Каквото и да си мислите, каквото и да си мислите, че си мислите, по дяволите, не правете като мен.

“Благодарение на твоите съвети свалих 7кг за 1 месец”

– Радвам се за теб!

“Вследствие от тренировките ми с теб тягата ми порасна от 50кг за 1 повторение на 70кг за 2 повторения само за 3 месеца!”

– Супер си! (момичето тежи 48кг)

“Лекарите бяха казали, че няма да мога да имам повече деца, но вследствие от тренировките ми с теб и от препоръчаната от теб суплементация ми се родиха 2. Мерси!”

– И аз много се радвам за теб – супер са ти децата 🙂

“Стойката ми се изправи и кръстът вече не ме боли откак тренираме заедно!”

– Браво! И аз така :)))

“Чувствам се много добре като тренираме с теб!”

– И аз така 🙂

Да, това са откъси от разговори между мен и хора, с които съм тренирал или съм консултирал. може би ви се струва, че се надувам. Дали е така или не, няма никакво значение. Единственото, което има значение е:

Не правете като мен, по дяволите!

Някои от вас, които четете, ме познават доста добре, други по-малко. На доста съм бил от полза със съветите си за храненето, тренирането и за това как да живеем по-добре. Това може само да ме радва. Често обаче се получава следното – даден човек даде няколко добри съвета, от които група хора извадят ползи. Това се повтаря още няколко пъти с подобни резултати и постепенно се случва следното – въпросните хора започват да приемат мнението на този човек за даденост! При това по всички въпроси! Без критичен поглед и без проверка.

Мнението на въпросния човек автоматично става мнение и на тези хора.

Ето, например, даден човек казва: “Трениране с под 12 повторения серия е за назобани трибойци!”, и хората, извлекли дивиденти от други негови съвети приемат твърдението за чиста монета, без дори капка скептицизъм.

Друг човек казва: “Няма смисъл от това да правите повече от 5 повторения на серия с тежест близка до максималната ви за 5 повторения”. Тук схемата с последователите с подобна на тази по-горе.

Аз ще ви кажа следното: “Хубаво е да се тренира с различна интензивност, различен брой повторения в серия, различен обем, различна гъстота, в зависимост от целите, опит в тренирането, общо физическо състояние, моментно състояние, здраве, темперамент, периодизация и т.н. “

Ще ви кажа още нещо:

Не ми вярвайте!

Това, което съм написал по-горе идва от личния ми опит и от опита ми с трениране на хора. Това няма значение.

Същото ще ви го каже и Рос Енамайт (Ross Enamait) – и на него не ми вярвайте. Ще ви го кажат и още известни и неизвестни треньори. И на тях не им вярвайте. Не вярвайте и не приемайте нищо за даденост, ами

Мислете и проверявайте!

Наскоро едно момиче ми сподели следното: “Абе, до преди известно време си мислех, че нещата са ми ясни. Т.е. – ядеш еди-колко-си въглехидрати най-много, еди-колко-си калории, спортуваш редовно и интензивно и нещата ще станат. Впоследствие обаче се оказа, че нещата не са ми били чак толкова ясни”

Да, нещата при момичето не се получаваха. Защо? Най-вероятно защото сме единство между Дух и Тяло и защото не винаги нещата опират до тренировки, въглехидрати и термодинамични сметки. В крайна сметка момичета беше отпуснало строгия контрол, беше си позволило да се радва повече на храната и на живота и това се беше отразило доста добре на психическото, а оттам и на физическото и състояние 🙂

Но да се върнем към темата. Ето, примерно, аз се старая да спортувам всеки ден или през ден, тренирам с различна интензивност и повторения в серия. Тренирам понякога дори до отказ. Тренирам основно клек, лег, тяга и набирания. Правя планкове, напади, тяга на 1 крак. Понякога сгъвам за бицепс и разгъвам за трицепс. Гледам да наблягам на месото и яйцата, ям много масло и сметана (все още търся начин да си направя качествена). Понякога ям повечко плодове, понякога дояждам сандвичите на децата, понякога ям домашна баница 🙂 но …

… не правете като мен!

И като споменахме храната – колко въглехидрати е дорбе да консумираме? Да ги въртим ли? Като спортуваме колко? А като почиваме колко?

Ето, примерно, споменатия по-горе Ross Enamait твърди, че бокса е по-скоро анаеробен спорт и ти трябват основно въглехидрати. Според него едно 65% от калориите ти трябва да идват от въглехидратни храни. (важно е да се отбележи, че Рос препоръчва храната да е естествена и напълно органична и екологично чиста)

Рос е известен боксьор и треньор и много хора са извадили не малко ползи от съветите му. Не малко от четящите тези редове сте установили, че когато консумирате повече от 20-30% от дневните си калории под формата на въглехидрати, се случват едно или две от следните неща:

  • колкото и да тренирате, все сте по-мазен в сравнение с ако похапвате по-малко въглехидрати
  • по-често ви се случва да имате ниски нива на енергия (това свръхчувствителните към инсулина го знаят много добре)

Е, какво правим тогава?

Моят колега Александър Тосков, примерно, до скоро тренираше всеки ден без събота и неделя двуразово (+ 1 път събота) и през това време въглехидратите му бяха 20% от общите калории, като наблягаше на мазното и протеин. Тренировките му бяха кикбокс, щанги и ММА. Аз съм правил подобна гимнастика, но съм стигал до максимум 7-8 тренировки седмично. Та, явно цялата работа ставала с по-малко въглехидрати.

Последно кой е прав? Рос или ние?

Всеки, който експериментира, слуша тялото си и най-вече МИСЛИ с главата си, е ПРАВ!

Защо го казвам това ли? Ето, примерно, Рос е установил за себе си, че му е по-добре с повече въглехидрати. Аз и Сашо сме установили, че ние по-добре с по-малко въглехидрати и повече мазно, което обаче не значи,  че се храним така през цялото време. Всеки, който е тренирал редовно и достатъчно интензивно за силова издръжливост знае, че рано или късно организмът започва да дава на червено и иска да се набухаш с въглехидрати. Докато тренираше така, Сашо през ден или на няколко дни изяждаше по едно малко бурканче с домашно сладко. Аз също бях открил същите тенденции при себе си и това при все, че сме яли по над 3500-4000ккал яко месо, яйца и мнооого мазнини.

Та, имах аз един момент, в който не се съобразявах с тези нужди на тялото и карах яко на мазнини, месо, яйца и зеленчуци – т.е. въглехидрати минимум – вдигах яко щанги, борих се по 2 часа всеки ден и се навивах колко съм железен. Че бях железен – ок, съвсем нормлано за всеки, който тренира здраво … с лежане определено не става 🙂 въпросът беше, че и волята ми да не ям въглехидрати също беше желязна. За жалост тази воля беше подобна на волята да не пиеш вода след тренировка, за да “свикваш да си като войниците / морските пехотинци / нинджите .. “ (това не помня къде го бях чел). Общо взето това последното не ти върши работа, ако не си морски пехотинец или инджа 🙂

Е, тогава определено не бях много умен. Защо ли? Защото следвах съвет на друг човек и пренебрегвах интелигентността на тялото си, която, между другото, се бях научил да разчитам много добре. А бях установил, че ми е много по-добре като ида понеделник на джудо след като по обед съм изял една голяма порция месо или риба с много ориз или картофи в университета. А тренировката по джудо започваше с 45 мин тренировка за кондиция. Това ще рече 45 мин без почивка – 1 мин вариация скачане на въже, 30 сек интензивна работа (лицеви опори, коремни преси, клекове, захождане за различни видове хвърляне + повдигане) и така 30 пъти (=45 мин 🙂 ). Чудничко 🙂

И най-тъпият момент беше, когато по-късно разбрах, че въпросния човек никога не е тренирал за силова издръжливост, хранейки се по препоръчания за мен начин. Така че …

Не правете като мен!

Мислете с главите си! Този случай, а и някои други са ми като обица и никога не препоръчвам нещо, което не съм тествал ПОНЕ на себе си. Но дори това не е гаранция – спомените си примера, даден по-горе, за Рос и за Сашо. Спомнете си за това, кой е прав и кой е умен. Тествайте и мислете!

Да, човек не винаги има ресурс от време или знания, за да тества нещо. Доста често се доверяваме на познати и на хора, които вярваме. Понякога се доверяваме на напълно непознати. Това обаче, което абе винаги е хубаво да правим е да мислим! Оставим ли се в ръцете на друг, оставим ли някой друг да мисли вместо нас – неминуемо разно или късно нещата ще се омажат.

Не, не става въпрос да сме крайно недоверчиви – това вече е другата крайност. Става въпрос за това да даваме кредит, но и да продължаваме да мислим с главите си и да правим трезва оценка на последствията от нашите избори.

И както е казал Албер Камю:

“Не върви пред мен, може да не те последвам.Не върви зад мен, може да не те водя. Върви до мен и ми бъди приятел.

Така че – не вървете след никого, вървете единствено след себе си. Харесвайте си разни неща, кефете им си, НО винаги тествайте и мислете. И задължително:

Не правете като мен! 🙂

Лазар Радков
Следвай ме
Не правете като мен!

Коментари