Гриша

Гриша: Без болки във врата само от една процедура!!!

 

Казвам се Гриша и се занимавам активно със спорт от 11-годишен. Същевременно работата ми, както на много работещи в офис хора, е свързана със седене на бюро през по-голямата част от времето. Някъде преди две години започнах за пръв път да усещам дискомфорт във врата и гръбначния стълб, изразяващ се в периодични схващания/разтягания/прищипвания, болки (особено сутрин след сън), скованост. Тъй като спортовете, с които се занимавам, са силови и контактни (борба, граплинг, ММА), отдавах го на претоварване или недостатъчно загряване. Преди около 6 месеца обаче се сдобих с болка в едната плешка, която не отмина и си остана стабилна в продължение на месеци наред. В последствие към нея се прибавиха и неконтролирани изтръпвания в дясната ръка, които се превърнаха в ежедневни…

Като човек, отговорен към здравето си, посетих разбира се невролог и кинезитерапевт; след всички изследвания и снимки, с които няма да ви занимавам сега, диагнозата беше: начална форма на спондилоза и остеохондроза в областта на врата. Дискутирайки възможните причини с терапевите, бях изумен да науча, че за подобни изменения „приносът” на седенето по цял ден на бюро е еднакво голям с този на боренето, мачкането, душенето и понесените удари в тренировките! Т.е. и да не се биеш, а само да си седиш по цял ден на ПС-то, пак вратът ти става като след лека катастрофа… Предписаното лечение беше с противовъзпалителни, лечебен масаж и упражнения за отпускане/разтягане на врата и гръбначния стълб.

Някъде по това време се свързах и с Цецо от Live to Lift, по препоръка на Лъчо, с който се познаваме от бая време. Видяхме се, консултацията продължи доста (над два часа), през които правих определени прости движения, поставяхме крайниците ми в странни състояния и говорихме много за проблема ми. Парадоксалното за мен беше, че правейки движенията, които Цецо ми каза, аз сам (без много обяснения) виждах в реално време определени дисбаланси и двигателни нарушения, предизвикани от начина ми на живот до момента: обездвижено работно място, крива стойка, придвижване предимно с кола, съчетани с предимно тежко трениране няколко пъти седмично, с „изцеждане” до макса на едни и същи мускулни групи. Дискутирайки, Цецо ми каза своето предположение за досегашния прогрес на моя проблем, което звучше доста логично, без да претендира за меродавност; освен това то беше изцяло в съзвучие с обясненията на лекарите преди това.

Предложи ми комплекс от определени упражнения, които да правя 2-3 пъти на ден (общо 5 мин. за едно правене). Започнах да следвам указанията с позитивна нагласа, но честно казано, не бях подготвен за толкова бърз ефект – първите облекчения на болката в рамото + оптускане се случиха буквално след 3-4 дена от началото. Тук трябва да вмъкна, че съчетах предписаните упражнения със ставна гимнастика и цикъл с Глюкозаминсулфат. Същевременно не спирах тренировките, но промених вида и цикличността им пак според съветите на Цецо. След около 3 седмици се видяхме отново с него, изследвахме прогреса – той също каза, че е изненадан от скоростта на въстановяване; променихме някои от упражненията в нов комплекс, който да продължа да правя. Ефектът беше пълно изчезване на изтръпванията; изчезване на болките в рамото и плешката; възстановяване на чувствителността на дланта (понеже имаше и засегнат нерв в цялата мазня); по-добра стойка и тонус.

 

Какво научих:

1. Че само с тежко не става, трябва и акъл :) (шегичка)

2. Че лекото трениране има своето незаменимо място в тренировъчната програма и специфична цел; това въобще не означава да се пренебрегне тежкото трениране, а просто да има определен баланс.

3. …

Прочетете цялата [история на Гриша]

Албена

Албена: От болки в коленете до планинско ходене с кеф

01.01.2012 – 19:46
Днес направих много кратко, но силно изкачване със снегоходки то х. Алеко до вр. Черни връх. Силно, защото беше по възможно най-стръмния участък . Качих се за около 2,30м. Нарочно не бързах, за да се насладя на зимната атмосфера,  а и за да не си натоварвам коленете.
Слизането беше също по стръмен участък с големи и много бързи крачки за 1ч.
Последните 15-20 мин, когато вече бях на Платото тичах от кеф и енергия.
За цялото време изобщо не усетих никаква болка в коленете.
Утре ще се качваме до Златните мостове без снегоходки. Денивелацията от кв. Княжево до Мостовете е много голяма и прехода съвсем не е лек.
Като се върна  ще ти пиша за да потвърдя идването ми на фитнес в сряда.
Лека вечер и ти желая  успешна година и здраве.
Албена -коляно.

02.01.2012 – 17:57

Леле днес съм абсолютна машина!

Шест часов преход със снегоходки, с две почивки по 10 мин. да “презаредим гориво”. В огромен сняг, с огромни крачки и пак наслизане по надолнището тичах. Без болки и пукане в коленете.
Много яко.

Утре в 6ч. може ли да дойда ?

Поздрави,

Албена

Прочетете цялата [история за Албена]

Кристиян

Кристиян: “Това бяха най-добре похарчените пари в живота ми”

 

Здравейте, аз съм Кристиян и съм на 17. Ще започна историята си от самото начало.

Тренировките ми започнаха в началото на 2012, като преди това имах късмета да попадна на някои сайтове с доста добра база от информация. За разлика от повечето хора които ходят на фитнес, моите тренировки не бяха с безброй упражнения и серии за бицепс и разни такива детайли, които при начинаещ нямат никакво значение. Мислех, че тренирам умно и всичко вървеше добре до един момент. Не помня точно кога беше този момент, но знам, че първият път когато усетих болка в кръста си помислих, че не е нищо особено и че ще ми мине в най-скоро време. Следващата тренировка болката не беше изчезнала. Мислех, че малко тяга ще оправи ситуацията. Голяма грешка. Въпреки мижавите кила с които правих тягата, на следващият ден веднага след ставане от леглото, усетих болката в дясната част на кръста. Очудих се, че още ме боли, но не направих нищо по въпроса. Картата ми за фитнеса тамън беше свършила и аз си казах, че след двумесечна почивка (тамън започваше лятото) ще съМ 100% възстановен и готов за тренировки.

Не точно. Болката вместо да отшумява, ставаше все по-силна. От лекият дискомфорт в началото, бях стигнал до там, че да не мога да се наведа повече от 10тина градуса в края на лятото. Вече ходенето ми беше трудно, а пък навеждането беше съпроводено със силни болки в целият кръст. Отидох на лекар, който ми каза, че имам сколиоза и че единственият ми шанс е плуването. Когато прочетох, че хората със сколиоза могат да тренират само плуване или пилатес ми се дорева.. Беше време да действам. От сайта BB-team знаех, че Лазар Радков и Цветан Василев са надеждни хора, затова веднага се свързах с тях.

Отидох при Лазар, поразпитва ме малко, направи ми тестове и ми даде упражнения, които да правя в нас. Веднага след първата ми сесия с него, болките намаляха. След седмица докосвах земята с пръсти, а малко след това можех да докосна земята с юмрук, без никаква болка! Въобще не очаквах такъв напредък за толкова кратко време.
Нямам думи да опиша колко съм благодарен на Лазар ! Това бяха най-добре похарчените пари в живота ми. Пак благодаря на Лазар и на Live to lift за оказаната помощ !

Прочетете цялата [история на Кристиян]

Николай Ненов

Такаааа, в следствие от тренировките в Live To Lift се случи следното: спряха да ме болят коленете. Колоездене – определено усещам повече издръжливост и сила при изкачване на наклони и като цяло карам колело с много по-малко натоварване на краката. Планина – усещам че стъпвам по-стабилно, без да ми се огъва коляното настрани. При приминаване на по-големи денивилации > 50 см. Цялата тежест се поема от носещия крак, без да правя специфичните подскоци, които от своя страна натоварват колената. Така и самото ходене е по-плавно и по-приятно. Също така съм станал по-издръжлив, а когато за момент е необнодима сила (да се задържа при подхлъзване, прескачане на препятствие (естествено с 15-20 кг. раница на гръб)…) и нея я има. 🙂

Това е което мога да споделя! Поздрави и благодарности на целия Ви екип 🙂

Белжека: Историтя на Ники можете да прочетете тук: От болните колене до Непал

Ники Ненов – програмист и планинар 

Мила Печенякова

Започнах тренировки в Live To Lift с намерението да се възстановя от тежка контузия на глезена (гипс и 2 пирона вътре). В началото започнах тренировки с Лазар като наблегнахме за раздвижване и засилване на ставата. Междувременно той и Дени ми правеха Рейки на всяка тренировка, както и извън тренировките.

Седмица след старта на тренировките ходих на планина. Изкачвахме едни стръмни сипеи и за моя радост нямаше и помен от болка (за разлика от по-рано). Още една седмица по-късно се случи така, че спринтирах, за да хвана автобуса и болка отново нямаше. Явно тренировките и Рейки-то действаха.  Тогава решихме, че можем да започнем да тренираме доста по-сериозно.

По-нататък заедно с приятелят ми Ники (който преди това беше възстановил коляното си в LTL) започнахме тренировки при треньорите на LTL, които започнаха да ни изтезават сериозно 🙂

Равносметката накратко:

– като възстановянване на глезена – възвърнати са гъвкавостта и движенията на може би 90% (чакам да ми махнат железарията, за да видя тогава как ще е). това за този етап е много повече, отколкото очаквах. като сила и издръжливост за него специално има още какво да поработя.

– като цялостна промяна на тялото – имам повече сила и усещане, че мускулите ми работят по-добре…. с две думи ставаме постепенно яки :D……. ако ги свържа с тренирането за планина, ми помагат с това, че се чувствам по-стабилна на трудни терени и дълги преходи се извършват с по-голяма лекота.

– понаучих някои неща за собствения си организъм и как не/трябва да го третирам.

Чувствам се по-добре 🙂

Мила Печенякова – фотограф, планинар и катерач

Иван

Привет, ще ви напиша една кратка история, която ще кръстя “Как не послушах Лазар” smile.gif) Преди може би около една година започнаха проблемите ми с много силни болки в глезените(вече се разбра, че е болест на Бехтерев), та тогава Лазар ме посъветва да пробвам да пия големи дози Омега-3, но аз къде поради финансови причини, къде по несериозност не си взех. Преди една седмица се сетих за този съвет и си взех Омега-3, след една седмица прием на по 4 капсули дневно разликата направо е от земята до небето, веднага имам подобрение относно болката. Другия месец продължавам с големи дози(както той ме посъветва), защото този месец пак поради финансови причини си взех малка разфасовка и гледам да ми стигне за месеца. Та накратко казано, СЛУШАЙТЕ ЛАЗАР ! smile.gif)) По – здрави!

[линк]

Радостина Кесова

“Цецо с магическите ръце”

 

Миналата седмица отидох при Цецо с ужасно неприятна болка в дясното рамо и по-точно ротатора. И до днес не знам от какво точно се беше получила тази болка, но факторите бяха много – бях тренирала доста предишните няколко седмици, поход до Мусала и обратно, плуване след похода и не на последно място –  силно парти с много танци след това. В деня след похода и партито се събудих с неприятната пронизваща болка, поради което почти не можех да движа свободно ръката си в рамото, усещането беше сякаш имаше много силно възпаление на някаква тъкан или става – не мога да опиша супер добре болката, но не това е важното в случая – болеше доста и беше неприятно, изключено беше да тренирам. След като отидох при Цецо Магическата Ръка, той ме прегледа обстойно и ме накара да направя няколко странни движения (супер прости и елементарни), за да установи на какво се дължи болката, докато съвестно си водеше записки.  Честно казано, бях супер скептично настроена, защото упражненията на пръв поглед нямаха нищо общо с тази болка, но след няколко повторения, още на самия преглед болката стана по-поносима. След прегледа ми сложи кинези тейп не къде да е, а на слънчевия сплит (синичък, много ми отиваше на тениската), което допълнително ме изуми и си казах: “Болка в рамото + тейп на корема… не ми се връзва, но ще се доверя! Още сега ме боли по-малко, Цецо трябва да знае какво прави!”. След прегледа, Цецо ми препоръча да правя 3 все така простички упражнения с тенис топка в продължение на 10ина дни, но дори това не беше нужно – 2 дни по-късно и 3 пъти на ден от препоръчаните упражнения, болката беше отшумяла и аз бях отново в залата, за да тренирам с обичайните тежести 🙂 Мерси, Цецо!

Прочетете цялата [история на Тина]

Workshop: “Как да не се счупим?”

Ако вече продължително време или отскоро изпитвате болка, която Ви пречи и която май не минава – пишете ни на hello@livetolift.com