Думата “феномен” идва от гръцки език и значи “това, което се появява/показва”. Тълковният речник казва:

феномен – 1. Изключително явление или същество.

т.е. нещо, което е изключение. Изключенията не принадлежат на науката – там са включени неща, които човек може да обясни как работят и може да измери. Факт е, че преди 10г науката е можела да обясни явления, които преди 20г не е можела. Факт е, че сега науката може да обясни нещата, които за нея преди 10-тина години са били необясними.

Факт също така е, че понякога можем да измерим измененията, които са настъпили в следствие от процес, който все още не можем да си обясним как работи – т.е. който няма научно обяснение. Рейки е такъв процес. Науката все още не е обяснила как действа, но предвид факта, че преди време никой не е вярвал, че човек може да полети, нищо чудно до няколко години науката да напредне толкова, че да осъзнае процеси, които до момента не е осъзнавала и по-голяма част от света да стане познаваема за човешкия ум.

А дотогава .. до тогава ще се задоволим с това да измерваме какви промени настъпват в следствие от дадена практика. Нека да разгледаме няколко медицински изследвания.

Рейки – кръвно налягане и сърдечна честотa

В изследването взимат участие 45 здрави хора. Разделят ги на 3 групи по 15 души. Първата група получава Рейки, втората група получава плацебо (т.е. хората, които уж дават Рейки не са инициирани в Рейки – или с други думи – не могат да провеждат Рейки енергията). Третата група е контролна – тя не получава нищо – хората просто са си седяли на задниците и са почивали.

На изследваните субекти периодично са измервани следните показатели:

• сърдечна честота
• систолично кръвно налягане
• диастолично кръвно налягане
• честота на дишане
• телесна температура

Резултати: Установени са понижения на стойностите на диастоличното кръвно налягане и сърдечната честота за групата, получаваща Рейки. При плацебо и контролната група няма промяна в показателите. [1]

Рейки и имунната система

Друго изследване проучва влиянието на Рейки върху защитните сили на организма. Отново доброволци са разделени на 3 групи:

• такава, която получава Рейки
• такава, която получава плацебо
• такава, която не получава нищо

Взети са кръвни проби непосредствено преди Рейки (или съответно плацебо-рейки) сесията и веднага след нея. Изследван е броят на бели кръвни телца.

Резултати: Тестовете показват, че веднага след сесията нивата на бели кръвни телца се повишава при участниците, получили Рейки, и остава непроменено при плацебо и при контролната група. [2]

Рейки инициация и баланс

Рейки енергията е балансираща енергия. Т.е. ако дадени физиологически или психологически показатели се намират под необходимата стойност (т.е. стойността, която ни е нужна, за да сме здрави, спокойни и да се развиваме) Рейки ще ги повиши. Ако обаче се намират над необходимата стойност – Рейки ще ги понижи. Рейки винаги бута тялото и ума в посока Баланс.

Това е демонстрирано на практика от следния експеримент – 48 души съставят експериментална група и 10 души остават за контролна група. Всички от експерименталната група получават инициация за първо ниво Рейки. И от двете групи са взети кръвни проби – преди и след инициацията. Изследвани са нивата на хемоглобин и хематокрит. Хемоглобинът е частта от червеното кръвно телце, която пренася кислорода, хематокритът представлява съотношение между броя червени кръвни телца и общото количество кръв.

При контролната група няма промяна. При експерименталната група се наблюдавани следните промени:

• при 23% от тестовите субекти е установено покачване на изследваните стойности
• при останалите субекти от тестовата група е регистриран спад в изследваните стойности

Тези, които са си правили кръвни изследвания, знаят, че всеки от показателите има референтни стойности, и всичко под и над тях показва, че има някакъв проблем. Ето какво пише за червените кръвни телца, хемоглобина и хематокрита:

До голяма степен броят им [на червените кръвни телца] зависи от пол, възраст, приемане на храна, надморска височина и други. Намалението на еритроцитите е характерен белег за анемиите. Увеличение на еритроцитите се наблюдава физиологично при новородени, при голяма надморска височина. Патологично увеличение на еритроцитите се наблюдава като първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, голяма загуба на течности и други.

Hb – Хемоглобин: Концентрацията на Hb зависи от пол, възраст, надморска височина и други. По международната система на мерните единици се измерва в gr/l. Концентрацията му в кръвта е ниска при анемии. Повишава се успоредно с броя на еритроцитите при заболяване от еритремия. Като вторично състояние концентрацията на хемоглобина може да се повиши при “белодробно” сърце, вследствие хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, сърдечна декомпенсация и други.

HCT – Хематокрит: Дава информация за обемното участие на кръвните клетки в общия обем кръв. Намалява при анемии, повишава се при състояния протичащи с увеличение на еритроцитите

В заключение

Рейки балансира, Рейки витализира, Рейки помага за по-бързото възстановяване от болести, контузии и прочее. В това съм се убедил лично, както и останалите членове на LTL, които практикуват Рейки.

И все пак – поне на този етап Рейки не замества качествената храна, спорт и почивка. За сметка на това обаче ги подпомага и допълва чудесно.

По-здрави!

Коментирай във форума

Източници

[1] “Autonomic Nervous-System-Changes During Reiki Treatment: A Preliminary Study” , published in The Journal of Alternative and Complementary Medicine Volume 10, Number 6

[2] Hodsdon, W., Mendenhall, E., Green, R., Kates-Chinnoy,S., Wacker, E, & Zwickey, H. The Effect of Reiki on the Immune System. Helfgott Research Institute at the National College of Naturopathic Medicine, Portland , Oregon , USA

[3] Wendy Wetzel,  “Reiki Healing: A Physiologic Perspective.” J Holist Nurs March 1989 vol. 7 no. 147-54

“Епа, верно си е!”

Такаа, нека разгледаме картинката цялостно и от няколко страни.

Закон за отплатата

Старият завет казва:

“Око за око, зъб за зъб”

Доста гадничко, бих казал аз. “Но справедливо!”, вероятно би отвърнал някой от четящите. “Подобрената” версия гласи:

“Око за две, зъб за чене”

Съвсем не смятам да я коментирам. Конфуций го е формулирал по коренно различен начин:

“Не прави на другите това, което не искаш да направят на теб!”

Наполеон Хил от своя страна формулира своето Златно правило ето така:

“Прави на другите това, което искаш да направят на теб!”

Или с други думи Законът на отплатата гласи следното:

“Получаваме това, което мислим за и правим на другите!”

Законът за отплатата е познат още като Закон на жътвата (“Каквото посееш, такова ще пожънеш”), Карма или Закон за причинно-следствената връзка и прочее, но за целта на тази статия ще го разгледаме като Закон на отплатата.

Нека сега хвърлим първото смело твърдение:

Законът действа в в 100% от времето в 100% от случаите!

и да чакаме пороят от яйца и домати

“А какво стана с лайното?! Не искам да ям лайно!”

вероятно ще попита възмутено някой.

Малко статистика

Много от нас са правили добрини не веднъж и дваж. В част от случаите сме получавали добрина в отговор. В други случаи не сме получавали нищо. В трети случаи сме получавали … хе, да кажем – това от заглавието.

Да, знам, как да ви убедя, че въпросният закон е наистина Закон, а не просто произволно събрани заедно думи, като всички можем да споделим подобна статистика и подобни истории?

“Няма ненаказано добро!”, е казано в Християнството. Това един познат, звършил Семинарията, обяснява по следния начин:

Получаваме лошо от хора на които правим добро, за да изгубим наградата за доброто. Трябва да вършим добро от любов, безвъзмездно, а не да очакваме благодарности и у…важение за доброто, което е наш дълг. Не трябва да си правим сметки като бакалин и да даваме според това кой колко ни е дал, а да се раздаваме най-вече на хората в нужда.

Аз това го разбирам по следния начин – ако на дадено място (човек / начинание) правим добро с очакване да ни се върне добро, тогава не правим добро безкористно. Ако правим добро, но не безкористно, получаваме едно от следните:

• добро
• нищо
• лай … лошо

т.е. зависи от хората, обстоятелствата и т.н. Или с други думи Законът за отплатата явно не сработва. Да, това е така, защото “да правиш добро” явно е доста различно от това “да правиш добро с очакване”. И сега една хипотеза – когато имаме очаквания, ние се опитваме да изкривим реалността (или с други думи времево-пространствения континуум : ) ) . А всеки път, когато бъдат приложени подобни “действия”, въпросният континуум реагира с обратни по посока и равни по мащаб контра-действия. И в един момент се оказваме … хапнали … нещо.

Какво ядох?

Важно!!! Важно е да се прави разлика между това да допринесеш на някого или за нещо, защото така си решил и това да имаш договорини взаимоотношения с някого или нещо. Двете са коренно различни положения. При едното имаш права и отговорности и … съответно последствия, ако отговорностите не са спазени. При другото имаш единствено желание да направиш нещо и самото действие.

По въпроса Наполеон Хил казва следното:

Много пъти съм правил добро и не съм получавал нищо в замяна – дори едно “Благодаря”. Предполагам, това ще се случва и за в бъдеще. Това обаче не означава, че ще спра да помагам и да правя добро, когато и където мога. Причината е следната – всеки път, когато положим усилия, за да бъдем в полза някому или сме добри към някого, подсъзнанието ни запаметява това. Може да си представим този процес като зарядно устройство за батерии – колко по-често сме в помощ и услуга на другите, толкова по-добре зареждаме нашите батерии, които в случая са нашият характер.

С времето това води до промяна на цялостната ни вибрация. И ако си представим, че сме един магнит, който привлича хората и обстоятелствата с вибрация подобна на неговата и отблъсква същите с различна вибрация, то променяйки вибрацията си в положителна посока, ще привличаме повече позитивни хора и обстоятелства в своя живот.

Пояснение: Думата “добро” е нещо твърде относително и едно и също нещо в различни ситуации би могло да бъде окачествено по съвсем различен начин (от крайно положителен до крайно отрицателен). В контекста на тази статия използваме понятието “добро” не като нещо, което ние смятаме за добро, а като нещо, което обективно допринася положително на хората или ситуацията, в чиято посока е насочено.

Кратко обобщение

Ако нямаме договорни отношения с някого и му помогнем с нещо, имаме две опции:

• да продължим нататък със сосбтвените си дела и с удовлетворението, че сме могли да помогнем
• да останем (метафорично казано) и да чакаме отплата

Вторият случай вече го обсъдихме по-горе – ние може да смятаме, че сме помогнали и че заслужаваме отплата или поне благодарност, другият човек може да смята, че не сме направили кой знае какво и не заслужаваме нищо. Съответно получаваме нищо … или шамар. Като шамарът не е чак толкова зле – понякога ни помага да се осъзнаем. Е, понякога не помага

В първия случай, след като сме помогнали, сме продължили по други дела. Т.е. не сме останали (не е задължително да останем и да чакаме физически – достатъчно е да останем на това място в мислите си и да смятаме, че заслужаваме отплата или поне благодарност), нямаме мисли, че някой ни дължи нещо, каквото и да било. Направили сме каквото сме направили, защото така сме решили.

Това ще рече, че няма как да получим нито шамар, нито нищо, защото … ами не сме там. Вече ако хората са ни много благодарни, те ще намерят начин да ни открият и да изразят благодарноста си. Дори хората да не са ни благодарни или да не положат усилия да изразят благодарността си, това което пише Наполеон Хил продължава да бъде вярно. Това е така, понеже освен Закона на отплатата, действа и друг закон:

Законът за баланса на енергията

Наполеон Хил го нарича “Закон на компенсацията”, но на мен лично много повече ми допада съчетанието “Баланс на енергията”. Това значи, че когато сме направили нещо (има приток на енергия; независимо с какъв характер) – след време по един или друг начин при нас се връща същият тип енергия. Т.е. ако сме помогнали някому, защото така сме решили, без да очакваме благодарност или отплата – дори човекът да не ни ги даде, след време обстоятелствата се стичат така, че това, което сме направили, ни се връща от други хора по неочакван начин. По този начин Балансът се възстановява. И това работи сто от сто, дори да не го забелязваме.

Когато обаче очакваме да получим нещо за стореното от нас (без да имаме конкретна уговорка) нерядко получаваме нищо или среден пръст, понеже Законът за баланса в енергията не работи по този начин. Кажи си честно – ако ти вършиш дадена работа добре и някой дойде и иска да я свършиш както той иска, без да имате предварителна уговорка, това ще те зарадва ли? Какво ще направиш? Ще му угодиш ли? Усещаш ли как средният ти пръст започва да се надига?

Ей така се получава и със Закона за запазването на енергията

Вместо заключение

Статията може да ви е харесала, а може и да не ви е. Може да сте съгласни с нещата в нея – а може и да не сте. Може да сте разбрали всичко, а може и някйои неща да са останали неясни. Независимо от това, ще ви кажа едно – всичко написано по-горе работи точно, както го е описал чичко Хил и ако не сте съгласни с нещо или нещо е останало неясно – заповядайте на дискусия във форума.

Ако сте съгласни и статията ви е харесала – можете да ми пратите пържола от бонфиле по пощата

Коментирай във форума

Лекцията се проведе на приказно място – залата на Националното Музикално Училище „Любомир Пипков”, София. Беше не много голяма, бяхме поместени около 150-200 души. Тълпата беше пъстра и чакаше тихо тибетския учител. Още с влизането си, Ринпоче изстреля директно две от будистките сентенции, а именно твърденията, че всяко нещо е временно и че всички неща се намират във взаимозависимост. Нещо повече, той счита още, че в осъзнаването на тези две тибетски истини се корени решението на всички въпроси.

Какво обаче наблюдаваме днес – издигането на индивида над всичко останало и подхранването на илюзията, че човек сам е своята собствена Вселена. Вярването, че можем всичко. Това на практика донякъде се е материализирало- можем да разговаряме в реално време с приятели от противоположния край на света и да ги гледаме в очите, можем да игнорираме хората около нас, говорейки непрестанно по телефона, считайки че нашите лични нужди са много по-важни от околния свят и знаейки, че можем да бъдем самостоятелни, независими и силни. Не усещаме как съвсем целенасочено създаваме своето собствено отчуждение.

И изведнъж в света на неограничените възможности най-трудно се оказва щастието. Знаем, че можем, че ние сме Бог, но изведнъж идва скуката, самотата, чувството на изоставеност, нуждата от нечия прегръдка… неслучайно едно от най-разпространените заболявания днес е депресията… Всичко това е просто доказателство за взаимовръзката ни с  нашите настроения, ценности, религия и целия околен свят, който е временен и непрекъснато изменящ се, yeah

Дори вярванията и убежденията ни са непрекъснато променящи се. Например вярвате ли в онова, в което вярвахте преди 10 години? Странното усещане на Ринпоче е, че и днешните Ви вярвания, няма да са актуални утре. Дали ако наистина осъзнавахме, че всичко е временно, щяхме да пазаруваме, сякаш ще живеем още 1000 години и да унищожаваме света си така? А, да бе! За унищожението на света не беше наша вината, а на Джордж Буш

Добре, да приемем, че Учението ще ни помогне да стигнем до целта. Но какво правим после? Трябва да слезем от колесницата, с която сме пътували (яна), а тя е много красива, ние я обичаме, обичаме и пътуването и не искаме, да я оставим, респективно да слезем и да поемем постигнатото с всичките му отговорности. Буда може да ни научи как да пътуваме, но останалото трябва да свършим сами, докато има несигурност в способностите ни да получим онова, за което се трудим и мечтаем, учители като Ринпоче ще имат своята работа, а той на своята лекция ни увери, че това е доста рентабилно за него

Човекът всъщност е един много забавен тип, който директно предупреди публиката, че не всички ще са толкова благосклонни да нарекат нещата с истинските им имена и да ни посочат, кога оставяме живота си в нечии ръце, при това съвсем доброволно.

Преди да ни разкрие, как според него се характеризира един истински духовен учител, Ринпоче пожела да дефинира най-общо духовния път. Мнозина смятат, че това са множеството ритуали и догми за изпълнение, което според Кхйенце е чист духовен материализъм и излишна показност. От светска гледна точка, духовният път е най-безсмисленото нещо и ако един път е безсмислен, то той е истински духовен път.

Опровергавайки нескритото ми негодувание спрямо това твърдение, учителят посочи поезията – банален до болка, но ясен и конкретен пример за нещо, което от материална гледна точка е безсмислено за занимание, но докосва сърцето, нямайки нищо общо с материалното и неспособна да ни донесе пари. В този смисъл наистина можем да наречем духовния път- път на безсмисленост.

Ринпоче разказа за запознанството си с двама индийци, които в миналото са завършили правни науки в Харвард и са специализирали 6-7г. в Сиатъл. Един ден се събудили и се почувствали отегчени от целия този материален успех… сега ходят пеша до връх Кайлас това е новото им занимание

Те са намерили свят безсмислен път, но какво търсят останалите? Мама? Татко? Някого, пред когото да реват? На хората им трябва мотивация, опора, учител, водач, карта, система… За да можем да кажем, че сме намерили истински учител, трябва след като го срещнем и изпълняваме неговите инструкции да се освободим от своите мании. Тогава взаимовръзката ученик-учител работи успешно. Например ако ние сме педанти на тема чисто бельо до такава степен, че не просто го перем, а го и гладим, че дори го колосваме, при това до последния чорап, то значи сме леко вманиачени.

След една седмица успешна медитация плюс инструкции на нашия учител, ще решим, че чорапите нямат нужда чак от колосване; след 2 седмици медитация ще решим, че гащите ни нямат нужда от гладене; след 3 години медитация, няма да се усетим, че хората ни говорят зад гърба, че е време да започнем да си перем бельото- е, тогава сме супер, вече нямаме мания за пране. Тогава идва учителят ни и ни казва да си перем бельото всеки час. Ако можем да го направим на секундата- това е, освободили сме се, преминали сме отвъд мръсното и чистото бельо. (тука вече всички долу )

„Идиотите пиянстват в привидна доброта и измислен Рай, а само мъдрите преминават отвъд доброто и лошото и стават освободени.”

Ако питате Ринпоче дали трябва да имате учител или не, ще ви отговори: „Зависи от графика ви”.  Можем да научим всичко от четене на книги, в случай че имаме около 4-5хил. години живот. Така например, без практически указания от опитен шофьор, можем да се научим да караме кола от … книга… за около 70-80г. и, разбира се, след няколко изгорели живота…

Ако например ние сме сънливци и ходим вечно заспали, отивайки на шофьорски курс, нашият учител, който ни познава, ще ни посъветва да изпием първо едно кафе. Това го няма в учебниците и не е препоръчително за останалите, нито гаранция за техния успех, но Нашият учител Ни познава и знае какво ще е Добро за нас. Освен това, можем да изчетем много книги, уж учейки от тях и в същото време, точно пред кориците им да правим точно обратното и да останем незабелязани, мислейки че никой не ни е видял и шмекерията ни не се брои…докато Учителят ни рано или късно ще ни види.

Нека помислим защо сте избрали своя учител? Заради красивите, горящи очи? Или заради приветливата усмивка? Може би Вашият учител има бърза кола? Или здраво тяло? А може би той просто е един крайно добър и мил с Вас човек? Всичко това може и да е вярно, но помнете, че ако искате да привлечете някой учител, трябва да го наемете да Ви унищожи. Да разруши всичките Ви системи със своя опит и точно, когато си мислите, че сте успели да изкорените своите програми и сте легнали на пухкавия успех, той да дръпне килимчето изпод краката Ви и да се строшите на студения бетон, разбира се, изцяло по Ваша собствена молба. И идеята далеч не е да търсиш Учителя, а да позволиш да бъдеш намерен. (И за Тосков се сетих, и за теб)

И ако трябва да посоча конкретните неща, които Ринпоче спомена като необходими за всеки един Учител като такъв, да той посочи точно три и един истински духовен учител трябва да е именно:

- изучен: при това добре изучен, да, всеки може да каже „бъди сега” и да бъде Буда с това свое изказване и действително, ако сме му стопроцентово вярващи и изпълняващи, ще успеем, но не всички сме толкова безпрекословно отдадени в днешно време- имаме съмнения, а когато имаме съмнения и няма кой да ни се обоснове, това поражда проблеми. Учителят Ви трябва да е дълбоко убеден в онова, което Ви преподава, а не да е частично информиран, защото това е опасно за Вас.

- дисциплиниран: за да научи и Вас да бъдете такива

- добър, човечен: не е задължително всеки път да бъде добър и мил с Вас, но е необходимо да е заинтересован от Вашето собствено просветление и освободеност

И като съвет, който Ринпоче би отправил към всички, готови да го възприемат е именно: вложете време в изучаването на ученията, вместо да се доверявате на временните неща като вдъхновение и чувства и мислете- така със сигурност ще намерите своя учител, освен ако Буда не се избъзика с вас

От Монани, без восък и с добро

Важно да се отбележи!!!

Следното беше споделено от един от хората, от които разбрах за срещата – смятам, че е добре да се сложи и тук:

Лекцията беше наистина много хубава, но това да се преразказват думите на подобен учител е нещо мноого, мноооого странно и всъщност рисковано. Ринпоче говори многоизмерно и поне в тибетския будизъм никой не си позволява да интерпретира думите на учителите, точно поради тази многоизмерност. Всеки разбира според нивото си. Написаното в горната статия в най-добрия случай може да отразява само и единствено разбраното от автора й, но определено не може да претендира по никакъв начин за пресъздаване на казаното от Ринпоче. Не знам защо някой е решил, че по подобно събитие може да се прави литературен преразказ с елементи на разсъждение. До колкото разбрах, най-вероятно цялата лекция ще бъде качена на видео в сайта на Шечен до няколко дни. Който се интересува, нека проверява и нека я изгледа.

Коментирай във форума

В ежедневието си сме свикнали да си мислим за разни неща, и да се отнасяме към мислите си все едно са истина. След това се случва нещо хубаво (или лошо), настроението ни се променя, и започваме да си мислим за същите неща по различен начин. И отново се отнасяме към мислите си все едно са истина. Когато имаме една такава ситуация, можем да сме сигурни, че си имаме работа с предположения.

Какво е предположение?

Предположение е всяко твърдение, което просто сме решили че е така, без да имаме доказателства, с които всеки би се съгласил. Фактът е нещо, което е очевидно и всеки би се съгласил с нас.

Една примерна житейска ситуация

Влизам в маршрутка, очите ми шарят по седалките за да намеря свободно място. На четвъртият ред до прозореца е седнало непознато момиче, което ме гледа в очите и ми се усмихва. Шансът да седна до нея, вместо до някой намръщен от другите свободни редове? Доста голям.

Идва въпросът „Какви предположения направих в тази ситуация?”. Първото предположение – дали тя се усмихва на мен? Или пък 5 секунди по-рано е била пръднала, олекнало й, усмихнала се, и след това погледите ни са се срещнали?

Нещо повече, какво ако не се е била усмихвала, ами е имала нещо в окото? Не е като да съм я виждал усмихната друг път и да имам идея как изглежда. Без предположението, изразът би бил „Очите й сочеха към мен, а краищата на устата й бяха далеч един от друг”. Толкова!

Усмихва ли се, или те е*ава?

Добре де, какъв е проблемът с предположенията?

Това, че съм се зарадвал на момичето е супер… стига да не реша, че тя трябва да ми се усмихва постоянно за да ме кефи да съм седнал до нея. Звучи познато? Може би. За всяко „хубаво” предположение, към което се отнасяме като към факт, идва и едно „лошо”, което може да ни изкара от равновесие във всеки един момент.

В случая – ако тя престане да ми се усмихва, или тя е кучка, или аз нещо съм ос*ал работата. В първия случай спирам да й обръщам внимание, а във втория би следвало да се направя на идиот с едничката цел тя да се усмихне пак. Не че има проблем с това да съм идиот, но ако забравя, че в крайна сметка това е просто игра – проблем.

Свободата, предположенията и фактите

И каква стана тя? Ако се придържаме само и единствено към фактите, светът е доста скучно място. Бързо ще установим, че фактите са бездушни и в тях няма смисъл и емоция. Мда, така е. И това е отправната ни точка. Защото ако приемем че е така, тогава трябва да поемем отговорност за всяко предположение, което правим – да знаем, че сме го направили ние.

– Влюбен си? Нали знаеш, че просто си си го измислил? Бъди влюбен, ама да знаеш че ти си го правиш, а не е защото има уникален, невероятен човек пред теб. (и все пак е супер да решиш да се отнасяш към човека, все едно е такъв)

– Трябва ти по-голяма заплата, или по-готин шеф за да си щастлив? Добре, но това пак е предположение, и ти си го измисляш. Няма как да знаеш дали ще бъдеш щастлив ако имаш тези неща. Това не е факт!

– Имаш мечта, която би направила живота ти много по-як ако я постигнеш? Добре, нека е така, но отново – ти си си измислил да е така. Няма как да си сигурен. Това също не е факт!

Пътен знак, който е хубаво да срещаме често.  

Ще направя предположението, че ако сме влюбени, доста често ще сме като идиоти, и ако си поставим цел, доста често ще се чувстваме като пълни неудачници. И смятам, че всичко това е прекрасно!

Ключовите въпроси са тези:
- Колко (и колко големи) неуспехи ти трябват, за да решиш се откажеш от целта си?
- Колко силно трябва да се почувстваш като идиот, преди да решиш, че не издържаш повече?

Или по друг начин казано: Колко често трябва да получаваш „положителен” сигнал от света, за да решиш да продължиш с това, което правиш?

Диапазона, в който върви толеранса към усещането, че си идиот, може да варира от части от секундата до неограничено дълго време. Дали ще се обидиш веднага, или ще кажеш „Добре, радвам се, че в момента съм идиот, тъкмо ми беше писнало да се правя на умен”. Последното, според моя опит, прави издържливостта безгранична.

Колко висок е този толеранс зависи от това до каква степен различаваме предположенията от фактите.

Ако решим, че целта ни наистина дава смисъл на живота ни (приемем го за факт), тогава ще подходим към нея с голям ентусиазъм, и ще се откажем при някоя от първите грешки по пътя. Защото ако тази цел е толкова важна за нас, всяка грешка ще боли. А ние със сигурност ще правим грешки.

От друга страна – ако осъзнаваме, че ние сами сме си избрали това нещо за важно (разбираме , че е предположение), ще можем да поемем отговорност и за това, че в даденият момент се чувстваме като идиоти. И да вземем най-отговорно решението да се забавляваме с това.

Моментът, в който спрем да се забавляваме е моментът, в който трябва да се отдръпнем от ситуацията, и да разграничим фактите от предположенията. И след това да продължим с приключението.

Проблемът не е в предположенията. Проблемът е в това, че се отнасяме към тях като към факти. Защото когато говорим за факти, искаме да виждаме и чуваме само хубави такива. Докато всъщност, те винаги идват в комплект.

- Чувството на влюбване върви заедно с чувството, че си идиот и наивник.

- Чувството за мисия в живота върви заедно с чувството, че си неудачник, пълен при това.

И всичко това е супер, тъй като чувствата ни карат да се чувстваме живи. По дефиниция верните решения са в пъти по-малко от грешните. Ако можем да се забавляваме и на двете, живеем пълноценно.

———————

За финал  – една задача:

Наблюдавайте мислите си. Какви са фактите в живота ви, и какви са предположенията, които правите за тях? Ако това предположение не беше вярно, какви други предположения можете да направите за същите факти?

Няма вариант, при който спираме да правим предположения. Ако се опитаме да спрем, това би означавало да се забием на едно-единствено предположение. Ако обаче измислим още такива, преди да се усетим ще започнем да се забавляваме. И да приемаме мислите си като илюзията, която те така или иначе са.

Успех!

Коментирай във форума

Статията е публикувана в bb-team.org

Убеден съм, че повечето от вас имат поне един познат, който тренира много, храни се добре (т.е. с качествена храна и в не особено големи количества) и въпреки всичко като че ли няма особен ефект върху телосложенито му и най-вече върху процента му мазнини. Може да сте си задавали въпроса на какво се дължи това, а може и да не сте. На мен обаче ми се налага, ако наистина искам да съм от полза на хората.

Може би не си даваме сметка, но всеки един от нас също е писател. Преди да преминем към нашата приказка обаче, нека погледнем какво имат приказките по принцип. Приказките имат:

- протагонист (позитивен герой) – най-често се е устремил в търсене на по-висша обич, сила и мъдрост.

- проблем или антагонист (негативен герой) – пречките по пътя на протагониста

- помощ от неочаквано място - от феи, духове и джинове през сурикати и глигани до просто други хора.

- щастлив край - Преодолявайки препятствията, позитивният герой постига целта си.

Приказките, които са се предавали от поколение на поколение, в крайна сметка оформят обществото ни. Защото те подсигуряват, че всяко следващо поколение ще израстне с разбиране за тези преди него, и няма да реши да затрие целият прогрес и да започне отначало.

Имаме приказки за гняв, който бива победен от любовта. Имаме приказки за лъжа, която бива победена от справедливост. За заблуда, победена от мъдростта. Всяка една от тези приказки ни прави малко по-добри хора.

Защо?

Защото всяка приказка е една голяяма метафора. Едно голямо послание, което ние с рационалният си ум не можем да осмислим, но вътрешното ни аз разбира перфектно.

Ако си спомните как понякога се е налагало да обясним нещо на някого без да можем да се разберем с него. И как е трябвало да приведем аналогичен пример от съвсем различна област (за която знаем че влиза в интересите на човека). Магически, изведнъж човекът разбира напълно какво му казваме.

Та така, приказките са универсален език. И всяка дава послание за определени ценности.

По същият начин, нашата приказка е приказката на нашите ценности. Всичко, което сме избрали да направим, и да не направим, е нашето лично послание към света. А също допринася и за посланията към света на хората около нас.

Така де, стига да сме доволни с ролята на „помощ от неочаквано място” в тяхната приказка. Което е също толкова забавно и изпълващо с обич, колкото това да сме централната фигура.

Ако обаче егото ни реши, че иска да е център на вниманието – бързо и неусетно ще станем негативният герой. Можем да бъдем протагонисти само в нашата собстена приказка, и никоя друга. Колкото по-добре знаем кога коя роля да играем, толкова по-щастливи ще бъдем.

Нашият живот като приказка

Причината приказките да ни въздействат толкова добре, е че неусетно се идентифицираме с главният герой. И започваме да съпреживяваме с него приключенията му.

Всички ние, малко или много, си поставяме за цел да станем по-силни, по-мъдри и по-обичащи. Затова е толкова лесно да потънем в света на приказката.

Какъв би бил светът обаче, ако нашият живот наистина беше приказка? Ако имахме нужда да направим остър завой в посоката, която интуицията ни подсказва, за да намерим неочакваната помощ?

Ако искаме да живеем в приказка, е добре да започнем да се държим все едно наистина го правим. И светът ни ще последва. А това, както и всяко друго начало започва от първата стъпка.

Първата стъпка, която трябва да направим е да послушаме следващият малък интуитивен съвет, който получим. И да го послушаме безусловно. Не някой съвет от типа на „забрави целият си живот дотук и започни отначало”. А по-скоро съвет от типа „Отваря ти се  възможност да прекараш следващият си ден по различен начин, и не е сигурно дали ще ти хареса. Все пак го направи.”

Правейки това, затвърждаваме в себе си, че наистина започваме да пишем приказката си по различен начин. От приказка на „последователно” мислене и повтарящо се ежедневие, (магически) се превръща в приказка на неограничени възможности и магия.

И най-неотложната цел, която можем да си поставим, е следната: Изберете да започнете да виждате възможностите и магията в света… на едно-едничко място през деня си. След това на две. След това на пет. И така нататък. Изберете да се пристрастите към това. Изберете да си давате толкова много магическа дрога, че да започнете да я търсите навсякъде. И учудващо (или не), тази магическа дрога наистина е навсякъде.

Понякога наистина клин клин избива. И избирайки се да се пристрастим към това, ще избием доста клинове, които така или иначе не ни служат. Пристрастяването е окей, стига съзнателно да изберем към какво да е то. Тогава то ни дава сила, вместо да ни отслабва. Защото този избор наистина е  нaш, и ние наистина сме авторите на нашата приказка.

Та така, нашият живот е една голяма приказка, която е низ от по-малки. И е добра практика понякога да спрем за момент, да помислим и да се запитаме следните въпроси:

- „Каква е темата на ситуацията, в която се намирам?” (всяка приказка има тема)
- „Как трябва да донапиша приказката, така че да я завърша и оставя зад себе си?” или „Как трябва да я напиша, така че да има края, който искам?”
-  И в крайна сметка – „Какво мога да науча от тази приказка?”

Това са въпроси, които ни носят мъдрост. И ако искаме нашата приказка да е от най-добрите, от класиките в жанра, e добра идея да сме мъдри.

————-

Коментирай във форума

Всички имаме емоции, които ни убеждават да правим едно или друго нещо. В тази категория влизат и всички действия, мисли и убеждения които имаме, и които бихме предпочели да нямаме. Тук идва и причината да разберем що е то емоция – само когато разберем защо наистина правим това което правим, можем да пренапишем поведението си по начинът, по който искаме.

Да започнем от това – емоцията ни кара да си мислим че знаем нещо със сигурност. Кара ни да си мислим че имаме един, единствен изход от дадената ситуация, и той е да правим това, което сме правили досега. Всъщност, това никога не е добра идея. Добрата идея винаги е да направим нещото, което изглежда най-малко логично.

И ако това е прекалено драстичен скок за вас, цялата статия от тук нататък има за цел точно да направи прехода към този извод малко по-логичен. Казвам „малко”, защото в крайна сметка коя логика ще изберете да следвате е изцяло ваш избор.

Как работи емоцията в тялото ни?

Вземете един химикал, и го стиснете силно. Дръжте така 10 секунди. След това време, ще ви е по-лесно да продължите да го стискате, отколкото да го пуснете. Химикалът вече се усеща като част от вас, и единственият начин да го пуснете е да се подсетите, че всъщност е нещо различно.

По същият начин стискаме емоциите си. Стискаме ги, все едно са част от нас, и същевременно се стараем да заобиколим факта, че съществуват. Защото ТЕ ни казват, че дадено нещо е опасно, ние бъркаме техния глас със своя, и продължаваме както досега.

Реалността е следната: Емоциите са енергия. Енергия, която НИЕ захранваме. И енергия, на която можем да дръпнем шалтера.  Всеки път когато изпитваме емоция, можем да забележим тялото си, и да видим, че в него има напрежение. Причината е, че да поддържаме емоцията в себе си изисква РАБОТА от наша страна. Работа, която можем да спрем да извършваме, но чак след като осъзнаем че всъщност го правим.

Нереалната реалност на емоциите, и до каква степен трябва да ни пука?

В същото време, емоционалното ни тяло ще ни казва отново и отново че бъркаме. Че ако даже и за момент допуснем че нещата стоят различно от начина, по който изглеждат, ще се поставим в опасност. Забележете обаче, че доста рядко тази опасност заплашва физическото ни съществуване. Доста по-често заплахата е да се провалим, какво ще си каже/помисли някой за нас, как ще се разбие мнението ни за самите нас.

Като това мнение, по мой скромен опит, е нещото което пазим най-мотивирано. Гордостта че можем нещо, без всъщност да направим нищо по въпроса. И илюзията за можене, което не искаме да пуснем .

Защо мислите в мюсюлманските страни жените са принудени да скриват лицата и телата си? Някои хора ще кажат религиозни причини, други ще кажат нещо от сорта на „Жените са изкусителки, и не трябва да им даваме свобода”. Така или иначе, винаги ще са предразсъдъци, и в крайна сметка – гордост.

Истината е, че понякога всички ние можем да се уплашим от нещата, които извикват нежност в нас. Можем да се уплашим от свободата, която би ни дала тази нежност.

Затова имаме две възможности – да сме горди и да съдим всичко около нас, или да проявим разбиране. Да проявим разбиране за това как действа светът (или за хората в живота ни, в този ред на мисли). Защото със всяко нещо, което наистина разберем, сърцето ни ще се изпълва със все повече нежност. Развитието ни в света, и личната ни свобода опира до това колко добър проводник на тази нежност може да бъде душата ни.

Свободата ни щеше да е опасна за нас… ако беше опасно да грешиш

Единственото място където е опасно да грешиш обаче, е в училище, защото там щяха ти натрият носа за грешките, и на никой нямаше да му пука за вярното. В живота обаче противоположната философия като че ли действа по-добре – да не ни пука за грешките, и да наблегнем на вярното.

Има една добра мисъл, която гласи “по-лесно е да търсиш извинение, отколкото разрешение.”. По същият начин е далеч по-лесно да действаш, да се издъниш и да намериш начин да се надигнеш отново, отколкото да намериш начин да притъпиш желанието.  Да не говорим за единичните случаи, когато наистина ще стане нещо добро. И които случаи всъщност ще направят цялата разлика. Тази разлика обаче не става от днес за утре, както може би бихме искали да си мислим.

Първата стъпка е когато си кажем “можех да действам”, “нищо не ме спираше да го направя, не и ако трябва да съм откровен/а със себе си”. Когато дораснем до нивото, в което можем да кажем тези думи, вече говорим със сърцето си. Не с ума си, а със сърцето си.

А сърцето е прага пред физическият свят. Първият момент, в който това за което мислим започва да добива някакъв материален вид. Първият момент, в който наистина усещаме как тялото ни започва да се движи под действието на сила, по-голяма от самите нас. Всяка идея, за която отворим сърцето си, е неизбежно рано или късно да стане факт.  И животът ни да се промени по начините, които егото ни смята за най-страшни, а душата ни – за най-вълнуващи.

Малките стъпки са пътят към златните възможности

Започваме от нещо малко. Започваме от първата малка и незначителна, но изпълнима стъпка. И успяваме. Тази малка стъпка в големият план на нещата всъщност е по-голяма, отколкото въобще можем да си представим в този момент. Защото това е момента, в който за първи път побеждаваме саботьора в нас. И момента в който започваме да възпитаваме истинското си самочувствие.

Тази малка стъпка винаги е нелогична. Винаги е нещо, за което не се чувстваме готови точно сега. Винаги има по-подходящ момент. И възможността далеч не е от онези „златните”, които просто няма как да изпуснеш. Ами е възможност, която трябва, противно на целият ти механизъм за самосъхранение, да развиеш буквално от нищото.

Без помощ, без предпоставки за успех, и най-важното – без видима причина. С причина всеки знае. Това което ни прави уникални, е това което правим без причина, без да ни пука дали ще имаме полза, и доста повече отколкото е „разумно” и „нормално”.

Пример за такова нещо ли? Отговори си на следният въпрос: Кои са нещата, за които хората около теб биха казали „От всеки друг – да, но точно от теб това не може да ме учуди”… Понякога хората ни познават по-добре от самите нас. И знаят по-добре от нас самите с какво сме уникални.

Причината е, че другите нямат нашият саботьор и затова виждат нашата истина по-ясно от нас. (освен ако по някакъв начин не е свързана със самите тях също) А истината е, че ако видиш през илюзията на собствените си емоции, можеш да се възползваш от една малка възможност, можеш да се възползваш и от две, и от следващите хиляда. Не е никакъв проблем. Да си поставяме големи цели е само още една от игричките на егото – нека направим целта си толкова голяма, че да се откажем преди да сме започнали. Стъпка по стъпка – и всичко ще е наред.

Пример: Ако обичаме да готвим и искаме да отворим ресторант, дали ще е разумно първата ни цел да е напуснем работа, да изтеглим шестцифрена сума в заем от някоя банка, и да отворим перфектният ресторант. Егото ни може да каже „ако наистина вярваш в себе си, ще го направиш”.

Ето един друг начин. Днес имаш 2 часа свободно време. И решаваш:  вместо да обвинявам шефа задето нямам ресторант, ще започна да готвя, и ще измисля една нова рецепта днес. Ще поканя приятели, и ще им сготвя това, и ще поискам мнението им. След един месец ще се пробвам като готвач в някой ресторант, ще получавам по-малко пари, обаче ще правя това което ми харесва. От там нататък… не е ясно какво ще стане. Никога не е ясно. Но първата стъпка винаги я знаем, и това е всичко, което наистина имаме нужда да знаем.

Къде е логичното в това?

Илюзиите, които емоциите сътворяват се разбиват част по част, а не наведнъж. Когато сме стиснали емоцията толкова силно, че не осъзнаваме че го правим, можем да отпускаме хвата само с определена скорост.

Няма нищо логично в това да пазим гордостта си все едно ни служи. Точно както не е логично да пазим нежността си само за себе си. Само когато предадем нуждата си да сме горди и да обвиняваме и съдим обкръжението си, можем да започнем да разбираме какво точно се иска от нас по пътя към мечтите ни.

Като резултат, светът в който живеем ще се промени внезапно. Ограниченията ще паднат, обичта и рисковете ще са в повече. Не е възможно това да стане, и да бъде логично. Но рецептата, доколкото я виждам в момента, е нещо в този дух.

Коментирай във форума

Бъдете каквито искате да бъдете първо в главата си
Лазар Радков

Искам да започна посланието си към вас за 2010 с два цитата от книгата „Винс Жиронда – Легенда и Мит”. Винс Жиронда е легенда в тренирането с тежести и бодибилдинга и днес стават популярни много от принципите, които той е практикувал преди повече от 60г. Горещо ви препоръчвам да намерите някои от неговите материали – пълни са със скъпоценни камъчета. А сега първият цитат:

„В много от материалите на Винс ще откриете, че той поддържа тезата, че шампиона влиза във форма като се помисля във форма. Той твърди, че шампионите са шампиони не заради системата, която използват, а защото просто са … шампиони. Това значи, че те могат да трансмутират информацията информацията за клетката (ДНК) до желания процес на интензификация. Тези, които прилагат тази трансмутация, ще забележите, са преди всичко напористи, притежават огромна воля, визия и последно, но не и по значение – Вяра.”

И вторият цитат:

„Очевидно шампионите притежават нещо, което другите нямат. Колкото и някои хора да следват същата програма, серия по серия, повторение по повторение, те не получават същите резултати като шампионите. Винс често споделяше, че шампионите тренирали по начин, който той лично не одобрява, но въпреки това постигали феноменални резултати (бел прев: това е преди ерата на анаболните стероиди) Какво е това, което притежават? Какво правят по-различно? Те използват умствена нагласа и умствен контрол. В действителност можеш да постигнеш желаното състояние като си представяш какво искаш да се получи. Представете си картина на частта от мускула или тялото, която искате да развиете и задръжте този образ докато изпълнявате серията. Техниката на умствената нагласа е това, което всички автори на тема физическа култура се опитват да обяснят, когато представят термина „концентрация”

Подсъзнанието вярва във всяка мисъл, която мине през главата ви и я съхранява. То приема всичко казано от вас или някой друг , ако вие го приемете за истина. Но трябва да бъде повторено отново и отново докато подсъзнанието го приеме като истина. Тогава ще създаде състоянието, което сте си представили в главата си. Независимо дали даден шампион осъзнава този процес или не, това е характерно за ВСИЧКИ шампиони, те имат тази способност. Те са УБЕДЕНИ в успешния развой на нещата. Тази убеденост е много по-важна от който и било стероиден хормон, диета, суплемент или програма, които някога са съществували.”

Сега, няколко пояснения – Жиронда говори за шампиони, понеже основно се е занимавал с хора, чиято цел е била да бъдат по-мускулести, да изглеждат по-естетично и т.н. Т.е. Винс говори за шампиони в тази дисциплина. Освен това Жиронда като цяло не се е занимавал да кондиционира декондиционирани хора.

За разлика от залата на “Железния Гуру” в Live To Lift идват далеч по-широк спектър от трениращи. И въпреки това мога да потвърдя, нещата написани от него преди над 60г важат все още при това със пълна сила не само за шампионите от неговото време, а за всички. Независимо слаби или дебели, кондиционирани или декондиционирани – резултати постигат не хората, които се хранят най-структно и най-правилно, докато тренирарат най-редовно и интензивно, а тези, които вярват най-силно и се виждат в главите си такива каквито ИСКАТ и ЗНАЯТ, че ще БЪДАТ.

Винс Жиронда определено ги е разбирал нещата

Това не значи, че тези последните не тренират яко и не се хранят добре – о, не. Но ако двама души със сходни физически характеристики тренират еднакво яко и се хранят еднакво добре и единия има чудесни резултати, а другия не – разликата идва единствено от разликата във вярата и умствената нагласа.

Наскоро пуснах следната мисъл във форума:

“Действай чрез бездействието и ще има ред!”
- Лао Дзъ

Уникална мисъл, уникална!

Действай, чрез бездействието, значи не се напъвай постоянно да действаш, а спри, помисли, помечтай – визуализирай – и действието ще потече от самосебе си.

Да действаш, без да визуализираш, е като да се опитваш да преминеш през стена, като се мъчиш да я разбиеш с главата си.

Да визуализираш не значи да си мечтаеш и да очакваш да се случи чудо – а значи да ВИДИШ какво искаш да се случи първо как се случва в главата ти и да ВЯРВАШ.

Когато тези 2 условия са изпълнени – ти ще ЗНАЕШ какво да прави и правенето му ще ти достави огромно удоволствие.

Чичко Винс определено ги е чувал нещата

*     *     *

Животът, Вселената и всичко останало
Александър Тосков

Преди малко  повече от година нашия спортен център официално отвори врати. И оттогава сме в приказките.

Какво се случи  за една година ?

Адекватните хора, с които комуникираме, станаха  повече и повече. С което и ние  станахме по-адекватни. В България е пълно с хора, които търсят доброто за себе си, искат да дават и да взимат по много и аз съм много щастлив, че доста от тях са при нас.

Холистика. Ако  напишете тази дума в Google, ще излязат всякакви странни хора със странни снимки. Но истинското и значение носи много енергия. Цялост…трениране, хранене, дух. Защото каквато и причина да имате за да не се чувствате добре, подходът е един – цялостен. Ще се учите да се движите и да ставате силни, ще се учите да се храните добре и по усет, ще работите по емоционалното си състояние и стрес. И ние ще ви помагаме.

Хранене, проблеми с кръста и щастие в няколко думи

Започвам с  храненето. Има само една диета и  тя се нарича – естествена храна. Минимално  преработени, близки до природата, нетретирани  с химикали и пестициди храни  от здрави животни и растения. И яжте по усет, само установете кога кои храни как ви се отразяват ? Дали са добри за вас преди, по време на и след хранене ? Броенето на калории, грамове е излишно. Яжте с чувство.

Трениране. Най-належащите случаи – проблемни кръстове. Ще има цяла статия по въпроса, но накратко – всичко се оправя и става както преди, даже по-добре. Въпрос на методика и правене. Тренирайте тялото в неговата нормална и правилна стойка, направете мускулите силни в цялата им дължина. Засилете и подобрете издръжливостта на вътрешните и външни коремни мускули, на гъза и задните бедра, на еректорите и вътрешните и външни коси мускули. Научете тазът и тялото ви да се движат без излишно натоварване в кръста. Подобрете работата на съседните на кръста стави. Премахнете източниците на болка. Яжте месо, бульони от кости и рибено масло. И много вода. И се радвайте на възвърнатото движение.

Дух. Чувствайте се добре. Намерете нещата, които ви радват и ги правете. Не живейте живота си заради другите хора и не оставяйте той да ви се случва. Направете така, че да ви е комфортно със себе си и после ще дойдат хората, с които това комфортно състояние ще стане още по и по-добро.

Това е от мен. И да се пазите

Яжте с чувство?

*     *     *

Простете си през новата 2010
Ивайло Иванов

2009-та мина. Повод за напиване, повод да обмислим какво направихме и какво отложихме. Също и повод да си поставим цели за 2010.

Но преди да си поставим цели, и определено преди да се напием (евентуално) – нека помислим за отминалата година. Най-вероятно направихме някои доста хубави неща, някои “грешки”, а имаше и възможности, които просто проспахме защото толкова ни беше ума. Може би ще си кажете… е да де, ама вече не можем да направим нищо по въпроса.

Всъщност можем. Можем да си простим. Можем да простим на тялото си, да простим на ума си, че са били такива каквито са. Защото те са си наши и са правели най-доброто на което са били способни тогава. Това е и най-добрата ни превенция за бъдещи “грешки”. (всъщност за друга не знам)

Нашето тяло няма нужда от ничия прошка за да се чувства добре, с изключение на нашата собствена. Затова нека му простим. Направим ли това, вече сме готови на 100% за 2010.

*     *     *

Неправене
Йордан Христов

В тази статия ще споделя с вас за единственото нещо през изминалата година, което смятам за наистина ново в  моя живот. Рабира се научих много нови неща, но всички те, са неща които съм се научил да правя, а това специално нещо е различно, нека го наричаме Неправене

Та що е то неправене?

„Неправене? Хм…разбиване на еднообразието, нарушаване на последователността, акумулиране на енергия… „

Това е начин, който може да ни позволи да бъдем това, което желаем в момента в който го пожелаем, без да е нужно да се съобразяваме с никой или нищо.

И в какво се изразява неправенето -  Изразява се в неправене .

Всяка една ситуация в нашия живот, всяко действие което предприемаме, предразполага към определена набор от реакции от наша страна. Неправенето е целенасоченото избягване на тези реакции и замяната им с други ,алогични, понякога абсурдни

Има много неща които можем да сметнем за неправене : гледане на сенките на обектите, вместо самите обекти, ходене с затворени очи, стоене на ръце (това за мен няма да е неправене ) , Разговор с измислени думи  … Неправенето е извършване на нелогични за дадената ситуация действия

Какво точно неправене ще правите, трябва да решите сами, защото това е нещо индивидуално

Дали ще тренирате по-нов необичаен метод, дали ще правите комплимент на всяка неучтива продавачка в магазина, дали ще излезете с къси гащи през зимата , решавате вие

Опитайте , това ще ви даде  много нови възможности и ще роди безкрайно интересни и забавни ситуации, а много често ще реши проблеми, които не могат да бъдат решени с правене

„Вървял Буда с учениците си из гората, ожаднели, видели изворче, хвърлили се учениците да пият вода, сбутали се и размътили водата. Започнали да се чудят какво да правят. Буда обаче настоял да продължат пътя си. Учениците били много жадни, настоявали, молели да изчистят изворчето, Буда бил непреклонен. Когато след часове ходене достигнали следващото изворче, то също било кално. Тогава Буда дал канчето на един от учениците си и му наредил да се върне и да вземе вода от предишното изворче. Когато ученикът стигнал до него, изворчето било чисто, калта се била утаила…

Някои неща не стават с активност, с правене, трябва просто да ги оставиш да се случат. Трябва да им позволиш да се случат. Как с правене бихте изчистили изворчето?”

Айде почистете изворчето с правене де!

*     *     *

Няма невъзможни неща!
Катерина Рангелова

Не съществуват граници. Ние, и само ние определяме собствените си граници и от нас зависи дали те ще бъдат поставени на крачка пред нас или някъде в необятното. Можем да имаме всичко, което поискаме. Можем да бъдем всичко, което поискаме. Само трябва да си дадем възможност, да поемем отговорността да кажем „аз искам”, и да повярваме. Че всичко е възможно. Че ние сами създаваме живота си. Че ние избираме да бъдем щастливи. А това е толкова лесно. Обичайте. Обичайте себе си, обичайте света, открийте щастието вътре в себе си, във връзката между вас и вселената, създавайте. И тогава вашето щастие няма да зависи от нищо и никой, то е във вас и не може да ви бъде отнето.

Колко пъти разни хора са ви повтаряли как не можете това или онова, и вие може би сте им повярвали. А ако се осмелите да кажете „Аз мога”? „Аз мога всичко, което поискам, аз съм всичко, което поискам”? Не е достатъчно обаче да го кажете, трябва и да си повярвате, да превърнете мисълта във ваше убеждение, да я осъзнаете в пълнота. Осмелете се да поемете отговорността да искате.

Животът е прекрасен!

Нищо не е случайно.

Всичко се случва за добро.

Всичко се случва, когато сме готови за него.

И още нещо:

„Приближете се до ръба! – каза той.
Те отвърнаха:
-         Страх ни е.
-         Приближете се до ръба – каза той.
Те се приближиха.
Той ги бутна и те се научиха да летят.”

- Гийом Аполинер

Понякога е нужно да просто да скочим. Не се страхувайте да полетите. И се усмихвайте.

Те ще полетят!

Коментирай: тук

ляв прав

ъперкът

кроше

От редакторите: Както н а нас, така и на Руслана и е ясно, че няма по-силни и по-слаби удари. Категоризацията е направена единствено и само в контекста на разказа.