Бобо: От плоча до плочки

Запролети ли се – много хора се сещат, че е “време да влязат във форма за лятото”. По пример на всички тези хора или просто защото пролетта явно така действа на човек, един младеж на име Бобо ме помоли да му направя хранителен режим, за да “изчисти за лятото”. Това се случи около май месец 2011-та.

Кой е Бобо?

Бобо е младеж, който се канеше да навърши 17г юни месец същата година. Тогава тренираше при мен от няколко месеца. Преди това се беше занимавал баскетбол, бокс, малко ръгби и много танци. Като цяло младежът имаше много добра кординация и атлетизъм като цяло. Друго, в което също беше доста добър, беше … яденето.

Който познава Бобо, знае, че едно от любимите му занимания тогава беше тава бисквитена торта за десерт след обилния обяд. А едно от нещата, с които се гордеше, беше фактът, че може да си надуе корема по-добре от жена в 10-тия месец.  Поради тази причина бях крайно изненадан, когато по някое време през месец Май Бобо се обърна към мен с молба да му помогна с хранителния режим. Признавам си честно, че не очаквах Бобо да спазва каквото и да било. Въпреки това подходих професионално и му направих режим.

Нямам негови снимки от преди да започне режима, нито измервания. Съмнявах се, че ще изкара дори месец. Просто Бобо не изглеждаше на човек, който може да ограничи каквото и да било пък и малко мазнини по корема не изглеждаше да му пречат особено да си живее и да се забавлява. И въпреки че обикновено предположенията ми са доста точни, винаги се радвам, когато съм предположил, че нещо няма да стане и … то вземе, че стане и това е в полза на други хора. Или с други думи – предпочитам аз да не съм прав и на някой да му се получи нещо, отколкото обратното.

В случая Бобо ме изненада приятно и ме накара да се зарадвам на факта, че този път не познах. Човекът започна методично и спазва хранителни режим, както и дава всичко от себе си в новия формат по-интензивни тренировки, които бях подготвил специално за целта. Резултатите не закъсняха:

Първата снимка е около месец след започването на режима и вече някои светлосенки се показват на хоризонта. Който познава Бобо от преди това, със сигурност ще забележи липсата на определено количество енергийни запаси. Втората снимка е около 50 дни по-късно – Бобо ми я прати от морето, за да се похвали с резултатите, които е постигнал (снимано е с телефон от далече).

Защо Бобо имаше резултати?

Общо взето нищо, което не сме виждали до момента -

• Бобо имаше доста добра подготовка преди да започне режима
• тренираше още по-здраво след това
• следваше препоръките за храната стриктно
• беше последователен

Към стандартните условия за успех е добре да добавим още няколко необходими такива:

• Бобо тренираше с удоволствие и се радваше на това, което прави
• радваше се и на живота и извън тренировките
• не тренираше, за да свали / направи релеф и това да доведе до някаква качествена промяна в  живота му (примерно – да бъде щастлив ..)
• не се вманиачаваше в сметки и резултати

Като цяло човекът не го правеше, за да изкара плочки, а защото му беше кеф да тренира и да се храни така, че да “изчисти за лятото”. В никакъв случай не беше фиксиран върху крайния резултат, но за сметка на това изключително се радваше на процеса. И … крайният резултат дойде едва ли не, без да е търсен.

Но нека се върнем в началото – ако искате да влезете във форма за лятото, е добре да сте започнали преди няколко месеца. Ако не сте – следващият най-добър момент за старт е … сега. Разбира се, можете да започнете и Май месец като Бобо. Ако сте на неговата възраст, с неговите гени и имате сходен с неговия опит – може да имате сходни резултати, използвайки неговите методи. И дори да покривате изискванията (което е малко вероятно), по добре си дайте няколко месеца допълнително.

Успех!

Коментирай във форума

Елена – качествена промяна в отношението към себе си

Елена дойде да тренира при нас в началото на 2011-та.

Наскоро получихме от нея следното писмо:

Здравей Лазаре,

След няколко месеца съвместна работа, искам да ти разкажа в резюме какви резултати постигнахме!

Малко предистория:
Години – 34 (вече 35), бивш спортист, но без останали каквито и да е спортни навици от типа дисциплина, хъс, грижа за себе си.
Типичен офис-служител, часове работа пред компютър, липса на качествено движение, кофти-хранителни навици (ама много кофти!). Известен брой години така – няма проблем. После – типичен стрес, разни нетипични за невръстната ми възраст болежки, посещения при разни доктори, резултати от типа “Нищо ти няма”, но ти има и още как. Типичен момент на осъзнаване – “Нещо трябва да се промени!”. Типичен подход на тези от моята порода – хайде в Google. Търсене, четене, анализи, впечатления, сравнения, някакво 6-то чувство и ето ме в Live To Lift. Всички най-смислени неща, близки до моето светоусещане намирах при вас – в статиите ти, призива към разумност – правилно хранене, добри тренировки, чист ум. Хареса ми липсата на крайности, отсъствието на груби рекламни послания, и тук май е най-добре да ви цитирам: “Нашата мисия е да помагаме на хората да подобрят качеството на своя живот като ги учим на двигателни навици, на хранителни навици както и да действат осъзнато във всеки момент от живота си”. От това имах нужда

След осъзнаването:
Пратих ти e-mail, ти ми отговори бързо, дойдох в залата и вече бях напълно сигурна, че съм на правилното място

Началото:
Започнах тренировки в началото на февруари. Схемата, която ми даде, постигна изненадващи за мен резултати /все пак скептичната ми природа не очакваше неочакваното / Два пъти седмично, в приятна среда, с голямо чувство на удовлетворение. Така, неусетно някак настъпи пролетта, а създадените добри навици и постигнатите добри двигателни резултати ме провокираха да поискам още по-качествен живот. Т.е. вече беше време да променя и начина си за хранене. С познанията за храненето, които имаш, за мен беше ясно, че следва още една голяма крачка в правилната посока.

Някъде по пътя след началото:
Добри тренировки и добра храна. Смайващи резултати! Уж толкова неща ми бяха ясни преди това, но тук такова прояснение получих, че се замаях След сумарно 5 месеца и 4 дни тренировъчен период (от 01.02.2011 г. до 05.07.2011 г.), в които влизат и 1 месец и 19 дни правилно хранене – малко числа (че така най-добре се смилат описанията до тук):
лиших се (с голямо удоволствие) от 16 см. в талията (припомних си, че имам талия, ха-ха!)
5 см. от всяко бедро
6 см. в ханша
около 8 кг.
Важна констатация за жени, пазили някога каквато и да е диета – ако се храним подходящо – бюста можел и да не изчезва, докато отслабваме!
Всъщност се стремях най-вече да бъда здрава, силна и по-спокойна. Но няма да си кривя душата – тези измерими промени също ме зарадваха много

Уточнения, наблюдения и прозрения:
За указаното време не съм била гладна нито веднъж.
Станах по-силна, с изправена стойка на тялото (не бил виновен офис-стола, чудно).
“Здрав дух в здраво тяло” – потвърждавам го, щом важи и за моя дух…
Не боледувам напоследък, дори не настивам Ако се появи някакъв дискомфорт – минава преди да мога да го формулирам (това е много добро за феновете на ровенето по разни медицински сайтове, за мен важи с особена сила
Имало живот и без вафли! (Кофти новина за Ден и нощ ООД, Победа АД, Престиж 96 ООД и останалите, спонсорирах ги непрекъснато…)
Научих се да готвя (не само когато имам муза, или когато не ме мързи, а Всеки ден).
Лично за мен беше най-интересно да се уверя, че тялото може да се моделира и променя (тук говоря за формата, не само за загубените сантиметри!). Бях го чела някъде, но не го вярвах много.
Хроничната ми екзема, която до момента беше третирана по всички начини, които могат да ти хрумнат (и не само) – изчезна…! Хора с подобни проблеми ще ме разберат веднага – живота става още по-прекрасен без подобен дерт ))
Кожата като цяло се изчиства и става някак по-гладка (и това се оказа, че го знаят много хора, май само аз го бях пропуснала).
Храна, тренировки и вода – не бива да се подценява кое да е от тези три неща. Оптималния резултат идва само при комбинация от трите (в началото все някое изолирах).
Доверието към човека, който те води е особено важно! Иначе при прехода от несметно количество junk food към нормална храна човек може да се разколебае сериозно. Тук искам да уточня, че не цитирам обичайното похапване на junk food, а непрекъснато изхранване с подобни неща. Всъщност наоколо не познавах човек, който да се храни по-лошо от мен. Така че това беше една трудна начална седмица, в която имах всевъзможни ефекти от разнообразно естество Трудна не заради лишения, а заради тоталната смяна на състава на храната. След нейното преодоляване, на организма му хареса и всичко си дойде на мястото

Да усложним експеримента:
В живота често се появяват предизвикателства и хората (включително аз) обичат да се оправдават с тях. В тези моменти почти без значение остава вече общоприетата истина, че обстоятелствата определяме самите ние. Та, след посочения по-горе чудесен период, последваха 3 месеца без: правилна храна, тренировки, вода. Резултатът е интересен за мен в няколко аспекта: нещата стават кофти. Но: не стават кофти бързо и веднага Т.е. за тези три месеца приблизително успях да запазя мерки и килограми (това е важно за онези хора, с диетите, които връщат всичко бързо след спирането на каквото там правят). Но цялото ми същество протестираше срещу отнемането на удоволствието от това да се чувстваш добре. Беше въпрос на време и надмогване на старото, мързеливо аз, за да се върна в залата.

Сега:
Отново правилна храна, добри тренировки и достатъчно вода Резултатите идват още по-бързо
Не искам да допускам други тримесечни отклонения!

Не на последно място искам да ти благодаря и за това, че в труден финансов за мен период ти изцяло съобрази програмата с възможностите ми и ми предложи най-удобния вариант. Така отпадна още едно оправдание от типа “Нямам достатъчно пари” Отпада и подозрението на мнозина препатили люде, които мислят, че “онези от залите само се стремят да ти вземат парите и отбиват номера”.

За да оставим настрана варианта за голямото хвалене и хиперболите, ще кажа само, че далеч не съм от хората, които сипят суперлативи за нещо или някого. По-скоро дори съм от тези, които ще ти кажат защо нещо няма да стане/сработи/потръгне. При това с много убедителни аргументи. Критикар. И съм много щестлива, че в този случай имам само поводи за усмивки!!!

Лазаре, благодаря ти!!!

Поздрави, Ели

Ели, поздравления, преди всичко за постигнатата качествена промяна, на тези толкова важни аспекти от живота. Сигурни сме, че ще продължаваш по-този приятен път, наслаждавайки се на удоволствието да живееш осъзнато и на резултатите, които това носи.

Нашите пожелания към всички, които искат да променят живота си и своето отношение към самите себе си, са да повярват в себе си, и да си позволят да заживеят по-добре. Всичко, от което се нуждаете са малко желание и постоянство.

Коментирай тук

Прочетете още:

Състезатели

Отзиви

Предишни постове

Ина и Роси – постоянството води до резултати

Ина и Роси са едни от първите хора, с които почнах да тренирам. Тренират заедно и тренировките с тях винаги са изключително забавни и приятни. Малко по-малко, благодарение на постоянството и положените усилия, натрупаха и резултати, които ги помолихме да споделят с вас:

Роси е изключително дисциплиниран човек, което в комбинация с добрата двигателна култура, ни позволи да прогресираме леко и безпрепятствено.

Имайки предвид целия стрес и натоварване на работа и пътя, който трябва да измине всеки път до залата, признавам нейното постоянство за впечатляващи, което, разбира се, дава своите резултати.

Всички в LTL се гордеем с успехите и постоянството на Роси. Нека нейният разказ бъде вдъхновение и за вас:

Здравейте, казвам се Росица и работя като маркетинг експерт в автомобилна компания – със сигурност професия, която не предполага много физическа активност. Затова за мен е важно, че спортът стана неизменна и естествена част от всекидневието ми, само година и три месеца след като започнах да го практикувам. Истината е, че дори имам чувството, че винаги съм живяла така. В действителност, на първата ми тренировка при Данчо отговорих на въпроса му дали съм спортувала нещо с … “Ами, да – лежане пред телевизора и седене пред компютър.” Нуждата ми от спорт се олицетворяваше в досадното и демотивиращо “трябва да отслабна”, “трябва да се стегна”, “уф, трябва да тръгна на фитнес”. Фитнес залите ме отблъскваха и последното нещо, което си представях е, че три пъти в седмицата ще изминавам маршрута “Младост 4” – “Гео Милев” – “Княжево”, за да ме мъчат с бърпита във… фитнес зала. Приятелите ми обикновено ме питат невярващо: “Как го правиш?!”.

Ето моят отговор в няколко точки:

- Доверие и грижа: Това, което ме радва най-много в тренировките с Данчо е, че знам, че съм в добри ръце. Не се притеснявам, че техниката ми е зле, че тежестите не са добре премислени, че вероятно правя глупости и ще си прецакам нещо. Не ми се налага и да помня програми, комплекси, повторения в серии по еди-колко-си кг и т.н. Всеки път програмата за тренировката ме чака готова, съобразена изцяло с възможностите ми, с прогреса ми до момента и с моментното ми състояние. За мен остава the fun part 

- Забавлявам се: Данчо и всички прекрасни хора от Live to lift стават твои приятели. С тях винаги е весело. Те те изслушват, съобразяват се не само с обиколката на талията ти и колко вдигаш от лежанка, но и с теб като личност, характер и светоусещане. Това е отношение, което човек не получава от металните фитнес уреди, ако тренира сам.

- Трудното е лесно: Единият час “мъки” всъщност са най-лесната част от процеса, ако сега тръгвате на спорт. По-трудната е да се вдигнете и да отидете до залата. Времето, за което се “пристрастих” към спорта с Live to lift и преминах от 2 на 3 тренировки на седмица, беше общо един месец. Към онзи момент имах дивашка мускулна треска на-вся-къ-де! Но, точка последна, не и по значение:

- Болка, ама сладка: всички, които са ходили на масаж с мед, знаят за какво говоря  . Накратко обаче – когато след многото мускулни трески и мазолчетата по ръцете установите, че сте казали “чао” на още 3 см. от ханша си – това е моментът на тих, заслужен триумф и шопинг за къси поли (и за панталоните се отнася , с един размер по-малки. Това, че се чувствам силна, бодра, енергична, горда от себе си и с поне няколко идеи по-щастлива, е допълнителният бонус, на който се радвам всеки ден.

В допълнение, точно сега се опитвам да следвам и новата специална хранителна програма на Данчо (9 страници с режим, рецепти и продукти), стискайте ми палци! Чудесна причина да пиша пак! 

С Роси тренираме предимно за добра визия, здраве и тонус, но покрай тях  тя придоби и доста впечатляващи умения като дълбоки клекове, стойки на ръце и работни тежести на тяга над собственото си тегло. Ставайки все по-атлетична, продължава да ме удивлява ежедневно изпълнявайки с лекота неща, които и за мен са изключително трудни !

Ина е журналист, от тези които пишат много хубаво, което предполага много стоене пред книгата и компютъра, а това от своя страна – кифоза, издадена напред глава, лоша мобилност в таза и още редица проблеми, които пречеха в изпълнението на всяко упражнение.

Когато накарах Ина да клекне за първи път, реших, че на този етап просто ще изключим това упражнение от нейната програма, но след още няколко опита за други упражнения осъзнах, че ни чака доста работа … Разбира се, позитивизма, постоянството и обичта към упражненията за мобилност на Ина направиха тази работа изключително приятна и ползотворна. Месец след месец техниката ставаше все по-чиста, тежестите все по-големи докато дори и аз се удивлявах на лекотата, с която Ина почна да кляка или да вдига над 50кг тяга с напълно прав гръб и събрани плешки.

Ето и впечатленията на Ина от тренировките и резултатите, които е постигнала :

Все още срещам хора, които се изненадват колко запалено тренирам сега.

Да, не им се вярва, защото до преди година „спорт” за мен означаваше да карам ски един път в годината за 5 дни, от време на време да си купувам карта в някой фитнес, която никога не ползвам  и че мога да плувам (което не означава, че го правя – само мога ).

И така съвсем случайно, по друг повод, попадам на Лазар преди година и нещо. Класически решавам да се „стегна за лятото” и започвам тренировки при Данчо.

За да не ви разхождам много през борбата със себе си да бъда дисциплинирана и точна, първоначалните ми мисли тип: „Не ми се ходи там, всички са в плочки от глава до пети, а аз съм толумбичка” през: „Боже, не правя нито едно упражнение както трябва!” и „5 кг с едната ръка?! Данчо, луд ли си?”, ето какво спечелих в последната година тренировки:

- отслабнах, да, но това не е най-важното. Сега се чувствам добре в кожата си и не ми пука ако кача някое кило, защото просто се чувствам здрава и силна, което води до:

- силна съм и знам как да използвам това, което върши работа всеки ден и за всичко.

- дисциплина – не си намирам никакво извинение да пропускам тренировка, освен ако не съм наистина възпрепятствана от задача. Няма „боли ме главата”, „мързи ме”, „дойде ми” и т.н.

- ентусиазъм – колкото по-добре се чувстваш, толкова по-ентусиазирано продължаваш да тренираш.

- виждам, че всичко е възможно – може би не обясних добре, но преди се интересувах от движение, колкото вие от Световното по „Не се сърди човече” в Нова Гвинея… сега, ако случайно пропусна тренировка ми е криво и имам чувството, че кокалите ми не са на място. Значи всичко е възможно наистина

Истината е, че ако човек не намери за себе си удоволствието от това да тренира, да бъде здрав и силен, няма значение колко карти за фитнес трупат прах на бюрото му или колко си обещава, че от другата седмица започва да живее здравословно.

Затова не знам дали моята мотивация ще свърши работа за теб, ако четеш това и се питаш дали да не започнеш от утре, ще ти кажа: за мен e просто – независимо какво се случва или не се случва или какъв луд ден съм имала, знам че накрая отивам да направя нещо добро за себе си и го правя с кеф и със страхотни приятели като Роси и Данчо J

Инка

Благодаря и на двете за положените усилия и споделените думи и.. напред към нови върхове

Коментирай във форума

Прочетете още :

Състезатели

Отзиви

Албена: От болки в коленете до планинско ходене с кеф

Последно време повечето хора, с които работя,  фигурират в телефона ми под следните партизански псевдоними: “Михаела Кръст”, “Милена Гръб”, “Цоньо Рамо, Кръст, Коляно, Глезен …” и т.н. Днес ще ви разкажа за “Албена Коляно”.

Момичето прочело историите за Мила и Ники, чиито глезени и съответно колене бяхме рехабилитирали по-рано,  и решило да ми се обади. Чухме се и се видяхме. Оказа се, че Албена познава Мила и Ники и също така има известни проблеми с коленете. На първия ни разговор по отношение на коленете съм записал следното:

• Проблеми с коленете от 2-3 насам (откакто работи на седяща работа)
• Болки в коленете при планинско ходене (особено при по-голяма денивелация, особено при слизане)
• Пукане и скърцане на коленете при клекове със собствено тегло

Освен това се оказа, че Албена практикува йога, както и тренира със собствено тегло в домашни условия. Като цяло поддържаше се в доста добра форма. На първата тренировка установих, че има доста добра гъвкавост – можеше да прави и двата шпагата, както и да клекне дълбоко. Оттук насетне обаче започнаха да излизат само неща, по които имаме доста работа.

Първо, като я накарах да направи няколко клека, установих, че не разпределя равномерно тежестта и бута доста неравномерно с двата крака. След това направихме няколко теста от Структурния Баланс на Чарлз Поликиун. Резултатите бяха потресаващи! Наяве излязоха множество слабости и стегнати мускули (въпреки привидната гъвкавост). Може да ги разгледате в таблицата по-долу:

	Ляв крак	Десен крак
Слаби мускули	Vastus medialis Oblique (VMO) Hammstrings Adductors	VMO Quadratus lomborum Gluteus medius
Стегнати мускули	Psoas (леко) Rectus femoris Piriformis Adductors	Psoas (леко) Rectus femoris Tensor Fasciae Latae (TFL) Piriformis Adductors

Добрата новина (ако може да се нарече добра) беше, че почти всеки от тези мускули, независимо дали слаб или стегнат, можеше да бъде потенциална причина за болките в коленете.

Също така се оказа, че момичето няма достатъчно дорси флексия в глезена (т.е. способност за сгъване в контра-шпиц), както и освен че беше изключително квадрицепсно доминантна, не можеше изобщо да активира глутеусите от дадени положения.

Имахме доста работа за вършене и се заловихме на мига. Стегнатите мускули бяха редовно третирани с фоумролер, а слабите мускули се захванахме да активираме и засилим. Друго, което направихме, беше, че на този етап и забраних да се разтяга или поне я помолих да сведе разтягането до минимум. Мускули, които тестовете показваха като “стегнати”, а след това можеха да бъдат разтегнати до шпагат, са си “рецепта за катастрофа”. Това ще рече, че въпросните мускули имат доста повече гъвкавост отколкото си, която да поддръжа целостта в разтягнато положение …

Нещата определено не вървяха по мед и масло – докато фоумролерът започна да дава своите резултати сравнително скоро, активирането на определени неработещи мускули вървеше тегаво. Въпреки това и Албена много се стараеше (дори когато това, което исках да направи, изобщо не се получаваше), за което има моите адмирации.

На 30.12.2011 беше 10-тата ни тренировка. Тогава Албена ми каза, че на 01 и 02.01.2012 ще ходи на планински преходи и ще “тества” коленете.

На 01.01.2012 в 19:46 получих следното писмо от нея:

Днес направих много кратко, но силно изкачване със снегоходки то х. Алеко до вр. Черни връх. Силно, защото беше по възможно най-стръмния участък . Качих се за около 2,30м. Нарочно не бързах, за да се насладя на зимната атмосфера,  а и за да не си натоварвам коленете.

Слизането беше също по стръмен участък с големи и много бързи крачки за 1ч.

Последните 15-20 мин, когато вече бях на Платото тичах от кеф и енергия.

За цялото време изобщо не усетих никаква болка в коленете.

Утре ще се качваме до Златните мостове без снегоходки. Денивелацията от кв. Княжево до Мостовете е много голяма и прехода съвсем не е лек.

Като се върна  ще ти пиша за да потвърдя идването ми на фитнес в сряда.

Лека вечер и ти желая  успешна година и здраве.

Албена -коляно.

Разбира се, страшно много се зарадвах. Пожелах и успех на следващия преход и зачаках. В 17:57 на следващия ден получих това:

Леле днес съм абсолютна машина!

Шест часов преход със снегоходки, с две почивки по 10 мин. да “презаредим гориво”. В огромен сняг, с огромни крачки и пак наслизане по надолнището тичах. Без болки и пукане в коленете.

Много яко.

Утре в 6ч. може ли да дойда ?
Поздрави,

Албена

Вероятно няма как да си представите какво усещам, като чета подобни мейли. Като треньор хората идват при мен с проблеми и аз им помагам да ги решим заедно. Е да, обаче нещата не винаги се получават от първия път … даже доста рядко. Всъщност, доста често нещата не се получават в продължителен период от време, понеже някои процеси просто отнемат време – да изградиш нов двигателен навик, да да промениш двигателен навик, да активираш и да го научиш да работи изобщо.

А като си треньор, всеки път като работиш с трениращия ти виждаш проблема и виждаш как дадено нещо, примерно, не се получава. И си блъскаш главата, и се фрустрираш и понякога псуваш … е, да отчиташ малките победи и прогрес, но ти се иска човекът да се оправи ей сега. Обаче трябва да се отчете още един факт – колкото по-дълго време се е развивал даден проблем и колкото по-дълго време не му е обръщано внимание – толкова по-дълго време след това отнема възстановяването и решаването му.

Затова в подобни моменти, когато явният прогрес е видим – душата ми ликува.

Равносметката

Албена беше доста флексибилна, но на повечето места определено и липсваше сила. Като я помолих да намали разтягането до минимум – тя го направи. Албена също така беше много сериозна, когато работихме за постигане на специфична сила и не пропускаше сериите с фоумролера.

Работата, която свършихме до момента, и позволява да се радва на движението и да го практикува без болка. Това, което ни остава, е да балансираме структурно краката така, че да се подсигурим, че това състояние ще се запази и болката повече никога няма да се появява.

Коментирай във форума

Моника: Забележителен прогрес за 2 месеца

С Мони започнахме да тренираме малко след средата на Септември 2011-та. Тя е прилежно момиче – идваше редовно на тренировки, тренираше здраво, давайки всичко от себе си, като в същото време следваше неотлъчно хранителния си режим.

Ето какво се случи в цифри:

	19. Септември	18. Ноември	Промяна
Тегло	69,7 кг	66,4 кг	-3,3 кг
Кожна гъна (мм)
Трицепс	20	16	-4
Под плешката	14	10	-4
Гърди	6	4	-2
Под мишницата	14	7	-7
Паласка	22	17	-5
Корем	32	22	-10
Бедро	30	22	-8
Сума	138	98	-40
% мазнини	25,83%	19,74%	-6,09%
Мастна тъкан	18,01 кг	13,11 кг	-4,9 кг
Активно тегло	51,69 кг	53,29 кг	+1,6кг

Преди да обобщя резултатите, искам да Кликни за да продължиш

Марио: От момък бледен до разузнавач-парашутист

Противно на това какво си мислят повечето хора, работата на персоналния и на силово-кондиционния треньор далеч не е само “цветя и рози”.  Да, хората обикновено виждат крайния резултат от работата и си казват: “Ахааа …!” , но рядко някой си дава сметка колко усилия е коствало това както на трениращия, така и на треньора.

Да, понякога нещата вървят леко и прогресът е регулярен. Друг път обаче нещата не стоят точно така. В такива момента обикновено е необходимо треньорът да положи повече, доста повече усилия от обикновено като в същото време запази спокойствие, търпение и постоянство. В английския език има една хубава дума за подобни случаи – persist.

Понякога, когато нещата не вървят по мед и масло, обичам да се връщам към някои от старите успешни случаи и да си спомням, че понякога на пътя на прогреса стоят не една и две трудности. Случая, за който ще ви разкажа, вероятно ще бъде един от тези, към които ще се връщам след време в подобни моменти.

Казвам се Марио и съм на 19 години. Преди да отида при Лазар се бях занимавал с кик бокс и фитнес, но чисто любителски. Предстояха ми физически изпити, които изглеждаха непосилни за мен. Включваха набирания,лицеви опори,скок от място, спринтове.

Потърсих помощ от Лазар, защото нямах нужната подготовка да премина физическите изпити, а ставаше въпрос за кратък срок от време. Тренировките при Лазар бяха точно такива , каквито очаквах – изморителни и тежки, но ефекта беше невероятен!

Само за месец и нещо качих лицевите опори с 15 бройки, а набиранията – от 0 до 7. За двата месеца, през които тренирах при Лазар успях да кача лицевите опори до  40, започнах да правя по около 10-12 пълни набирания, качих скокът от място с около 20 сантиметра.  Упражненията, които Лазар ми даде покачиха и експлозивността ми , като успях да сваля около 2.5 секунди при спринтовете.

Поради това, че ми предстояха матури както и други изпити, спрях да тренирам при Лазар, но се консултирах с него в интернет и така продължих подготовката си. На физическия изпит успях да направя 60+ лицеви опори, а когато започнах при Лазар правех по 10-15 чисти. Също успях да направя и другите нормативи за максимум точки, което беше доста учудващо за мен, тъй като не бях и мечтал да изтичам километър под 3:10 мин, 70+ коремни преси за минута , но с подходящите тренировки всичко се постига.

Съветите му относно храненето също изиграха своята роля. Откакто започнах да спазвам някои основни хранителни принципи се чувствам по-енергичен и доста по-добре от времето, когато бях на чипсове,кроасани и коли. Цялата тази промяна оказа много положително влияние на цялостното ми състояние и на медицинския преглед всичко беше в нормата. Искам да благодаря на Лазар, че ми помогна да постигна целите си и да му пожелая здраве, щастие и все така да помага на хората, както помогна на мен.

Вследствие от отличните си резултати Марио бе приет специалност “Разузнавач-парашутист”, който беше с най-висок бал във въпросното учебно заведение.

Искам да поздравя Марио за усилията и постоянството, които вложи в тренировките и за това, че се отнесе толкова сериозни към целите си и към съвместната ни работа.

Все повече успехи за напред!

Коментирай във форума

Прочети още:

Боряна: От анорексия до здраве и атлетизъм

Таня: От кифоза и лородза до повече сила и изправена стойка

Мария: И най-невероятната трансформация започва отвътре навън

Боби: От анорексия до здраве и атлетизъм

Понякога практиката ми на треньор и консултант ме сблъсква с доста тежки случаи. Не винаги имам дори бегла идея как да подходя в началото. Усетя ли обаче, че имам какво да дам на човека срещу мен, впрягам енергията си да дам най-доброто, което мога, както и това, което все още не мога, но научаваш в процеса на съвместна работа. Специално за случая, който ще ви представя по-долу, искам да благодаря на моя учител Калинка, до която се допитах и която ми даде съвет как да подходя в началото. Благодаря.

А сега – запознайте се с Боби:

Казвам се Боби,  на 20 години от гр. София. Тренирам и се интересувам от фитнес и хранителни режими oт около година и нещо. Оттам тръгнаха и проблемите ми. Поради малко повечкото мазнинки по дупето, краката и корема, реших да отслабвам. С диета и убийствени тренировки стигнах до момента, в който анорексията стана моята сянка. Осъзнавайки проблема си започнах да търся помощ. Бях стигнала до 43кг., а съм висока 174см. Прекъснах обучението , за да се лекувам в България. Не знаех откъде да започна. Тогава съвсем случайно попаднах на ‘Live to lift’, или по-точно на Лазар. Разменяйки няколко имейла аз усетих, че мога да се доверя на този човек и се срещнах с него. Срещата ни беше цели 3 часа, в които той успя да вдъхне в мен надежда и желание за живот. Физическото ми състояние беше критично- бях на косъм от фатални последствия. Нон-стоп изпадах в хипоглекимии, също така не помнех и халюцинирах от липсата на хранителни вещества.

Лазар ме убеди, че здравето е най-големия приоритет и че трябва да зачитам тялото си, да му стана приятел. Започнах да се храня по негова програма. Тренира ме индивидуално около 2 месеца, в които на всяка тренировка усещах как раста- не само физически, но и духовно. Посещавала съм няколко психолози, но този, който ме извади от Адът беше Лазар.

Тренирахме заедно за  да възстановим мускулите и да ги уплътним. Премахнахме нечовешкото кардио и започнахме силови упражнения. Чувството, че имам сили да вървя изправена и да качвам стълбите беше невероятно. С времето заякнах, тялото си взе необходимите вещества и умът ми спря да играе номера. Благодарение на физическото ми съвземане и подобрение, психически нещата започнаха да се случват много по-лесно и леко.

През цялото време Лазар за мен бе учител, който ми показа как да живея и как да оценя живота си. Благодаря на него и „Live To Lift” за топлината и отдадеността им към мен и моят случай.

Това е нейната част от историята. Ето и моята: Кликни за да продължиш

Владо: От сколиоза и цигари до изправена стойка и добра спортна форма

Текстът, който следва е част от мемоарите на Владимир Якимов

Още помня онзи съдбовен ден, в който отново предъвкваха темата за акциза на цигарите по телевизията… знам ли май не бях на кеф и реших да им тегля една… да ги поздравя. Седнах и се замислих – разправят, че 90% от тютюнопушенето е навика да държиш нещо в ръка. ОК, значи няма да се боря с навика, а просто ще поработя над подробностите –  и така замених цигарата с дъмбел.

….посрещнаха ме Лазар и Цецо и макар и да опитваха лекичко натоварване, колкото да видят какво мога, няма да забравя колко стръмни ми се виждаха стълбите на излизане от залата. Споменавайки въпросните стълби (всеки посещавал залата на ст. „Академик” знае за какво иде реч), малко или много ми бяха мярката за това как прогресирам, ако ги кача сутрин без проблеми значи ще е добра тренировка, а в завизимост как слизам или много съм заякнал в краката или Цецо не ме е сгърчил като хората.

И така посещение след посещениe, отново и отново, някак неусетно дъмбелите станаха щанги, а тежестите от жълто минаваха в по – тъмни разцветки и по-голям диаметър (малко завоалирано, но малко предизвикателство пред любопитните да проверят какво имам предвид). И хубаво, че имаше прогрес, защото с времето от нужда на допълнителна мотивация да стана в 6 и спал-недоспал да тръгна към залата, си стана като част режима ми. Направо си беше по – приятното преживяване преди да отида на работа.

И така вече 6 месеца. Доволен – показах сам на себе си, че мога. До колко съм прогресирал трябва другите да кажат, аз се чувствам добре и пълен с енергия.

Ще използвам възможността да благодаря на Цецо , без вещината да ми даваш почивка когато започнех да облизвам пода прав и не, когато знаеше че мога още едно повторение, резултата нямаше да е същия.

Нека ви разкажа малко повече за Владо. Кликни за да продължиш

Таня: От кифоза и лородза до повече сила и изправена стойка

Помните ли статията “Криви ли са децата ни?”. Там нашият колега Цецо беше правил диагностика на стойката на децата в едно софийско училище и не беше намерил много поводи за оптимизъм относно здравето на стойката на бъдещото поколение българи. Проблемът, както обикновено, не в това, че много хора имат гръбначни изкривявания. Днешното ежедневие така или иначе ни предразполага към такива.

Проблемът е, че няма ясна, приложима и лесно достъпна информация за това какво да правим, за да балансираме и компенсиране негативния ефект  дългото седене на бюро, пред компютър и застояването на едно място изобщо. Друг проблем е, че повечето хора не осъзнават до какво може да доведат с времето изкривяванията в стойката, които имат. А това неминуемо се случва, само че тогава хората вече “знаят”, че “това е от възрастта”. Да бе да!

Както и да е де. тук ще ви разкажа историята на едно момиче, което на времето лекарите са диагностицирали като “имаща кривини”. За съжаление, освен че  са и поставили диагноза, не са направили нищо друго. Приятно четене: Кликни за да продължиш

Мария: И най-невероятната трансформация започва отвътре навън

Всички сме наблюдавали невероятни трансформации, всички сме се възхищавали на разликата между снимките преди и след. Колко често обаче задаваме въпроса “Какво точно се случва между двете снимки?” Повечето хора си представят размазващи тренировки и глад. Да, тренировките са част от уравенението, но не размазващите, а умните. Храненето също играе основна роля, но не тоталната рестрикция, а умният и осъзнат подход.

И все пак – тези две части са неизменна компонента от уравнението, но има една трета част, без която реализирането им би било невъзможно. Става въпрос за цялостния начин, по който възприемаме себе си и света. В основата на това лежат нашите навици и убеждения. Променим ли тях – променяме се и ние, и всичко около нас. Не работим ли върху тях, без значение колко ще се напъваме в залата и как ще се храним, независимо какви резултати постигнем, нашите навици и убеждения ще ни връщат отново там, откъдето сме тръгнали.

Преди да ви покажа поредни снимки “преди и след”, с които да аргументирам тезата си, нека ви запозная с Мария и нейната история. Започваме с нещо, което тя беше написала след няколко месеца тренировки с нас: Кликни за да продължиш

Следваща страница »