секция “Състезатели”

Елена

Добри тренировки и добра храна. Смайващи резултати! Уж толкова неща ми бяха ясни преди това, но тук такова прояснение получих, че се замаях След сумарно 5 месеца и 4 дни тренировъчен период (от 01.02.2011 г. до 05.07.2011 г.), в които влизат и 1 месец и 19 дни правилно хранене – малко числа (че така най-добре се смилат описанията до тук):

лиших се (с голямо удоволствие) от 16 см. в талията (припомних си, че имам талия, ха-ха!)
5 см. от всяко бедро
6 см. в ханша
около 8 кг.

Важна констатация за жени, пазили някога каквато и да е диета – ако се храним подходящо – бюста можел и да не изчезва, докато отслабваме!
Всъщност се стремях най-вече да бъда здрава, силна и по-спокойна. Но няма да си кривя душата – тези измерими промени също ме зарадваха много

Прочетете цялата [история на Елена]

Роси

Здравейте, казвам се Росица и работя като маркетинг експерт в автомобилна компания – със сигурност професия, която не предполага много физическа активност. Затова за мен е важно, че спортът стана неизменна и естествена част от всекидневието ми, само година и три месеца след като започнах да го практикувам. Истината е, че дори имам чувството, че винаги съм живяла така. В действителност, на първата ми тренировка при Данчо отговорих на въпроса му дали съм спортувала нещо с … “Ами, да – лежане пред телевизора и седене пред компютър.” Нуждата ми от спорт се олицетворяваше в досадното и демотивиращо “трябва да отслабна”, “трябва да се стегна”, “уф, трябва да тръгна на фитнес”. Фитнес залите ме отблъскваха и последното нещо, което си представях е, че три пъти в седмицата ще изминавам маршрута “Младост 4” – “Гео Милев” – “Княжево”, за да ме мъчат с бърпита във… фитнес зала. Приятелите ми обикновено ме питат невярващо: “Как го правиш?!”.

Ето моят отговор в няколко точки:

– Доверие и грижа: Това, което ме радва най-много в тренировките с Данчо е, че знам, че съм в добри ръце. Не се притеснявам, че техниката ми е зле, че тежестите не са добре премислени, че вероятно правя глупости и ще си прецакам нещо. Не ми се налага и да помня програми, комплекси, повторения в серии по еди-колко-си кг и т.н. Всеки път програмата за тренировката ме чака готова, съобразена изцяло с възможностите ми, с прогреса ми до момента и с моментното ми състояние. За мен остава the fun part

– Забавлявам се: Данчо и всички прекрасни хора от Live to lift стават твои приятели. С тях винаги е весело. Те те изслушват, съобразяват се не само с обиколката на талията ти и колко вдигаш от лежанка, но и с теб като личност, характер и светоусещане. Това е отношение, което човек не получава от металните фитнес уреди, ако тренира сам.

– Трудното е лесно: Единият час “мъки” всъщност са най-лесната част от процеса, ако сега тръгвате на спорт. По-трудната е да се вдигнете и да отидете до залата. Времето, за което се “пристрастих” към спорта с Live to lift и преминах от 2 на 3 тренировки на седмица, беше общо един месец. Към онзи момент имах дивашка мускулна треска на-вся-къ-де! Но, точка последна, не и по значение:

– Болка, ама сладка: всички, които са ходили на масаж с мед, знаят за какво говоря . Накратко обаче – когато след многото мускулни трески и мазолчетата по ръцете установите, че сте казали “чао” на още 3 см. от ханша си – това е моментът на тих, заслужен триумф и шопинг за къси поли (и за панталоните се отнася , с един размер по-малки. Това, че се чувствам силна, бодра, енергична, горда от себе си и с поне няколко идеи по-щастлива, е допълнителният бонус, на който се радвам всеки ден.

В допълнение, точно сега се опитвам да следвам и новата специална хранителна програма на Данчо (9 страници с режим, рецепти и продукти), стискайте ми палци! Чудесна причина да пиша пак!

Прочетете цялата [история на Роси].

Моника

Казвам се Моника и съм на 23 години.

Избрах да работя с LTL през 2009 година, когато мой съученик и личен треньор Цветан Недев се присъедини към екипът им.

През пубертета аз и тялото ми се променихме и се случваха много неща, които не можех да разбера и съответно променя. Неща като необясними емоционални реакции, перманентна умора и наднормено тегло.

Очаквах в залата на LTL да науча що е фитнес и как да го използвам, за да подобря тонуса си и физическото си здраве. Не предполагах с кого ще се срещна и по какъв път ще тръгна. Имах щастието да контактувам с хора, които не само запалиха любовта ми към спорта и движението, но и към мен самата и още повече към мен – жената.

Съвкупността от знания и умения, които придобих е доста разнородна – от това да клякам с щанга до това какви хормони бушуват в мен и от какво има нужда женското ми тяло; от това да правя лицеви опори до това колко важни са почивката и съня; от психическата сила да поема ляв прав от доста по-силен от мен мъж, до способността да бъда себе си. Да обичам себе си. Да работя върху себе си.

Лазар Радков, Йордан Христов и Цветан Недев ми показаха на практика какво е истинска храна – от споделяне на рецепти до семинари и хранителни сбирки, на които имах възможността да опитам такава. Това коренно промени хранителните ми навици. Спря да ми се пуши, вече не ми се пият кола и ‘натурални сокове’. Не възприемам 90% от пакетираната храна за храна изобщо. От 2011 година насам свалих почти 8 килограма.

В резултат на всичко изброено по-горе аз обичам тялото си, не ми се налага повече да пия антибиотици както преди и не ме ловят неща като пролетна умора или зимна депресия.

В момента работя като барман в концертна зала, която се посещава средно от около 4 000 души на ден, 300 дни годишно. В работата си понякога прекарвам по над 6-7 часа права и/или разнасям тежки неща, но поради изградената ми мускулатура, двигателна култура, здраве и непрекъснати грижи се чувствам прекрасно. Движа се. Променям се.

Благодаря ви LTL! Не толкова за получените отговори, колкото за зададените въпроси.

С обич,
Моника

Еди

Моята история започна в началото на 2013-та година. Водех бурен и доста безотговорен начин на живот през последните две години – взимах наркотици, тъпчех се с некачествената храна и въобще не се движех. След известно време тялото ми започна да дава сериозни сигнали, че нещо не е наред… Но нека първо ви опиша как протичаше един мой ден.

Работя в офис, който се помещава в сградата на голям столичен мол. В офиса прекарвам средно по 8 часа в седнало положение, без особено движение. Единственото време, в което се раздвижвах, беше когато отивах до корнера за бързо хранене, за да си взема бургер, пица или дюнер. В края на деня се прибирах вкъщи и засядах пред компютъра или телевизора.

Пушех трева, изпивах по 3-4 бири, а вечерята се състоеше основно от пици, бургери и чипс. Тревата те кара да изпитваш огромен глад и да се тъпчеш с всичко, което ти попадне. Аз не бях изключние. Понякога ми се налагаше да ходя до денонощния магазин за вафли, които в зависимост от нуждите варираха между 3 и 5 на вечер. Консумацията на естествени храни беше сведена до минимум. Наблягах на въглехидратите и преработените боклуци, като не се тревожех за здравето си.

През уикендите излизах с приятели. Ходехме по клубове и взимахме наркотици. Честоми се случваше да не спя повече от 24 часа. Бях уверен, че щом съм млад – няма как тялото ми да ме подведе. Постепенно и неусетно почнах да качвам килограми и да се движа все по-малко и по-малко. Коремът ми растеше и ми стана трудно да си обличам дрехите. Нямах абсолютно никаква енергия да върша каквото и да било и ме беше завладял огромен мързел. Все по-рядко излизах навън с приятели, защото в повечето случаи, се чувствах уморен и нямах желание да мърдам никъде. За спорт въобще не можеше и дума да става. Той отдавна не беше част от моя живот.

Една вечер усетих остри, срязващи болки под лявото ребро. С течение на времето болката се разпространи по лявата част на гърба, продължи надолу по седалището и завърши с изтръпване по пръстите на крака. Ежедневните дейности се превърнаха в истинско мъчение за мен, защото болката съпътстваше почти всяко мое движение. Започнах да ограничавам движенията си заради болките. В следствие на обездвижването, не закъсня и депресията.

Чудех се какво се случва с мен, тъй като винаги съм бил в добро здраве и не съм имал сериозни проблеми. След многобройни посещения при лекари и куп изследвания (ЯМР, ЕМГ и т.н.) ми беше обяснено, че имам интеркостална невралгия и начална дискова протрузия на L4-5. Препоръките на лекарите бяха да не се натоварвам и като цяло да забравя за по-сериозна физическа активност. Също така, да ползвам и специален лумбален колан, който да държи гръбнака ми в изправено положение.

Неврологът, който посещавах най-спокойно ми каза, че подобно състояние е често срещано в живота на съвременния човек и че би трябвало да се примиря с факта, че болките ще си останат част от ежедневието ми. Трудно е да свикнеш с подобна мисъл, още повече, когато си едва на 27 години. Бях сигурен, че мога да подобря състоянието си и единственият изход от това положение беше да заменя вредните навици, които бях развил през последните години, с нов, здравословен начин на живот.

През следващите месеци започнах да спазвам хранителен режим и възобнових посещенията във фитнес залата. Намалих алкохола и спрях наркотиците. Изчетох безброй материали за хора, страдащи от болки в кръста, както и мнения на фитнес треньори за полезни практики в тази област. След близо 6 месеца редовни тренировки в залата, прогресът ми беше минимален. Бях свалил килограми, но мазнините по тялото ми си стояха и болките не бяха отшумяли.

Реших, че е време да прибегна до услугите на специалист и така се запознах с Лазар. След кратка консултация, установихме кои са основните проблеми, по които да работим и започнах да посещавам Live To Lift два пъти седмично.

През първите тренировки се установи, че имам доста забележки по отношение на техниката, с която вдигах тежестите. В началото правехме упражнения, насочени главно към стягане и развитие на коремната и гръбната мускулатура. Лазар ми обясни колко важно е размачкването на мускулите преди и след тренировка (нещо, което допреди това никога не съм считал за важно).

Прочетете [цялата история на Еди]

Биляна

Аз съм Биляна, на 20 години от гр. София. Тренирам и се интересувам от фитнес и хранителни режими oт около година и нещо. Оттам тръгнаха и проблемите ми. Поради малко повечкото мазнинки по дупето, краката и корема, реших да отслабвам. С диета и убийствени тренировки стигнах до момента, в който анорексията стана моята сянка. Осъзнавайки проблема си започнах да търся помощ. Бях стигнала до 43кг., а съм висока 174см. Прекъснах обучението си , за да се лекувам в България. Не знаех откъде да започна. Тогава съвсем случайно попаднах на ‘Live to lift’, или по-точно на Лазар. Разменяйки няколко имейла аз усетих, че мога да се доверя на този човек и се срещнах с него. Срещата ни беше цели 3 часа, в които той успя да вдъхне в мен надежда и желание за живот. Физическото ми състояние беше критично- бях на косъм от фатални последствия. Нон-стоп изпадах в хипоглекимии, също така не помнех и халюцинирах от липсата на хранителни вещества.

Лазар ме убеди, че здравето е най-големия приоритет и че трябва да зачитам тялото си, да му стана приятел. Започнах да се храня по негова програма. Тренира ме индивидуално около 2 месеца, в които на всяка тренировка усещах как раста- не само физически, но и духовно. Посещавала съм няколко психолози, но този, който ме извади от Адът беше Лазар.

Тренирахме заедно за да възстановим мускулите и да ги уплътним. Премахнахме нечовешкото кардио и започнахме силови упражнения. Чувството, че имам сили да вървя изправена и да качвам стълбите беше невероятно. С времето заякнах, тялото си взе необходимите вещества и умът ми спря да играе номера. Благодарение на физическото ми съвземане и подобрение, психически нещата започнаха да се случват много по-лесно и леко.

През цялото време Лазар за мен бе учител, който ми показа как да живея и как да оценя живота си. Благодаря на него и „Live To Lift” за топлината и отдадеността им към мен и моят случай.

Прочетете цялата история на Биляна тук

Биляна, студент

Ина

Все още срещам хора, които се изненадват колко запалено тренирам сега.

Да, не им се вярва, защото до преди година „спорт” за мен означаваше да карам ски един път в годината за 5 дни, от време на време да си купувам карта в някой фитнес, която никога не ползвам и че мога да плувам (което не означава, че го правя – само мога ).

И така съвсем случайно, по друг повод, попадам на Лазар преди година и нещо. Класически решавам да се „стегна за лятото” и започвам тренировки при Данчо.

За да не ви разхождам много през борбата със себе си да бъда дисциплинирана и точна, първоначалните ми мисли тип: „Не ми се ходи там, всички са в плочки от глава до пети, а аз съм толумбичка” през: „Боже, не правя нито едно упражнение както трябва!” и „5 кг с едната ръка?! Данчо, луд ли си?”, ето какво спечелих в последната година тренировки:

– отслабнах, да, но това не е най-важното. Сега се чувствам добре в кожата си и не ми пука ако кача някое кило, защото просто се чувствам здрава и силна, което води до:

– силна съм и знам как да използвам това, което върши работа всеки ден и за всичко.

– дисциплина – не си намирам никакво извинение да пропускам тренировка, освен ако не съм наистина възпрепятствана от задача. Няма „боли ме главата”, „мързи ме”, „дойде ми” и т.н.

– ентусиазъм – колкото по-добре се чувстваш, толкова по-ентусиазирано продължаваш да тренираш.

– виждам, че всичко е възможно – може би не обясних добре, но преди се интересувах от движение, колкото вие от Световното по „Не се сърди човече” в Нова Гвинея… сега, ако случайно пропусна тренировка ми е криво и имам чувството, че кокалите ми не са на място. Значи всичко е възможно наистина

Истината е, че ако човек не намери за себе си удоволствието от това да тренира, да бъде здрав и силен, няма значение колко карти за фитнес трупат прах на бюрото му или колко си обещава, че от другата седмица започва да живее здравословно.

Затова не знам дали моята мотивация ще свърши работа за теб, ако четеш това и се питаш дали да не започнеш от утре, ще ти кажа: за мен e просто – независимо какво се случва или не се случва или какъв луд ден съм имала, знам че накрая отивам да направя нещо добро за себе си и го правя с кеф и със страхотни приятели като Роси и Данчо 🙂

Инка

Прочетете цялата [история на Ина]

Владимир Якимов

Още помня онзи съдбовен ден, в който отново предъвкваха темата за акциза на цигарите по телевизията… знам ли май не бях на кеф и реших да им тегля една… да ги поздравя. Седнах и се замислих – разправят, че 90% от тютюнопушенето е навика да държиш нещо в ръка. ОК, значи няма да се боря с навика, а просто ще поработя над подробностите – и така замених цигарата с дъмбел.

….посрещнаха ме Лазар и Цецо и макар и да опитваха лекичко натоварване, колкото да видят какво мога, няма да забравя колко стръмни ми се виждаха стълбите на излизане от залата. Споменавайки въпросните стълби (всеки посещавал залата на ст. „Академик” знае за какво иде реч), малко или много ми бяха мярката за това как прогресирам, ако ги кача сутрин без проблеми значи ще е добра тренировка, а в завизимост как слизам или много съм заякнал в краката или Цецо не ме е сгърчил като хората.

И така посещение след посещениe, отново и отново, някак неусетно дъмбелите станаха щанги, а тежестите от жълто минаваха в по – тъмни разцветки и по-голям диаметър (малко завоалирано, но малко предизвикателство пред любопитните да проверят какво имам предвид). И хубаво, че имаше прогрес, защото с времето от нужда на допълнителна мотивация да стана в 6 и спал-недоспал да тръгна към залата, си стана като част режима ми. Направо си беше по – приятното преживяване преди да отида на работа.

И така вече 6 месеца. Доволен – показах сам на себе си, че мога. До колко съм прогресирал трябва другите да кажат, аз се чувствам добре и пълен с енергия.

Ще използвам възможността да благодаря на Цецо , без вещината да ми даваш почивка когато започнех да облизвам пода прав и не, когато знаеше че мога още едно повторение, резултата нямаше да е същия. [прочетете цялата история …]

Владимир Якимов, системен администратор

Николай Добруджански

“В края на 2008г. ми предстоеше важен професионален двубой с чуждестранен състезател, категорията беше по-висока от тази, в която обикновено се състезавах, а чужденецът беше известен с издръжливостта си. Нуждаех се от допълнителна “бутилка кислород” без да губя от силата и масата си. Обърнах се към Лазар, с когото се познаваме от години, споделих му проблема си, поговорихме надълго и нашироко, и на следващия ден ми изпрати подробен план за кондиционна подготовка, клипове на упражненията, които трябва да изпълнявам, както и подробен хранителен режим. През оставащите 3 седмици тренирах по изготвената програма, консултирах се с него всеки ден за функционалното ми развитие. Вечерта на срещата бях много спокоен и уверен във възможностите си, бях експлозивен и издръжлив – доминирах противника си безапелационно въпреки, че бе с 6 килограма по-тежък, а накрая имах въздух за още една среща. Вече не се състезавам, но винаги, когато имам въпроси относно кондиционната и хранителна подготовката на бойците в клуба ми, първият човек, към когото се обръщам е Лазар.”

Николай Добруджански, бивш състезател и настоящ треньор по ММА

Таня Стоянова

Казвам се Таня и съм на 28 години.Със спорт и фитнес се занимавам от 2 години. От малка имам така наречената S-образна стойка, т.е. силна лордоза и кифоза. Това води до болки в раменете, гърба, врата и т.н. Аз си бях свикнала с тях 🙂 Около 10-ти клас ходих на лекар във връзка с това, но отговорът му беше, че съм закъсняла, тъй като подобни корекции се правят най-късно до 7-8 годишна възраст. На този стадии можело да опитам да правя разни упражнения, но те щели да бъдат най-вече за успокояване на съвестта и нямало да имат резултат.

Поради леко мързеливата ми природа реших, че няма нужда да влагам толкова усилие само да си успокоя душата и не предприех нищо. В последствие си харесах професия, свързана с много стоене на компютър, което не допринесе особено за подобрение на положението. Преди 2 години започнах да тренирам. Причината да започна бе прозаична – да сваля 2-3 килца 🙂 В последствие открих тренирането със свободни тежести и изпитах голям кеф 🙂

Постепено целите ми се измениха и скоро кантарът спря да бъде измерител на успеха ми. Целта ми бе да имам здраво, силно тяло, с което да мога да правя различни неща – открих планинарството и още няколко спорта, които му носиха голямо удовлетворение. Спрях да се разболявам.

Заучавах движенията с тежести с помощта на приятели, с лична треньорка, сама. Тренирах известно време в LTL Стойки на ръце при Данчо Мастъра, освен това редовно посещавах неделните им кондиционните тренировки 🙂 Беше страхотно, много ми харесаха атмосферата и хората в клуба. В последствие поради несъвместимост с други лични ангажименти продължих да тренирам самостоятелно.

След един тежък планински преход през юли тази година реших, че ще ми дойде добре малко външна помощ за тренировките. Тъй като вече бях запозната покрай кондиционните тренировки с работата на Лазар, през август говорих с него. Разбрахме се да тренираме заедно веднъж седмично като аз си продължавах със своите си тренировки 3-4 пъти седмично.

Целта ми беше да идентифицираме разни мускулни дисбаланси, да си коригирам техниката на някои упражнения, където имах съмнения. Разбрахме се по мое настояване, аз да продължа да си изготвям тренировките през седмицата, като Лазар ми дава ценни съвети и насоки. Освен това дълго време ми поставяше всяка седмица “домашни”, с които да експериментирам.

При първата тренировка определихме основните проблеми, а именно лордозата и кифозата, както и различни мускулни дисбаланси. В началото започнахме основно работа по лордозата – оправихме техниката на тягата и други упражнения, засилихме коремните мускули. Лазар ме убеди да си надвия егото и да си сваля за известно време работните тежести и да затвърдя техниката. Като цяло след около 1-2 месеца имаше забележима промяна в ъгъла на таза ми. Дори с просто и невъоръжено око се забелязваше.

Продължихме работата по това и засилихме усилията в посока на кифозата (или като приятелят ми я нарича заради мен – кифЛозата). За мое учудване се оказа, че щръкналите плешки можело да се коригират. В момента след около 4 месеца съвместни тренировки и лордозата и кифозата ми са доста по-добре – лордозата може би на 80-90%, кифозата може би на 50-60% (това е моята скромна преценка поне). Има още работа разбира се, но фактът, че виждам резултати дори след толкова кратко време ме радва. А и в крайна сметка се оказа, че нещо, което преди повече от 10 години лекарите бяха обявили за “невъзможно”, се получава съвсем безпроблемно 🙂

Доволна съм от тренировките в LTL, защото успявам да ги съчетавам според удобна за мен схема (т.е. примерно само веднъж седмично), винаги мога да задавам въпроси, получавам съвети и идеи. Понякога Лазар ме кара да правя неща, които не ми се нравят особено (като намалянето на тежестите :)), но винаги е готов да ми даде обосновка за това (което за мен е важно, тъй като обичам да си обяснявам нещата, които правя), а и в повечето случаи се оказва прав 🙂 Отделно искам да отбележа, че значително съм подобрила постиженията си на кондиционните тренировки. Та като цяло – много съм доволна 🙂

Таня Стоянова, програмист

Марио

Казвам се Марио и съм на 19 години. Преди да отида при Лазар се бях занимавал с кик бокс и фитнес, но чисто любителски. Предстояха ми физически изпити, които изглеждаха непосилни за мен. Включваха набирания,лицеви опори,скок от място, спринтове.

Потърсих помощ от Лазар, защото нямах нужната подготовка да премина физическите изпити, а ставаше въпрос за кратък срок от време. Тренировките при Лазар бяха точно такива , каквито очаквах – изморителни и тежки, но ефекта беше невероятен!

Само за месец и нещо качих лицевите опори с 15 бройки, а набиранията – от 0 до 7. За двата месеца, през които тренирах при Лазар успях да кача лицевите опори до 40, започнах да правя по около 10-12 пълни набирания, качих скокът от място с около 20 сантиметра. Упражненията, които Лазар ми даде покачиха и експлозивността ми , като успях да сваля около 2.5 секунди при спринтовете.

Поради това, че ми предстояха матури както и други изпити, спрях да тренирам при Лазар, но се консултирах с него в интернет и така продължих подготовката си. На физическия изпит успях да направя 60+ лицеви опори, а когато започнах при Лазар правех по 10-15 чисти. Също успях да направя и другите нормативи за максимум точки, което беше доста учудващо за мен, тъй като не бях и мечтал да изтичам километър под 3:10 мин, 70+ коремни преси за минута , но с подходящите тренировки всичко се постига.

Съветите му относно храненето също изиграха своята роля. Откакто започнах да спазвам някои основни хранителни принципи се чувствам по-енергичен и доста по-добре от времето, когато бях на чипсове,кроасани и коли. Цялата тази промяна оказа много положително влияние на цялостното ми състояние и на медицинския преглед всичко беше в нормата. Искам да благодаря на Лазар, че ми помогна да постигна целите си и да му пожелая здраве, щастие и все така да помага на хората, както помогна на мен.

Прочетете цялата [история на Марио]

Иван Спасов

Казвам се Иван и съм на 16 години. Тренирам футбол вече 8 години и играя като вратар. Започнах да тренирам в залата на моите приятели от Live To Lift преди 3 месеца и половина, вече близо 4. Основните ми цели бяха :

1. да стана по-силен , за да си помогна във футбола, понеже имах основните вратарски умения, но бях изключително слаб и изнемогвах в единоборствата

2. исках да науча техниката на повечето упражнения, защото преди съм опитвал да тренирам и сам, защото все ми бе втълпявано че трябва да се развивам физически по-бързо, ако искам да успея във футбола, но тренирах … тренирах и резултат никакъв , дори в повечето случаи получавах травми

3. третото, за което отидох в залата бе разбира се храненето, исках да се храня правилно и да разбера кои храни ми действат добре и има смисъл да ги ям.

И ето как се развиха нещата…

Когато започнах да тренирам бях 58 кг, вярно ядях месо, яйца, зеленчуци, но и на вафлите и кроасаните доста наблягах. Беше ми адски интересно, защото с всяка тренировка научавах все нови и нови неща. Наблюдавах прогреса си, как от основните и най-лесни упражнения преминавах към все по-трудни и това ме правеше много щастлив и уверен в себе си. Също така трябва да спомена, че след като беше изминал 1 месец откакто тренирах в залата, отидох на тренировка по футбол, може би не бях загрял добре и усетих при един спринт силна болка в областта на аддукторите. Лекарят в отбора ми каза, че съм имал някакво сериозно разтежение и трябва задължително да почивам месец и половина. Лазар обаче ме убеди, че това изобщо не е така и трябва просто да направя мускулите си едновременно силни и еластични. Аз продължих, разбира се да тренирам усилено и резултатите не закъсняха. За 3 месеца качих 8 килограма, мога да правя всички упражнения с 2,3 пъти по-големи тежести отколкото, когато стъпих в залата. Освен това се чувствам и адски спокоен и удовлетворен от всичко, което продължавам да постигам и научавам.

Edit на “Live To Lift”: Няколко месеца, след като започнахме да тренираме заедно, Иван отиде на проби в Германия и буквално помете конкуренция, особено на физическите тестове. Треньорите там са оценили високо физическата му подготовка. Сега Иван е футболист на Локомотив (Лайпциг). прочетете още тук ..

Иван Спасов, вратар в младежката формация на Локомотив (Лейпциг) набор 94′

Антони

Започнах да ходя на фитнес преди почти 2.5 години, в самото начало на януари. Колегите ми подариха за рождения ден карта, която беше доста скъпа и нямаше как да я изхвърля В началото си виках: “ебаси и тъпия подарък”, но се насилих и започнах тренировки в зала + плуване. Бях абсолютно убеден, че нямам никаква нужда от треньор и всичко мога да науча сам, тъй като информация има предостатъчно. Убеждението ми се затвърждаваше постепенно, наблюдавайки работата на треньорите в залата и дискутирайки с тях. Всеки имаше различно виждане за нещата и аз не знаех на кой да вярвам. Целите ми бяха да сваля 10-15 кг. и да започна да се чувствам по-добре. Първата година тренирах кръгово, по схема измислена от мен, стремейки се “да слушам тялото си” и без нито ден почивка. Час и половина фитнес, после 40 мин. интензивно плуване. Сами се досещате как се чувствах след тази година. Успях да сваля чутовните 400 гр. и изглеждах по същия начин както и в началото. Тогава си казах, че съм на погрешен път и е време да почета повечко. Направих го и следващата една година започнах да тренирам по до болка познатия сплит, плюс плуване и кардио, но с поне 1-2 дни почивка седмично. За тази една година успях да си подобря постиженията незначително – например лежанката от 45 на 50 кг, което е смешно за 100 кг мъж, трениращ от 2 години. Обаче свалих около 10 кг., което ми се видя едно добро начало. Тогава реших, че е крайно време да престана да си губя времето с безсмислени експерименти, станах на 40 год. и нямаше накъде да чакам. В началото на годината се свързах с Лазар и откакто работим заедно, съжалявам за изпуснатото време. Вече почти удвоих резултатите си, имам сериозна промяна във визията и се чувствам чудесно. Разбрах многото грешки, които съм допускал и ми се промени изцяло мирогледа за спорта. Винаги съм предпочитал да тренирам сам, а и въобще в живота си съм разчитал предимно на себе си, но в този случай осъзнах, че съм бил на погрешния път.

Мария Ралчева

Преди известно време свързвах фитнеса с гадно прашно помещение, пълно с хора, съдържащи цялата Менделеева таблица, гледащи лошо и пухтящи пред огледалата, кифли, които се чекнат по колелетата/ пътеките и “компетентни” фитнес инструктори, зяпащи кифлите. Мразех фитнеса. Бях убедена, че не е за мен, пък и защо да тичам на пътеката, ако мога да го правя в парка (не, че се беше случвало), що да се потя в тъпата зала, ако мога да карам колело навън и т.н. НО.. добре, че имах късмет да попадна на правилните хора.

Не ме разбирайте погрешно – аз все още смятам, че повечето зали са подобни на гореописаното. Но и това правило като всяко друго има своите изключения. И едно от тях е залата на Live To Lift. На пръв поглед разлики няма много, но там.. там обстановката, хората, треньорите – различно е. Там не те оставят да блъскаш сам като идиот, като най-голямото ти постижение би могло да бъде контузия, резултат от неправилна техника например. Там те обгрижват.

Първият път, когато се срещнах с Лазар, бях притеснена. Какво ли ще ми каже, как да му обяснявам, че досега съм отслабвала само с глад, как не съм спазвала полезни хранителни режими, което си беше очевидно предвид моите близо 70кг. Мислех, че ще ме анатемоса и изхвърли.
Всъщност Лазар се оказа пич. В нито един момент не ме накара да се почувствам зле. Гледаше на мен просто като на човек, на когото трябва да му се изградят определени навици. Та обясни ми всичко относно хранителния режим, даде ми табличка, в която да си пиша какво съм яла, за да ме контролира, направихме една тренировка, за да види в какво състояние съм … прочети целия разказ на Мария …

Mария Ралчева, студент

Пламен Колев

В началото на месец май 2010 се свързах с Лазар и му споделих, че в момента готвя двама мои състезатели за турнир през юли месец – момче и момиче. Нямахме много време затова го помолих да изготви тренировъчна програма, с която моите състезатели да повишат експлозивността на ударите си.

Той се отзова веднага като освен тренировъчна програма изпрати клипове на упражненията и насоки за тестове, с които да установя откъде да започнем с моите състезатели и как да прогресираме. И освен всичко това ми даде много добри идеи за това как да структурирам програмата им за специфична издръжливост.

Искам да му благодаря за компетентните съвети и за професионализма.

Пламен Колев, бивш шампион на България по Кикбокс, настоящ треньор по Тай Бокс в Испания

Теодор Милев

След като започнах да се храня с по-малко въглхидрати, чувствам организма си като цяло по-добре – не ми е тежко след хранене, (т.е. не ми се драйфа) както преди и имам повече енергия.

За тренирането – откакто тренирам при Лазар в LTL мога да кажа, че имам по-добър контрол върху тялото си, т.е. движенията ми са по-прецизни, също така съм увеличил отскока. Това е от огромно значение, когато си вратар, защото имаш плонжове и скокове при центрирания и всеки допълнителен сантиметър повече може да означава спасен гол.

Друго нещо, което съм подобрил благодарение на тренировките е, че съм станал по-пъргав, както в ръцете така и в краката. Това отново е от голямо значение за мен, защото за голяма част от спасяванията се изисква бърз старт в посока на удара или бързо изпъване на ръцете, за да можеш да спасиш удара. Също така благодарение на повишената ми сила и експлозивност мога да тичам добра по-бързо.

Благодарен съм за всичко, което съм постигнал.

Теодор Милев, вратар на ФК “Септември” – старша възраст

Кристиан Тонев

Аз съм Крис , на 17 години. Ситуацията при мен беше следната – занимавам се активно стрикинг от 2 години , но се наложи почти да спра тренировките поради проблеми с кръста. Проблемите започнаха с прещипан нерв и 2 месеца почивка, после всичко уж беше ок (нямах никаква диагноза), но болките продължаваха да са на лице и да се влошават. Близо година опитвах какво ли не, но нямаше ефект.Ако тренирах после ми трябваха минимум от 2 седмици почивка,за да спрат болките и това се повтаряше непрестанно. Опитах се да тренирам лятото по този начин, но беше невъзможно. След това имах 2 посещения при физиотерапевт – след първото бях добре за една седмица, а на второто ми каза да не се занимавам повече с този спорт, че не трябва да вдигам тежко (повече от 20кг) и като цяло да не се занимавам с натоварващи дейности. Тогава реших да се обърна към Лазар и един месец по-късно с добър подход и внимателни тренировки, вече нямах никакви болки. Отново тренирам без никакъв дискомфорт в кръста, станах много по-бърз и силен – в началото се затруднявах да направя 3@70 тяга, сега правя 10@90 и 1@130. Благодарности на Лазар, че ми помогна отново да правя това, което обичам и на останалата част от ЛТЛ, че са пичове.

Кристиан Тонев, ученик

Атанас

Преди да започнем тренировки с Лазар, имах проблеми с адуктора -не можех да тренирам, освен това ингвиналните канали ми бяха разширени. Днес бях на преглед и доктора ми каза,че положението е много по-добро и трябва да започна да бягам.Споменах му,че тренирам с тебе,казах му за това,че тренираме доста корема (понеже той ме пита дали тренирам коремната преса,сухожилията на пресата и адуктора били свързани и по-силния корем влияел добре на адуктора) и той каза “браво,за разлика от повечето кондиционни треньори,твоят си разбира от работата”.

За 2 месеца качих много сила и станах доста по-стабилен. От 10 повторения тяга на 70кг,сега без проблем мога да направя 10 повторения на 95-100кг. На тягата се чувствам много силен.
Преди това правих 3 повторения с 80кг на клек, сега правя по 12 с 75кг, което според мене си е доста голям напредък.

Доволен съм, добил съм самочувствие, имам огромно желание за тренировки, станал съм по-силен физически. Имах огромни очаквания към Лазар и те напълно се изпълниха.

На абсолютно всички упражнения вдигнах доста килограмите. На изометричните упражнения вдигнах времето, станах по-стабилен. Само искам да съм здрав, за да мога да тренирам и да прилагам това,което постигнах с тебе за 2та месеца.

Атанас Андреев, футболист в младежката формация на ФК “Несебър”, набор 93′

Любо

Основен интерес са ми бойните изкуства и тренирам от първи клас, само че с бая прекъсвания по време на тийнейджърския период, което съчетано с никакви познания за здравословно хранене и с често недоспиване и препиване, буташе стрелката на кантара все по-нагоре докато закова на 95кг, когато реших, че е време да се стегна. Друга причина, освен да стана по-як естествено, поради която се свързах с Лазар е тази, че имах и кифоза, а бях чел, че е оправял други подобни случаи с упражнения.
Започнах да тренирам при него края на февруари 2010 до края на март и нещата протекоха по следния начин: Първо почнахме с диагностика от негова страна, къде има дисбаланси при мен, след което ми показа правиното изпълнение на основните упражнения(тяга, различни видове клек, лег) като ме коригираше като не ги правех правилно и поощряваше като ги изпълнявах добре(положителният feedback играе голяма роля във възпитателния процес). Освен това научих много разнообразни и нови за мен упражнения за изравняване на мускулните дисбаланси, както и техники за самомасаж. Като цяло бях доста неориентиран, но Лазар внесе светлина и поподреди представите ми за тренирането, за което – домо аригато! Получих обяснения за доста аспекти на храненето и тренирането достатъчно подробни и компетентни, за да си тръгна с много нови познания, изправена стойка и амбициран за тренировки. Също така получих и готова програма, по която да тренирам като се върна в Германия и резултатите за 3 месеца са:
Тяга от 70кг на 140кг серии 5х5
Клек от 50 в началото до 110 серии 3х8
Лег – от 70 на 100 макс
Тренировките зависеха от учебния план, но повече от 3 дена не съм почивал, като минаха изпитите- през ден в 6.30 ам във фитнеса. Бяха съпроводени и за мой късмет от добро възстановяване и хапване и никакви контузии.
Благодарен съм за научените работи и доброто отношения както от него, така и от останалите момчета и момичета в клуба. До нови срещи и с всеки ден все по-здрави!

Любо, 21г., студент по психология в Германия

ЗАПОЧНЕТЕ ТРЕНИРОВКИ ИЛИ СИ ЗАПИШЕТЕ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ:

Пишете ни на hello@livetolift.com

или директно ни се обадете на: 0884 614 579

.

Състезатели

Виолета Ангелова

Виолета Ангелова е многократна шампионка на България по джудо и самбо. Има две пети класирания на европейски по самбо за девойки и още две от балканиади по джудо. Подготвя се кондиционно при Лазар Радков от 08.2010 и впоследствие печели първо място на състезание по джудо и второ място на републиканското по самбо, където под давление на техническото си ръководство сваля на долната категория (от 57 на 52кг) . След това продължава тренировките си в Live To Lift, но този път, за да рехабилитира контузия, получена на състезание по джудо. В момента Вили води тренировки по джудо за деца към ЦСКА и следва специалност джудо в НСА.

Виолета Ангелова тренира в Live To Lift от 08.2010 до 02.2011

Александър Тосков

Сашо е състезател на софийския клуб “Вип Ринг”. Състезава се от 2005-та година и е многократен медалист от състезания по Кикбокс, Муай Тай и Сан Да. През 2008-ма година със силово-кондиционната му подготовка се се заема Лазар Радков, след което Александър печели 2-ро и 3-то място на републикански състезания по Муай Тай, 3-то място на състезание по Кикбокс и става победител в първия професионален мач по Муай Тай с лакти в България. След въпросния мач треньорът на Александър му по Муай Тай – Кирил Пенджуров – споделя, че в момента Сашо е най-добре подготвеният силово и кондиционно състезател по Муай Тай в категория до 86кг в България. Сашо казва, че никога не се е чувствал по-силен, по-рязък и по-издръжлив от тогава.

Лазар Радков подготвя Александър Тосков силово-кондиционно в периода 12.2008 – 11.2010

Христо Радков

Като юноша на Ботев (Пд) Христо става два пъти републикански вице-шампион на България и веднъж печели трето място. През 2007-ма година става републикански шампион за ученици с отбора на “ТХВП” (Пловдив) като междувременно печели и приза за най-добър вратар на турнира с най-малко допуснати голове. През 2010 става републикански шампион в държавното студентско първенство с отбора на “Европейски колеж по икономика и Управление” (Пловдив). Съотборниците му го наричат “Робокоп” заради физиката, психиката и желязната му дисциплина. Още от юношеска възраст негов ментор относно физическата подготовка е брат му Лазар.

Иван Спасов

Ванката е един от най-сериозно трениращите млади спортисти в Live To Lift. Юношата на “Спартак” (Пловдив) беше толкова надъхан да тренира, че често идваш цял час преди тренировка. Така че никак не беше чудно, когато само 3 месеца по-късно слабоватото в началото момче не само беше качило 8кг, не само беше повишило силовите си показатели многократно, но и тичаше по-бързо и скачаше по-високо от всякога. Затова и не беше никак чудно, когато 6 месеца по-късно му предложиха жилище, училище и пари на ръка, за да остане да играе в Лайпциг (Германия) след като бе бил всички останали състезатели на футболния тим в повече от половината физически тестове. В различни периоди от подготовката му с него се занимаваха предимно Лазар и Христо. В момента, дори на хиляди километри от Live To Lift, силово-кондиционните му тренировки продължават посредством редовни онлайн консултации. Повече за неговата история можете да прочетете тук и тук.

Иван Спасов тренира в Live To Lift от 08.2009 до 05.2010

ФК “Евроколеж” (Пловдив)

След като станаха Шампиони на България на държавното студентско първенство ръководството на футболния клуб реши, че ще бъде добре освен технически момчетата да се подготвят доста по-добре и физически за следващия сезон. Познавайки добре физическите качества на вратаря Христо Радков (виж по-горе), както и отличната подготовка на Найден Кехайов, ръководителите на отбора се свързаха с екипа на LTL в Пловдив и ни помолиха да се заемем с нелеката задача да превърнем футболистите на ФК “Евроколеж” в машини. Нямаше как да не се съгласим с подобно предложение 🙂

.

Виж също нашата секция – Трансформации

За повече успешни случаи в областта на възстановяването от контузии и стари травми посетете секцията – Без болка!

ЗАПИШЕТЕ СИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИЯ:

Пишете ни на hello@livetolift.com

или директно ни се обадете на: 0884 614 579