„Настройте зрението си и го фокусирайте върху цветята, а не върху бурените!”,

пише Дарил Бърнстайн. Което ме наведе на мисълта за мое преживяване от на далечното минало.

Така започваше писмото от моя добър приятел Жан-Пол – французин, с който се запознахме и впоследствие – сприятелихме по време на следването ми в Хамбург.

А ето и останалата част:

Бях в градина, градина изпъстрена с прекрасни цветя, както и с не малко бурени. И аз както Бърнстай, явно достигнал до същия извод по мой си път, фокусирах зрението си върху цветята и не забелязвах бурените.

А цветята бяха прекрасни – ухаеха невероятно и бяха едни от най-красивите, които бях виждал някога. Нямаше как да остана безпристрастен към подобна красота и се заех да се грижа за цветята. Поливах ги, подхранвах почвата – грижех се за тях така, сякаш бяха мои. Но цветята могат да бъдат единствено и само на Природата, а хората могат само да им се възхищават. Както и да се учат от тях.

Така правех и аз.

В резултат на този труд – цветята избуяваха и разцъфваха все повече и повече. Изглеждаха все по-прекрасни и ухаеха все по-неустоимо. Растяха цветята, растях и аз покрай тях. Растях, изучавайки красотата им. Растях, изучавайки аромата им. Растях, изучавайки цялото очарование, което носеха, и най-вече изучавайки как Майката Природа бе постигнала всичко това.

Не обръщах през цялото това време внимание на бурените аз, а те си стояха. И не само си стояха и като че бяха станали още повече. Може би и заради това от един момент нататък взе да ми става все по-трудно да фокусирам зрението си единствено и само върху цветята. Бурените ги бяха заобградили плътно.

Още от самото начало на престоя ми градинката бях мислил какво мога да направя по въпроса с бурените, но от една страна градинката не беше моя – в такъв случай, според моите разбирания, мога единствено да се старая да помагам на хубавите неща да стават все по-хубави. От друга страна – градинарските пособия, нужни за изкореняването на въпросните бурени бяха при хората, на които градинката принадлежеше и единствено и само те имаха достъп до тях.

Звучи ви като нескопосано оправдание, нали? Питате се защо не изкорених бурените с ръка? Правичката да ви кажа – не е като да не се опитах. Но ако един бурен не бъде изкоренен из основи – не след дълго той отново пораства. А с ръка е къде-къде по-трудно отколкото с мотика, примерно. Освен това, установих, че е не особено ползотворно, ако изкореняваш бурени и след това след тебе мине някой и засее наново …

Или с две думи, установих следното – премахването на плевелите не е особено ефективно, ако:

– се извършва с проста ръка

– и особено ако се извършва в чужда градинка

Т.е. открих, че в тази битка усилията ми са напразни. В този момент на яснота реших следното – да запазя по едно цвете от всеки вид и да го засадя в моя си градинка. Градинка, в която не само да се грижа за цветята да растат здрави и красиви, но и не да изкоренявам бурени, а да се погрижа подобни изобщо да не се появяват.

След не малко перипетии по едно цвете от всеки вид бе засадено в малката градинка, която намерих за мен и приятелите ми. С всеки изминал ден градинката растеше и ставаше все по-прекрасна. Дори и да се появеше бурен – градинката бе толкова добре поддържана, а цветята толкова силни, че не след дълго въпросния изчезваше сякаш от самосебеси.

И до ден днешен градинката на Жан-Пол продължава да става все по-хубава и прекрасна, разраствайки се с всеки изминал ден. И всеки може да посети китните лехи, да се полюбува на цветята и ако иска – може дори внимателно да вземе някое цвете и да го посади в собствената си градинка.

Лазар Радков
Следвай ме
Фокусирайте зрението си над цветята

Коментари

Comments are closed.