Помните ли статията “Криви ли са децата ни?”. Там нашият колега Цецо беше правил диагностика на стойката на децата в едно софийско училище и не беше намерил много поводи за оптимизъм относно здравето на стойката на бъдещото поколение българи. Проблемът, както обикновено, не в това, че много хора имат гръбначни изкривявания. Днешното ежедневие така или иначе ни предразполага към такива.

Проблемът е, че няма ясна, приложима и лесно достъпна информация за това какво да правим, за да балансираме и компенсиране негативния ефект  дългото седене на бюро, пред компютър и застояването на едно място изобщо. Друг проблем е, че повечето хора не осъзнават до какво може да доведат с времето изкривяванията в стойката, които имат. А това неминуемо се случва, само че тогава хората вече “знаят”, че “това е от възрастта”. Да бе да!

Както и да е де. тук ще ви разкажа историята на едно момиче, което на времето лекарите са диагностицирали като “имаща кривини”. За съжаление, освен че  са и поставили диагноза, не са направили нищо друго. Приятно четене:

Казвам се Таня и съм на 28 години.Със спорт и фитнес се занимавам от 2 години. От малка имам така наречената S-образна стойка, т.е. силна лордоза и кифоза. Това води до болки в раменете, гърба, врата и т.н. Аз си бях свикнала с тях 🙂 Около 10-ти клас ходих на лекар във връзка с това, но отговорът му беше, че съм закъсняла, тъй като подобни корекции се правят най-късно до 7-8 годишна възраст. На този стадии можело да опитам да правя разни упражнения, но те щели да бъдат най-вече за успокояване на съвестта и нямало да имат резултат.

Лордоза - още позната като щръкнал на горе таз (снимка: BB-Team)

Поради леко мързеливата ми природа реших, че няма нужда да влагам толкова усилие само да си успокоя душата и не предприех нищо. В последствие си харесах професия, свързана с много стоене на компютър, което не допринесе особено за подобрение на положението. Преди 2 години започнах да тренирам. Причината да започна бе прозаична – да сваля 2-3 килца 🙂 В последствие открих тренирането със свободни тежести и изпитах голям кеф 🙂

Постепено целите ми се измениха и скоро кантарът спря да бъде измерител на успеха ми. Целта ми бе да имам здраво, силно тяло, с което да мога да правя различни неща – открих планинарството и още няколко спорта, които му носиха голямо удовлетворение. Спрях да се разболявам.

Заучавах движенията с тежести с помощта на приятели, с лична треньорка, сама. Тренирах известно време в LTL Стойки на ръце при Данчо Мастъра, освен това редовно посещавах неделните им кондиционните тренировки 🙂 Беше страхотно, много ми харесаха атмосферата и хората в клуба. В последствие поради несъвместимост с други лични ангажименти продължих да тренирам самостоятелно.

След един тежък планински преход през юли тази година реших, че ще ми дойде добре малко външна помощ за тренировките. Тъй като вече бях запозната покрай кондиционните тренировки с работата на Лазар, през август говорих с него. Разбрахме се да тренираме заедно веднъж седмично като аз си продължавах със своите си тренировки 3-4 пъти седмично.

Целта ми беше да идентифицираме разни мускулни дисбаланси, да си коригирам техниката на някои упражнения, където имах съмнения. Разбрахме се по мое настояване, аз да продължа да си изготвям тренировките през седмицата, като Лазар ми дава ценни съвети и насоки. Освен това дълго време ми поставяше всяка седмица “домашни”, с които да експериментирам.

При първата тренировка определихме основните проблеми, а именно лордозата и кифозата, както и различни мускулни дисбаланси. В началото започнахме основно работа по лордозата – оправихме техниката на тягата и други упражнения, засилихме коремните мускули. Лазар ме убеди да си надвия егото и да си сваля за известно време работните тежести и да затвърдя техниката. Като цяло след около 1-2 месеца имаше забележима промяна в ъгъла на таза ми. Дори с просто и невъоръжено око се забелязваше.

Кифоза още позната като "гърбица" (снимка: BB-Team)

Продължихме работата по това и засилихме усилията в посока на кифозата (или като приятелят ми я нарича заради мен – кифЛозата). За мое учудване се оказа, че щръкналите плешки можело да се коригират. В момента след около 4 месеца съвместни тренировки и лордозата и кифозата ми са доста по-добре – лордозата може би на 80-90%, кифозата може би на 50-60% (това е моята скромна преценка поне). Има още работа разбира се, но фактът, че виждам резултати дори след толкова кратко време ме радва. А и в крайна сметка се оказа, че нещо, което преди повече от 10 години лекарите бяха обявили за “невъзможно”, се получава съвсем безпроблемно 🙂

"Щръкнали плешки" (снимка: Exrx.net)

Доволна съм от тренировките в LTL, защото успявам да ги съчетавам според удобна за мен схема (т.е. примерно само веднъж седмично), винаги мога да задавам въпроси, получавам съвети и идеи. Понякога Лазар ме кара да правя неща, които не ми се нравят особено (като намалянето на тежестите :)), но винаги е готов да ми даде обосновка за това (което за мен е важно, тъй като обичам да си обяснявам нещата, които правя), а и в повечето случаи се оказва прав 🙂 Отделно искам да отбележа, че значително съм подобрила постиженията си на кондиционните тренировки. Та като цяло – много съм доволна 🙂

Стабилно момиче е Таня и доста сериозно. Доста вероятно е да можете да прочетете повече за нея в някои то следващите броеве на “Жените на Live To Lift”

Коментирай във форума

Свържете се с нас тук или пишете на hello@livetolift.com

Прочети още:

Мария: И най-невероятната трансформация започва отвътре

навън

Крис: От болки в кръста до салта с винтове

От болните колене до Непал

Лазар Радков
Следвай ме
Таня: От кифоза и лородза до повече сила и изправена стойка

Коментари

Tagged on: