Тази седмица беше седмица за състезания и битки. Събота се проведоха:

  • състезание по джудо за деца в Елин Пелин
  • Сблъсъкът на титаните- Real Pain Challenge “COLLISION”

Междувременно групата за ученици и студенти получи за домашна да чете книга … няма да правят само мускули по тялото я. И понеже се грижим и вие да развивате мускула между ушите – тази седмица има интересна храна за ума откъм статии. Започваме темите една по една.

Дамян с 3-то място на състезание по джудо

Детските състезания по джудо винаги са изпълнени с много емоции – ликуващи деца, ревящи деца и най-вече – квичащи родители. Преди всичко, обаче, тези състезания са чудесен начин за децата да израсват. Какво имам предвид ли? Всеки, който е ходил на състезание по боен спорт, включващо индивидуално единоборство, знае чудесно за какво говоря. За останалите – това са моменти, в които се изправяш не толкова пред опонента си, колкото пред собствените си страхове – страх от неумение, страх от загуба, страх от противника, страх от болката, страх от последствията, неувереност в собствените способности и т.н.

Когато излезеш и играеш, дори да не успееш да направиш нищо, разбираш много неща. Например, че като паднеш не умираш, че като те ударят, първо, не те боли чак толкова, а след време минава, че често противникът ти го е страх точно колкото теб, че с малко повече си можел да се представиш доста по-добре и дори да победиш, че можеш много повече отколкото предполагаш и т.н. и т.н.

Доста полезни неща да научиш още като дете. В последствие ти дават МНОГО в живота. Аз лично започнах доста по-късно и въпреки това – съревнованията в бойните спортове дават МНОГО, независимо от възрастта, на която започнеш. Просто плюсовете започват да идват СЛЕД като започнеш и си остават до живот.

Сега да видим какво прави Дамян, докато събираше плюсове. Събота станахме в 6 и нещо (нечовешки час! , макар че чат пат си ставам толкова рано и ей така), а Деница е станала още по-рано. Организиране, хапване, газ към Дианабад, където беше сборният пункт, газ връщане за забравен паспорт, газ обратно, газ към Елин Пелин, кантар, хапване и там започна голямото кибичене докато почнат срещите.

Хубавото на детските състезания е, че децата играят много открито, стремят се към победа, стремят се да покажат какво могат, да приложат техниката. При възрастните е по-различно – там има едно дебнене, едно дърпане, яко лоу-кикове вместо подсечки и общо взето нещо като да гледаш Уелс – България да играя футбол. Е, не при всички де, има и изключения, но като цяло … И като ги пиша тези неща, да кажа, че и аз не правя изключение – докато играех джудо бях същата работа – срам и позор.

Та, Дамян си взе първата среща като направи контра на осото гари с … осото гари. Втората среща падна от дете, което другите деца започнаха да наричат “влечугото”. Последното, защото детето играеше с гъз назад, протегнати напред ръце и вървеше назад. Като вървиш към него те хвърля с мороте сеой-наге (раменно хвръляне от колене), а като го дърпаш към теб се пльоска по лице и лежи. Т.е. няма как да вземеш оценка срещу такъв стил на игра. Детето получи 2 наказания за пасивност, но, въпреки това, по-рано беше взело две оценки “юко” и спечели.

Третата среща Дамян я взе с ипон като контрира харай-гоши. Четвъртата също я взе с ипон, ето видео:

Петата среща беше доста завързана – противникът на Дамян записа оценка “юко” в самото начало и това усложни задачата на нашето момче. Въпреки това той беше много напорист и активен, взе “вадза-ари”, след което взе и “юко” и така спечели срещата и бронза. Видео от тази среща имам, но в половината време снимам празно татами и половината хвърляния не се виждат. За сметка на това се чува как викам, мислейки си, че давам адекватни съвети. И понеже ви уважавам като хора и като личности, това смятам да ви го спестя.

Накрая малко снимки:

Това е Дамян след победата за 3-тото място.

Тук го награждават. А на следващата снимка са всички медалисти от спортен клуб “Шун Джудо” при най-малките:

Най вляво е Вихо, той е все още твърде малък, за да участва. След него е Сашо – той стана 3-ти. Гери стана 2-ра, като май я прецакаха на финала (не бях там и не съм гледал). Дамян стана 3-ти, до него Марк също стана 3-ти, а той тренира джудо от ъъъ … 2 месеца. Освен това обаче тренира и спортна гимнастика и е доста силен физически, което определено има значение. И накрая е Виктор, който остана 5ти.

Следобеда още едно момче от “Шун Джудо” – Пламен, взе медал при по-големите. Браво на всички – следващият път още по-добри.

Свободни двубои в НДК

Това беше най-доброто ММА шоу, което съм гледал до момента в България. Дори само първите 3 срещи показаха МНОГО повече качество от всички срещи до момента, взети заедно. Много качествена подготовка, много добра комплексност.

Отлична организация от страна на Любо (имаше минуси като 1,5 часа закъснение, само две отворени врати и т.н. , но тях ще ги коментирам другаде). За срещите:

Първата среща Александър Георгиев от НСА се изправи срещу Мартин Петков от Бокидо. Доста добър мач като цяло. Мартин имаше доста .. интересен стил на игра. Александър успя да пласира няколко удара в размените, докато не глътна едно ляво маваши в главата и не падна. На земята Мартин взе да слага, обаче Сашо се защитаваше добре и оцеля. Вторият рунд Мартин продължи с опитите за бекфист и шут в главата, но сравнително безуспешно. По-едно време бензинът съвсем му свърши и започна да бяга по ринга. Сашо, който явно имаше още запаси, го гонеше с тупаници и накрая го настигна – победа с нокаут за Александър Георгиев.

Втората среща игра нашият приятел Влади от Булитийм. Влади започна много добре мача – скъсяваш добре на размените и събаряше от клинч, като слагаше добре на земята. При една от ситуациите на земята опонентът му от Бокидо се опита да се изправи, при което пое здрав футболен шут в главата. Съдията скочи между двамата и каза “Край”. След това видя, че този долу не е мъртъв и вика “Аре бийте се!”.

За мен лично намесата на съдията спести поне още един шут в главата на Краси от Бокидо. А тук има и нещо друго – когато биеш и съдията ти каже край, тялото ти автоматично спира притокът на адреналин и пуска морфините, което какво прави – отпуска тялото все едно, че си на почивка в Анталия.

Както и да е – каква е точно причината няма как да знаем със сигурност, но вторият рунд Влади изглеждаше като да има доста по-малко въздух, който по едно време съвсем свърши, взе да поема здраво при размените, не можеше да се докопа до клинча и събарянето и след поредната размяна съдията прекрати мача в полза на състезателя на “Бокидо” – ТКО.

Третата среща Сево игра срещу Валентин от Русе. Отново отлично подготвени технически тактически състезатели – човек с бекграунд кикбокс и човек с бекграунд борба играха много, много добър ММА. Ето това ми хареса страшно – вече можем да говорим, че имаме комплексно развити ММА състезатели.

Сево тръгна с лоу кик, Вальо го хвана, влезе и събори Сево. Направи опит за ГиП и минаване на гарда, Сево защити добре и обърна русенеца като мина отгоре. Междувременно Вальо беше хванал Сево за гилотина, от която състезателят на Булитийм се измъкна много дбре и взе да слага отгоре. Оттам до края на рунда доминираше.

Вторият рунд русенецът отново успя да събори Сево, но този път беше доста по-плътен и стабилен на земята. Мина гарда, Севастиян обърна в костенурка, оттам обаче допусна Вальо да му се качи на гърба и след още малко боричкане русенецът спечели с rear naked choke.

Четвъртата среща беше с Муай Тай правила. Жорката от Вип Ринг излезе срещу Краси Марински от Пловдив. Бая бой си хвърлиха момчетата, като Жорката беше по-агресивен, вървеше напред и търсеше боя, а състезателят от Пловдив повече играеше на контра. Жорката спечели първия рунд с по-агресивна игра и едно събаряне.

Вторият рунд Краси свали Георги с десен прав и съдията брои нокдаун, макар че аз лично не съм много сигурен дали трябваше да го прави, предвид факта, че Жорката беше замахнал за хай кик и беше на един крак като получи удара. Както и да е – все пак бях на поне 50-60 м. от ринга, на записите ще се види по-добре.

Въпреки това Жорката успя да се възстанови и доминира тотално в третия рунд, когато състезателят от Пловдив видимо беше свършил въздуха. Много здрав мач.

Петият мач отново беше с Муай Тай правила. Излязоха един срещу друг Марио от Вип ринг срещу Николай от Сливен. Марио отново не изневери на агресивния си стил и зачатка противника още от самото начало. Момчето от Сливен играеше доста грамотно и видимо носеше много на бой, но Марио просто го превъзхождаше многократно в клинча, където Николай пое буквално десетки удари с лакът в главата, колене и няколко събаряния. В резултат на лактите на главата на сливенлията се отвори голяма аркада и – победа с лекарска забрана.

На мен лично ми беше интересно колко дълго ще може да поддържа Марио високото темпо, с което започна мача. Това явно ще го разберем по-нататък. Успешно възстановяване на момчето от Сливен.

В шестата среща един срещу друг се изправиха Никос Соколис, който преди няколко месеца победи Любо Геджев в Гърция, срещу Светлозар Савов от Русе. Гръкът демонстрира високо самочувствие преди мача и това продължи точно докато Зарко не го нацели с дясна балтия при първата размяна. Нокаут.

Горчив хап за гръка и нова победа под 1 мин за Светлозар. Пожелавам на русенлията да тренира здраво силовата издръжливост, понеже бързите победи са най-лошият учител.

Седмата среща изправи един срещу друг Антон от Вип Ринг и Мохамед Бен Саид от Холандия. Първият на 19г, вторият на 16г. В представянето преди срещите, холандецът, който се оказа, че има 18 профи мача, каза, че ще нокаутира Тонката. От своя страна Тонката игра много стабилно и доста нахвърля холандецът. 16-годишното момче изглеждаше доста слабо физически, но игра много раздвижено и технично. А да – и носеше доста на бой. Заслужена победа за Антон.

В осмата среща Иван Иванов – Машината срещна Pavitsos Ioannis от Гърция. Гръкът се опита да прилага византийски номера като твърдеше, че това му било дебют в ММА. Въпреки това се оказва, че човекът имал 4 мача, но ги нямало в sherdog. Ванката започна стабилно – подготви добре събарянето и свали гръка на земята. Оттам взе да си го работи здраво с ГиП. Южният ни съсед изяде бая бой и към края на рунда съдията каза “Стоп”. В последствие разбрах, е гръкът е тапнал. Браво на Ванката и треньорският му състав.

В деветата среща един срещу друг се изправиха Веселин Веселинов и Pietje Doorje от Холандия. Ей този холандец вече беше много здрав състезател, подвижен, стабилен, комбинативен, с много въздух. Веско определено видя много зор. Първите два рунда бяха за нашия за по-добра игра в клинч и няколко събаряния. Третият рунд Веско като че се поумори и холандецът го взе убедително. Въпреки това – 2 на 1 съдийски гласа за Весо.

И солта на вечерта – в десетата среща Камен Георгиев срещна Юлиян Чиликов. Камен излезе на най-културната песен от всички файтъри – “Притури се планината”, което обаче не успя да прикрие тоталната му липса на каквато и да било култура.

Освен това беше облечен в одеждите на Санди Мурти, което бойно изкуство явно тренира от скоро. Това си пролича още в първите 3 мин от боя, през които нито противникът му успя да го доближи, нито той успя да доближи противника си. Това е съвсем нормално за Санди Мурти – то не позволява на хората да се нараняват един друг (все пак нараняването е запазена марка на Чък Норис).

По едно време Камен реши да изостави новото си бойно изкуство и се върна към обичайната си грубост и стария си стил – груб селски бой (на кратко ГСБ). Съответно започна съвсем агресивно да иска да нарани опонента си като размахваше едни шамари с крак, а Юлиян, още под въздействието на Санди Мурти – не му се връзваше. Накрая Юлиян се осъзна какъв грубиянин всъщност е Камен и заслужено го събори на земята. За съжаление времето свърши и Камен не можа да понесе заслуженото си наказание.

Вторият рунд отново започна с грубостите на Камен. Първо удари с балтия Юлиян, който падна и Камен връз него. После Юлиян се съвзе и поиска да събори Камен, но грубиянинът го засече с шут-коляно в главата и след това взе да го бие на земята. Там на Юлиян явно му писна от толкова грубости и се предаде. Изобщо да си нямаш работа с такива грубияни.

В единадесетата среща Багата се изправи срещу Светослав от Русе. Сблъсъкът на Титаните. Много дебнене. Сисо спечели първите две размени и отвори аркада на Багата. При една от следващите размени обаче Багата го нацели с балтия и го свали на земята. Там сложи бая бой. Светослав се защитаваше доколкото можеше, Багата мина на маунт, Сисо обърна гръб и .. там вече не се видя точно какво стана – предполагам, че Багата удуши Светослав. Аз лично имам съмнения, че рунда продължи малко по-дълго, като не съм го засичал и не мога да кажа със сигурност.

стига толкова бой 🙂

Книга за домашна на учащата група

Сега, тук да четат много внимателно всички, които  не са били на тренировката в петък, не са чули, забравили са или изобщо не са запомнили – до края на Октомври всички трябва да са прочели първа глава (първият навик) от книгата “Седемте навика на високо ефективните хора” на Стивън Кови. Книгата я има по книжарниците, струва 10-12лв и е основополагаща. Все пак идеята на тази група е да развиваме не само тялото, но и ума и духа на трениращите.

И сега въпросните трениращи да четат добре: 01.11 е понеделник и имаме тренировка. На тази тренировка ще  разискваме книгата. Който не я е прочел до тогава – ще прави по 100 бърпита за всеки просрочен ден. Приятно четене.

За всички останали (които не са чели книгата) – когато я четох за първи път (преди доста години) книгата ми даде храна за размисъл, която като смелих, предприех действия, които промениха живота ми значително, при това в почти всички негови аспекти. Препрочитам си я на всеки две години и всеки път сякаш чета нова книга. Виждам много нови неща дори и при концепциите, които съм смятал, че съм схванал напълно. Абсолютно задължително четиво.

Статиите тази седмица

Тази седмица ще излязат два материала със сигурност. Единият е наименуван “Как да не клякаме” и включва видео и обяснения, другият е “Мускулите не са това, което са” и представя интересни концепции. Останалото като материали е относителна изненада. Т.е. ако го има, ще бъдете изненадани. Ако го няма – няма да бъдете изненадани.

поздрави

 

Лазар Радков
Следвай ме
LTL – Journal, vol.7

Коментари

Tagged on:

2 thoughts on “LTL – Journal, vol.7

Comments are closed.