Онзи ден проведох следния разговор:

“Добре де, за колко време ще отслабна?”

“Ако някой ти отговори категорично на този въпрос”, започнах аз, като си мислех колко различни случаи съм наблюдавал при работата си с хората – бързо сваляне, 13кг за 3 месеца, бавно сваляне и никакво сваляне, дори с лек или не чак толкова лек негативен калориен баланс (разбира се – качествена храна навсякъде)  – “смятай, че те подвежда.”“Няма нито учебник, нито човек, който да може да ти отговори дори с приблизителна точност на този въпрос”

“Добре де, тогава ти какво предполагаш?”, продължи момичето.

“Не правя предположения! Единствените две неща, които правят предположенията е да подвеждат и да пречат”, отвърнах аз и запитах на свой ред – “а ти защо си се разбързала така? До преди 1 месец не се хранеше качествено и не тренираше – сега се храниш качествено, тренираш редовно и доста сериозно, от това се чувстваш добре, а и кантарът се движи леко надолу – тенденцията явно е положителна. Какво точно те притеснява?”

“Виж, не ме разбирай погрешно”, каза момичето, което явно бързаше да отслабне – “аз се харесвам!”

“Какъв е проблемът тогава?”, учудих се аз – “ти се харесваш, освен това тренираш добре, храниш се добре т.е. правиш хубави неща за себе си – значи резултатите ще дойдат съвсем скоро!”

“Точно това е – искам да знам колко скоро. Защото аз се харесвам, но поблемът е, че другите не ме харесват!”

Това последното ме остави с увиснала челюст. Не отговорих, понеже имах нужда да помисля.

Първо

Как ни виждат другите зависи единствено и само от това как ние виждаме себе си

Това е факт, който съм установил за себе си както и повечето хора, с които комуникарам редовно, също са установили за себе си. И все пак, възможно ли е да не сме прави?

Работил съм 2 години в дискотека и там съм виждал най-различни мъже и жени да си тръгват заедно – направо няма да повярвате хубави жени с какви мъже са си тръгвали и хубави мъже (явно според мен, но според какъв критерий – нямам идея 🙂 ) с какви жени са си тръгвали. Но хайде да оставим дискотеката, понеже там в повечето случаи хората се намират под влияние на алкохол, наркотици и не рядко – на слабоумие 🙂

Сигурен съм, че всеки от нас е виждал ПОНЕ веднъж в живота си жена, която съвсем очевидно не е в добра физическа кондиция, която не е нито богата, нито Господ й е дал особен чар или IQ и въпреки това жената не може да се отърве от мъже, които се навъртат около нея. Как става тая работа?

На този въпрос ми отговори друга жена: “Ами, жената просто много си вярва”, ми каза тя. Едва ли има нещо, което мога да добавя. А щом става на едно място (а предполагам не сме виждали една и съща жена с вас), значи какво? Значи е възможно. Значи съществува!

Нека сега се върнем на парадокса: “Аз се харесвам, но другите не ме харесват!”

За да го разрешим, трябва да си зададем следните въпроси:

  • Кои са “другите”? Драган, Петкан, Шаман и още кой?
  • Какво харесват “другите”?  Руса (изрусена) коса, силикон и солети вместо крака?
  • Кое е по-важно – какво харесвам аз или какво харесват другите?
  • Кое е по-важно за мен – здравето или външният вид?
  • Аз ли трябва да се променям според вкусовете на “другите” или ще намеря хора, с които имаме сходен вкус?
  • До колко важни са спортът и хубавата храна за мен?
  • Мога ли да постигна вътрешен покой ако следвам чужди идеали?
  • Сигурен/а ли съм, че целите, които следвам са мои или са цели на “другите”?

Въпросите могат да продължават до безкрай. Ако някой от тях ви е побутнал, можете да оставите коментар на мястото за коментари.

Приятно мислене 🙂

Поздрави

 

Лазар Радков
Следвай ме
Харесвам ли се или не се харесвам?

Коментари