интерес на истината последните месеци имаме доста тренировки и консултации. Това обаче далеч не е основната причина за временното затишие. Имаме подготвени за публикуване няколко интересни статии, както и няколко мотивиращи истории за успех.

Причината все още да не са се появили на бял свят е в нещо, което се случи Септември месец. Тогава имах възможността да се запозная и да уча от един много голям човек.

Имах удоволствието да изкарам почти седмица заедно с екипа на Чарлз, през което време се запознах из основи с неговата система. Част от нещата, които работихме бяха:

• диагностика и структурен баланс на горна част на тялото
• диагностика и структурен баланс на долна част на тялото
• подходи за постигане на структурен баланс
• специфично разтягане
• превенция на контузии
• подходи за развиване на релативна сила, максимална сила, функционална хипертрофия, силова издръжливост и т.н.

Всичко, разбира се, беше подкрепено с голямо количество практика и няколко доста стабилни тренировки, в следствие от които се върнах Лондон със забележимо по-мускулести задни бедра.

За Поликуин и за курса в Лондон ще ви разкажа друг път. Основното, което се случи, е, че след курса се чувствах така сякаш в света на тренирането бях скочил две години напред във времето …

… разбира се: “Информацията не е знание! Приложената информация и събраният опит са Знание!”

Т.е. веднага след като се прибрах в БГ започнахме (аз и екипът ми) да прилагаме системата на Поликуин в тренировките си (своите и тези, които водим). Това се случи кажи-речи неусетно, понеже до голяма степен тренировъчните концепции на Live To Lift съвпадаха с тези на Поликуин и това позволи новата система да се съвмести много добре със старата и … да я надгради многократно.

В интерес на истината до преди Лондон имахме доста добри резултати, използвайки системата, която бяхме изградили с времето. За да се тества как и дали една система работи, се иска поне известно време. Интересното е, че използвайки системата на Поликуин, резултати започнаха да се забелязват още след първите няколко седмици. Скоро ще споделим повече за опита си.

Т.е. последния месец и половина се занимавахме предимно с това да адаптираме и прилагаме новите подходи в тренировките си. Процесът продължава, разбира се, но нещата започват да се получават все по-леко и вече имаме повече свободен ресурс, който да инвестираме в творческа работа по сайта.

До нови срещи

Коментирай във форума

Това е едно предизвикателство, което започна от един бас и приканвам всеки готов да се състезава с нас и да тества търпението и волята си да се включи!

Условията са лесни !

Издръжте максимален период от време без дори да опитвате никое от следните :

• Захар и всякакви продукти съдържащи дори и минимално количество захар.
• Мед и всякакви продукти съдържащи минимални количества мед.
• Всякакви изкуствени подсладители …
• Всякакви захарни тръстики, стевии, захарни цвекла …
• Алкохол под всякаква форма (ако не знаете – алкохола е захар )

Имаме и няколко  изключения :

• Всякакви пресни плодове
• Сушени плодове само ако изрично сте се убедили че няма добавена допълнителна захар (повечето в магазините имат)
• Червено цвекло, сладки картофи, моркови
• Мед, захарна тръстика, стевия, захарно цвекло са позволени единсвено ако си ги отлеждате сами за собствено ползване
• Алкохол само и единсвено ако сте си го произвели вие за собсвено ползване без добавена захар.
• За последните две – не важат неща направени от татко, дядо, чичо, чинка и т.н. допускат се само лично произведени

Важни забележки :

• Внимавайте с всякакви гозби готвени не от вас … в много рецепти има добавена захар дори и да неподозирате и да не очаквате.
• Внимавайте със всякакви закуски, тестени продукти и теста, включително заводски хляб и тесто за пица – в тях има добавена захар.
• Внимавайте със всякакви продукти от магазина, дори диетични – може да има захар и подсладители където най-малко подозирате.

Как да се включите в предизивикателството :

1. Пуснете пост във темата за коментари или страницата в фейсбук с датата на започване.
2. Пишете в темата/страницата всеки път, когато хапвате някое от изключенията.
3. Когато се откажете – напишете времето, което сте успели да издържите.
4. За да сме си полезни един на друг, споделяйте всякакви рецепти за сладки изкушения, в които няма захар, мед и изкуствени подсладители

Тема за коментари

Работя с калипер от 2006-та година. Тогава все още бях студент в специалност “Наука за храненето” в Хамбург, Германия. Млад и ентусиазиран, “приемах” свои приятели в студентската си стая, обяснявах им какво да ядат и какво да не ядат, “за да намалят обиколката на спасителния пояс”, след което има измервах мазнини с помощта на калипер и ги пращаха да си ходят по живо по здраво.

След месец “пациентите” се връщаха за нови измервания, за да проверим как върви прогреса. Тогава бях въоръжен с механичен Accu-Measureкалипер и действително вярвах, че меря мазнините на хората. Сега, пет години по-късно, бидейки работил с още доста калипери както и други методи за измерване на мазнини, имам малко по-различен поглед върху нещата. Но за това по-късно, първо малко общи положения.

Основи на калиперометрията

За да изчислим мазнините някому с помощта на калипер, първо е нужно да премерим дебелината на кожните гънки на различни места по тялото му (виж вдясно). Тук има различни подходи и различни формули. При някои %-та мазнини са изчислява по измерванията само на три гънки, при други – на четири, при трети на седем, а и има и такива, за които е нужно измерването дебелината на девет гънки. Според теорията – колкото повече гънки ползва даден метод, толкова по-точни са резултатите, които дава.

Ето един сайт, на който можете да разгледате кои са местата, на които измерваме дебелината на кожната гънка, както и калкулаторите, посредством които може да се сметна процента мазнини на базата на измерванията, които сме направили.

До тук нещата изглеждат съвсем логично и не особено сложно. И все пак “пълно щастие” няма (каквото и да означава това) и калиперометрията като всяко друго нещо си има и минуси. Т.е. има условия, при които калипера … бърка. Не, че показва грешно – просто показва стойности, които на нас не вършат работа. Няколко примера:

Добре е винаги да ни мери един и същ човек

Ако сега, в този момент, при вас дойдат трима души, двама ви хваната здраво … добре де – просто дойдат при вас и с ваше позволение всеки то тях ви измери мазнините посредством един и същи калипер, няма изобщо да е чудно разликите между отделните измервания варират между 0,5 и 1%. Т.е. един може да ви изкара 9,8%, втория – 10,3%, а третия – 10,7%. И в случая говорим за хората, които имат стабилен опит в измерването с калипер.

Ето, примерно, сега се сетих за следния случай – преди години един човек искаше точно определен треньор да го измерва с калипер, защото въпросния треньор изкарваше по-ниски резултати с калипера на една и съща гънка от колегите си. Каква точно беше ползата на въпросния човек да иска точно дадения треньор да го мери, така и не можах да разбера, но здраве да е.

Винаги мерете преди тренировка

Тук възможностите за грешка са две – от една страна, ако тренировката е била за издръжливост или силова-издръжливост – е доста вероятно трениращия да е загубил голямо количество вода посредством изпотяването. Т.е. се намира в леко или по-тежко дехидратирано състояние. В подобно състояние тялото е изхвърлило и голяма част от междутъканната вода. Това е водата, която се намира в междуклетъчното пространство и се води “пасивна вода”. Според някои източници може да съставлява около 25% от всичката вода в нашето тяло.

В подобно състояние дебелината на кожните гънки често е по-ниска отколкото преди тренировка, но не защото сме изгорили въпросните мазнини, а защото тялото е изхвърлило прилежащата междутъканна вода с цел охлаждане (нали се сещате – човек се поти, потта се изпарява, отнемайки топлина от тялото).

Другият вариант са грешка при измерването след тренировка се получава, когато тренировката е имала силен напомващ ефект върху мускулите. Без значение, дали сме тренирали обемно за сила, или сме се помпали съвсем целенасочено, това води мускулите до едно “буцесто” състояние, което стабилно опъва прилежащата около мястото кожа. А когато въпросната кожа вече опъната около моментно уголемения мускул, на измерващия му е доста по-трудно да я захване така, че да я измери. Това може да доведе до измерване на по-високи резултати, отколкото в действителност е дебелината на въпросната гънка.

Това ли е всичко?

На теория – да. Т.е. ако спазваме тези две препоръки и мерим по няколко пъти на едно място, докато не получим няколко пъти сходен резултат – всичко би трябвало да е наред и грешката би трябвало да е минимална. И както обикновено … (точно в този момент обикновено си оставям малко време за поне една-две псувни), рано или късно идва практиката, която още от самото начало показва един голям … среден пръст на теорията.

Други места, където калиперометрията греши

След като Практиката прибра средния си пръст, се залови за работа да систематизира в кои случаи измерванията на калипера не са адекватни (а понякога направо безполезни) и да измисли как да минимизира негативите от това.

Аз лично разделям възможностите за грешка на две групи – неточности свързани с калипер и неточности с човека, когото измерваме.

Неточности свързани с човека

Тук имаме следните възможности за грешка: нехомогенност на подкожните мазнини, задържана подкожна вода,  дехидратация, тургор (еластичност на кожата), ексесивно количество подкожни мазнини

Структура на подкожните мазнини

Местата, на които се мери дебелината на кожната гънка са точно определени. Т.е. трябва да направим измерването на площ около 1-2 квадратни сантиметра. Теоретично на толкова малка площ подкожните мазнини ми трябвало да са хомгенни – т.е. където и да щипнем, да получава един и същ и почти един и същ резултат.

Е да, ама не. Мръднеш калипер 4-5мм вляво и вдясно и “Баааам!” - между 2 и 4мм разлика в дебелината на една и съща кожна гънка в рамките на две последователни измервания (с времеви промеждутък от 5-10 сек между двете).

Освен това на определени места при определени хора подкожната мазнина е на малки бучки. Т.е. мериш там, където няма бучка и калипера показва 4мм. Мериш 2мм по-наляво, попадаш на бучка и калипера показва 8мм. Кое е вярното? Мястото с бучката или мястото без? Дали да не го вземем средно-аритметично? Стига да знаем, че мазнините са разпределени по равно по местата с бучка и без бучка – ок. Но няма как да знаем това.

Решението: Мериш, мериш, мериш, мериш пет, десет, двадесет пъти и взимаш това измерване, което се е получило статистически най-много пъти. И пак не можеш да си сигурен. Особено мазнина е на бучки. Понякога в такива случаи отбелязвам, че гънката не може да бъде измерена акуратно и обективно.

Задържане на подкожна вода

Често се случва следното – стискаш и изтегляш кожата, за да измериш дадена гънка, правиш измерването и калипера показва 10мм. Правиш го втори път – 9мм. Трети път – 8мм. Четвърти път – 7мм. Объркан поглеждаш човека с недоверие и се чудиш, дали ако повториш действието си още стотина пъти, въпросният няма съвсем да изчезне. Обяснението на това, което е случва, най-често е “задържана вода”. Тялото задържа вода поради много причина – най-честите от тях са консумация на прекалено много въглехидрати или храни, към които тялото има непоносимост (доста често - млечни и зърнени).

Т.е. това, което се случва е, че при всяко захващане и издърпване на кожата, за да измерим дебелината на гънката, натиска изстисква част от намиращата се там задържана ексесивно там вода.

Решението: Мерим, докато показанията на калипера спрат да намаляват (спокойно – човекът няма да изчезне) и започнат да се повтарят едни и същи.

Ексесивно количество подкожни мазнини

Когато преди мерих мазнините на хора с повече подкожни мазнини – неминуемо се натъквах на следния проблем – мериш дадена гънка десет (!!) че и повече пъти и измерванията варират между 28 и 36мм, без каквато и да била статистическа тенденция, към което и да е число от диапазона.

Това се дължи до голяма степен на факта на предните два проблема са измерванията – нехомогенна консистенция на подкожните мазнини и задържаната подкожна вода.

Решението: Решението в тази ситуация е просто да не се мерят мазнини с калипер. На негово място понякога използвам мерене на обиколки и мерене с био-импеданс (TANITA, OMRON и т.н.). За хората с повече мазнини е далеч по-важно дрехите да им стават все по-широки, коланът на панталона да се закопчава на все по-малка дупка и да се чувстват добре, отколкото какво точно са свалили. А и освен това моята практика, както и много изследвания са показали, че дори едно една по-силова тренировка седмично пази мускулите. А освен това със свалянето на мазнини – често консистенцията на на подкожните мазнини става по-хомогенна и позволява измерване. Но както вече казах – ако се усещате все по-малък в дрехите си, здрав сте и се чувствате добре – измерването не е особено важно.

Тургор на кожата

Тургора е еластичността на кожата. Има хора, на които като им хванеш кожната гънка на определено място и можеш да опънеш 5см кожа (не е препоръчително, пробвал съм го само с близки хора). Има и такива, при които едва-едва можеш да хванеш достатъчно кожа, за да измериш дебелината на кожната гънка (да, все пак се изисква да захванеш определено количество кожа).

Т.е. тук имаме подобен случай на описания по-горе с напомпаните мускули – когато кожата е прекалено стегната или опъната и не можем да захванем достатъчно, е възможно измерването да с калипер да даде по-голяма стойност от действителната дебелина на гънката.

Решението: В зависимост от това какъв е човекът, чиято гънка мериш и доколко е важно измерването на точно тази гънка – може да подърпаш кожата докато се поотпусне или  да повикаш друг треньор да държи гънката, докато ти мериш. Понеже рядко, да не кажа, че почти никога не се случва дадена гънка да е чак толкова важно, че да си заслужава толкова дърпане и мъки (все пак това не са съвсем безобидни неща) , по-добре отбележете гънката на невъзможна за измерване в дадени момент. А може да измерите и обиколката на дадената част от тялото (най-често се случва гънката на бедрото да е най-стегната)

Неточности свързани с калипера

Сега ще разгледаме какви грешки и отклонения дават различните калипери, с които съм работил през годините.

Accu-Measure

Accu-Measure е първият калипер, с който съм работил. Той е евтин, лесен за работа и не особено точен. Откъде знам ли? В началото не знаех – с времето добих широка база за сравнение, но преди всичко започнах да забелязвам някои очевидни като цяло, но невидими за неопитното око неща. Първото от тях беше, че специално моят Accu-Measure не прави измерване под 10мм. Т.е. всички гънки с дебелина между 1мм и 10мм ги изкраваше 10мм. Не ми ли вярвате? Тогава задължително гледайте това видео [линк]. Дебелината на гънката, която измерват е 3мм максимум 4мм. Калиперът от видеото обаче показва 7,5мм. – т.е. около 100% повече. Не смятам, че има какво повече да се коментира.

Fat Gun Caliper

Това е първият по-хубав и по-качествен калипер, който съм ползвал. При него основният минус беше, че не се знаеше точно под какъв ъгъл трябва да гледаш скалата, която показваше дебелината на кожната гънка. Т.е. само с промяна на ъгъла, под който разчитам въпросната скала, с 10-тина градуса, измервания автоматично качва или сваля 1-2% мазнини. Други интересно при него е какви измервания дава на един и същи човек в един и същи ден в сравнение с останалите калипери (Accu-Measure е извън класацията)

Lange Fat Caliper

Доста по-скъп и доста по-добър от Fat Gun Caliper. Грешката, свързана с ъгъла, под който разчитаме показанията му също е доста по-малка от тази на Fat Gun. Интересното обаче е друго – ако Fat Gun измери, че даден човек е 10% мазнини, то Lange Fat Caliper ще измери, че същия човек е 12% мазнини, дори измерването да е направено същия ден. Преминавайки от Fat Gun на Lange Fat Caliper ми се е налагало на няколко пъти да обяснявам на хората, че не са качили мазнини, а просто различните калипери мерят различно.

Как така мерят различно ли? Продължавайте да четете.

Fat Track Caliper

е четвъртият калипер, който съм използвал в практиката си. При него забавното е, че ако в един и същи ден Fat Gun те измерва 10%, Lange Fat Caliper те измерва 12%, то Fat Track Caliper те измерва 8% мазнини (!!!)

Забавно нали? И кой всъщност измерва най-вярно?

За най-точни и еталон за измерване на мазнини се водят Hydrostatic Underwater Weighing като и Dual-energy X-ray absorptiometry (DEXA). Формулите за пресмятане на %-та мазнини на базата на измервания дебелината на кожните гънки с калипер са изведени на базата на сравнителни измервания със споменатите по-горе методи.

И въпреки това специалистите установяват, че и DEXA, която се води златен стандарт за измерване конституцията на тялото, греши:

Manninen cites the problem with DXA by explaining that “It should be noted, however, that DXA provides a measure of lean soft tissue (LST), and the original notion that LST hydration is constant is not correct. Rather, LST hydration varies as a function of extra- and intracellular water distribution.”(p. 3) The discrepancy, he argued, was more likely to skew results in low-carbohydrate dieters as a result of hydration differences when compared to medium- and high-carbohydrate dieters and electrolyte supplementation, so that low hydration reduces LST mass, further reducing the ratio of LST to adipose mass (increasing bodyfat %)

Т.е. резултатите от измерването с DEXA зависят от това колко добре хидриран (или съответно колко е дехидратиран) измервания.

Какъв е моят подход?

Въпреки всичко изброено до момента – аз продължавам да използвам калипер. За да меря мазнини ли? О, не!

• използвам калипер, за да измеря дебелината на гънките, които могат да се измерят адекватно
• на базата на информацията от тези измервания и на базата на информацията от науката Биосигнатура (на Чарлз Поликуин) дебелината на отделните гънки ми казва с нивата на кои хормони има проблеми човека и как можем да ги нормализираме
• с времето следя промяната на отделните гънки и адаптирам съответно тренировъчната програма и хранителния план.

Освен калипер използвам доста добър уред, който измерва мазнините на базата на електро-пропускливостта на тялото (био-импеданс). Този метод също има своите грешки и неточности (особено като стане въпрос за хидратация / дехидратация на измервания), но като цяло се различават от тези при калиперометрията, така че двата метода се допълват един друг горе долу добре. Т.е. когато единият греши, има шанс другият да показва по-точно и обратното.

Хубаво е също така да се отчете факта, че био-импаданса дава резултати с между 6 и 8 единици по-високи от резултатите на калипера. Ако калипера ви измери, че сте 8% мазнини, био-импеданаса ще ви измери между 14 и 16% същия ден. Повече по въпроса – в друга статия.

В заключение

Ако искате да си мерите мазнините забравете калиперите (и био-импеданса). Ако искате да следите как се променя консистенцията на тялото ви – ползвайте ги, но винаги имайте едно на ум.

Ако действително се интересувате от това, дали и как се променя физиката ви – правете си снимки. На едно и също място, в едни и същи пози, на една и съща светлина, еднакво стегнати / отпуснати.

Но преди всичко – тренирайте редовно, тренирайте умно, хранете се добре, поддържайте се в добро здраве и се радвайте на нещата. Ако прекалено много се притеснявате какво показал даден измервателен уред, значи едно или повече от изброените в предното изречение не е както трябва. Намерете кое е и му обърнете повече внимание.

Успех!

Коментирай във форума

Ето вариантите на тениските :

Имате избор за два цвята сиво и черно. На гърба стандартния надпис е LT-Lifter, но за младежите (Мутантите) на LTL  надписа ще е MUTANT

Ето и един вариант за дамите(потниците нямат сив вариант) :

Нужно е да  изберете цвят, надпис и размер (S,L,M,L,XL) на тениската/потника, да напишете в темата за коментари, на лично съобщение или да ни кажете в залата, какви и колко тениски желаете и ще ви включим в поръчката.

Тениските ще струват 15 лв.

Натисни тук за заявка, въпроси или коментари

LTL и приятели организираме 7 дни с много тренировки, качествена храна,приятна и забавна почивка край морето.
Почивката ще се проведе в Приморско и желаещ ще получи :

• Легло в приятен семеен хотел
• Прясна качествена храна, която ще приготвяме заедно
• Между две и три тренировки дневно
• Тренировки за сила, кондиция и здраве
• Нестандартни натоварвания със собствено тегло, пудовки, за мобилност, акробатика йога и латино танци
• Вело преходи, GameFit игри и групови игри с топка
• Лекции на тема Хранене и Здравословен начин на живот

Тренировките и храната ще бъдат предварително разпределени така, че да вземете максимално от тях, да се възстановявате пълноценно и да се забавлявате докато тренирате и почивате. Всеки, който пожелае допълнително да ускори възстановяването и почивката си ще може да се възползва от уменията ни като масажисти и рейки лечители.

Там ще сме заедно Треньори и Трениращи , LT-Lifters – хора желаещи да разширяват границите на своето познание, да се чувстват здрави и силни и да се забавляват в процеса. Ще се учим един от друг, ще се опознаем по-добре, ще научим много нови неща и най-вече ще осъзнаем и научим повече за себе си.

Примерен ден :

(забележка: индивидуалното меню ще бъде съобразено с храните, които не обичате или направо не консумирате. Т.е. ако сте вегетарианец – в менюто ви няма да присъства месо)

Нека заедно направим една по-различна и по-истинска почивка, която ще ни зареди с енергия и вдъхнови да следваме целите си!

За записване и повече информация обадете се на телефон: 089 336 44 80 или пишете на lazar@livetolift.com

(допълнение: за да бъде максимално качествено преживяването, което Ви предлагаме, броят на участниците е ограничен до 20 души)

Очакваме Ви!

Коментирайте във форума или на страницата ни във Feacebook.

Текстът, който следва е част от мемоарите на Владимир Якимов

Още помня онзи съдбовен ден, в който отново предъвкваха темата за акциза на цигарите по телевизията… знам ли май не бях на кеф и реших да им тегля една… да ги поздравя. Седнах и се замислих – разправят, че 90% от тютюнопушенето е навика да държиш нещо в ръка. ОК, значи няма да се боря с навика, а просто ще поработя над подробностите –  и така замених цигарата с дъмбел.

….посрещнаха ме Лазар и Цецо и макар и да опитваха лекичко натоварване, колкото да видят какво мога, няма да забравя колко стръмни ми се виждаха стълбите на излизане от залата. Споменавайки въпросните стълби (всеки посещавал залата на ст. „Академик” знае за какво иде реч), малко или много ми бяха мярката за това как прогресирам, ако ги кача сутрин без проблеми значи ще е добра тренировка, а в завизимост как слизам или много съм заякнал в краката или Цецо не ме е сгърчил като хората.

И така посещение след посещениe, отново и отново, някак неусетно дъмбелите станаха щанги, а тежестите от жълто минаваха в по – тъмни разцветки и по-голям диаметър (малко завоалирано, но малко предизвикателство пред любопитните да проверят какво имам предвид). И хубаво, че имаше прогрес, защото с времето от нужда на допълнителна мотивация да стана в 6 и спал-недоспал да тръгна към залата, си стана като част режима ми. Направо си беше по – приятното преживяване преди да отида на работа.

И така вече 6 месеца. Доволен – показах сам на себе си, че мога. До колко съм прогресирал трябва другите да кажат, аз се чувствам добре и пълен с енергия.

Ще използвам възможността да благодаря на Цецо , без вещината да ми даваш почивка когато започнех да облизвам пода прав и не, когато знаеше че мога още едно повторение, резултата нямаше да е същия.

Нека ви разкажа малко повече за Владо.

Той дойде при нас преди около 6 месеца – 180-сантиметров, 92-килограмов програмист (и то далеч не 92кг мускули) , току-що решил да спре цигарите и с неугасваща любов към бирата… е, последното май му е до живот.

А, освен това имаше и начален стадий на сколиоза в лумбалния гръбнак.

В момента Владо тежи 95кг, като изглежда и е в пъти по-здрав от преди 6 месеца. Всъщност в първите три месеца той качи 8кг лично тегло, в следствие на което ми беше споделил, че смята, че изглежда по-добре от всякога. Определено обаче имаше още какво да сваля от себе си. Затова оптимизирахме храненето още и за следващите две седмици 5 кг си отидоха безвъзвратно. А човекът продължаваше да изглежда все по-добре.

Поработихме доста, за да противодействаме на характерната „програмистка стойка” и в резултат на това вече Владо стои видимо по-изправен, като междувременно и се раздели със сколиозата си.Наскоро дори майка му е споделила, че стойката му е много по-добра от последния път, когато го е видяла. Майките ги виждат тези работи.

Човекът, който преди половин година изпитваше дискомфорт да вдигне двайсетина килограма от земята, сега дърпа няколко пъти 100 кг тяга. И прави две чисти набирания.

Но има още нещо: Владо е един от най-сериозните хора, които познавам. Когато реши нещо – действа. И нещото се получава.

Той започна да тренира при нас по средата на Ноември и цяла зима ставаше в 6 сутринта, за да може да тренира в 7:30 и след това да отиде на работа. За тези шест месеца, през които тренира, е пропуснал точно 2(!) тренировки.

Когато се запознахме, точно беше решил да спре цигарите. И просто го направи. Когато реши да сваля килограми – за две седмици изключи доста неща от менюто си, включително любимата си бира. Без да се оплаква.

Коментирай във форума

Прочети още:

Таня: От кифоза и лородза до повече сила и изправена стойка

От болните колене до Непал

Мария: И най-невероятната трансформация започва отвътре навън

Уникално добра тренировка в парка “Гео Милев”

И силата се получи доста добре, и кондицията и … яките игри накрая. Гответе се за следващата или най-късно за по-следващата седмица за нов епизод на “Battle Ball”  … (evil)

Благодаря на всички, които дойдоха. Снимките са малко малко, но за сметка на това преживяванията бяха уникално много. Аз лично неделя само закусих, нямах време за обяд, тренирахме в парка и след това в 21:00 вечерта все още не бях ял, обаче имах страшно много енергия и цяла вечер си правих лицеви опори и набирания вкъщи.

С няколко думи – бях забравил какво е да играеш като дете. Или с други думи – да се натоварваш продължително и разнородно и след това да не се чувстваш уморен, а по-скоро яко зареден. Мисля да го направим редовна практика.

Съвместно стабилно хапване и имен ден 16.04

Въпреки, че минаха две седмици от тогава, използвам случая, за да благодаря на всички:

• които ми честитиха именния ден – благодаря за хубавите пожелания
• които дойдоха на събирането – благодаря за проявената креативност и старание

Един от основните плюсове на подобни сбирки е, че хора, които по принцип не са могли, не са знаели как или не са обичали да готвят, само след 1-2 сбирки от подобно естество започват да се появяват с все по-майсторски собственоръчно сътворени вкусотии, че чак не можеш да повярваш. междувременно научаваш, че тези хора не просто са започнали да готвят добре са сбирките, но и редовно прилагат новоизградените умения в ежедневието си като си готвят вкусно полезна храна най-редовно.

На това събиране всички се бяха постарали стабилно, но специално искам да отлича Станчо с неговия ябълков сладкиш и Павката (Логрус) с неговата палачинкова “торта” с шунка и кашкавал. Отличавам ги защото тези двама люде до скоро не само не готвеха, ами и не виждаха смисъл в тази работа. Сега обаче не само го правят редовно, но и го правят добре. В резултат на което се чувстват добре, имат повече енергия, а и май изглеждат по-добре. Ето малко снимки от събирането:

Както се вижда – не мине и без традиционните борби. Следващото хапване е предвидено за 14.5 така че – гответе се. Тези дни ще пусна и събитие във ФБ.

Спортувайте младежи

На 19.4 с Данчо Добрев гостувахме на 105-то СОУ “Атанас Далчев” по покана на училищен проект. Идеята да беше да разкажем на учениците защо е да хубаво и да ги надъхаме да тренират.

Разказахме ме и след това го надъхахме едно хубаво с бърпита, планкове, лицеви и клекове. На по-усърдните дори обещахме да има направим хранителни режими за усилието което положиха в импровизираната тренировка. Готини младежи.

Само стискам палци с времето да се научат (или поне някой да ги научи) как да клякат като хората (дори със собствено тегло), че има вероятност да има отидат коленете с времето.

Успехи на нашите LT-Lifter-и

Междувременно някои от трениращите в LTL се представиха доста добре в своите си области на развитие. Една от младите ни надежди Ивайло Димитров, който се студент по право в УНСС, спечели 4-то място в състезанието по решаване на казуси със своя отбор. Редовните ни читатели познават Иво от редовните ни кондиционни тестове, които провеждам с трениращите при мен младежи.

Друг трениращ при нас, който пожъна големи успехи скоро е Ина Герджикова, която наскоро издаде първата си книга, която пък спечели първа награда в категория “проза” в петия Национален литературен конкурс „Хермес” [линк]. Междувременно по книгата и беше поставена пиеса в “Костинбродския (аматьорски?) театър”, която май също спечели някаква награда (или може би съм прихванал от еуфорията на Ина и вече преувеличавам …).

Името на книгата е “Плажният дневник на една кифла”, а ето и видео на театралната постановка [линк]

Къде да тренирам Бойно изкуство?

В тази част от журнала имам намерение редовно да пускам информация за читавите места, където желаещите могат да тренират бойни изкуства в София. Както вече писах днес в една тема в daobg.com:

Много по-важно от това каква е формата на бойното изкуство, е КАКЪВ е човекът, който преподава въпросното бойно изкуство в конкретния случай. От това какъв е преподавателят, обикновено произтича и той КАК той преподава въпросния спорт / изкуство.

С други думи – ако искате да се биете стабилно – ослушвате се за школата в града, която вади най-добрите бойци. Ако искате да станете и по-добър човек – търсите преподавател / треньор, който е Човек. Тук ще пускам връзки за хора, които познавам лично и съм се уверил, че са Хора.

Като начало можете да разгледате сайта на Борил Караиванов и Мико Кунг Фу – изкуството, което преподава. Нямам опит с техните тренировки, но е направило впечатление, че са доста отворени откъм обмяната на опит и желанието да учат и то други системи. Преди време по тяхна покана им проведох един семинар на тема “Сила и кондиция в бойните изкуства”, а междувременно хората организираха и подобни събития с добри треньори по бокс, пекити търша и т.н.

За тези и за всички други тренировки, към които ще дам линкове оттук-нататък, мога да кажа само следното – отиваш, тестваш, виждаш, дали ти харесва и съответно оставаш да тренираш или си търсиш друго място.

Поздрави и Успех!

Коментирай във форума

доста хора ме питаха за снимките от последното съвместно стабилно хапване. И понеже почти стана време за следващото хапване, си позволих да подготвя това скромно слайд-шоу и да го коментирам за вас:

Както сами виждате – отново се проведоха обичайните борби на сито. След това отново имаше високо-интелектуални игри като шах и скрабъл за тези, които искаха да сборят и умовете си.

Следващото съвместно стабилно хапване е насрочено за 16.04 от 19:00. По-късно днес ще пусна събитие и във фейсбук. Условията за участие са като до сега – лично и вкусно приготвена храна от качествени продукти и добро настроение.

Рейки инициация

Случайно или не на 16.04 организираме и Рейки 1 курс, който ще се проведе в рамките на уикенда (16-17.04). За повече информация прочетете във форума. Ако искате да се занимавате с Рейки,
пишете ми на lazar@livetolift.com .

Съвсем случайно тогава се пада и Лазаров ден, така че за съвместното хапване обещавам да сготвя ОЩЕ една невероятно вкусна гозба (освен тази, която вече съм замислил).

Нека всеки, Който се чувства близък с мен и с LTL идеята, заповяда на 16.04

Категория “Рецепти”

По молба на фенове чревоугодници направих специална категория “Рецепти”, където можете да намерите всички лично тествани, одобрени и подробно описани от нас рецепти. А в категорията “Видео” съм събрал всички клипове с видео-рецепти.

Да ви е вкусно

Коментирай във форума

От редактора: Състоянието на зъбите ни е първото нещо, което показва състоянието на общото ни здраве. А общото ни здраве зависи основно от начина ни на хранене и начина ни на живот като цяло. И ако това да се храним с хубава и качествена храна е от водещо значение за здравето на устната ни кухина, то за да бъдат зъбите ни винаги в отлично здраве, има още няколко неща, които е добре да знаем. С тях ще ни запознае д-р Деница Минчева.

За да можем да говорим свободно за здраве и профилактика , трябва да знаем основните си параметри-с какво разполагаме.

Разполагаме с Тяло! Моля всички ,които го смятат за ..твърде материално, за да заслужава грижи ,да си ходят в астрала и да не четат.

То си има структура (анатомия), и работи по определени физиологични и биомеханични закономерности. Ако нещо в някоя част е структурно увредено ,или не функционира добре, други негови части компенсират ,или поемат функцията . В крайна сметка тялото се стреми непрекъснато да възстановява, и установява нови равновесни състояния(стреми се към оптималност)

Зъбите са част от система.В нея най-общо участват те, долночелюстната става и дъвкателните мускули. Въпреки че зъбите са най-Здравата субстанция в тялото ни (поради специфичния си минерален състав и структура ), всъщност мускулите са най-Силната част от системата. Това става ясно от състоянията на нарушен нервно-мускулен контрол (например при силен стрес)-когато мускулатурата се съкращава рефлекторно, и буквално троши зъбите, и жалите ни опити да ги възстановяваме.

Зъбите стоят закачени в костта, държани от тънички влакна съединителна тъкан. Те не са забучени директно в кост ,за да могат при функция леко да пружинират. Навсякъде в тази мрежа от влакна има инервация ,както и в костта около зъба.Това е така,за да постъпва нонстоп информация до нервната система какво се случва със структурите. Когато има травма/възпаление на някоя част , нервната система индикира с болка. Върху костта има венец, различно устроен в отделните си части.

Знаете си, че зъба се състои от емайл (това мнооого твърдото нещо отгоре ); дентин(другото нещо отдолу ); пулпа (нервът – обаче има много по сериозна роля от това да боли, защото не е само нерв, а и кръвоносни съдове, и клетки които при нужда осигуряват нови  твърди структури за защита, и/или направо регенерация). В цялата дебелина на дентина минават тънки каналчета, в които има продължения на клетки от пулпата -одонтобластни израстъци-които провеждат нервни импулси. Те достигат до границата на емайла и дентина, и точно там обикновено много ме мразите (когато сте решили, че “упойките са вредни”).

Зъбите имат определена форма, като най-общо казано тя е такава, че да пасват точно на своите другарчета отгоре и на съседите си. Но по форма  пасват и на определени структури от ставата, и на определен лицев профил. Т.е. ние винаги се стремим да съберем най-много информация за Цялата система, за да възстановим формата на дадения зъб възможно най-адекватно на системата. Т.е “пломба като полигон за кацане ” няма, защото ние не сме крави, (нашите дъвкателни движения не са хоризонтални ).

Мускулите затварят и отварят устата при дъвчене и говор. Системата е замислена толкова хитро(но май Творецът не е имал предвид неща като Хроничен стрес),че да можете да дърпате ТИР, стискайки със зъби въжето. Тази функционална якост се обуславя от формата на долната челюст и начинът и на свързване с горната .

Представлява равнобедрен триъгълник с остър ъгъл при предните зъби, и основа, свързваща двете стави. Двете стави са шарнир.Когато устата се отваря, движението е по окръжност, не само надолу. Всички тези ъгли и криви във Функцията са директно отразени във Формата на частите (зъбите и техните хълмчета, наклони и долини Всяка болка или шум в ставата индикират, че има нередности в захапката. И обратното е вярно-ако видим изпочупени зъби и  /или изразени, болезнено напрегнати мускули, винаги проверяваме състоянието на ставата.

Върху системата оказат влияние и устни, бузи и език. Ако тяхната мускулатура е с повишен тонус, буквално могат да наклонят, преместят чрез натиск зъба.

Всяка част от системата може да компенсира, поеме част от функция на друга. Това е до определен праг на увреда. След него започва прогресивно да се срива цялата система. Тогава ние подхождаме към установяване на ново равновесно състояние, но то не е Възстановяване, а Поправка.

(т.е. при повредени зъби- счупени, неадекватно възстановени – ставата известно време поема и извършва дъвченето …някак. След време започва да щрака и боли.)

С тази цялостност са съобразени търсенията и изборът ни на материали за възстановка. Докато стигнем до логичните механизми за регенерация на тъканите, ще разчитаме материалите ни да са максимално подобни на тъканите, които възстановяваме (по механични, функционални, естетични показатели), и да сме максимално консервативни/ниско инвазивни в стратегиите и подходите си.

Другото, на което разчитаме са Вашите познания и грижи за тъканите-чрез адекватно хранене, стил на живот и мениджмънт на стреса.

Коментирай във форума

текстът е публикуван оригинално в www.maniadenti.com

Натисни тук, за да се свържеш с д-р Минчева

Прочетете още:

Да си купуваме ли мляко от магазина?

Хранителни Традиции и Рецепти – Фъстъчено масло и накисване

Лесен домашен шоколад