“Аз ти казах да направиш така и така!”

“Не, не! Ти каза онака! Така и така изобщо не си споменавал”

“Е, то беше супер ясно! И да не си разбрал, трябваше да се сетиш! Супер логично е!

“Логично, ама нанайси …”

и т.н. и т.н.

Всъщност това изобщо не е изолиран случай. Ако прегледаме комуникацията си останалите хора, ще открием, че подобни случки са по-чести отколкото ни се иска да признаем.

Защо се случват?

Причините са няколко. Ето основните две:

1. често дори не допускаме, че човекът срещу нас мисли и вижда нещата по коренно различен от нас начин
2. не се изразяваме достатъчно подробно
3. повечето думи носят по няколко значения

Един прост пример:

Давам на Данчо апарата, преди тренировка и ми казвам: “Снимай тренировката”. В главата си виждам, как Данчо прави видео на тренировката. След края Данчо ми връща апарата и .. изненада – Данчо е направил снимки. Първоначално се ядосах, понеже за мен беше “ясно”, че трябва да направи филмче. Е, да обаче за него “снимай” значи “направи снимки”, а не “направи видео”. След това си дадох сметка, че изобщо не съм уточнил какво точно искам да от него (2), приел съм, че не може да има друга гледна точка за нещата освен моята (1), а думата снимай може да се използва и за снимки и за видео (3).

Като изключим разсеяността, мързела и откровената пе…растия, некачествената комуникация май остава като един от основните фактори за неразбирателство и възникване на проблеми при интеракцията с другите хора.

Какво може да направим?

Комуникирайки с друго човешко същество има неща, на които можем да влияем и такива, на които не можем:

• можем да влияем на начина, по който говорим – какви думи подбираме, колко подробно обясняваме
• можем да влияем на начина, по който слушаме – слушаме ли съсредоточено, обръщаме ли внимание на детайлите, опитваме ли се да вникнем в дълбична
• НЕ можем да влияем на начина, по който другия говори – колкото и да ни се иска другите да говорят като нас, това няма как да стане, а … опасявам се, че в доста случаи може и да се окаже неприятно изненадани да се чуем отстрани
• НЕ можем влияем на начина, по който хората слушат – дали слушат внимателно какво казваме или пък на още след втората ни дума вече са в собствената си глава и “допълват” чутото

Т.е. като начало можем да се съсредоточим върху нещата, на които можем да повлияем директно и да оставим тези, на които НЕ можем.

Как да говорим?

Първо, е много важно да обясняваме максимално подробно какво точно имаме предвиди и искаме да се случи. Важно е също така да подбираме максимално точните думи и по възможност думи, които имат минимален брой значения и е трудно да ги разбереш невярно.

Как да слушаме?

Ако не слушаме максимално съсредоточено това, което човекът срещу нас е опитва да ни каже, пропускаме момента, защото се разсейваме и си мислим за други неща … никакви други подходи нямат значение, ако не разполагаме с цялата информация, която човекът отсреща ни е дал.

Подробното обясняване с максимално точни думи и внимателното слушане са основата, но …

… това не е достатъчно!

Всеки от нас вижда света и мисли по свой уникален начин. Колкото и подробно и точно да обясняваме, колкото и да внимателно да слушаме – всеки от нас вижда и интерпретира света през своята призма. А тя е основана на всичкия ни опит до момента, както и на моментното ни състояние. А тези неща рядко съвпадат дори на 70-80% между двама души. Оттам идват и повечето неразбирателства дори при напълно изрядно и подробно проведени разговори.

И тук идва най-важният момент в цялата история – въпросите!

Питайте!

Питайте! Питайте и после питайте пак! Независимо, дали се намирате от обясняващата или от слушащата страна – Питайте, за да се уверите!

Ако обяснявате или предавате информация – питайте човека срещу вас, дали е разбрал това, което имате предвид. Уверете се, че не е пропуснал нещо и не е направил грешна интерпретация на нещо, което сте казали!

Ако слушате - задължително споделете какво сте разбрали и питайте – уверете се, дали това е, което човекът срещу вас е искал да ви предаде.

На пръв поглед може да ви изглежда досадно, но свикнете ли да го практикувате – ще си спестите много главоболия, ще подобрите качеството и ефективността на комуникацията си неимоверно, ще подобрите ефективността на работните си срещи и ще се радвате на много повече продуктивност и удовлетворение. Гарантирам!

В началото може да се стори много странно на хората около вас, някои може дори да се съпротивляват, но с подобряване на комуникацията ви, ще се подобряват и взаимоотношенията ви с другите хора, увереността ви ще расте, спокойствието ви също, а те както и успехът са заразни.

А тези, които не искат да “прихванат” … е, тук вече оставям на вас да прецените до колко да продължите комуникацията си с тези хора. Моето предположение е, че с времето около вас ще се запазят предимно хора, с които можете да водите пълноценна комуникация.

В заключение

Бъдете максимално точни и ясни, когато говорите. Ако е важно човекът отсреща да ви е разбрал правилно, питайте го какво точно е разбрал и ако не съвпада с това, което сте искали да предадете – допълнете обясненията.

Бъдете максимално внимателни и съсредоточени, когато слушате някого. Споделете какво сте разбрали и питайте, дали това е нещото, което човекът е имал предвид.

Успех!

Коментирай във форума

Предизвикваме ви да построите тази пирамида от планкове и да ни покажете колко сте здрави!

Изпълнете показаната пирамида ->
-> Направете снимка ->
-> Качете снимката във албума на предизвикателството в нашата facebook група ->
-> Спечелете безплатна консултация с треньор от Live To Lift!

За да изпълните упражнението максимално безопасно:

1. Изберете достатъчно широко пространство, без твърди и остри предмети около вас.
2. Нека най-тежкия и здрав човек от тримата застане отдолу и се стегне максимално.
3. Останалите двама да се качат последователно, без засилка и резки движения с леко присвити колене.
4. Изпънете коленете, запазвайки тялото право и спазвайки всички правила на изпълнение на упражнението Планк :

Коментирай във форума

Прочетете още:

Вариации на Планк за напреднали

Искам да започна с предизвикателството с клекове, една инициатива, която разпространихме заедно с нашите приятели bb-team.org по време на празниците. Не знам колко от вас успяха да го спазват стриктно, но някои от хората, които го правиха са се похвалили, че по време на празниците, без тренировки и нормално хапване са успяли дори да свалят килограми. Поздравяваме ги за успеха, а за тези които са пропуснали да се включат могат винаги да използват времето между два поредни журнала за да направят предизвикателството.

Сериозно трениращите и ентусиазирани хора, обикновено постигат добри резултати дори за кратко време. От трениращите в залата за последния месец ми се иска да похвалим и да благодарим за положените усилия на следните хора :

• Михаела, която подходи много сериозно към съвместната ни работа и вече трети месец няма нито една пропусната тренировка. Резултатите и говорят сами за себе си:

• Другият, който заслужава специална похвала за стриктността и положениете усилия, също няма пропусната тренировка за изминалите два месеца. А разликата между тогава и 60 дни по-късно е очеизвадна:

Интересен и малко хумористичен  “успех” в който имам голяма доза принос е интереса към едно клипче от тренировъчния лагер на Live To Lift в приморско от лятото миналата година. Не знам, колко помнят видеото, в което изпълнявам Турско ставане с Поли, която тогава тежеше около 48 килограма. След учудващия подем на преглежданията в YouTube, които вече достигат 460 000 и ни накараха да обявим този клип за най-гледаното видео на LTL за 2011, през последната седмица някой пусна това клипче в българския сайт за видео споделяне  vbox7.com – където също предизвика фурор беше клип на дена два поредни дена, събра над 160 000 гласа както и доста глупави коментари с които се забавлявахме.  Освен забавната част покрай тази “популярност “, се мотивирах и след малко тренировки ще опитам да направя турско ставане с мъж тежащ почти колкото мен. Ето и самите клипчетата за тези, които са ги пропуснали :

Турско ставане в Vbox7.org

През изминалата седмица нашите приятели от BB-team.org публикуваха едно чудесно интервю с Цветан Василев. Искрено ви препоръчвам да прочетете какво има да каже Цецо за живота, тренировките, а дори и за храненето, което не е “негова страст” . Ето линк към интервюто : Част 1;   Част  2

Накрая,  но не и на последно място снощи кулинарни специалисти, както и любители на техните творения се събрахме на татамито в квартирата на Лазар. Целта беше да споделим храната, да се съберем на едно място в компанията на хора с приятни вибрации и да поиграем малко настолни игри. Целите бяха чудесно изпълнени. Храната беше чудесна : от домашни хлебчета с пълнеж и погача, през всякакви деликатеси с пилешко, телешко, свинско месо, а дори и сьомга до любимите ми десерти които включваха мъфини, крем карамел с тиква и чудесна домашна торта. За предястие имаше авокадо напълнено и намазано с бъркани яйца със сирене и босилек и парченце запечен кашкавал отгоре, а за мазане върху хлебчетата Гхи и Хумус.  След, а и по време на хапването поиграхме всякакви игри с карти от Texas’ Holdem до Черен Петър, Шах, Табла и прочие докато слушахме и малко музика на живо.

Очаквам с нетърпение следващото ни събиране, а до тогава запретвайте ръкава и тренирайте кулинарни умения.

Ето и малко снимки от събитието.

Достатъчно за отминалите събития ето и какво да очакваме през следващите седмици:

• В две поредни седмици ще излязат две части от полезен и практически ориентиран материал за самомасажа и отпускането на натегнати мускули и тъкани.
• Очаквайте в края на седмицата малко размисли за това как да комуникираме ефективно.
• В началото на другата седмица очаквайте, какво има да сподели за успеха си в залата един от нашите трениращи :
• В края на следващата седмица отново ще излезе материал, който за сега ще остане изненада.
• В началото на февруари Лазар ще ни изостави за около две седмици за да посети отново няколко курса от програмата за обучение на Чарлз Поликин. Един от курсовете ще е за младата наука Биосигнатура. С нетърпение очакваме лавината от нови знания, която ще върне насам Лазар, предполагам последвана и от още по-добри, по-бързи и по качествени резултати от тренищите.

Желаем ви добри и успешни тренировки, Хубава храна, по-малко стрес и повече осъзнати и пълноценни моменти.

Екипът на Live To Lift

Коментирай във форума

Прочетете също :

Turkish Get Up

Момичето прочело историите за Мила и Ники, чиито глезени и съответно колене бяхме рехабилитирали по-рано,  и решило да ми се обади. Чухме се и се видяхме. Оказа се, че Албена познава Мила и Ники и също така има известни проблеми с коленете. На първия ни разговор по отношение на коленете съм записал следното:

• Проблеми с коленете от 2-3 насам (откакто работи на седяща работа)
• Болки в коленете при планинско ходене (особено при по-голяма денивелация, особено при слизане)
• Пукане и скърцане на коленете при клекове със собствено тегло

Освен това се оказа, че Албена практикува йога, както и тренира със собствено тегло в домашни условия. Като цяло поддържаше се в доста добра форма. На първата тренировка установих, че има доста добра гъвкавост – можеше да прави и двата шпагата, както и да клекне дълбоко. Оттук насетне обаче започнаха да излизат само неща, по които имаме доста работа.

Първо, като я накарах да направи няколко клека, установих, че не разпределя равномерно тежестта и бута доста неравномерно с двата крака. След това направихме няколко теста от Структурния Баланс на Чарлз Поликиун. Резултатите бяха потресаващи! Наяве излязоха множество слабости и стегнати мускули (въпреки привидната гъвкавост). Може да ги разгледате в таблицата по-долу:

Добрата новина (ако може да се нарече добра) беше, че почти всеки от тези мускули, независимо дали слаб или стегнат, можеше да бъде потенциална причина за болките в коленете.

Също така се оказа, че момичето няма достатъчно дорси флексия в глезена (т.е. способност за сгъване в контра-шпиц), както и освен че беше изключително квадрицепсно доминантна, не можеше изобщо да активира глутеусите от дадени положения.

Имахме доста работа за вършене и се заловихме на мига. Стегнатите мускули бяха редовно третирани с фоумролер, а слабите мускули се захванахме да активираме и засилим. Друго, което направихме, беше, че на този етап и забраних да се разтяга или поне я помолих да сведе разтягането до минимум. Мускули, които тестовете показваха като “стегнати”, а след това можеха да бъдат разтегнати до шпагат, са си “рецепта за катастрофа”. Това ще рече, че въпросните мускули имат доста повече гъвкавост отколкото си, която да поддръжа целостта в разтягнато положение …

Нещата определено не вървяха по мед и масло – докато фоумролерът започна да дава своите резултати сравнително скоро, активирането на определени неработещи мускули вървеше тегаво. Въпреки това и Албена много се стараеше (дори когато това, което исках да направи, изобщо не се получаваше), за което има моите адмирации.

На 30.12.2011 беше 10-тата ни тренировка. Тогава Албена ми каза, че на 01 и 02.01.2012 ще ходи на планински преходи и ще “тества” коленете.

На 01.01.2012 в 19:46 получих следното писмо от нея:

Днес направих много кратко, но силно изкачване със снегоходки то х. Алеко до вр. Черни връх. Силно, защото беше по възможно най-стръмния участък . Качих се за около 2,30м. Нарочно не бързах, за да се насладя на зимната атмосфера,  а и за да не си натоварвам коленете.

Слизането беше също по стръмен участък с големи и много бързи крачки за 1ч.

Последните 15-20 мин, когато вече бях на Платото тичах от кеф и енергия.

За цялото време изобщо не усетих никаква болка в коленете.

Утре ще се качваме до Златните мостове без снегоходки. Денивелацията от кв. Княжево до Мостовете е много голяма и прехода съвсем не е лек.

Като се върна  ще ти пиша за да потвърдя идването ми на фитнес в сряда.

Лека вечер и ти желая  успешна година и здраве.

Албена -коляно.

Разбира се, страшно много се зарадвах. Пожелах и успех на следващия преход и зачаках. В 17:57 на следващия ден получих това:

Леле днес съм абсолютна машина!

Шест часов преход със снегоходки, с две почивки по 10 мин. да “презаредим гориво”. В огромен сняг, с огромни крачки и пак наслизане по надолнището тичах. Без болки и пукане в коленете.

Много яко.

Утре в 6ч. може ли да дойда ?
Поздрави,

Албена

Вероятно няма как да си представите какво усещам, като чета подобни мейли. Като треньор хората идват при мен с проблеми и аз им помагам да ги решим заедно. Е да, обаче нещата не винаги се получават от първия път … даже доста рядко. Всъщност, доста често нещата не се получават в продължителен период от време, понеже някои процеси просто отнемат време – да изградиш нов двигателен навик, да да промениш двигателен навик, да активираш и да го научиш да работи изобщо.

А като си треньор, всеки път като работиш с трениращия ти виждаш проблема и виждаш как дадено нещо, примерно, не се получава. И си блъскаш главата, и се фрустрираш и понякога псуваш … е, да отчиташ малките победи и прогрес, но ти се иска човекът да се оправи ей сега. Обаче трябва да се отчете още един факт – колкото по-дълго време се е развивал даден проблем и колкото по-дълго време не му е обръщано внимание – толкова по-дълго време след това отнема възстановяването и решаването му.

Затова в подобни моменти, когато явният прогрес е видим – душата ми ликува.

Равносметката

Албена беше доста флексибилна, но на повечето места определено и липсваше сила. Като я помолих да намали разтягането до минимум – тя го направи. Албена също така беше много сериозна, когато работихме за постигане на специфична сила и не пропускаше сериите с фоумролера.

Работата, която свършихме до момента, и позволява да се радва на движението и да го практикува без болка. Това, което ни остава, е да балансираме структурно краката така, че да се подсигурим, че това състояние ще се запази и болката повече никога няма да се появява.

Коментирай във форума

В навечерието на 31.12.2011 се бяхме събрали няколко близки хора и приятели и се готвехме да посрещнем Новата година не по-сериозно от това да посрещнем който и да било нов ден. Разбира се, не липсваше традиционната за случая баница. Дали защото скучаех или така ми бе писано, аз се захванах с писането на късметите.

Започнах с “Вечен живот” в поздрав на Борето от “Академик”, който смята да живее вечно и до този момент се справя блестящо със задачата. Като видях късмета написан, стана ми много смешно и реших тази година да теглим късметчета, които имат поне малко повече смисъл от стандартните. Изпод пръстите ми излязоха следните произведения:

Късмет: “Общувам пълноценно с хората!”

Като се замислим, неминуемо ще открием, че не малка част от проблемите, на които сме се натъкнали, произлизат или поне имат връзка с комуникацията. Поради една или друга причина не успяваме да се разберем с даден човек по даден въпрос и … проблем. Дали ние не сме се изразили ясно, дали не сме питали достатъчно, за да се уверим, че сме разбрали точно какво е имал предвид другия, дали той не е слушал внимателно или не е питал достатъчно настоятелно, за да се увери, че ни е разбрал правилно, няма значение. Това, което можем да направим от новата година е да се стараем да бъдем колкото се може по-ясним, да говорим колкото се може по-едносмислено, да питаме човека какво е разбрал, за да се уверим, че ни е разбрал правилно, да слушаме внимателно и да питаме, за да се уверим, че ние сме разбрали човека правилно.

(А ако човекът е полицай и ви спира без видима причина ден преди голям празник – питайте го поне 3-4 пъти за името – много помага!)

Късмет: “Виждам скритите възможности във всяка трудност”

Има учения, която проповядвам, че животът е да сме щастливи, да се радваме и т.н. и т.н. от което много хора остават с впечатлението, че само ти се случват хубави неща и ти само се кефиш (а и май не се налга да се напъваш много-много). Казват, че било достатъчно само да си мислиш хубави неща.

Това, което съм установил опитно до момента е, че поне при мнозинството от хората учим най-много не като ни е лесно и когато всичко ни се получава. О, не! Точно обратното – учим най-много когато ни е най-трудно и изобщо не ни се получава. Всъщност по-скоро нещата ни се получават и са лесно, когато много пъти преди това не са ни се получили и ни е е било трудно. Защото благодарение на тези много пъти сме научили МНОГО. Което е довело дотам накрая да ни е лесно.

Всяка трудност крие множество скрити възможности да научим и да осъзнаем. Въпросът е върху какво е фокусът ни – върху това колко ни е трудно или върху това какво можем да научим и какво научаваме от целия процес. Да, животът е да му се радваме. И това включва трудностите, защото те ни дават изключителен потенциал. Е как да не им се радва човек (поне след като отминат и видим как сме се обогатил като резултат).

Късмет: “Осъзнавам във всеки миг”

Наскоро коментирахме във фейсбук как е важно човек да познава механизмите, които движат света и хората. Когато осъзнаваме във всеки миг, разбираме какво ни движи – какво ни кара да действаме по определен начин, а не по друг, какво ни кара да се чувстваме по един начин и какво по друг, защо това е така, какво кара хората да действа и да се чувстват по различни начини, защо определени неща се случват по определен начин …

Случките, поведенията и т.н. имат своите механизми. Ние можем да ги виждаме и осъзнаваме (ако не напълно, то все повече и все повече) или да не го правим. Нужно е да присъстваме повече в момента, да внимаваме (буквално!), да наблюдаваме и да усещане. Не го ли правим – нещата ще се случват, ние ще се чувстваме по определен начин, хроата ще правят разни неща и честичко ще се чувстваме така сякаш нещо ни е дошло изневиделица (просто сме пропуснали да забележим сигналите и предвестниците), някой е променил рязко отношението съм към нас без видима причина (по-точно не сме забелязали как сме го засегнали и кой бутон сме натиснали). Така че – нека гледаме, внимаваме и осъзнаваме повече. И по-често.

Късмет: “Виждам ясно и непредубедено”

Можем ли да погледнем ситуацията или другия човек такива каквито са? Можем ли да погледнем отвъд очакванията и изискванията си? А може ли да направим същото независимо от призмата си от разбирания и вярвания? Виждаме ли нещата и хората такива каквито са или такива каквито ни се иска, или такива каквито очакваме да ги видим?

Как можем да виждаме ясно и непредубедено ли? Тук готова формула няма. От една страна можем като начало да се съсредоточим единствено върху нещата, които сме 100% сигурни, че са факти – т.е. човекът срещу нас използва тези и тези думи (но за сега без “имаше това и това предвид”, за тази цел се връщаме на първия късмет за комуникацията и питаме, питаме, питаме, докато сме сигурни какво точно е имал предвид), ситуацията включваше тези и тези елементи (хора и предмети), видях този да прави това и т.н. – единствено това, което сме сигурни, че сме видели и чули. И дори тогава е препоръчително да си дадем сметка, че нещо може да ни се е привидяло и причуло.

От друга страна винаги можем да се запитаме: “Това така ли е както го видях или по-скоро го интерпретирам както очаквах/исках да го видя (да се случи)?” Да си зададем правилните въпроси е необходимо условие за това да достигнем да верните отговори. И това ни води до следващия късмет:

Късмет: “Получавам отговор на въпросите, които ме вълнуват”

За да получим отговор, е нужно първо да имаме въпрос. Колкото по-точен е въпроса, толкова по-точен отговор можем да получим.

Комуникацията може да се осъществява между нас и друг човек, а може и да бъде вътре в нас. Давам следния пример – даден казус ни мъчи дълго време и не можем да намерим решение. Едно от нещата, което е задължително да направим е да формулираме въпрос, който да ни помогне да разрешим казуса. Примерно: “Как да подходя в / разреша ситуацията свързана с … “ Поставяме този въпрос на ума си и спираме да го занимаваме за известно време с дадения проблем.

Като всеки метод и този не е 100-процентов, но е съвсем възможно да се изненадате много приятно, когато в един момент (под душа, след ставане, при разходка в парка и т.н.) сякаш от нищото ви дойде много добра идея как да се справите със ситуацията. Опитайте!

Късмет: “Усещам ясно и разчитам правилно сигналите на тялото си”

Тялото ни знае много повече отколкото умът ни някога ще знае. И ако това твърдение ни звучи твърде невероятно, това се дължи единствено и само на факта, че не сме наблюдавали достатъчно пъти внимателно сигналите на тялото си. Какво имам предвид ли? Наблюдавам тялото си доста, наблюдавам усещанията си. Много често попадам в ситуации, в които тялото ми казва една, а умът – друго. От опит вече знам, че в подобен случай се доверявам 100% на усещането на тялото си и на нищо друго. “Gut feeling” Му викат на английски.

Защо правя така ли? Ами .. опит. Наблюдавал съм в много ситуации какво ми казва тялото и какво ми казва ума и … съм разбирал различно. Умът ми често ме е подвеждал, но тялото – никога!

Някои му казват интуиция, други – вътрешен глас, трети – да послушаш сърцето си. Може би Gut feeling и интуиция са най-близо, защото “вътрешния глас” често се свързва с вътрешния диалог, а той идва от ума, а сърцето според някои учения се свързва с егото, според други – с емоциите, а те не винаги са най-добрият съветник. Всъщност действително става въпрос за усещане. От едната страна е усещане за “да” и посока, от другата страна е усещане за “не” и задънена улица. И това ни води до следващия късмет:

Късмет: “Усещам посоката на своя път”

Според един учения животът на човек е предопределен. Според други – човек сътворява живота си едва ли не на 100%. Според трети всичко е абсолютна случайност. Къде точно е истината, все още не зная. Забелязал съм обаче, че колкото и случайно да ми е изглеждало някога нещо, след време почти винаги съм успявал да открия механизмите и причинно-следствените връзки в случилото си.

Нека погледнем на първите две идеи под малко по-различен ъгъл. Според някои хора животът ние предопределен едва ли не на 100%. Какво обаче, ако животът не е предопределен толкова стриктно, а просото има даден ареал, който е предопределен и в който имаме малко или повече свобода на действие, свободен избор и т.н.? Нека не забравяме, че това къде сме родени, какъв цвят кожа имаме, какъв език говорим, какви са физическите ни дадености (някои хора се раждат без крака, примерно), какви родители имаме, те какъв живот са имали, в комунизъм, демокрация или диктатура сме родени, каква е обществената среда, какъв е квартала, колко богато е семейството ни и т.н. до голяма степен предопределят психиката ни и призмата ни за света още преди да сме направили първото си набиране (и доста преди това).

От друга страна имаме способността да се самосъзнаваме и да осъзнаваме. Т.е. нещата са или като филм, в който участваме и не знаем какво ще стане, но нашата работа е да наблюдаваме, да разбираме, да учим и да осъзнаваме. Или пък нещата като компютърна игра или книга-игра – светът е ограничен малко или много в ареала на играта от една страна, но пък има освен да наблюдаваме, да разбираме, да учим и да осъзнаваме, имаме възможността да правим избори, които в последствие да анализираме, осъзнаваме и т.н.

Независимо кое от двете е (а може и да е съвсем друго), аз лично предпочитам да се доверявам своя gut feeling и да слушам какво ми казва интуицията. Както вече писах по-горе – научим ли се да се доверяваме на усещанията си, безумните ситуации намаляват значително (но не изчезват), защото както писах още по-горе – от тях учим най-много. За радост или са съжаление в някои ситуации се набутваме предимно, за да разберем следващия път да слушаме интуицията си, а не “логиката”. Нищо против логиката – просто често въпросната е непълна, защото не разполагаме достатъчно парчета от картината, но правим “логически заключения” сякаш имаме цялата картина.

Късмет: “Поддържам вибрацията си висока”

На който не му харесва “вибрацията”, може да я замени с “енергията” – до известна степен думите са взаимозаменяеми. Какво ще рече този късмет? Нека започнем от базовото ниво – тялото. Това ще рече когато може:

• да сме добре нахранени (качествено и количествено) както и да сме добре напоени (с вода!)
• да сме добре наспани
• да сме ходили до тоалетна (особено по голяма нужда) – много важно за детоксификацията и цялостната обмяна на веществата!
• да сме имали поне някаква физическа активност близките дни (сила, кондиция, разтягане …)

Това е базата! Сега наясно съм, че понякога човек влиза в якия екшън на бизнеса, ежедневието, гледането на деца, пътуванията, командировките и т.н. и тогава не може да се погрижи на 100% за тялото си. Важното обаче е когато екшънът свърши, тялото да е първото нещо, на което е нужно да обърнем пълноценно внимание. А и редовната грижа за тялото ни дава възможност да сме още по-пълноценни и да понасяме по-леко неоптималните условия, когато сме в “екшън”

Една мъдра жена беше казала:

“Погрижете се за тялото си така, че на душата да и се прииска да живее в него!”

Това, което съм установил с практиката си, е, че:

“Когато тялото не е ок, и психиката не е ок!”

Някои хора успяват да преодолеят физическите несгоди и да поддържат психиката си във форма. Тези хора обаче не са особено много, а и се съмнявам повечето от тях да могат да поддържат дългосрочно оптимално състояние на психиката си при окаяно състояние на обвивката (тялото).

И все пак – ако нямате обективни пречки да се грижите добре за тялото си – правете го. То ще ви благодаря и ще предостави необходимата почва, в която да вирее здрава и гъвкава психика. Да, здравото тяло не е дсотатъчно, но е необходимо условие за здравата психика. А когато психиката е ок, ще имаме възможността да комуникираме пълноценно с хората около нас. Когато тялото и психиката са ок, ще можем да чуваме ясно сигналите на тялото и gut feeling-а си.

Чак след като сме се погрижили за базовите нужди на тялото си (храна, вода, сън, движение и т.н.) можем пълноценно да продължим с духателни и енергийни практики, които да надградят върху основата и да повишат още енергията (вибрацията) ни.

Ако късметите са ви допаднали – винаги може да се връщате и да ги прочитате отново, ако усетите, че ще ви бъде от полза. А ако ли не – сигурен съм, че ще намерите своите късмети на друго място.

Здрава, осъзната и ползотворна 2012-та

Коментирай във форума

Почивам рядко. Всъщност, ако попитате хората около мен, кога за последно са ме видяли (или разбрали) да почивам, най-вероятно ще ги вкарате в дълбок размисъл. Най-добре вкарайте Данчо, с него май се виждаме най-често. От Септември насам имам точно един ден, в който не съм имал тренировки (но май пак писах програми). Днес ми е вторият такъв .. (следва поглед към календара, след това към часовника и накрая лека усмивка на лицето ).

Почивката ми (в смисъла на ваканция) се свежда до две нощувки през пролетта във Велинград и една нощувка Декември в Чифлик. Ежедневно се срещам с много хора … в 95-99% от случаите – по работа. Спя между средно 6 и 8 часа на денонощие.

След като получих въпросното прозрение и си дадох сметка за всички тези неща, си помислих:

“Ебати, аз съм бил много зле!”

Понеже нямах идея какво точно да направя, като начало продължих както си знам. Т.е. – по същия начин. Междувременно споделих прозрението си с близки хора и всичките ми отговориха нещо от рода на: “Ами да, така си е”, за да се убедя за пореден път, че повечето неща се виждат доста ясно отстрани и много трудно, ако си вътре в тях.

И продължавах да правя това, което правя … когато осъзнах нещо. Всъщност няколко неща.

Всъщност аз обичам това, което правя.

Ставам все по-добър в това, което правя.

Да помагам на хората да са по-здрави, да не ги боли и да се чувстват по-добре, ми носи невероятно удовлетворение.

В интерес на истината да помагам на хората да постигат добра физическа форма и външен вид също ми носи удовлетворение, но то е далеч по-малко от удовлетворението от предната точка. Просто първото е много по-основоположно и често по-сложно … и като цяло по-дълбоко. А и второто е почти невъзможно без първото.

Колкото и пъти да съм се замислял, дали всичко, което правя има смисъл, винаги съм стигал там, където това осъзнаване ме доведе – обичам това, което правя, правя го с удоволствие, това ме стимулира да ставам все по-добър, обичам да давам и да помагам.

Това е нещото, което правя и което ще продължавам да правя, докато е нужно.

Искам да благодаря на всички, което са ме подкрепяли в един или друг момент.

Искам да благодаря и на всички, благодарение на които съм учил и съм научавал. Всички! Това са не само преките ми учители като Калинка и Поликуин, не само най-близките ми хора, не само почти всичките ми трениращи, а и почти всички хора, с които съм влизал в някакво взаимодействие. Дори с моята фризьорка се шегувахме, че сме завършили “училището” на Исайката. Това последното най-вероятно ще разберат много малка част от четящите, те си знаят кои са.

Благодаря ви.

И ако се върнем на работохолизма – за момента плановете ми са да се науча да си почивам регулярно за кратко, но качествено, за да мога да бачкам още по-здраво иакчествено след това

А относно асоциалността … там осъзнах, че всъщност достатъчно дълбока комуникация имам с доста малко на брой хора. А и не съм сигурен, че човек може да има дълбока и пълноценна комуникация с много на брой хора. И като пиша “пълноценна” влагам особен смисъл в тази дума. И да – думата е пълноценна.

Онзи ден го писах във ФБ – когато имам да си кажа с някого нещо, обикновено си го казвам. Когато имам да върша работа с някого – я върша. “Здравей” и “Здрасти” мога да си кажа и с хората на улицата. “Ала-бала” съм го оставил. Ценя хората, с които имам какво да си кажа. Ценя това, което ми казват, ценя и това, което им казвам аз.

Тази нощ освен всичко, което хората празнуват, има още нещо. Тази нощ Сатурн прави пълен цикъл около слънцето спрямо момента, в който съм се родил. Според астрологията това момент, в който животът на човек навлиза в нова фаза. Дали това е така – не зная. Освен Слънцето, Луната и Венера останалите планети съм ги виждал само на картина (Данчо ги е гледал с телескоп). Какво точно ще се случи така или иначе ще разберем, когато се случи

А до тогава смятам да продължвам да правя нещата, които правя, да продължвам да ставам все по-добър в тях и да се уча от всички и всичко.

Амин!

ако някой иска да коментира нещо, това е линка

Празниците започнаха и трапезите вече преливат от храна. За тези от вас, които се притесняват, че:

• ще преядат стабилно
• ще качат килограми по време на празниците
• ще се разплуят тотално и
• няма да имат възможност да тренират

имаме едно семпло предложение. Включете се в нашете Коледно предизвикателство с клекове:

Условията са прости – правете по 30 клека със собствено тегло преди всяко хапване в рамките на следващите две седмици.

Наградите, които предлагаме са следните – следвайки Коледното предизвикателство с клекове:

• се движите редовно в период от време, в който хората се залежават
• подхождате съзнателно към всяко хранене
• поддържате метаболизма си няколко октави по-висок и готов да използва ефективно калориите, които изконсумираме
• контролираме много по-добре апетита си
• усвояваме и преработваме много по-добре храната, които приемаме

а всичко това ще ни бъде отполза:

• да запазим сегашните си килограми
• да се чувстваме чудесно
• да изкараме празниците още по-добре

Следвайте предизвикателството в продължение на следващите две седмици и споделете резултати!

За нас е радост да Ви предоставим подаръците, които заслужавате!

Споделете с приятели и Успех!

П.П. ако имате проблеми с коленете, глезените или кръста, това Предизвикателство може да не е особено добра идея за вас. Ако слуаят е такъв, пишете и ще ви дам идея с какво да замените клековете.

Коментирай във форума

Опитът ми показва, че повечето случаи на болки и проблеми с коленете вървят ръка за ръка с хипо-мобилни глезенни стави (т.е. стави с намален обем на движение). Ето един показателен пример за недостатъчна мобилност в глезените:

Крис ми сподели, че никога не е клякал на цяло стъпало – не зная от кога глезените му бяха в подобно състояние, но в дадения момент нямаше физически начин да клекне до хоризонтала на друга част от ходилото си освен само на пръсти. Направихме няколко специфични манипулации и за 15 минути клекът му вече изглеждаше така:

Както той сам се изрази: “Ей това не го очаквах!”

Нека разгледаме как изглежда клека “преди” и клека “15 мин по-късно” точно на хоризонталата:

Какъв беше проблемът?

В случая проблемът не беше само един, основният обаче беше същият като при много други хора, които нямат оптимална подвижност в глезените – прасците бяха много натегнати. А първото нещо, което трябва да направим, когато нещо ни е пренатегнато, е да се пресегнем към фоумролера. Размачкахме прасците по следния начин:

След което мобилизирахме (раздвижихме) глезените:

+ още два-три малки трика и само за 15 мин мобилността в глезените се подобри с 20 градуса и човекът можеше да клекне до хоризонтала на цяло стъпало, както сами вече видяхте.

Най-хубавото в цялата история са не бързите първоначални резултати, а това, че Крис взе нещата доста на сериозно:

• взе си фоумролер и  го използваше редовно
• редовно и старателно правеше упражненията, които му бях предписал за вкъщи

Вследствие на това само месец по-късно клекът му вече изглеждаше ето така:

В момента човекът вече си кляка спокойно с щанга, без това да му създава какъвто и да било дискомфорт където и да било, но за това ще ви разкажа друг път.

А сега – ако ви харесва и не ви създава проблеми – клякайте. А ако имате някакви проблеми с мобилността в глезените – вече имате няколко идеи какво да правите.

Успех!

Допълнение

За малко да пропусна най-важното – огъвкавяването на дървените глезени и добиването на достатъчно свобода на движение не са ни нужни единствено за това да можем да клякаме до хоризонтала на цяло стъпало. В действителност първото и основно значени на този подход е превенцията на контузии. Подобна липса на мобилност предполага, че всеки път, когато имаме движение от клякащо естество, тялото ще се опитва да “набави” необходимата за извършването му мобилност от други стави (най-често “кръст” и колене), което значи, че въпросните стави ще бъдат подложени на допълнително натоварване (често извън комфортната зона) за продължителен период от време (в случая – докато не подобрим състоянието на глезените).

Това неминуемо води до ускорена амортизация и дегенерация на съответната част от тялото. Така че ако някоя част от тялото ви (не само глезените) не може да се движи оптимално – вземете мерки и се погрижете това да се промени в положителна посока.

Успех отново!

Коментирай във форума

Прочетете още:

Моника: Забележителен прогрес за 2 месеца

Мускулите не са това, което са!

Фасция, самомасаж и мачкане, Част 1

В поредицата интервюта на BB-Team дойде ред да зададем нашите и вашите въпроси към Лазар Радков – един от най-популярните членове на форума и автор в изданието. Тъй като се оказа, че въпросите към него не са никак малко, ще публикуваме интервюто в две поредни части.

Ето въпросите, на които Лазар е отговорил – част от отговорите публикуваме тук, останалите можете да прочетете в BB-Team :

Представи се на читателите си.

С какво се занимаваш?

Къде и в какво семейство си израснал?

Кога се зароди страстта ти към спорта?

На каква възраст започна да тренираш, с какъв спорт започна и в послдствие с какъв продължи?

Тренирането до 18-19-годишна възраст не го броя, понеже като гледам как “тренират” по залите в днешно време младежите на тази възраст, в най-добрия случай съм правил нещо по-добро от това да вися по кафетата… но само толкова.

По-сериозно започнах да тренирам като отидох в Германия и се запознах с бойните изкуства.

Започнах с тай бокс за около година, продължих с ескрима (филипинско бойно изкуство, наблягащо на работа с оръжие – основно къса палка и нож) и след това намерих бойното изкуство, което ми пасна най-добре – бразилското джу джицу и граплингът като цяло. Покрай джу джицу ходих периодично и на тренировки по джудо и борба.

Щанги започнах да тренирам сериозно и смислено именно покрай бойните изкуства. Исках да съм силен и мускулест, без това да ми пречи на експлозивността и издръжливостта.

С времето и най-вече с много четене и практикуване открих рецептата (която всъщност се оказа, че не е една). Оттогава насам я предписвам редовно на хора, имащи подобни търсения. [прочети цялото интервю]

Винаги ли си бил токова мъдър или в юношеските си години си правил грешки?

Бил си шампион по бразилско джу джицу, колко време ти отне да станеш такъв?

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Какво промениха тренировките ти в начина на живот? Правиш ли някакви жертви в името на тренировките?

В интерес на истината като ученик имах един период, в който бях започнал да пия повече и да се занимавам с глупости. По някое време след това, къде повече, къде по-малко сериозно започнах да тренирам.

Със започването на тренировките глупостите почти спряха, а с напредването на годините самите тренировки започнаха да стават все по-разнообразни и по-сериозни.

Съответно с напредване в областта на тренирането и с времето започнах и да намалявам алкохола, докато една хубава вечер не реших, че вече не ми е кеф да пия, защото ми е доста по-голям кеф да тренирам, а алкохолът ми пречи на тренирането.

Май в онзи момент престанах да бъда хлапак.

Освен това, благодарение на бойните изкуства развих качества, които са необходими и във всички останали сфери на живота. Говоря за психическа устойчивост, воля, целеустременост, дисциплина… качества, за които до момента не съм открил друг, по-добър начин да бъдат развити.

На въпроса дали правя жертви в името на тренирането – отговорът ми е НЕ. Като цяло самото “правене на жертви” е нещо доста криворазбрано.

Няма жертви, има само избори.
Когато знаеш кое е най-добре за теб в момента – всичко останало спира да съществува като опция в този момент и правиш това, което знаеш, че е най-добро за теб.
Откъде знам? Спомням си, че веднъж баща ми ме попита: “Как ще знаеш дали това е добро за теб?” Отговорът ми беше: “Като го направя, ще знам дали е било добро за мен!”

Т.е., главно условие е да действаме. Да, това предполага да направим доста грешки, но ако не правим нищо друго, освен да си фантазираме “какво би се случило, ако…”, никога няма да разберем какво е добро за нас.

Второто нещо е да се научим да слушаме интуицията и усещанията си. Тя винаги Знае.

Номерът е да се научим да чуваме гласа й и след това да се научим да го различаваме от гласа на Страха, гласа на Алчността, този на Гордостта, Егото и т.н.

Последното, което ни е нужно, е да се научим да наблюдаваме и да изследваме взаимовръзките. Наблюдаваме какво ни казват усещанията, правим избор, наблюдаваме следствията, наблюдаваме какво усещаме впоследствие, правим си анализ и събираме опит. Повтаряме.

Прекрасен метод, който можем да използваме не само в тренировките и в храненето, но и във всяка една сфера и за всяко едно нещо от живота. [прочети цялото интервю]

Тренираш ли, когато боледуваш?

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми са да подобрявам здравето, уменията и качеството на живот на хората, които се обръщат към мен и спортния ми клуб. За момента смятам, че съм постигнал доста добри успехи в няколкостотин случая. Целта ми е да подобрявам все повече качеството на услугата, която предлагам на хората, и да достигам до все повече хора. [прочети цялото интервю]

Ти си завършил “Хранене” в Германия. Лесно или трудно се учи такава дисциплина? Защо се върна в България?

Как и кога започна да се интересуваш от истинска храна и не само да търсиш източници, а и да си я произвеждаш сам (домашни суджуци, краве масло, сметана, гхи, яйца и т.н.)?

Смяташ ли, че има надежда малките производители на истинска храна (без излишни консерванти и подобрители) да не загинат заради големите хранителни вериги?

Използваш ли добавки (какви)? Какво мислиш за спортните храни и добавки? Пробвал ли си нещо “забранено”?

Сподели накратко тренировъчните и хранителните си принципи?

[прочети цялото интервю]

Коментирай във форума