Всички сме наблюдавали невероятни трансформации, всички сме се възхищавали на разликата между снимките преди и след. Колко често обаче задаваме въпроса “Какво точно се случва между двете снимки?” Повечето хора си представят размазващи тренировки и глад. Да, тренировките са част от уравнението, но не размазващите, а умните. Храненето също играе основна роля, но не тоталната рестрикция, а умният и осъзнат подход.
И все пак – тези две части са неизменна компонента от уравнението, но има една трета част, без която реализирането им би било невъзможно. Става въпрос за цялостния начин, по който възприемаме себе си и света. В основата на това лежат нашите навици и убеждения. Променим ли тях – променяме се и ние, и всичко около нас. Не работим ли върху тях, без значение колко ще се напъваме в залата и как ще се храним, независимо какви резултати постигнем, нашите навици и убеждения ще ни връщат отново там, откъдето сме тръгнали.
Преди да ви покажа поредни снимки “преди и след”, с които да аргументирам тезата си, нека ви запозная с Мария и нейната история. Започваме с нещо, което тя беше написала след няколко месеца тренировки с нас:
Преди известно време свързвах фитнеса с гадно прашно помещение, пълно с хора, съдържащи цялата Менделеева таблица, гледащи лошо и пухтящи пред огледалата, кифли, които се чекнат по колелетата/ пътеките и “компетентни” фитнес инструктори, зяпащи кифлите. Мразех фитнеса. Бях убедена, че не е за мен, пък и защо да тичам на пътеката, ако мога да го правя в парка (не, че се беше случвало), що да се потя в тъпата зала, ако мога да карам колело навън и т.н. НО.. добре, че имах късмет да попадна на правилните хора.
Не ме разбирайте погрешно – аз все още смятам, че повечето зали са подобни на гореописаното. Но и това правило като всяко друго има своите изключения. И едно от тях е залата на Live To Lift. На пръв поглед разлики няма много, но там.. там обстановката, хората, треньорите – различно е. Там не те оставят да блъскаш сам като идиот, като най-голямото ти постижение би могло да бъде контузия, резултат от неправилна техника например. Там те обгрижват.
Първият път, когато се срещнах с Лазар, бях притеснена. Какво ли ще ми каже, как да му обяснявам, че досега съм отслабвала само с глад, как не съм спазвала полезни хранителни режими, което си беше очевидно предвид моите близо 70кг. Мислех, че ще ме анатемоса и изхвърли. 😀
Всъщност Лазар се оказа пич. В нито един момент не ме накара да се почувствам зле. Гледаше на мен просто като на човек, на когото трябва да му се изградят определени навици. Та обясни ми всичко относно хранителния режим, даде ми табличка, в която да си пиша какво съм яла, за да ме контролира, направихме една тренировка, за да види в какво състояние съм.
Цецо е треньорът ми. Показва ми всяко упражнение, стои до мен и следи дали го правя правилно, обяснява в кои мускули би трябвало да го усещам, коя част от тялото натоварва, коригира грешките. За всяка тренировка ми се прави програма.Колко е странно, когато в дните на тренировките не се събуждам с мисълта “офф, днес съм на фитнес”, а “Ох, нямам търпение да стане … часа, за да отида на тренировка!”
Целият екип е страхотен. Тренировките не те смачкват, а те зареждат физически и емоционално. Тръгваш си с една идея по-щастлив, след като си прекарал страхотен час и половина със супер яките хора.
И като добавим към всички тези приятни емоции и един невероятен резултат, ефект от усилията (които всъщност е силно казано да нарека ‘усилия’.. по-скоро забавлението. Как да нарека “усилие”: “Цецо, Цецо, айде да направя малко гребане и обърнати коремни, щото много ме кефят!”) всичко добива един прекрасен завършен вид.
Самоконтрол и воля – първата седмица. Оттам насетне едно безкрайно удоволствие и удовлетворение от храната, която ядеш, и от тренировките с Цецо и Лазар.Защо написах този пост – ами, щото ми е превъзбудено от днешната тренировка и весело и готино, щото се посмяхме доволно.
И още една причина – хора с проблеми с хранене/трениране има много. Аз им предлагам решение на въпросните проблеми, ако наистина искат да ги преодолеят, разбира се. 🙂В случай, че някой се интересува може да отиде на www.livetolift.com и да попрочете статиите и форума. Ако не – не се оплаквайте, че новият Nestle Fitness с шоколад не действа, както ви брейнуошват от рекламите, или “Аз не съм яла месо от 2 месеца – карам само на картофки, ориз и черен хляб, защо съм още дебела?!” Простено е да не знаеш, но не и да си невежа, защото не си искал да разбереш. Както аз бях преди. 🙂
Та благодаря на Ангел, че ми отвори очите и на Цецо и Лазар за добрите тренировки и положителните емоции! 🙂
Следващият абзац е нещо като резюме на всичко, което Мария е научила за себе си и за нещата от живота докато заедно изграждахме двигателните и хранителните и навици:
Като при всяко усилие, което човек полага, и с тренировките нямаш търпение да видиш резултата. Осъзнаваш, че няма как да минеш от XL на M за 2-4 седмици, но въпреки това нетърпеливо се гледаш в огледалото и се мериш на кантара. И ако трябва да съм откровена, това много ме дърпаше назад до един момент и ме потискаше. Първо, да отбележа, че не съм очаквала чудеса още от началото, макар и много да ми се искаше. А кантарът се помръдна чак след 1 година здраво трениране. Но през цялата тази година аз виждах разликата. Ставах все по-здрава във всеки смисъл (да споменавам ли как преди боледувах поне 3 пъти годишно?), имах болки в кръста, които изчезнаха. Преди да започна да тренирам, бях желирана и отпусната. Впоследствие тялото ми започна да се стяга и смалява. И колкото повече време минаваше, толкова нещата ставаха по-лесни и приятни. Не мога да отрека, че е трудно в началото, докато се напаснеш към новия режим – и хранителен, и тренировъчен. Особено ако никога не си спортувал редовно и си ял, каквото ти попадне. Но ми трябваха не повече от 2-3 седмици, за да свикна. А веднъж усетиш ли удоволствието и щастието от този начин на живот, дори не ти минава през ума да се върнеш в изходна позиция. Та накратко – не бързайте, бъдете търпеливи, постоянни, правете всичко с удоволствие, а не насила, обичайте се (честно, когато не се обичах – нищо не ми се получаваше!) и всичко ще си дойде на мястото. Поне при мен резултатът е повече от очевиден.
Аз лично смятам, че пътят, който Мария извървя е, меко казано .. доста дълъг. Стъпка по стъпка осъзнаваше заложените в подсъзнанието си сценарии и ги пренаписваше един по един. Резултатите не идваха бързо, но за сметка на това бяха трайни и стабилни. И няма как да е другояче след като идваха отвътре – действията, които водеха до тях не бяха “30-дневна диета” или “програма за бързо отслабване”, а се основаваха на навици и принципи, вече заложени дълбоко в нея.
И понеже изписахме доста думи дотук, нека илюстрираме и нагледно каква беше трансформацията, която се случи всъщност.
Аз лично бих искал да я поздравя за упоритостта, за постоянството, за това, че мислеше и най-вече за това, че имаше искреното желание да промени живота си цялостно. И най-вече – специални поздравления за търпението.
- Кои витамини и минерали помагат при COVID-19, настинка и грип? - March 19, 2020
- [KnowHOW Share] – Обучение за Обучители! - July 25, 2018
- Менторска програма: [Възстановителен треньор] - July 19, 2018