А ето и писmените разяснения:

Купувате от магазина ( или съвсем скоро от нас ) пържоли ( в клипа са вратни, котлетите стават много сухи и имат нужда от повече масло/зехтин), трябват ви още зехтин/подправки по избор (аз ползвах сол, черен пипер,кимион), алуминиево фолио и малко чешмяна вода.

Последователност на готвенето

Взимаме пържолите, важно е да не се начукват, защото така са по-сочни и вкусни. Пускаме печката, която е добре да е топла преди да сложим тавата вътре. После подреждаме пържолите в тавата,  слагаме подправките – сол ( използвахме тибетска, но може и обикновена), черен пипер и кимион, като хубаво ги поръсваме и от 2-те страни.

Отгоре заливаме със зехтин ( това е по-избор, има хора, които не толерират повече мазнини) и след това малко масло за вкус. Мазнината се слага последна, тъй като ‘покрива’ месото и то не може да поеме подправките добре.

Следва фолиото

То се слага, за да се задуши месото и да стане крехко. Покриваме хубаво тавата, да няма дупки и свободни места. След това я слагаме във вече топлата печка. Засичаме време … В случаш това са 20-на минути, които хубаво съм обяснил как можете да ги употребите J

След като минат ползотворните ви 20 минути пържолите вече са задушени. Вадим ги ( внимаваме да не се изгорим !! Затова ползваме кухненска ръкавица или подобно пособие). Още отсега изглеждат уникално ! Засичаме още 10 мин, за да могат хубаво да се запекат от едната страна.

След още 10 много ползотворни минути пак ги вадим и ги обръщаме. Целта е да се запекат равномерно от 2-те страни. За обръщането използваме вилица или подобен кухненски уред ( без роботи).

Минали са 10-на изпълнени с полезна работа минути

Пържолите са готови….Изглеждат страхотно, крехки са, запечени са, чудо. Това отне само 45 минути ( Фейсбук да ми плащат за реклама ! ). След като изчакаме да изстинат ( което рядко правя ) можем да ги консумираме. Тези от клипа отдавна бяха принесени в жертва на богът на месото

Приятно ! Знаем, че и вие можете, стига да искате, да приготвяте сами храната си ! Това ще повиши настроението, тонуса, здравословното ви състояние и ще се чувствате по-добре от всякога

Коментирай във форума

Други видео-рецепти:

Бъркани яйца

премина още една седмица изпълнена със страшно много съдържание. Събитията попадат основно в два категории – “Трениране и физическа подготовка” и “Ум и Дух”. Ще ви разкажем за следните неща:

• Семинарът с будисткият Лама Оле Нидал и впечатленията, които с Дени добихме от него
• Постиженията на тестовете за сила и кондиция на моите момчета от “Групата за ученици и студенти”
• Как се тренира за кондиция в клуба по Муай Тай на Сашо Тосков и кой е пример за подражание там
• Как премина Рейки семинара в Приморско, който посетихме с Дени този уикенд
• Имаме нов състезател биткаджия – Явор Лазаров
• И последно, но не и по важност -Какви статии и видео ще бъдат публикувани тази седмица

Семинарът с Лама Оле Нидал

Въпросният семинар се проведе на 28-ми и 29-ти Август, а обявлението за него бяхме пуснали с повече подробности тук. В уречения час с Дени бяхме на уреченото място и с любопитство и отворен ум очаквахме какво е дошъл да ни разкаже Оле.

На лекцията бяха дошли много, много хора. Доколкото разбрахме – не малка част от тях бяха нещо като пътуващи поклонници (или ученици?) на Оле и го следваха по света (последно идваха от лекции в Гърция).

Това, което се случи, беше следното – Оле определено разказа някои интересни неща. По-интересно обаче беше, че още след първия час на лекцията с Дени едва издържахме седнали на столовете си. Не че имахме огромното желание да рипаме насам-натам – просто самото седене беше много тегаво. След два часа беше непоносимо и след 2,5 часа си тръгнахме.

Лично аз това го намирам за доста странно, понеже до момента не ми се е случвало тялото ми да се чувства толкова некомфортно докато слуша дадена лекция по, така да се каже – положителна тематика. Така както си го обяснявам аз е, че по някакъв начин вибрациите ни са били несъвместими.

Освен това в лекцията имаше не един и два елемента на сравнение – между будузъм и християнство, между будизъм и мюсулманство, между Великият път в будизма и Големия и Малкия път пак в Будизма, които на мен лично ми звучаха по-скоро маркетингово.

Знам ли защо се получи така … Вариантите са два – или с Дени все още не сме дорасли, за да усетим за какво точно иде реч в учението на Оле или просто енергиите ни (на мен и Дени от една страна и на Оле от друга) с МНОГО различни и са несъвместими.

Това е най-безпристрастният коментар, който можех да направя. Възприятието винаги е силно субективно, така че който се интересува, да следи кога ще бъде следващата лекция на Оле в БГ и да иде да събере собствени впечатления.


Учениците и студентите на LTL са Машини!

Имам си аз една групичка от ученици и студенти, които идват между два и три пъти седмично да точат пот и да мачкат щанги в залата. Събрал съм ги преди месец и половина – два, даже повечето са месец, максимум месец и половина.

Преди няколко седмици има казах, че за да има стимул и да няма отпускане – на всеки месец-два ще се тестваме – показатели за сила и показатели за кондиция. Момчетата се надъхаха яко и ето какво направиха на 01.09:

Име	Клек	Лег	Тяга	Скок от място	Набиране	Лицеви опори	500м гребане	30 сек бърпита	планк
Крис	82,5 кг	62,5 кг	105 кг	222 см	5	27	2:02	19	3+ мин
Павел	120кг	75 кг	130 кг	-	5	23	1:42	-	-
Иво	90кг	75 кг	110 кг	215 см	8	29	2:13	-	-
Алекс	70 кг	60 кг	100 кг	201 см	хмм	24	-	-	1:20 мин

Много съм доволен от абсолютно всички. Крис Тренира от 1,5 месеца, Алекс – от два, а Иво от един. За сметка на това Павката не беше от поне 3-4 месеца, преди да дойде на теста, но него сме го виждали много пъти да не тренира с месеци и след това да ходи на състезания по ММА за аматьори, на тестове по свободен бой с тояги (Free Stick Fighting) и т.н. и да се представя сравнително добре на фона на подготовката си

Доволен съм страшно много понеже всичко, с които започнахме преди месец-два са повиши между 50 и 100% почти всички свои постижения. Когато дойде Крис (17г) го болеше кръста, а онзи ден дръпна 105кг тяга и и клекна с 82,5кг до хоризонтала без каквито и да било проблеми. Планка му изобщо няма да го коментирам (над 3 мин ).

Преди месец Алекс (15г) не беше бутал повече от 40 кг на лег, а на теста бутна 60 като можеше и повече. Кляка едва от няколко седмици ( и хич не му харесва) обаче си клекна с малко повече от собственото си тегло.

Иво е машина, нищо, че тренира само от 3-4 седмици. Много е сериозен в тренировките и очаквам много от него.

А Павката … Павката … аве, явно това, дето сме го тренирали пролетта е хванало дикиш. Сега остава само нашият приятел да бъде по-редовен в посещенията на залата и той ще стане машина.

Липсват тестовите постижения на Калоян, който също много дръпна последния месец, но и него ще го тестваме по-нататък.

Браво на всички и все по-здраво!


Сашо е машина на тренировките по Муай Тай

Моят колега по душа и добър приятел Александър Тосков за пореден път доказа колко сериозно се работи в Live To Lift. Ето какво разказва той:

Миналата седмица на тренировките по Муай Тай (клуб “Вип Ринг”) правихме следната тренировка за кондиция:

• Мъртва тяга 50 повторения със 75кг
• Тръстър 50 повторения с 15кг диск
• Суинг с пудовка 50 броя с 16кг (смяна на ръцете)
• Обърщане от колене 50 повторения с 40кг
• 50 удара с чук по гума
• 50 скока на височина 70см
• 50 лицеви опори
• -> между всяка база 100 скока на въже!

Всичко правих без почивка с изключение на обръщанията, където ми се напомпаха много предмишниците. Завърших първо от целия отбор с около 5 мин преди втория, който го направи за 35 мин. Киро [Пенджуров, треньора на Сашо] каза, че сега аз съм еталон за кондиция и останалите трябва да се стремят да подобрят моя резултат. Сега всички от отбора ме мразят

А да – това не беше цялата тренировка, това беше само кондицията … Имаше още забавления.

Както сами можете да прочетете – Сашо е машина, при това бая!

Скоро трябваше да играе профи мач, но нещата пропаднаха. Това от своя страна означава, че е може да стане още по невероятено кондициониран и здрав до следващото състезание / гал.



Рейки семинар в Приморско

Този уикенд с Дени имахме удоволствието да посетим Рейки семинар в Приморско. Лекции изнесоха Рейки Мастър Калинка Стайкова, както и Спас Мавров. Тези, които са идвали на Рейки инциациите, познават Калинка и знаят, че е много добър учител. Темата на нейните лекции беше “Отрицанието”, за което ще ви разкажа по-подробно по-нататък.

Спас Мавров е … меко казано особен човек  – много силно излъчване, отличен оратор и педагог. Тези, които не са интересуват от езотерика, може да не четат. Тези, които се интересуват, могат да хвърлят един поглед на сайта му – http://www.iskri.net/

На мен лично доста от нещата, които разказа ми бяха страшно интересни. На лекциите си разказа неща, които на повечето хора биха им се сторили пълни фантасмагории. и въпреки това, ако човек може да слуша лекцията с достатъчно отворено съзнание и не се закача на отделните тези – като цяло имаше няколко доста интересни концепции и храна за размисъл. И една скоба, понеже сме сайт И за трениране – човекът изглеждаше и имаше излъчване като да е доста корав. В лекцията имаше и разни неща за месоядството, но и това ще ви го разкажа по-нататък.

До тогава – дерзайте!


Нов състезател и биткаджия в LTL – Явор Лазаров

Явор Лазаров европейски шампион по Сан Да, както и многократен победител и медалист на състезания по Санда и ММА за аматьори. Тренира с мен от няколко седмици и искам да споделя, че съм впечатлен от хъса и усърдието, с които работи. За момента се развива много добре и изгледите са да стане още по-голяма машина.

Важно е да се спомене, че Явор идва от школата на Камен Георгиев – Джудобой, а който е оцелял там, няма начин да не е корав

Очаквайте бъдещи включвания относно развитието и успехите на Явката.


Какво да очакваме тази седмица?

Ето, че стигнахме и до най-очакваната част от този журнал – какво да очакваме като публикации от екипа на Live To Lift тази седмица.

Утре (сряда) очаквайте “Как ни помага Рейки” – статия за това какво горе-долу представлява Рейки, преведено на по прост език, и какви са приложенията му в областта на качването, свалянето и подобряването на цялостната спортна форма и постижения.

Четвъртък очаквайте поредният готварски курс на Live To Lift, а именно – Сашо ще ви научи как да си приготвяте “Пържоли на фурна” бързо, лесно и вкусно.

Петък предстои поредната публикация от рубриката “Чики Рики”, а ако сте прочели предишната, значи изгаряте от нетърпение за следващата.

Дерзайте!

Коментирай във форума

Разбира се, ако желаете да сте осведомени за всичко, което се случва около Live To Lift, обезателно се абонирайте за седмичния ни бюлетин:

Email Address ^*


Прочетете още:

LTL – Journal, vol.1

Та така – с появата на човеците и развитието на съзнанието започнали все по-широко да навлизат твърде относителните понятия “добро” и “лошо”. Какво искам да кажа с това “относителни” ли?

Ето например, когато за първи път първобитен човек изпил една студена бира през летните жеги, той казал: “Бргхоокх!”

Значението на това звукосъчетание антрополозите определили като: “Доброооо!”

Друг случай – когато за първи път първобитен човек отпил глътка ледена бира в разгара на най-лютите зимни студове (защото нямал друго за пиене), той казал: “Кхълк-кхъ!”

Това според антрополозите значело нещо като: “Мамка му!”, а също се използвало и като: “Лошооо!”

Разбира се, антрополозите може и да са се объркали и в първия случай човекът просто да се е оригнал, а във втория да се е закашлял, защото бирата му е стегнала гърлото. Както казваше един приятел: “Не се знае, знае ли се”

Първата халба, от която първобитен човек е пил бира ... ?? 

Дали се е случило точно така – никой не знае, това, което е важно, е, че са били поставени основните на понятията “добро” и “зло”. По-нататък полека-лека и внимателно се появили религиите. Те взели понятията “добро” и “зло” и ги персонифицирали. “Добрите” неща предписали на Господ / Бог, “лошите” неща предписали на Дявола / Шейтана (да не се бърка с Шейтанов – вратар на “Славия” от близкото минало).

С други думи – добрите неща идвали от Господ, а лошите – от дявола.

А замисляли ли сте се какво би се случило, ако вярванията и религиите бяха възникнали не преди толкова време, а да кажем … преди 50тина години и то в контекста на зараждащата се фитнес индустрия? Нека разгледаме една от потенциалните версии:

В началото бе Словото

В някои религии се твърди, че Господ е изгонил хората от Рая да изкупват греховете си на Земята. Според тази религия Господ е изпратил хората на Земята, за да усетят какво е да поживеят в тленно тяло, да се събират опит, да се учат и да израстват духом.

Щом видял, че са в теленно тяло, Дяволът веднага измислил “Мързела” и хората взели да се запускат. Взели да пускат шкембета, да им увисват задниците, кожата, целулит ала-бала. Дяволът ликувал, но не за дълго, понеже Господ измислил Спорта. Хората започнали да тренират, постегнали се, прибрали коремите и повдигнали дупарите.

Дяволът обаче се оказал доста прозорлив и измислил Лошата техника. Господ обаче веднага контрирал с Добрата техника С времето възникнали множество теоложки спорове, дали хората практикуващи с Лоша техника са последователи на Сатаната или негови жертви.

Междувременно Дяволът забелязал, че хората постигат доста добри резултати посредством Спорта и Добрата техника и измислил … Претренирането. Хората не знаели колко да спортуват и като прекалили се … прееб@вали. Господ въздъхнал тежко и сътворил Балансът и Умното трениране. Които се придържали към тези Божии творения, успявали да следват Божията пътека в живота.

А Кросфит и Бодибилдинга?

Сигурно ще ме питате за Кросфита и Бодибилдинга – кое е създал Господ и кое – Дяволът. Сигурен съм, че някои от вас предчувстват как ще едното ще бъде заклеймено като творение на Дявола …

За съжаление, ще се наложи да разочаровам тези фенове – според теоретичната религия, която разглеждаме в момента, и Кросфита и Бодибилдинга са творения човешки. Бог е създал единствено:

• Спорта (като цяло)
• Хубавата техника
• Умното трениране

Съответно Бог е позволил да на всички, които следват неговите повели, да се радват на ползите, които те носят, независимо към кой от човешките тренировъчни лагери принадлежат.

Съответно Божията воля предполага и последствия за последователите на Дяволските творения – Мързел, Лоша техника и Претрениране, независимо към кой от човешките тренировъчни лагери принадлежат.

Какво стана с машините?

Това е най-спорният въпрос от новата религия. Много недоразумения и дори разкол измежду теолозите е предизвикал той.

Според единият лагер първо Господ е създал Машините и ги предвидил за Рехабилитация на тези, които са следвали пътя на Лошата техника. Междувременно обаче Дяволът е създал Егото, дал го е на своите последователи и има е казал, че Машините, които е създал Господ, ще им помогнат да направят Големи мускули.

Другият лагер твърди точно обратното – Дяволът е създал Егото, дал го е на хората, след което е създал Машините и е пратил хората с новопридобитото им Его да помпат мускули на машините. Впоследствие чак Господ се опитал да закърпи положението като пригодил целия процес с Машините и за Рехабилитация.

Това са теориите, кой прав, кой крив – няма откъде да знаем. Важното е, че тази нова теоретична религия ни дава гледна точка и ни помага да разберем по-добре как са били създадени голяма част от нещата, които практикуваме. Освен всичко това нека не забравяме, че след като знаем всичко това, можем много по-лесно да определим по чия Пътека вървим

С пожелания за Добра техника и Умно трениране

Отец Лазарус

Коментирай във форума

Забележка: Написаното няма каквато и да била религиозна цел, както и всички прилики със съществуващи религии са напълно случайни.

това е новата ни рубрика, която цели да покаже, че готвенето далеч не е трудно, времеемко и скъпо удоволствие. Напротив – готвенето може да бъде бързо, лесно, приятно, вкусно и изключително удовлетворително. За тези, на които не им се чете особено – има видео. За тези, които обичат да четат и да препрочитат писменото слово – има подробен текст.

Имайте предвид все пак, че в текста по принцип може (и най-вероятно ще) има повече информация.

Нека започнем с видеото:

Такааааа – както вече казахме – готвенето може да бъде бързо, лесно и приятно. Нека започнем:

• купете от магазина (или от Сашо ) масло и яйца
• пригответе чист тиган, дървена бъркалка и чиста чиния
• съдинка за разбиване на яйцата и вилица за бъркане
• може да си вземете малко домати от пазара или от баба
• малко сол

Включете котлона …

… и го включете на макс (или поне аз предпочитам така). Поставете тигана отгоре.

Счупете няколко яйца …

… в съдинката за разбиване на яйца. Броя яйца ще варира според това колко обичате яйца, колко тежите и колко спортувате. Внимавайте да не паднат парченца от черупката в сместа. Не за друго, ами на някои хора може да не им допадне чак толкова директен прием на калций

Разбъркваме яйцата до хомогенна смес, като междувременно сме сложили:

Парче масло в тигана …

… аз лично за себе си съм открил следното съотношение – по 10г масло на яйце. Т.е. за 5 яйца ще сложим около 50г масло. Ако много обичате масло – може да сложите повече. Ако ли не – сложете по-малко, но е важно да има мазнина (естествена и качествена). Мазнината помага за по-доброто храносмилане и усвояване на протеина от яйцата, както и за усвояването на някои витамини и минерали. Освен това мазнината е това, което прави храната вкусна поради простият факт, че молекулите, които носят вкуса, са мастно-разтворими.

Оставяме маслото да се разтопи. Сегааа – можем да сложим яйцата точно в момента, в който маслото се е разтопило и да ги разбъркаме. А може и да изчакаме малко. Това го знам от мой приятел немец – готвач в Германия. Изчакваме маслото да зацвърчи и суроватката (малкото количество протеин в маслото) да се запържи.

Така цялата гозба става доста по-вкусна.

Ами здравето?

Да, разбира се, отворен остава въпросът доколко е здравословно да запържваме маслото. Ако държите на здрвословния подход – сложете разбърканите яйца, когато маслото се разтопи, преди да се е запържило.

Ако сте повече чревоугодник – запържете леко маслото, докато суроватката потъмнее леко (пазете си очите от пръскащата мазнина все пак)

Ако сте чревоугодник, но се притеснявате за здравето си … какво да ви кажа – запържвайте от време на време маслото и си правете периодично кръвни изследвания. Разбира се – спортувайте редовно и пийте много вода.

Излейте разбитите яйца в тигана …

… и бъркайте. Старайте се яйцата да не загарят и да не залепват по дъното. Не за друго, ами след това ще ви бъде трудно при миенето на тигана Бъркайте яйцата докато придобият по-плътна консистенция. Някои предпочитат бърканите яйца по-сухи, други – по-сочни – вие установете за себе си как ви е най-вкусно

Ами холестеролът и мазнините?

Ако четете сайта на Live To Lift достатъчно дълго, знаете, че дискусия по този въпрос дори не си заслужава И все пак – ако у някого от четящите битува мита “Не повече от 3 цели яйца на седмица!”, нека попита човека или институцията, от която е запознат с въпросното твърдение:

• как е името на учения, който е установил това експриментално
• запознат ли е въпросният човек или институция с резултатите от изследванията, при които хора ядат между едно и четири яйца всеки ден?

Но нека се върнем на нашето ястие:

Сервирайте …

… с няколко резена домат (по възможност домашен) и посолете на вкус. Може да добавите и мъничко горичица, ако я обичате. Само внимавайте с количеството, понеже често в подобен тип храни има разни вещества, които не бихме искали да имаме в тялото си … особено в по-големи количества.

Приятен апетит

Време за приготвяне : около 5 мин!

Време от първото счупено яйце до първата хапка: около 7 минути и половина!

Бързо, лесно, вкусно и приятно

Коментирай във форума

Грейнджът е брутален и коварен спорт. Трябва да си яко чалнат, за да се захванеш с него. Но в нашия клуб сме се събрали все печени стабиляги, така че маризът не е чак толкова зле. Абе щом и женките взеха да го тренират това, смятай! Само при нас са повече от 10 и повярвай ми, пич, до една са мега яки мацки. Което не пречи да правят простотии от време на време.

Да вземем например Дейна Ричардсън – супер готино парче с убийствено ляво кроше и обещаваща кариера в една кантора на Мейпъл. Но преди две вечери направо счупи изцепкомера. Да вземе да се напука със сандвичи от McDonald’s преди трена. С шейк и картофки моля ти се. Ама да бе, разбира се, че от малките. Калориите, разбираш ли, щели да дойдат много. Божке, ама женурята понякога наистина не знаят какво искат. Та онази вечер Дейна, Дейничка, малката сладка Дейна, направи пет бърпита, на шестото се сви, а останалите 43 останаха в необозримото бъдеще. Майки и спря тренировката (казах ти, че е пичага) и се зае да я успокоява. Направи от оня японски пиниз с ръцете. Грейки ли му викаха, рейки ли, не знам, но мацката спря да я боли стомах, черва и пр. После разбра какво е яла преди тренировка и омете пода с нея. „Награди” я с 1000 бърпита и й дръпна една дълга реч за гадостите в McDonald’s. Трансмазнини в шейка и сладоледа, захар и аспартам в газираното, ГМО телешко, полуфабрикати и пр. Ама аз, нали се сещаш, това си го знам много добре, така че слушках с едно ухо отстрани и си правех пас.

Дейна-Мейна се закле да не стъпи повече в MCD-то, а Майки се закле да и спука ситния гъз от бърпита ако я хване пак, че яде там. И тогава тя се издъни отново! Стрелката на изцепкомера превъртя и клюмна вяло в жълтата зона, отказвайки да мери повече тъпотиите тази вечер, защото мрънкайки колко е вкусно все пак в къщичката на клоуна, Дейна Ричардсън смело заяви, че занапред ще хапва от здравословното пиле на Полковник Сандърс. Ха! На Майки му се кръстоса погледа, все едно го лепнаха с балтия в ухото, а аз си отворих голямата уста. За което после съжалих, защото в крайна сметка Майки ме „награди” с 1 млн. бърпита. Лично и само за мен.

Вервай ми брат, мога да говоря много за КФЦ-то, а мога защото бачках там близо 10 години и в крайна сметка знам. Та пилците са си екстра. Истински са. Прекрасни пилешки бедрени, подбедрени, гръдни и пр. мускули (без трътки). Така де, няма да се излагаме с някакви замразени сурогати в найлоново пликче, които стават готови за минута и половина на скарата, а тарикати като MCD, Burger King и „Веселото кебапче” на бай Генчо Фирата предлагат за чиста проба месни продукти. О, не сър, КФЦ месото си е от истински пилета от – до, няма лъжа, няма измама. Мани глупостите за мутанти без човки и прочие филми на ужасите. Нашите си бяха от редовните, отгледани специално за феновете на рецептата. Антибиотиците и гроут хормоните не ги броя, защото ако си решил, че на пазара ще намериш пилета гледани без зоб, значи ти е пилешки мозъка.

Обаче! Това, че в КФЦ-то ядеш истинско месо, е последната добра новина за деня. От тук нататък започват да се трупат само негативи. Дейна и другите авери от грейнджа май го схванаха. Да видим какво ще закачиш и ти …

Да почнем от факта, че пилето се панира. Не, това не означава, че е обзето от панически ужас[1] , предвид очертаващата му се зла участ да бъде убито, разчленено и погребано[2] . Това означава, че старателно се овалва в “прекрасно”, фино, допълнително химически избелено брашънце (а за него по-долу), топва се във вода и отново се доовалва в брашънцето. Резултатът е плътна тестена обвивка, която от една страна е супер вкусна, екстра хрупкава и запазваща месцето сочно и крехко. От друга страна обаче си е изпържено в загрята соева мазнина тесто, богато на глутен и вещества, които … хм … по принцип едва ли ще се радваме да видим в храната си.

Та какво за брашното? В КФЦ се използва бяло,рафинирано брашно без помен от витамини, фибри и минерали и с намален белтъчен състав. За сметка на това пък си има глутен и скорбяла, а запекът е само едно от нещата, които ще си причиниш с консумацията му. И тъй като такова брашно неминуемо губи от вкусовите си качества, се налага да бъде „обогатено” с разни нещица:

Да вземем например малтодекстрина. Ужким е сложен въглехидрат, ама се държи като баш бая прост (липсата на култура, образование и добра среда нямат нищо общо в случая). Какво имам предвид: подтиска имунната система, влияе негативно върху чревната флора, вдига ти кръвната захар и се бъзика с инсулина. И ако прекаляваш системно, а се шушне, че употребата му води до пристрастяване, на вратата ти ще почука диабета.

После – солта. Не ми подскачай колко е полезна, защото КФЦ солчицата няма много, много общи неща с добрата стара морска сол. На 12 кила брашно се добавят около 2 кг рафинирана, допълнително избелена сол, в която я се мерне някой друг минерал, я не, а магнезият го няма никакъв. Та те тая сол е нарочена за един от причинителите на високото кръвно налягане, болестта на Алцхаймер и проблемите с бъбреците.

Тук някъде идват и 11-те „тайни билки и подправки” на Полковник Сандърс, благодарение на които, видиш ли, пилето е така божествено вкусно и си ближеш пръстите и искаш и още и още. Подправки, подправки ама и мононатриев глутамат. Да, да безопасен е! Освен за 30 % от постоянно употребяващите го, на които причинява главоболие, сърцебиене, слабост в мускулите и пристъпи на повишаване на температурата. И им прецаква хипопотануса. Ъ-ъ-ъ тъй де хипоталамуса. И чат пат причинява болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, амиотрофична и мултиплена склероза.

И разбира се това не е всичко! В панировката има още:

• Натриев фосфат – не, че е вреден. Само че се употребява и като слабително средство и средство за фиксиране на текстилни бои;
• Калциев силикат – последно го гледах като съставка за производство на строителни материали, като гипсокартон например. Ама си го има полепнал и по панираните крачка в КФЦ-то;
• Ниацин – витаминче от групата на B комплекса; Ха! Че този е от наще бре! Е да, ама на тялото му трябват около 13-20 мг. И ай си прекалил, ай е станал токсичен. Следва зачервявания по лицето, стомашно разстройство и сърбеж по кожата. Може да повлияе зле и на сърдечния ритъм.

И т.н. и т.н нещица, на които, изчитайки имената им, езикът ти се връзва на фльонга, а за какво аджеба са добавени можеш само да гадаеш.

А ако това не ти стига като доводи, какво ще кажеш за частично хидрогенизираното соево масълце? Има го добавено както в пилето, така и в някои от гарнитурите в КФЦ. И да! С него нещата наистина загрубяват! Защото соевото масълце е наблъскано с Омега-6 мастни киселини, които ако не знаеш, трябва да приемаш в еднакво съотношение с Омега-3 мастни киселини. Ха така! Сега ми кажи какви храни богати на Омега 3 приемаш? Така си и мислех! Никакви, или почти никакви. Което превръща омега шестакът в преобладаващ в твоя организъм, което пък го превръща в причинител на здравословни проблеми като: сърдечно-съдови болести, рак и нарушени функции на мозъка.

Грозната картинка се допълва от частичното хидрогенизиране на соевото масло. Накратко – подлагат го на екстремни температури, добавят му метални частици и за капак го „дообогатяват” с водородни атомченца. В резултат се получава свръх рафинирано масло с деформирани, неестествени молекули познати ни като транс мазнини. А те са причинител на редица здравословни проблеми, в това число сърдечни заболявания и рак. И ако храбро бойкотираш маргарина, защото е вреден, но си хапваш спокойно пилешки кълки в КФЦ-то, то най-добре е бързичко да се прибереш в къщи и добре да обмислиш концепцията си за здравословно хранене.

Толкова за пилето в КФЦ. Следват гарнитурите! Защото какво е сандвич без картофки и кола или панирано пиле без картофено пюре.

И така, за разлика от пилешките продукти на марката, за които ти казах че са от истинско месо, то гарнитурите и до една без изключение студени или топли са абсолютни полуфабрикати.

Казвам ти ги набързо, че нещо се прозяваш!

Картофено пюре – направено по КФЦ процедура вкусът на пюрето е просто Wow!!! И хората си казват: „Как ли го правят? Може би отбор юнаци мият, белят, варят, пресоват и овкусяват стотици килограми картофи в някоя от задните стаички на ресторанта???” Ако си мислят така уви, грешат! „Пюрето” естествено е на прах, в който има, изненада! – отново разни нещица. Това са добре познатите ни мононатриев глутамат и хидрогенизирано соево масло, както и не особено лесните за произнасяне: калциев фосфат, калциев стеарол-2-лактилат, калциев хидроксид, моно- и диглицериди, изкуствени оцветители, изкуствени овкусители, натриев бисулфат и др. Този вълшебен прашец се разбърква в гореща вода с доза маргарин и се поднася залят с традиционния за хамериканската култура сос грейви. А в него има … познайте какво? Прочетете отново написаното за пюрето, плюс нишесте, динатриев иносинат (същото като мононатриевия глутамат) и не повече от 2% силиконов диоксид (използва се със същата цел, като калциевия силикат – да предотвратява слепването, а това, че е едва 2% сгрява по особен начин сърцето ми).

Царевица на клечка – стотици клиенти са ме питали дали не я варим в мляко. Хе-хе! Как пък не! Царевицата се вари в открита „царевичарка” и след сваряване се овалва в …момиченцето на третия ред печели първа награда … естествено в маргарин. Освен това е готова само след 45 минути варене, което поне за мен си е леко съмнително[3] .

Пържени картофи – да коментирам ли изобщо? Самото им споменаване, само по себе си, води до запушване на артериите, а какво остава за консумирането им. Бланширан полуфабрикат, изпържен в соева мазнина, при 180 градуса по Целзий, за три минути и половина, обилно посолен и щедро предложен в хартиено пликче. Всъщност единственото положително нещо в пържените картофи е именно това пликче. В крайна сметка то може да се рециклира. Органите ти – едва ли …

И на финала, понеже си много жаден от кофти мазнини, кофти въглехидрати и сол на едно място, правиш най-логичното нещо на света. Пиеш! Би могъл да си вземеш чаша ободряващо Пепси, или половинка освежаваща бира, или натурален сок от току-що откъснати плодове … Ха! Пързалям те естествено! Нито едно от изброените неща няма за цел да ти достави описаното усещане. Единствената им цел е да се чувстваш още по-сит и задоволен от храната, докато тихичко се уригваш в шепичка. И естествено да олекнеш с още два-три лева. А захарта, аспартамът, консервантите, изкуствените оцветители и др. чудеса на съвременната хранително-вкусова индустрия в случая са просто бонус.

Ами, толкова. Изводите от тук нататък ще си ги направиш сам!

[2] В крайна сметка си говорим за пищно пилешко погребение в картонена чинийка с клечка за зъби и пакетче сол и пипер (не че ви се полагат, ама ако си поискате, ще ви дадат). Историята не познава случай, в който, в последствие трупът да не е бил ексхумиран.

[3] Сега ако някой каже „ГМО”, 100 % ще бъде обявен за параноик. Затова и аз се въздържам. Интересно е обаче, как е постигнат този прекрасен ефект на еднакви царевични зрънца, строени в изрядно прави колонки?

Коментирай във форума

Други публикации по темата:

Ние сме животните

А защо масло?

Пийте си Рибеното Масло, Приятели

преди месец сайтът на LTL навърши 2 години и е крайно време нещата да приемат по-структуриран, по-завършен и най-вече – по-редовен вид

Седмичният журнал на Live to Lift, или накратко – “LTL – Journal” е отговорът на всичко това. Независимо зима или лете, дъжд или слънце, трезви или пияни – всеки понеделник LTL – Journal ще ви уведомява какви материали да очаквате тази седмица от екипа на LTL, какво ново се случва по сайта, както и около нас и цялата инициатива Live to Lift.

Нека започнем:

LTL – Journal (издание #1)

Може би вече сте забелязали, а може би не сте, но от около месец сме на ново място. Сменихме залите и в София и в Пловдив и нещата се получават все по-добре Повече информация относно новите ни местоположения можете да намерите в секцията Контакти, а за по-подробна информация може да разгледате, както и да попитате в тази тема от нашия форум.

Друго, което може би ви е направило впечатление, а може би все още не е, са двете нови секции в сайта ни:

• Отзиви и
• Състезатели

В първата сме поместили отзиви от хора, с които сме работили през последните години и за чието здраве, външен вид и/или атлетически постижения сме допринесли. Ако имате нужда от мотивация – препоръчвам ви да следите тази секция редовно – имаме още множество положителни отзиви и истории за успех, които все още не сме публикували.

В секцията “Състезатели” сме сложили кратка биография на спортистите, които се готвят заедно с треньорския екип на Live To Lift, както и информация как това е подобрило представянето им впоследствие.

Ново тази седмица

А ето и най-очакваната информация – какви четива ще получите от нас тази седмица:

Вторник – нашият специален кореспондент и дописник под прикритие Илиян Костов ще ви сподели подробности БУКВАЛНО от кухнята на KFC!!! Кое как стои, а какво пък стои вътре в него и какво поставяме в себе си през устата в крайна сметка.

Четвъртък – започваме седмичната рубрика “Готви с Live To Lift”, в която всяка седмица ще ви запознаваме с поредния лесен и приятен начин да си приготвите нещо хем вкусно, хем полезно

Петък - тук идва черешката на тората с нашата седмична рубрика “Чикири-рики”. Звучи зловещо нали? Почти като фолк-звезда, танцуваща брейк-денсинг на техно музика в “Биад”! Точно за нещо подобно става въпрос. В тази рубрика ще разглеждаме популярни, наболели и сериозни теми по … не чак толкова сериозен начин. Или с други думи – ще си казваме нещата в очите докато междувременно се забавляваме Темата за тази седмица е още в тайна … до петък.

Оттук – нататък – дерзайте

За препоръки и похвали – коментирайте във форума

за критика – пак там

Лекцията се проведе на приказно място – залата на Националното Музикално Училище „Любомир Пипков”, София. Беше не много голяма, бяхме поместени около 150-200 души. Тълпата беше пъстра и чакаше тихо тибетския учител. Още с влизането си, Ринпоче изстреля директно две от будистките сентенции, а именно твърденията, че всяко нещо е временно и че всички неща се намират във взаимозависимост. Нещо повече, той счита още, че в осъзнаването на тези две тибетски истини се корени решението на всички въпроси.

Какво обаче наблюдаваме днес – издигането на индивида над всичко останало и подхранването на илюзията, че човек сам е своята собствена Вселена. Вярването, че можем всичко. Това на практика донякъде се е материализирало- можем да разговаряме в реално време с приятели от противоположния край на света и да ги гледаме в очите, можем да игнорираме хората около нас, говорейки непрестанно по телефона, считайки че нашите лични нужди са много по-важни от околния свят и знаейки, че можем да бъдем самостоятелни, независими и силни. Не усещаме как съвсем целенасочено създаваме своето собствено отчуждение.

И изведнъж в света на неограничените възможности най-трудно се оказва щастието. Знаем, че можем, че ние сме Бог, но изведнъж идва скуката, самотата, чувството на изоставеност, нуждата от нечия прегръдка… неслучайно едно от най-разпространените заболявания днес е депресията… Всичко това е просто доказателство за взаимовръзката ни с  нашите настроения, ценности, религия и целия околен свят, който е временен и непрекъснато изменящ се, yeah

Дори вярванията и убежденията ни са непрекъснато променящи се. Например вярвате ли в онова, в което вярвахте преди 10 години? Странното усещане на Ринпоче е, че и днешните Ви вярвания, няма да са актуални утре. Дали ако наистина осъзнавахме, че всичко е временно, щяхме да пазаруваме, сякаш ще живеем още 1000 години и да унищожаваме света си така? А, да бе! За унищожението на света не беше наша вината, а на Джордж Буш

Добре, да приемем, че Учението ще ни помогне да стигнем до целта. Но какво правим после? Трябва да слезем от колесницата, с която сме пътували (яна), а тя е много красива, ние я обичаме, обичаме и пътуването и не искаме, да я оставим, респективно да слезем и да поемем постигнатото с всичките му отговорности. Буда може да ни научи как да пътуваме, но останалото трябва да свършим сами, докато има несигурност в способностите ни да получим онова, за което се трудим и мечтаем, учители като Ринпоче ще имат своята работа, а той на своята лекция ни увери, че това е доста рентабилно за него

Човекът всъщност е един много забавен тип, който директно предупреди публиката, че не всички ще са толкова благосклонни да нарекат нещата с истинските им имена и да ни посочат, кога оставяме живота си в нечии ръце, при това съвсем доброволно.

Преди да ни разкрие, как според него се характеризира един истински духовен учител, Ринпоче пожела да дефинира най-общо духовния път. Мнозина смятат, че това са множеството ритуали и догми за изпълнение, което според Кхйенце е чист духовен материализъм и излишна показност. От светска гледна точка, духовният път е най-безсмисленото нещо и ако един път е безсмислен, то той е истински духовен път.

Опровергавайки нескритото ми негодувание спрямо това твърдение, учителят посочи поезията – банален до болка, но ясен и конкретен пример за нещо, което от материална гледна точка е безсмислено за занимание, но докосва сърцето, нямайки нищо общо с материалното и неспособна да ни донесе пари. В този смисъл наистина можем да наречем духовния път- път на безсмисленост.

Ринпоче разказа за запознанството си с двама индийци, които в миналото са завършили правни науки в Харвард и са специализирали 6-7г. в Сиатъл. Един ден се събудили и се почувствали отегчени от целия този материален успех… сега ходят пеша до връх Кайлас това е новото им занимание

Те са намерили свят безсмислен път, но какво търсят останалите? Мама? Татко? Някого, пред когото да реват? На хората им трябва мотивация, опора, учител, водач, карта, система… За да можем да кажем, че сме намерили истински учител, трябва след като го срещнем и изпълняваме неговите инструкции да се освободим от своите мании. Тогава взаимовръзката ученик-учител работи успешно. Например ако ние сме педанти на тема чисто бельо до такава степен, че не просто го перем, а го и гладим, че дори го колосваме, при това до последния чорап, то значи сме леко вманиачени.

След една седмица успешна медитация плюс инструкции на нашия учител, ще решим, че чорапите нямат нужда чак от колосване; след 2 седмици медитация ще решим, че гащите ни нямат нужда от гладене; след 3 години медитация, няма да се усетим, че хората ни говорят зад гърба, че е време да започнем да си перем бельото- е, тогава сме супер, вече нямаме мания за пране. Тогава идва учителят ни и ни казва да си перем бельото всеки час. Ако можем да го направим на секундата- това е, освободили сме се, преминали сме отвъд мръсното и чистото бельо. (тука вече всички долу )

„Идиотите пиянстват в привидна доброта и измислен Рай, а само мъдрите преминават отвъд доброто и лошото и стават освободени.”

Ако питате Ринпоче дали трябва да имате учител или не, ще ви отговори: „Зависи от графика ви”.  Можем да научим всичко от четене на книги, в случай че имаме около 4-5хил. години живот. Така например, без практически указания от опитен шофьор, можем да се научим да караме кола от … книга… за около 70-80г. и, разбира се, след няколко изгорели живота…

Ако например ние сме сънливци и ходим вечно заспали, отивайки на шофьорски курс, нашият учител, който ни познава, ще ни посъветва да изпием първо едно кафе. Това го няма в учебниците и не е препоръчително за останалите, нито гаранция за техния успех, но Нашият учител Ни познава и знае какво ще е Добро за нас. Освен това, можем да изчетем много книги, уж учейки от тях и в същото време, точно пред кориците им да правим точно обратното и да останем незабелязани, мислейки че никой не ни е видял и шмекерията ни не се брои…докато Учителят ни рано или късно ще ни види.

Нека помислим защо сте избрали своя учител? Заради красивите, горящи очи? Или заради приветливата усмивка? Може би Вашият учител има бърза кола? Или здраво тяло? А може би той просто е един крайно добър и мил с Вас човек? Всичко това може и да е вярно, но помнете, че ако искате да привлечете някой учител, трябва да го наемете да Ви унищожи. Да разруши всичките Ви системи със своя опит и точно, когато си мислите, че сте успели да изкорените своите програми и сте легнали на пухкавия успех, той да дръпне килимчето изпод краката Ви и да се строшите на студения бетон, разбира се, изцяло по Ваша собствена молба. И идеята далеч не е да търсиш Учителя, а да позволиш да бъдеш намерен. (И за Тосков се сетих, и за теб)

И ако трябва да посоча конкретните неща, които Ринпоче спомена като необходими за всеки един Учител като такъв, да той посочи точно три и един истински духовен учител трябва да е именно:

- изучен: при това добре изучен, да, всеки може да каже „бъди сега” и да бъде Буда с това свое изказване и действително, ако сме му стопроцентово вярващи и изпълняващи, ще успеем, но не всички сме толкова безпрекословно отдадени в днешно време- имаме съмнения, а когато имаме съмнения и няма кой да ни се обоснове, това поражда проблеми. Учителят Ви трябва да е дълбоко убеден в онова, което Ви преподава, а не да е частично информиран, защото това е опасно за Вас.

- дисциплиниран: за да научи и Вас да бъдете такива

- добър, човечен: не е задължително всеки път да бъде добър и мил с Вас, но е необходимо да е заинтересован от Вашето собствено просветление и освободеност

И като съвет, който Ринпоче би отправил към всички, готови да го възприемат е именно: вложете време в изучаването на ученията, вместо да се доверявате на временните неща като вдъхновение и чувства и мислете- така със сигурност ще намерите своя учител, освен ако Буда не се избъзика с вас

От Монани, без восък и с добро

Важно да се отбележи!!!

Следното беше споделено от един от хората, от които разбрах за срещата – смятам, че е добре да се сложи и тук:

Лекцията беше наистина много хубава, но това да се преразказват думите на подобен учител е нещо мноого, мноооого странно и всъщност рисковано. Ринпоче говори многоизмерно и поне в тибетския будизъм никой не си позволява да интерпретира думите на учителите, точно поради тази многоизмерност. Всеки разбира според нивото си. Написаното в горната статия в най-добрия случай може да отразява само и единствено разбраното от автора й, но определено не може да претендира по никакъв начин за пресъздаване на казаното от Ринпоче. Не знам защо някой е решил, че по подобно събитие може да се прави литературен преразказ с елементи на разсъждение. До колкото разбрах, най-вероятно цялата лекция ще бъде качена на видео в сайта на Шечен до няколко дни. Който се интересува, нека проверява и нека я изгледа.

Коментирай във форума

Всички вие, които в момента четете този текст, сте жени, имате жени, познавате жени или поне все някога сте виждали жена през живота си. В такъв случай 100% сте чували за “митичните 2кг”, които почти  всяка жена “има да сваля”. В тази публикация ще разгледаме откъде идват въпросните “идеали”, полезни ли са за нас и какво да правим, когато не са.

Идеалът за “тънката” жена

Според Пол Чек (а най-вероятно и той го е чел някъде) идеалът за тънката жена датира от средата на 20-ти век и се появява в Щатите. Може би се досещате, че това е времето на Втората световна война, което пък специално за Щатите е начало на една поредица от “кръстоносни походи” и разни малки и по-големи войни къде ли не.

Предполагам, че поне за Виетнам и Корея се сещате. Няма как да пропуснем вихрещата се през цялото време Студена война и периодите на въоръжаване и превъоръжаване. Може би допускам дребни терминологични и фактологични грешки, за което моля историците да ме извинят.

Пиша ги тези неща обаче, за да насоча вниманието ви към дадени обстоятелства, станали почва, в която е поникнало семето на днешните убеждения и тенденции, свързани с женската фигура. прочети повече

Коментирай във форума

И както би казал поетът:

“Това не е добре!”

И понеже съм съгласен с него, днес съм ви приготвил няколко вкусни рецепти, които не само да ви извадят от рутината, но и да подразнят приятно вкусовите ви рецептори – ммммм ….

вкусови рецептори

Омлет с кашкавал

4 яйца

1/2 чаена чаша настърган кашкавал или чедър

малко нарязан на ситно магданоз

Разтапяме 2 супени лъжици масло в тигана.

Разбъркваме яйцата и ги изсипваме в разтопеното масло. Когато се вдвърди по краищата изсипваме кашкавала и магданоза по средата и загръщаме омлета.

За да не попаднат върху омлета нежелани “подправки”, много внимаваме при сирвирането да не пропуснем чинията.

Яйца с гъби и кромид лук

250г гъби, нарязани на ивички

1 малка глава лук, нарязана на ситно

4. супени лъжици масло

сол и подправки на вкус

2 супени лъжици пълномаслена сметана

Запържваме гъбите и лука до златисто. Посоляваме.

Разбиваме яйцата заедно с пълномаслената сметана. Изливаме сместа върху гъбите и бъркаме докато се опържат.

(ако нямаме течна сметана, може да ползваме и квасена)

Можете да запържите лука дори до още малко по-златисто (снимка www.cookuk.co.uk)

Пастет от яйца

3-5 твърдо сварени яйца

масло на вкус

подправки

сирене и кашкавал (по желание)

смлени на ситно орехи (по желание)

заквасена сметана (по желание)

горчица (по желание)

кротони (по желание)

магданоз (по желание)

Настъргваме яйцата на на ситно, стопяваме масло и ги смесваш. И оттук нататък започва голямата импровизация:

• ако сте фен на подправките – сложете от тези, които обичате
• ако не сте – малко сол е достатъчно
• ако сте фен на мазното – задължително сложете и заквасена сметана
• ако не сте фен на толкова мазното – не слагайте сметана и вместо това сложете кротони, който да “балансират” малко
• ако сте фен на млечните – добавете задължително сирене или кашкавал
• някои от познатите ми обожават да добавят към пастета смлени орехи
• други слагат магданоз
• аз лично много обичам да пробавям горчица към сместта

Искам обаче ви предупредя – сместта няма особено търговски вид. Така че ако сте решили да я сервирате – задължително я аранжирайте със стрък магданоз и някой друг домат. Пастетът също е доста удобен да си го вземете за работа – пъхате го в една кутия или в обикновен буркан и знаете, че имате нещо вкусно и полезно под ръка, което да “сгънете” на работа.

И все пак – ако се притеснявате от неудобни въпроси от страна на колегите ви – може би няма да е много добра идея да размахвате буркана / кутията насам натам. Ако пък не ви пука – обяснете им нещо ужасно за произхода на храната ви и си направете забавлението за тяхна сметка

(много не-християнски съвет, знам – затова не се препоръчва на истинските християни )

Коментирай във форума

Други статии по темата

Студенти, Мъже, Храна и Простота (Част 1)