Имало едно време едно внуче. Щом е имало внуче, значи е трябвало да има и баба. Внучето ходело на училище, а баба сутрин ходела за кисело мляко, на обед готвела на внучето, а следобед спорела с другите бабки.

Не щеш ли – един следобед другите бабки изчезнали. Ей така просто. Нямало ги. По-късно, нашата бабка, която освен че била бабка, се и казвала Бабка, та нашата бабка Бабка, разбрала защо ги нямало комшийките. Всички до една били отишли на концерт на Веско Маринов и за да я раздразнят – не и казали.

След като следобедното и занимание явно нямало да се състои, Бабка взела да се врътка нервно върху задните си части. Какво да прави? Скука, брат! Повръткала се още малко и … решила да досади на унучето си под претекст, че се интересува от него.

“Как си, бабинко?” – “Добре!”

“Учиш ли?” – (Че не се ли вижда?) “Да!”

“Как беше в училище?” – “Бива!”

Хммм, планът на Бабка явно не сработваше. Понапъна мозъка да измисли тема, на която да зачекне детето, че да може да си направи лафа. Беше и направило впечатление, че момчето не изглежда като да спортува, въпреки, че уж имат физическо в училище. Пък като се сети какъв едър и снажен беше нейният Пеньо .. и какъв голям … бицепс имаше. А внукът и един отпуснат, леко пухкав, със слаби ръчички и кривичък в гърбината …. винаги взимаше асансьора до втория етаж, понеже се задъхваше като се качваше по стълбите.

“Абе, баби, ти физическо играеш ли?”, обърна се Бабка към внука си.

Момчето внезапно спря. Отведнъж прекрати заниманието си и сякаш застина неподвижно. Изглежда, че мислеше. Бабка мислено се потупа по рамото и зачака. В това време мозъкът на Петърчо работеше усилено.

“Да, бе, верно, уж имаме физическо, а … нямам идея как да отговоря на Бабка”

И понеже Петърчо знаеше, че Бабка точно беше изгледала за 12-ти пъти всички епизоди на “Star Wars”, реши да и представи ситуацията по следния начин.

“Бабче, нека ти разкажа една история”

И историята започна:

В едно училище, в една образователна система, в една галактика много много далече, съществувало Физическото възпитание. Имало Главен повелител на физическото възпитание, който се наричал Министър на образованието, който налагал физическото възпитание на поданиците на своята образователна система посредством множество подчинени, наречени Учители по физическо.

Поданиците, които носили поданическото название Ученици, били неоформени личности и основната задача на Учителите, наставляваниот Върховния жрец – г-н Министър, била да оформят техните умове и характери, както и телата им, които трябвало да разнасят въпросните умове и характери из пространстовото.

Във всяка провинция, наречена Училище, имало множество учители, които да оформят ума, но май нямало много, които да оформят характера и само един, която да оформя тялото на Учениците. По време на Епохата на Червената зора, Учителите по физическо били вещи и умели и редовно използвали метода “изваждане джигера на учениците” , докато изграждали силни и издръжливи тела.

Тогава обаче дошла Епохата на Синята Зора …

(следва продължение)

 

Лазар Радков
Следвай ме
Играеш ли физическо, баби?, Част 1

Коментари