Има 4 нива на отношението “знание – поведение”.

Първото е, когато в дадена област знаеш, че не знаеш. Тогава не се периш много-много, даже хич и гледаш да учиш и не се забелязваш много-много.

Като си понаучил малко, основно теория, вече имаш потенциала да стъпиш в във второ ниво. Във второ ниво вече си мислиш, че знаеш. Разбира се, знанията ти са предимно, ако не изцяло теоретични, но за сметка на това арогантността ти може да бъде усетена доста практически навсякъде и от всички около теб.

Второто ниво може да бъде описано като ужасно надут балон, в който няма нищо друго освен въздух под налягане. И както знаем, в такива случаи балонът, пълен с теоретични знания, рано или късно се среща с практиката, която почти винаги се явява под формата на игла, вилица, нож, сатър или друг остър предмет, който помага на балона да изпусне всичкото това налягане, пръскайки го на множество парченца, които се пльосват до едно на земята.

Болезнено е, но както всяка друга болка рано или късно отминава. И ако човек си е направил изводите и си е взел поука, се е постарал междувременно да облече теорията в практика и е събрал доста опит. В един момент обаче всичките нови знания и опит достигат доста високи нива и човекът вече е готов да пристъпи в трето ниво.

В трето ниво човек знае, че знае и не само знае, че знае, ами наистина знае smile.gif Въздухът по налягане е заместен от твърда сърцевина на знания, но не всички уроци са научени smile.gif Егото отново има сцена за показ, а арогантността е 10 пъти по-висока от едно време. Балонът с въздух е ъпгрейдван до космическа ракета.

Но колкото и да знаеш, колкото и да можеш – винаги ще има някой, който да знае и да може повече от теб. А когато си арогантен – винаги ще се намери някой да те свали на земята. И от колкото по-високо падаш, толкова повече боли. А в момента се намираш между 10 и 100 пъти по-високо от ситуацията с балона. Нали си спомняш какво стана с Аполо 13?

Второ и трето ниво са клопки по пътя на нашето събиране и усвояване на знания и умения. Когато се възгордеем, когато станем арогантни, ние привличаме обстоятелства, които да ни свалят надолу да ни върнат назад по пътя ни напред и нагоре. Може да не е от първия път, може дори да не е от 20тия, но веднъж преодолели тези клопки, можем да пристъпим в четвърто ниво.

В четвърто ниво, не само, че знаем, но също така знаем, че знаем и сме добронамерени. Егото е добило минимални стойности, а от нас струи единствено спокойствие, уважение за всичко и всички, разбиране, обич и доброта (май станаха прекалено много струите, а? smile.gif имате моето позволение да ги съкратите на половина biggrin.gif )
Оттук нататък пътят ви към усвояване на знания и умения е свободен smile.gif

Пиша ги тези неща, понеже аз самият не веднъж съм попадал в тези клопки в най-различни сфери на живота, както и от време на време все още продължавам да попадам. Наблюдавам тези модели редовно около себе си и ако сега, като се замислите, забелязвате нещо подобно у себе си в разни области, дайте си сметка за нещата, които прочетохте току-що и се опитайте да подходите по по-различен начин.

Ще бъдете приятно изненадани от последствията good.gif

Бъдете добри .. уважавайте good.gif smile.gif

Лазар Радков
Следвай ме
Отношението “знание – поведение”

Коментари